Определение № 300 от 28.04.2026, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 300 гр. Враца, 28.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Катя Н. Гердова

Мира Р. Джонева като разгледа докладваното от Катя Н. Гердова Въззивно гражданско дело № 20261400500002 по описа за 2026 година

Постъпила е жалба вх.№ 2642/02.04.2026г. от Ц. И. П., ЕГН: **********, с постоянен адрес в с. ***, срещу Решение № 48/30.03.2026 г., постановено по в. гр. д. № 2/2026 г. по описа на Окръжен съд – Враца, с което е потвърдено Решение № 365/03.11.2025 г., постановено по гр.д. № 654/2025 г. по описа на Районен съд - Бяла Слатина, с което е отхвърлена молбата на Ц. И. П., ЕГН **********, в качеството й на майка на А. Ц. И., ЕГН **********, за реинтеграцията му в семейството й.

В жалбата се релевират доводи за неправилност на съдебния акт, твърдения за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и искания за сезиране на Върховния касационен съд, така и на Върховния административен съд, включително с оплаквания за незаконосъобразно бездействие на административен орган.

След жалбата са депозирани последващи молби от Ц. И. П. във връзка с детето А. Ц.

И..

Настоящият съдебен състав, след като извърши служебна проверка за допустимостта на жалбата, съобразно правомощията си по администриране на касационното обжалване, намира, че същата е процесуално недопустима.

Пред ОС-Враца е образувано ВГД № 2/2026г. въз основа на депозирана въззивна жалба вх.№ 7451/01.12.2025г. от Ц. И. П., ЕГН: **********, с постоянен адрес в с. ***, чрез пълномощника й адвокат Д. Д.-Ф., от САК, с адрес на дейност в гр. ***, срещу Решение № 365/03.11.2025 г., постановено по гр.д. № 654/2025 г. по описа на Районен съд - Бяла Слатина, с което е отхвърлена молбата на Ц. И. П., ЕГН **********, в качеството й на майка на А. Ц. И., ЕГН **********, за реинтеграцията му в семейството й.

С решение Рег.№ 48/30.03.2026г. постановено по ВГД № 2/2026г. по описа на ОСВраца, въззивния съд потвърдил Решение № 365/03.11.2025 г., постановено по гр.д. № 654/2025 г. по описа на Районен съд - Бяла Слатина.

1

Присъдил разноски в полза на Дирекция „Социално подпомагане“ – Бяла Слатина.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване пред касационната инстанция.

Въпреки това, Ц. И. П. е депозирала жалба против възвивното решение на ОС-Враца, поради което съдът намира, че същата е процесуално недопустима, по следните съображения:

Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК на касационно обжалване подлежат въззивни решения, за които законът изрично предвижда такава възможност. Правото на касационно обжалване не е общо и безусловно, а е ограничено от изрично установени в закона предпоставки, включително и от кръга на подлежащите на касационен контрол съдебни актове. Липсата на такава законова възможност обуславя недопустимост на подадената жалба, като абсолютна процесуална пречка за развитието на касационно производство.

В конкретния случай производството е по спор относно реинтеграция на дете в биологичното семейство – производство, уредено в Закона за закрила на детето, което има особен характер, отличаващ се с изразен публичноправен елемент и засилен служебен контрол от страна на съда, подчинен на принципа за защита на най-добрия интерес на детето. С оглед спецификата на този вид производства законодателят е предвидил двуинстанционно разглеждане на спора, като постановеното от въззивния съд решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване – извод, който следва пряко от разпоредбата на чл. 30, изречение трето от Закона за закрила на детето. Посочената норма има специален характер спрямо общите правила на ГПК и дерогира приложението им в частта относно касационния контрол, като изключва възможността за обжалване на въззивния съдебен акт пред касационната инстанция.

В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 2 от ГПК, съгласно която не подлежат на касационно обжалване въззивни решения в случаите, предвидени изрично в закон, какъвто е настоящият. При наличие на такава изрична законова забрана, съгласно чл.

286, ал. 1, т. 3 ГПК подадената касационна жалба подлежи на връщане.

Този извод се подкрепя и от последователната практика на Върховен касационен съд, съгласно която, когато обжалваният съдебен акт не подлежи на касационно обжалване, липсва годен предмет на касационен контрол, поради което производството е недопустимо.

В този смисъл е прието, че съдът не дължи извършване на проверка за редовността на жалбата, нито даване на указания за отстраняване на нередовности, тъй като липсва самото право на обжалване. Така например в определение № 166/09.06.2017 г. по ч. гр. д. № 935/2017 г., III г. о., както и в определение № 185/15.01.2026 г. по ч. гр. д. № 124/2026 г., III г. о., върховната инстанция приема, че при липса на право на касационно обжалване подадената жалба е недопустима и следва да бъде върната, без да се прилага процедурата по чл. 284–285 ГПК. В посочената практика се подчертава, че администрирането на касационна жалба е допустимо единствено при наличие на право на обжалване, като при неговата липса съдът следва да прекрати процесуалните действия още в началния етап.

В настоящия случай обаче не се касае за формални нередовности като липса на държавна такса или непълнота на изложението, а за липса на самото субективно 2 процесуално право на касационно обжалване. Това обстоятелство представлява абсолютна процесуална пречка, която изключва възможността за развитие на касационно производство.

Поради това евентуалното даване на указания за отстраняване на нередовности би било процесуално неправилно и би довело до изкуствено развитие на недопустимо производство.

Неоснователни и процесуално недопустими в рамките на настоящото производство са и направените от жалбоподателката искания за сезиране на Върховен административен съд, както и оплакванията за незаконосъобразно бездействие на административен орган по смисъла на Административно процесуалния кодекс. Настоящото производство е гражданско и се развива по реда на ГПК, поради което въззивният съд не разполага с правомощия да препраща жалби до административни съдилища или да се произнася по законосъобразността на административни действия или бездействия. Защитата срещу твърдяно административно бездействие се реализира по самостоятелен ред пред компетентния административен съд и не може да бъде предмет на разглеждане в рамките на настоящото производство.

С оглед на изложеното съдът приема, че подадената жалба е насочена срещу съдебен акт, който по силата на закона е окончателен и не подлежи на касационно обжалване, поради което липсва право на жалба. Това обуславя нейната процесуална недопустимост и налага същата да бъде върната на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК.

По изложените съображения, Врачанския Окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА като процесуално недопустима жалба вх. № 2642/02.04.2026 г., подадена от Ц. И. П., ЕГН: **********, с постоянен адрес в с. ***, срещу Решение № 48/30.03.2026 г., постановено по в. гр. д. № 2/2026 г. по описа на Окръжен съд – Враца.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страната.

Препис от определението да се изпрати лично на Ц. И. П. за сведение.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3