Решение № 4394 от 07.08.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4394 гр. София, 07.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. Иванова

Виктория М. Станиславова при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Въззивно гражданско дело № 20231100500994 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 7577/05.07.2022 г. по гр. д. № 71444/2021 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 32 състав, Застрахователно дружество „Б.И.“ АД, ЕИК ****, е осъдено да заплати на Застрахователно акционерно дружество „А.Б.” АД, ЕИК ****, на основание чл. 411 КЗ, сумата в размер на 1 115,09 лева – дължимо и незаплатено застрахователно обезщетение по щета № 0300-21-499-500009 за имуществени вреди на лек автомобил „Пежо 3008“, с рег. № ****, вследствие настъпване на ПТП на 01.02.2021 г. на пътя за гр. Пампорово близо до гр. Бачково, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 13.12.2021 г. до окончателно плащане на сумата, като искът е отхвърлен за горницата над уважената част от 1 115,09 лева до пълния претендиран размер на обезщетението от 2 837,08 лева.

С Решение № 13563/26.11.2022 г., постановено по реда на чл. 250 ГПК, Застрахователно дружество „Б.И.“ АД, ЕИК ****, е осъдено да заплати на Застрахователно акционерно дружество „А.Б.” АД, ЕИК ****, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата в размер на 69,08 лева – обезщетение за забава за периода 05.05.2021 г. – 13.12.2021 г., като искът е отхвърлен за горницата над уважената част от 69,08 лева до пълния претендиран размер от 175,75 лева.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът Застрахователно дружество „Б.И.“ АД е осъден да заплати на ищеца Застрахователно акционерно дружество „А.Б.” АД сумата в размер на 339,02 лева – разноски в производството пред СРС.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът Застрахователно акционерно дружество „А.Б.” АД е осъден да заплати на ответника Застрахователно дружество „Б.И.“ АД сумата в размер на 163,97 лева – разноски в производството пред СРС.

Срещу първоинстанционното решение, допълнено по реда на чл. 250 ГПК, в частта, в която предявените искове са отхвърлени – главният иск по чл. 411 КЗ до размера на сумата от 2 230,18 лева, а акцесорният иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД – до размера на сумата от 138,16 лева, е депозирана въззивна жалба от ищеца Застрахователно акционерно дружество „А.Б.” АД, чрез адвокат С. М.. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението в 1 обжалваната част, поради допуснати от решаващия районен съд нарушения на процесуалния закон, довели до незаконосъобразен краен извод относно размера, до който исковите претенции са основателни. Жалбоподателят възразява, че в хода на първоинстанционното производство ответникът не е навел надлежно възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от противоправно поведение на водача на увреденото МПС, изразяващо се в нарушение на нормата на чл. 43, т. 1 ЗДвП, поради което не са били налице предпоставките за извършване на преценка за осъществен от него принос, която именно е обусловила извода на СРС за частична основателност на главния иск. В тази насока твърди, че релевираното в срока по чл. 133, вр. чл. 131 ГПК възражение за съпричиняване на вредите от водача на лек „Пежо 3008“, с рег. № ****, сочи единствено на допуснато от последния нарушение на разпоредбата на чл. 42, ал. 2 ЗДвП. Същевременно видно от мотивите на обжалвания съдебен акт било, че СРС е приел за основателно възражение за съпричиняване поради нарушение на разпоредбата на чл. 43, т. 1 ЗДвП, на която липсва изрично позоваване от ответната страна. Независимо от изложеното, във въззивната жалба се поддържа недоказаност на възражението за съпричиняване с оглед събрания по делото доказателствен материал, като се сочи за недопустимо позоваването на съда на приобщени по делото в писмен вид свидетелски показания на водача на лекия автомобил „Ауди А4“ ДК № СМ **** АМ. В условията на евентуалност се навежда оплакване относно приетия обем на съпричиняване при конкретно изложени съображения относно допуснати от водача на застрахования при ответника лек автомобил по-тежки нарушения на ЗДвП. По изложените аргументи се моли за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и за уважаване на предявените осъдителни искове до горепосочените размери, евентуално за определяне на по-нисък процент на съпричиняване на вредоносния резултат от водача на лек автомобил „Пежо 3008“, рег. № ****. Претендират се разноски по делото.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответника Застрахователно дружество „Б.И.“ АД, чрез адвокат Мариан Гочев. Поддържа се неоснователност на заявените с жалбата доводи за неправилност на решението в обжалваната част и се моли за неговото потвърждаване като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски по делото.

В проведеното на 22.05.2023 г. открито съдебно заседание пред настоящата инстанция въззивникът ЗАД „А.Б.” АД, редовно призован, не изпраща процесуален представител. С молба от 22.05.2023 г. последният заявява, че поддържа жалбата, няма доказателствени искания пред въззивната инстанция и моли за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и за уважаване на предявените искове съобразно изложеното във въззивната жалба. Претендира разноски по делото.

В проведеното на 22.05.2023 г. открито съдебно заседание пред настоящата инстанция въззиваемата страна Застрахователно дружество „Б.И.“ АД, редовно призована, не изпраща процесуален представител. С молба от 15.02.2023 г. последната заявява, че оспорва въззивната жалба и няма доказателствени искания пред въззивната инстанция.

Претендира разноски по делото.

Първоинстанционното решение, допълнено по реда на чл. 250 ГПК, е влязло в сила като необжалвано в частта, в която е уважен предявеният от Застрахователно акционерно дружество „А.Б.” АД срещу Застрахователно дружество „Б.И.“ АД иск с правно основание чл. 411 КЗ до размера на сумата от 1 115,09 лева, както и в частта, в която е уважен искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД до размера на сумата от 69,08 лева.

Първоинстанционното решение, допълнено по реда на чл. 250 ГПК, е влязло в сила като необжалвано в частта, в която е отхвърлен предявеният от Застрахователно акционерно дружество „А.Б.” АД срещу Застрахователно дружество „Б.И.“ АД иск с правно основание чл. 411 КЗ за разликата над сумата от 2 230,18 лева до пълния предявен размер от 2 837,08 лева, както и в частта, в която е отхвърлен искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над сумата от 138,16 лева до пълния предявен размер от 175,75 лева.

Софийският градски съд, Гражданско отделение, II Б въззивен състав, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно, кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да 2 приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС.

При служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Не се констатира допуснато от СРС нарушение на императивна материалноправна или процесуалноправна разпоредба при постановяване на обжалваното решение.

По релевираните доводи във връзка с правилността на решението въззивният съд намира следното:

Предявен е за разглеждане главен иск с правно основание чл. 411 КЗ за заплащане на сума, претендирана от ответното дружество в качеството на застраховател на лице, причинило увреждане на имуществото на застрахован при ищеца по договор за имуществена застраховка. Твърди се ищецът да е изпълнил своите задължения на застраховател по имуществена застраховка и да е встъпил в правата на увреденото лице срещу носещия договорна отговорност въз основа на валидно възникнало застрахователно правоотношение с причинителя на увреждането.

Съгласно чл. 411 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по "Гражданска отговорност". Когато вредата е причинена от водач на МПС, който има валидна задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, застрахователят по имуществена застраховка, който е встъпил в правата на увреденото лице, може да предяви претенцията си към причинителя само за размера на причинените вреди, които надхвърлят размера на застрахователната сума по договора за задължителната застраховка, както и за вредите, причинени от водача на моторното превозно средство, за които застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е отказал да заплати обезщетение на основание чл. 494.

Видно от законовата разпоредба предпоставките за предвидената суброгация са: 1./ наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който 2./ застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение, и 3./ за увредения да е възникнало право на деликтно вземане срещу причинителя на вредата на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от деликвента, с негово виновно и противоправно поведение, респективно договорно вземане срещу неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност". Съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага, като в тежест на ответната страна е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на прекия извършител. Съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК ищецът носи доказателствената тежест за установяване на посочените релевантни обстоятелства при условията на пълно и главно доказване, в тежест на ответника е да докаже правоизключващите и правопогасяващите си възражения.

Тъй като първоинстанционното решение е влязло в законна сила в частта, в която е уважен искът за заплащане на застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди при настъпване на процесното застрахователно събитие на 01.02.2021 г. – до размера на сумата от 1 115,09 лева (в частта, в която първоинстанционното решение не е обжалвано), основанието (правопораждащите спорните материални права юридически факти) на предявения осъдителен иск е установено със сила на пресъдено нещо, като спорът по настоящото дело се съсредоточава върху обстоятелството дали районният съд правилно е приел за основателно въведеното в срока по чл. 131 ГПК възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от водача на застрахования при ищцовото дружество лек автомобил, съответно допринесъл ли е той чрез свое противоправно поведение в единния съвкупен съпричинителен процес за настъпване на вредоносните последици.

На първо място, във въззивната жалба се релевират оплаквания за ненадлежно въведено възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от водача на лек автомобил „Пежо 3008“, с рег. № ****. Поддържа се, че макар обективно такова възражение да е било наведено в срока по чл. 133 ГПК, вр. чл. 131 ГПК, същото не съдържа конкретизация на фактическите действия на водача на застрахования при ищеца лек автомобил, 3 представляващи по същество противоправно поведение, изразяващо се в нарушение на разпоредбата на чл. 43, т. 1 ЗДвП, както е приел първоинстанционният съд. Във връзка с тези оплаквания въззивният съд намира следното: