Решение № 259 от 31.07.2019, Районен съд - Велинград

Решение №

Гр.

Велинград, 31.07.2019 година

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Велинградски РАЙОНЕН СЪД, V-ти граждански състав, в закрито заседание четвърти юли през две хиляди и деветнадесета година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

В. ИВАНОВА

СЕКРЕТАР: ЦВЕТАНА КОЦЕВА като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 367 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Иск с правно осн. чл.227, ал.1, б.“в“ от ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба на И.Х.П., ЕГН ********** ***, против Х.И.П., ЕГН ********** ***.

Предявен е конститутивен иск с правно основание чл.227, б.”в” от ЗЗД – за отмяна на дарението на недвижим имот, представляващ втория етаж от двуетажна къща на площ от 89 кв.м., находяща се в УПИ VII- 8638 в кв.282 по плана на гр.Велинград, на адреса гр.Велинград, ул.”Милеви скали” №18, извършено с Нотариален акт № 80 от 11.04.1979г., поради отказ на надарения да дава на дарителя издръжка, от която той се нуждае.

Ищецът твърди, че ответникът е негов син, който е надарил с втория етаж от двуетажната му къща на площ от 89 кв.м, находяща се в УПИ VII- 8638 в кв.282 по плана на гр.Велинград, на ул.”Милеви скали” №18 с Нотариален акт № 80 от 11.04.1979г., когато той бил още малолетен. Този жилищен етаж бил само негова собственост, тъй като цялата къща бил построил преди брака си със съпругата му и майка на ответника- М.С.П.. Не бил доволен обаче от отношението на ответника към него, тъй като той не го почитал и уважавал като баща и като негов дарител - кредитор, който му е прехвърлил безвъзмездно скъп жилищен имот. Държал се лошо с него, тормозил го, пишел жалби и тъжби против него, набеждава го в престъпление в общ характер, което за него представлявало тормоз и разноски.

Ищецът твърди също, че е на 75 год. - възрастен и болен, а с пенсията си от около 200лв. не можел да покрие дори половината от нуждите си за издръжка - храна, дрехи, лекарства, отопление и т.н. Тъй като не му стигат средствата, бил принуден да се занимава с животновъдство, което вече е непосилно за него.

Твърди и със съпругата си М.С.П., която е и майка на ответника, да са в лоши отношения и да са фактически разделени от седем години. А заради перманентния тормоз от страна на ответника, се страхувал да се прибера в жилището си. В резултат докато съпругата му живеела в едно домакинство с ответника – техния син Х.П., ищецът живеел сам и фактически представлялавал едночленно домакинство. Така от 7 години обитавал битова стая към негов обор в м.”Бучиниш”, Велинградско землище, където отглеждал крави с цел производство на мляко. Стаята, която обитавам до обора не отговаря на СПН и санитарните изисквания за жилище /без баня, тоалетна и кухня/. Регистриран бил и като земеделски стопанин. Настоява се и на това, че независимо от напредналата му възраст, бил принуден да работи като животновъд, за да осигурява необходимите му средства за издръжка. На практика работел тежък физически труд, без почивни дни и отпуски, вече 15 години след навършването на пенсионна възраст.

За това и ищецът с

Нотариална покана от 09.02.2015г., рег.№524, том I, №12 на нот. Симеон Даскалов, рег.№ 541 на НК с район на действие - района на PC Велиград, връчена на ответника чрез неговата майка М.С.П. на 10.02.2015г., която се е задължила да го уведоми, поканил сина си незабавно и най-късно до 15-то число на всеки текущ месец да му заплаща издръжка в размер на 250 лева месечно, вкл. и за м.февруари 2015г. Ответникът Х.П. обаче не се отзовал на нотариалната покана, като дори не пожелал да обсъдят това предложение и размера на поисканата издръжка. Вместо това продължавал да го тормози, да го клевети в Полицията за деяния, които не бил извършил. С това си поведение той извършил и престъплението набедяване по чл. 286, ал1 от НК, което е тежко умишлено престъпление и за което законодателят е предвидил лишаване от свобода от 1 до 6 години, както и обществено порицание. Против ответника било образувано и досъдебно производство за това му престъпление, но тъй като досъдебното производство не е било приключило и нямала влязла в сила присъда, все още не били налице предпоставките за отмяна на дарението на основание чл.2.27, буква б от ЗЗД.

Ищецът твърди и да са изминали вече три месеца време откакто е поканил ответника да му заплаща месечна издръжка, но той отказвал да му заплаща каквато и да е издръжка, дори в по-нисък размер от поисканата такава от 250 лева месечно, считано от 01.02.2015 г.

Твърди също, че не му достигат средства за покриване на нуждите и се нуждае от издръжката, чийто размер дори и да се приеме нужните му средства да са в размер на средностатистическият минимум от 375 лева, то нуждите му средства са значителни и надхвърлят сумата от 170 лв. месечно, извън получаваната от него пенсия.

Въз основа на така очертаната обстановка се иска от съда да постанови решение с което на осн. чл.227, б.”в” от ЗЗД – да отмени дарението на недвижим имот, представляващ втория етаж от двуетажна къща на площ от 89 кв.м., находяща се в УПИ VII- 8638 в кв.282 по плана на гр.Велинград, на адреса гр.Велинград, ул.”Милеви скали” №18 извършено с Нотариален акт № 80 от 11.04.1979г., поради отказ на надарения да дава на дарителя издръжка, от която той се нуждае.

Претендира и разноски.

В определения срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника. В отговора оспорва иска, като неоснователен и се иска отхвърлянето му по следните съображения: На първо място твърди, че ищеца не се нуждае от издръжка, тъй като има достатъчно средства и не е материално затруднен. В тази връзка твърди, че той винаги е разполагал с достатъчно средства за храна, цигари, напитки,за поддръжка на автомобил и др. А и освен пенсията която получава от 258лв., получава и субсидии от ДФ „Земеделие”, като освен това само от началото на годината е получил и средства от продажбата на две телета. Купил дори преди два месеца 4 кошера за по 150лв. всеки, а и в стопанските постройки гледал 5 крави и 5 телета и дал 5 овце за паша.

Оспорва и твърденията на ищеца, че е във фактическа раздяла със съпругата си и не живее в жилището им, а и да се страхува да се прибере. Твърди, че ищеца всеки ден се прибира в дома им без страх. Не оспорва, че отношенията между ищеца и съпругата му са влошени, но твърди причина за това да е нежеланието й да повярва на неговите твърдения, че техния син е престъпник който е унищожил дръвчетата посадени от сестра му и пчелите на баща си. Оспорва и твърденията на ищеца, че се е държал лошо с баща си, тормозил го е и е пишел жалби и тъжби срещу него, тъй като това не отговаря на действителността. Твърди да не написал нито една жалба срещу него или пък тъжба. Единственото което правил било когато е агресивен да се обади на тел. 112 и да поиска съдействие от полицейските органи за да го възпрат, защото не желаел да влиза в конфликт с баща си и никога нямало да си го позволи. Излага и подробно развитие на конфликта между него и баща му, чиято първопричина счита да е отделянето на всеки от тях като самостоятелен животновъд след разрастване на общото им животновъдно стопанство, което разделяне баща му не могъл да приеме и се чувствал обиден и ненужен. А последвалите обвинения от ищеца, че е унищожил плодните дървета на сестра си и уморил кошерите му, допълнително внесли напрежение в отношенията им, довели степен да спрат да общуват помежду си.

Ответникът твърди още, че няма и възможности да заплаща издръжка на баща си, тъй като реализираните от него доходи са само от получаваните субсидии от ДФ Земеделие. За 2014г. получил от фонда сума в размер на 3510.17лв. След приспадане на внесените от него осигуровки в размер на 802.28лв. и платения данък за 2014г. в размер на 60лв., му останал чист доход в размер на 2647.89лв. или по 220.66лв. месечно. С този доход посрещал най-неотложните нужди, като заплащал консумативи на цялата къща - ток, вода, телефон и други, а и купувал дърва за зимата. Разходите му за закупуване на храна били минимални и се покривали от получавания доход, тъй като храната за семейството му, включително и за родителите му, се осигурявала от стопанството му. Всяка година заколвал по едно прасе и теле, а и от животните в къщата им винаги имало домашно мляко, сирене и кашкавал. Никога небили имали затруднения с храната, тъй като всичко си произвеждали сами.

Единственото, което купували било това което той не произвеждал. Не разполагал с пари и винаги изпитвал липсата им, която компенсирали с произведената храна. А и семейството му било скромно и живеело с това което имат.

Освен това ответникът твърди, че дарението на етажа е направено от двамата му родители, тъй като жилищната сграда е придобита от тях по време на брака им. А твърдението на ищеца, че жилищната сграда е само негова и не е придобита в режим на СИО било невярно. В тази връзка сочи, че родителите му са сключили граждански брак на 13.05.1962г. в гр. Велинград.

Собствеността върху процесната двуетажна жилищна сграда са придобили по давностно владение, като изискуемия се период на владение е течал по време на брака им, и след изтичането му на 02.10.1971г. с нотариален акт № 433, т.2, дело 696/1971 г. на PC Велинград, баща му бил признат за собственик по давностно владение върху дворно място от 630 кв.м. и процесната двуетажната къща.

Въз основа на така изложеното и като счита исковата претенция на ищеца за неоснователна се иска отхвърляне на иска изцяло.

В о.з. ищецът лично и чрез пълномощника си адв.Х., поддържа иска и иска уважаването му.

В хода на делото и на

29.07.2016г. ищеца И.Х.П.,

ЕГН ********** е починал, като на негово място с определение от 12.04.2018г. са конституирани наследниците му по закон, а именно: М.С.П.

********** *** и Е.И.Г. с ЕГН **********

***. От своя страна съпругата М.П. е заявила отказ от иска, поради което и на осн. чл.233 ГПК производството по делото спрямо нея е прекратено. В резултата производството е продължило от страна на Е.И.Г. с ЕГН **********, като ищец заместил в хода на делото първоначалния ищец И.Х.П., починал в хода на делото. Този ответника в о.с.з., лично и чрез пълномощника си адв.Х., поддържа иска и иска уважаването му, с подробни съображения в писмена защита.

В о.з. ответникът лично и чрез пълномощника си адв.Станчев, оспорва иска, поддържа възраженията си с подробни съображения в писмена защита.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените от ищеца доводи, както възраженията на ответника, намира следното:

Не е спорно между страните, че по силата на НА №80/11.04.1979г. ищеца И.Х.П., заедно със съпругата си М.С.П., като дарители, са дарили на ответника Х.И.П.– техен малолетен син, следния свой собствен недвижим имот, представляващ СИО като строен през време на брака им, а именно: Втори етаж от жилищна сграда, построена на около 85кв.м. в парцел VII -1414 от кв.282 по плана на гр.Велинград, ведно със съответните ½ ид.части от общите части на сградата. А и същото се установява от представени НА №80/11.04.1979г. / на л.6 по делото/.

Не се спори и между лицата страни по горната сделка – дарение - ищеца

И.Х.П. и ответника Х.И.П. да е налице роднинска връзка, като ищеца е баща на ответника.

Не се спори, а и от представения констативен НА № 433/02.10.1971г. се установява, че по обстоятелствена проверка е признат И.Х.П. за собственик на имота: Дворно място с площ от 630 кв.м., представляващо парцел VII -1414 от кв.282 по плана на гр.Велинград, застроено с двуетажна полумасивна къща на 85 кв.м.

Неоснователни съдът намира твърденията на ищеца, че е бил едноличен собственика на дарения Втори етаж от жилищна сграда, построена на около 85кв.м. в парцел VII -1414 от кв.282 по плана на гр.Велинград, тъй като с констативния НА № 433/02.10.1971г. е бил признат само той за собственик на сградата, поради следното: Въпросния констативен НА е от дата 02.10.1971г., а според представеното Удостоверение за сключен граждански брак И.п. е сключил брак с М.П. на 13.05.1962г. Доказателства за това, по какъв начин И.п. е станали собственик на процесния имот, преди снабдяването му с констативния НА няма. При което и следва да се приеме това да е станало по силата на изтекла придобивна давност от 10 години текла преди 02.10.1971г. В този 10 годишен период обаче придобивна давност е текла не само за ищеца И.П., но и за неговата съпруга, с която е имал сключен граждански брак. Саво от факта, че от сключването на брака на 13.05.1962г. до издаването на Констативния НА на 02.10.1971г. не е била изтекла и спрямо съпругата М.П. 10 годишната придобивна давност, тъй като са изтекли само 9,5 години, не следва че имота на е придобит по давност от двамата съпрузи, тоест че не станал съсобствен между тях в режим на СИО. Още повече, че в процесния НА №80/11.04.1979г., чиято отмяна се иска и който представлява едностранно изявление на самия И.П., в него изрично е записано, че дарения Втори етаж от къща е собственост на съпрузите И. и М.П. и представлява СИО, като строен през време на брака им.