Решение № 954 от 18.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 954 гр. София, 18.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 18-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ при участието на секретаря БИСТРА П. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ Административно наказателно дело № 20221110212247 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на раздел V към глава III от ЗАНН. Образувано е по жалба на Р. А. Г. (чрез процесуален представител) с р е щ у НП

№ BG16022022/5800/P8138/01.08.2022 г., издадено от началника на отдел „Контрол и правоприлагане“ в НТУ към АПИ, с което на жалбоподателя на основание чл. 179, ал. 3а от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 1800 лева. От страна на жалбоподателя се иска отмяна на постановлението и присъждане на разноски, като се излагат конкретни твърдения за нарушаване на процесуалния и материалния закон (които твърдения ще бъдат обсъдени по-долу). Административно-наказващият орган твърди доказаност на административното нарушение, съответно законосъобразност на НП, като претендира потвърждаването на последното, а също и юрисконсултско възнаграждение (релевирайки и възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна /като искане за присъждане на разноски/ адвокатско възнаграждение).

От приобщените към доказателствената съвкупност въз основа на съответното определение с правно основание чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН, респективно – нарочно определение за приемане и прилагане като доказателство, книжа (депозираното възражение срещу АУАН – отчасти - виж по-долу!), от предявените по реда на чл. 284 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН материали и от заключението на назначената по делото експертиза, поддържано от вещото лице при разпита му в съдебно заседание, еднозначно следва - освен оправомощаването на наказващия орган за издаване на НП от вида на процесното с писмена заповед на председателя на УС на АПИ – още описаното в НП от фактическа страна, към което съдът препраща и с което съдържание, налично по делото, страните са запознати (по този начин настоящата инстанция, явяваща се такава по фактите, излага еднозначно установената от нея фактическа обстановка, избягвайки преповтаряне), както и това, че прекъсването в подаването на информация от бордовото устройство не е било поради технически проблем в поддържаната от АПИ система, а поради проблем със захранването на устройството с електричество (липса на такова захранване в съответния период), който 1 проблем е бил установим от водача (жалбоподателя) по време на управление посредством индикатор, с който същото устройство е било оборудвано. Изложеното означава, че движението на процесното превозно средство без подаване на необходимата за установяване/заплащане на дължимата тол такса информация е по вина на водача, наймалкото в условията на непредпазливост (съобрази чл. 11 от НК вр. чл. 11 вр. чл. 7 вр. чл. 6 от ЗАНН!); водачът е бил длъжен да прекрати при първа възможност придвижването на превозното средство при липсата на подаване на данни от устройството, което той – видно от заключението на назначената от съда експертиза – не е сторил за период, започващ с над половин час преди процесния момент в 13:11 часа на 04.02.2022 г. В една и съща разпоредба е напълно възможно да се съдържа и хипотезата, и диспозицията, и санкцията на правната норма, както е в случая с разпоредбата на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, посочена в АУАН и НП.

Вярно е, че в АУАН липсва фактическо описание, субсумиращо се в хипотезата и диспозицията на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, но актът препраща към доказателствен запис, в който се сочи липса на маршрутна карта или бордово устройство (т. е. функциониращо /предаващо данни/ такова, доколкото наличието на нефункциониращо се явява ирелевантно за спазване на законовата повеля) и именно срещу обвинение в такъв смисъл нарушителят се е защитавал посредством депозираното от него писмено възражение срещу АУАН, поради което в крайна сметка до реално ограничаване на процесуалното право на защита на санкционираното лице не се е стигнало. Описанието на времето и мястото на извършване на нарушението, както и на самото административно нарушение и на обстоятелствата, при които то е извършено, са дали в крайна сметка пълната възможност на жалбоподателя да упражни процесуалното си право на защита по същество, в това число да разбере какво е отправеното към него обвинение, което е видно и от самата проведена (от страна на жалбоподателя) по административно-наказателното производство линия на защита (в НП изрично е посочена и конкретната техническа апаратура, чрез която процесното нарушение е било установено). Посочването на мястото на извършване на нарушението посредством упоменаване на път и пътен участък като конкретен километър и метър, респективно посока на движение, само по себе си е напълно достатъчно (информацията относно съответните параметри е общодостъпна), а в НП са налице и допълнителни данни касателно местонахождението на съответния пътен участък. Новата уредба по чл. 10б, ал. 7 и 8 от ЗП е процесуалноправна и същата не може да намери приложение при вече образувано административно-наказателно производство, т. е. в тази връзка не е налице хипотеза, визирана в чл. 3, ал. 2 от ЗАНН. Независимо от това какви са чисто фискалните последици от административното нарушение, то същото не се отличава съществено от типичното за съответния вид (съобрази и пар. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН!), т. е. не е налице хипотеза на маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН; целта, която преследва законодателят, е да се осъществява административно-наказателно преследване още във връзка с първото констатиране на съответното правонарушение в рамките на съответното денонощие (аргумент от уредбата по чл. 179, ал. 3е вр. ал. 3д от ЗДвП), което процедиране от страна на държавата се явява превенция на избягването (независимо дали се касае за умишлено или непредпазливо поведение) на заплащането на тол такси и за пътни сегменти, които не са обезпечени с технически средства за осъществяване на съответния контрол.

Съобразявайки, обаче, междувременно (след приключване на разглеждането на делото в открито съдебно заседание) решение на СЕС по дело № C‑61/23, съдът не може да приеме за законосъобразно прилагането на санкцията (конкретно на санкцията в този й вид) по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП (въпросното решение на СЕС се отнася и до тази разпоредба), т. е. след като последната посочена разпоредба противоречи на чл. 9а от Директива 1999/62, то същата разпоредба от вътрешното право не следва да се прилага, което означава, че приложима ще се яви общата разпоредба на чл. 185 от ЗДвП (неприложимостта на санкцията по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП означава, че не е предвидено друго наказание по смисъла на чл.

185 от ЗДвП), но – съобразно чл. 3 от ЗАНН – в редакцията, действала към процесната в 2 случая дата (04.02.2022 г.), в който смисъл атакуваното НП подлежи на изменение съобразно чл. 63, ал. 7, т. 1 вр. ал. 2, т. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1 от ЗАНН, т. е. с прилагане на закон за по-леко наказуемо административно нарушение (без каквото и да е изменение на обстоятелствата на нарушението) – това по чл. 185 вр. чл. 179, ал. 3а от ЗДвП (доколкото в чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, както вече стана дума, е налице правило за поведение – правна норма, но санкцията като част от тази норма не подлежи на прилагане поради съответното й противоречие с правото на ЕС), което включва и прилагане на съответната по-лека санкция (която е установена от законодателя по абсолютен начин и която определено не се явява непропорционална спрямо административното нарушение), с прилагане и на режима по пар.

5, ал. 1 от ПЗР вр. чл. 12 и чл. 13 от ЗВЕРБ; правната квалификация по чл. 185 от ЗДвП е съобщена нарушителя като такава, по която съдът е възможно да се произнесе. При този изход от делото липсва правно основание за присъждане на разноски в тежест на въззивника, от гледна точка на когото обжалването по съдебен ред се е явявало единствената легитимна възможност да защити в крайна сметка действително неправомерно засегнатия си правен интерес, респективно приложение по аналогия (чл. 46, ал. 2 от Закона за нормативните актове /не се касае за забранено от ал. 3 на същия член обосноваване на съответните визирани там видове отговорност/) следва да намери уредбата по чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 1 от АПК (уредбата по чл. 78 от ГПК не намира приложение, включително и по силата на чл. 144 от АПК вр. чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, именно доколкото в случаите, когато неправилно е било индивидуализирано административното наказание, санкционираното лице няма друга правна възможност освен да инициира съответното съдебно производство по обжалване, в което има право да ползва услугите на адвокат, както това е сторено в случая, а възнаграждението на този адвокат поне до размера от 550 лева, за който заплатен размер е налице разписка /самият приложен договор за правна защита и съдействие/, е напълно съответно на материалния интерес, свързан с намаляването на размера на санкцията от 1800 лева на 20 лева), със съответното превалутиране съгласно чл.

12 и чл. 13 от ЗВЕРБ. Разноските, направени за експертиза, обаче, следва да се възложат в тежест на въззивника (платими в полза на Софийския районен съд съобразно чл. 121, ал. 1 от Закона за публичните финанси, при съобразяване и на съответната уредба по ЗВЕРБ) и то не заради тълкувателната практика касателно разноските при изменение на НП, обективирана в тълкувателно решение, постановено по вече недействащ законов ред, която практика се явява незадължителна, а въз основа на логическо тълкуване на чл. 189, ал. 3 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН, доколкото е налице все пак виновно поведение на жалбоподателя и конкретните визирани тук разноски са направени във връзка с оспорване на самата вина на същия жалбоподател.

При цялостната и служебна проверка по реда на чл. 314 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН не се установяват основания за отмяна или други – извън горепосоченото – за изменение на НП, в това число като липсват съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 335, ал. 2 вр. чл. 348, ал. 3 от НПК вр. чл. 84 вр. чл. 63, ал. 3, т. 2 от ЗАНН (посочването на имената на нарушителя на латиница също не е такова нарушение, доколкото никакво съмнение няма и не е имало в хода на производството кое е санкционираното лице, респективно срещу кого е съставен/се съставя АУАН).

Гореизложеното изчерпва релевантното за настоящото произнасяне.

Мотивиран от всичко изложено, съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ НП № BG16022022/5800/P8-138/01.08.2022 г., издадено от началника на отдел „Контрол и правоприлагане“ в НТУ към АПИ, като прилага закон за по-леко наказуемо административно нарушение, а именно чл. 185 вр. чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, 3 включително като намалява размера на наказанието глоба на 10,23 евро.

Осъжда АПИ да заплати на горепосочения жалбоподател сумата от 281,21 евро – разноски по делото за възнаграждение за един адвокат.

Отхвърля искането на процесуалния представител на административно-наказващия орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Осъжда горепосочения жалбоподател да заплати на Софийския районен съд сумата от 616,62 евро – разноски по делото за възнаграждение на вещо лице.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-град в 14дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4