Решение № 260629 от 10.05.2021, Окръжен съд - Пловдив

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 260629 гр. Пловдив 10.05.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивският окръжен съд Х-ти граждански състав в публичното заседание на двадесет и трети март две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател: Пламен Чакалов

Членове: Румяна Андреева

Бранимир

Василев при секретаря Бояна Дамбулева като разгледа докладваното от съдия Чакалов в. гр. д. № 330/21г., за да се произнесе взе предвид следното:

Обжалвано е решение №261752/17.12.2020г. на Пловдивския районен съд ХV-ти гр. с. постановено по гр. д. № 9899/2020г., с което се ОСЪЖДА на основание чл. 178, ал. 1, т. 3, чл.

179, ал. 2, вр. чл. 187, ал. 3 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД Областна дирекция на МВР- Пловдив, с адрес: гр. Пловдив, ул. „Княз Богориди“ № 7 да заплати на А.Н.Н., ЕГН: **********, сумата от 1444, 13 лева, представляваща възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 186 часа за периода от 10.08.2017 г. до 11.08.2020 г., получени в резултат на преизчисляване на положени часове нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда /13.08.2020г./ до окончателното заплащане на задължението, както и обезщетение за забава върху главницата в размер от 156, 25 лв., дължимо за периода от 01.10.2017г. до 12.08.2020 г.

Жалбоподателят Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Пловдив моли съда да отмени решението на районния съд, по съображения изложени в жалбата и постанови друго, с което отхвърли иска. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от въззиваемата страна.

Въззиваемата страна А.Н.Н. счита решението на районния съд за правилно и моли съда да го остави в сила. Претендира разноски.

Предвид доказателствата съдът установи следното:

Няма спор, а и от представените писмени доказателства се установява, че А. Н. Н. през процесния период е работил на длъжност полицай, младши автоконтрольор в група „КДГПА“ на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Пловдив.

А.Н. претендира заплащането на възнаграждение за положен извънреден труд за периода 10.08.2017г.-11.08.2020г., ведно със законната лихва от 30.08.2019г. до окончателното изплащане на сумата, както и мораторна лихва от 01.10.2017г. до 12.08.2020г.

Спорният по делото въпрос е дали следва да се извърши преизчисляване на положения труд за времето между 22.00 часа и 06.00 часа с коефициент 1.143.

През процесния период е действала Наредба №

8121з-776/29.07.2016 г., в която е липсвало изрично правило за преизчисляване при сумирано отчитане на работното време на положените часове труд между 22.00 часа и 06.00 часа с коефициент 1,143.

Липсата на такова правило в наредбата обаче не означава, че подобно преизчисляване не следва да се извършва. Съгласно разпоредбата на чл.188, ал.2 от

ЗМВР държавните служители, които полагат труд за времето между 22.00 часа и 06.00 часа се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда. Съгласно разпоредбата на чл.140, ал.1 от

КТ нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при петдневна работна седмица е до 35 часа, а нормалната продължителност на работното време през нощта при петдневна работна седмица е до 7 часа.

Тези норми на

КТ са част от въведената специална закрила на нощния труд, поради което следва да намерят приложение и по отношение на държавните служители от МВР по силата на разпоредбата на чл.188, ал.2 от ЗМВР. Вярно е, че в нормата на чл.187, ал.3, изр.4 от ЗМВР (ред. Д.В. бр. 81/2016г.) е предвидено, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 часа и 06.00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно

8 часа за всеки 24- часов период. Посочената разпоредба разрешава полагането на труд между 22.00 часа и 06.00 часа за работещите на смени служители на МВР и следва да се тълкува в съответствие с правилото на чл.187, ал.1 от