Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 211 от 11.04.2022, Районен съд - Плевен

Съд
Районен съд - Плевен
Дело
Административно наказателно дело 129/2022
Вид
Решение № 211
Подписан
11.04.2022
Състав
Чавдар Иванов Попов

Цитирани разпоредби

  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 104б · Закон за движението по пътищата
  • чл. 104Б, т.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.175А, ал.1, пр.3 · Закон за движението по пътищата
  • § 6, т. 28 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 211 гр. Плевен, 11.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Чавдар Ив. Попов при участието на секретаря Никол Н. Ненова като разгледа докладваното от Чавдар Ив. Попов Административно наказателно дело № 20224430200129 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 21-0938-004189 от 08.11.2021г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Плевен, с което на В. В. Н. с ЕГН **********, с адрес: *** е наложено административно наказание, на основание чл.175А, ал.1, пр.3 от ЗДвП – Глоба, в размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца, за нарушение на чл. 104Б, т.2 от ЗДвП.

Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят, който го обжалва в срок.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и се представлява от адв.В.М. от АК-Плевен.

Ответникът, редовно призован, не изпраща представител и не взима становище по жалбата.

Съобразявайки събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

С оглед датата на връчване на наказателното постановление на жалбоподателя и датата на депозиране на жалбата и пред наказващия орган съдът счита, че последната е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, 1 поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана. Същата е неоснователна.

Съдът, като прецени събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Наказателното постановление е издадено за това, че на *** в *** часа в ***, като водач на лек автомобил *** с рег. № ***, при движение по ул.*** на ляв завой за навлизане по ***, при суха пътна настилка, умишлено извежда автомобила извън контрол, чрез рязко подаване на газ и завиване с волана, като така довежда автомобила до загуба на сцепление на задните колела, движейки се напречно на пътя и преминавайки от дясна в лява пътна лента, извършвайки т.нар. „дрифт“. Не използва пътя по предназначение, с което виновно нарушил чл. 104Б, т.2 от ЗДвП. / Водач на МПС използва пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари/.

Така изложените в акта фактически констатации се подкрепят изцяло от събраните по делото доказателства. Съдът възприема и кредитира изцяло показанията на разпитаните в съдебно заседание актосъставител Н. В. Г. и свидетелите П. ИВ. К. и Ч. Кр. П., чиито показания съдът кредитира изцяло с оглед тяхната последователна и логическа изложеност, безспорна обективност и безпристрастност, и в пълно съответствие с приложените по делото писмени доказателства. Съдът счита за неоснователно твърдението на адв. М., че е налице противоречие в показанията на полицейските служители.

Св. П. изясни, че е разбрал, че е питан за опасност от ПТП с други МПС, не на наказаните участници /стр.43 долу/. Все пак трябва да се посочи и фактът, че св. П. служи в охранителна полиция, не в сектор пътна такава. Абсолютно невярно е твърдението на адв. М., че единственият свидетел, който говори за дрифт е св. К. /стр. 65 долу/! Видно от отговора на св. П. на стр. 46 е, че нарушителят и неговият приятел са извършвали дрифт и то „умишлено са поднасяли автомобилите“! Съдът не кредитира изцяло показанията на св.***, св.*** и св.С.С. /относно начина на придвижване на процесното МПС/, които са очевидно нелогични, дори абсурдни и, които целят единствено и само спомагане за избягване на административнонаказателна отговорност спрямо жалбоподателя, предвид и факта, че същите са в приятелски отношения и 2 помежду си и със самият жалбоподател. Същите, в частта относно причините за поведението на пътя на лекия автомобил, управляван от жалбоподателя, като и за действията на самият водач и движението на МПС, противоречат не само на останалите събрани доказателства, но и на всякаква нормална човешка логика и не се кредитират от съда. Достатъчно е да се посочи фактът, че, опитвайки се да заблудят съда, относно станалото, св. *** и св.

*** твърдяха, че двата л.а. са се придвижвали с 20-30 км.ч!!.,но щели да направят ПТП, което избегнали с общи усилия, което пък служителите на полицията възприели като дрифт, без никакво основание. Следва да се посочи и фактът, че самият св. ***, другият водач въпросната вечер, добросърдечно заявява пред съда на стр. 48, че не е добре да има свидетелство за управление на МПС, предвид поведенията му въпросната вечер, че е направил „грешка“ и си „поема вината“! Съгласно чл. 189 ал.2 от ЗДП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното.

Безспорно не бе установена различна фактическа обстановка в хода на съдебното следствие от тази, описана в АУАН . Жалбоподателят оспорва изцяло фактическата обстановка. Твърденията на жалбоподателя, че не е управлявал автомобила по посоченият в АУАН начин, според съда представляват една негова защитна теза, която не се подкрепя от събраните по делото доказателства, а напротив по безспорен и категоричен начин се опровергава от показанията на разпитаните актосъставител Г. и свидетели К. и П., както и от събраните писмени доказателства. Самият адв. М. потвърждава, че е извършен дрифт, но е бил неумишлен /стр. 63 от делото/.

Според съда са събрани достатъчно доказателства за това, че В. В. Н. е извършил виновно опасно шофиране, което представлява не използване на път за обществено ползване в съответствие с основната цел на пътищата– за превоз на хора и товари. Подобно поведение в градовете застрашава живота и здравето на останалите участници в движението, а също така и на случайно преминаващи пешеходци, поради което се характеризира с изключително висока степен на обществена опасност и за съжаление осакатява и убива стотици хора всяка година и трябва да се преследва с цялата строгост на закона!

Съобразно касационно административно-наказателно дело № 390 по описа за 2019 г. на Административен съд – Плевен: „С нормата на чл. 104б т.

2 от ЗДвП законодателят въвежда забрана за водачите на МПС да използват 3 пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. От съдържанието на АУАН и НП е видно, че А. е санкциониран именно за това, че използва пътищата, отворени за обществено ползване, не по предназначение, като ясно и точно са описани извършените от него действия– при навлизане в кръстовище на десен завой умишлено форсира двигателя на автомобила, занася задната му част, като преминава последователно от неговата дясна лента в тази за насрещното движение и обратно. За да отмени наказателното постановление, районният съд е анализирал понятието "дрифт", което няма своя легална дефиниция, приемайки, че деянието е несъставомерно, а поведението на управлявания от дееца автомобил би могло да се дължи и на други фактори, например неопитност на водача. По делото, обаче, не са представени доказателства, подкрепящи тезата на жалбоподателя, нито пък подобни възражения са излагани от негова страна при съставянето на АУАН, нито са обективирани в допълнително писмено възражение. От друга страна свидетелските показания на актосъставителя и свидетеля по акта сочат нееднократно умишлено действие от страна на А. изразяващо се в форсиране на двигател, подаване на повече газ със съединител, при което колата се завърта и преминава в отсрещната лента за движение. Ето защо е правилен изводът на наказващия орган, че водачът е допуснал виновно опасно шофиране, което не представлява използване на път за обществено ползване в съответствие с основната цел на пътищата– за превоз на хора и товари. Подобно поведение в градовете застрашава живота и здравето на останалите участници в движението, а също така и на случайно преминаващи пешеходци, поради което се характеризира с висока степен на обществена опасност…За пълнота следва да се посочи, че именно с оглед високата обществена опасност на деянието законодателят е въвел нормата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП в началото на 2017 година, обосновавайки я с драстичното увеличаване на подобни случаи в цялата страна. Без значение за съставомерността на деянието са конкретните способи, чрез които се постига крайния резултат-дали това става посредством рязко подаване на газ, боравене със съединителя, завъртане на волана, дърпане на ръчната спирачка или по друг начин, и именно затова показанията на контролните органи в тази насока, независимо дали са категорични относно конкретния способ или почиват на предположения от 4 тяхна страна, са неотносими с оглед изводите им за настъпилия краен резултат.“ Настоящата инстанция напълно се солидаризира с цитираното становище.

Според съда е неприложима в случая и разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Както правилно посочва РАС-Плевен в решение по КАНД № 162 по описа на Административен съд - Плевен за 2020 г.:“Касационната инстанция намира, че при правилно установена фактическа обстановка, районният съд е извел правилни правни изводи за съставомерност и доказаност на вмененото на П. нарушение. Касационната инстанция приема, че със своите действия П. е осъществил както от обективна, така и от субективна страна нарушението по чл. 104б т. 2 от ЗДвП, като правилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност за това нарушение и правилно му е наложена съответната санкция. С нормата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП законодателят въвежда забрана за водачите на МПС да използват пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. От съдържанието на АУАН и НП е видно, че П. е санкциониран именно за това, че използва пътищата, отворени за обществено ползване, не по предназначение, като ясно и точно са описани извършените от него действия– като водач на лек автомобил *** на кръстовище, образувано от *** и *** с посока на движение към ул. ***, умишлено подава рязко газ на управляваното от него МПС при сухи метеорологични условия, занася задните задвижващи колела, като преминава от една пътна лента в друга. В случая е без значение за съставомерността на деянието в коя пътна лента първо е навлязъл водачът след занасяне на задните гуми на автомобила-в дясната и в лявата, и колко такива маневри е направил-две или три, след като е безспорно установено, че вследствие занасянето е имало последователно преминаване и в пътната лента на водача, и в пътната лента за насрещно движение. От своя страна безспорно е установено от доказателствата по делото и това не се отрича и от П., че той е подал "повече газ, за да се изнеса от кръстовището". Не е ясно кое е мотивирало касатора за това свое поведение-рязко подаване на газ за изнасяне от кръстовището, след като самият той поддържа по време на провеждане на съдебното производство тезата, че по това време и в този пътен участък не е имал никакво движение на хора и автомобили и той е могъл съвсем спокойно и плавно да потегли. Още повече, че именно той твърди както във 5 възражението си против съставения АУАН, така и в обясненията си пред съда, че поднасянето му се е дължало на "износени гуми и изпускане на съединител". Ако е липсвало въобще движение на други хора и автомобили и ако гумите на водача са били износени-това са факти в потвърждение на извода, че поведението на водача в случая е съставомерно на посочения текст, защото от една страна и в този случай резултатът би се дължал на виновно бездействие на водача да поддържа автомобила си в техническа изправност, и от друга страна, би било индикация да шофира със завишено внимание и съобразена с техническите особености на автомобила скорост, което не е сторил. Тези обстоятелства, в съчетание с младата възраст на водача, която в случая според касационната инстанция не съставлява смекчаващо обстоятелство, което следва да се преценява с оглед приложение нормата на чл. 28 от ЗАНН, а да е индикация за управление на автомобила с още позавишено от обичайното внимание, тъй като в този случай, именно поради младата възраст и на това основание - по – малкия опит в управление на МПС, водачът не притежава необходимият опит и стаж на водач на МПС, за да има съзнание и увереност, че при възникване на екстремна ситуация ще овладее автомобила още повече, когато същият е с износени гуми. Затова касационната инстанция приема на база събраните доказателства, че нито пътните условия, нито липсата на движение на хора и автомобили, нито техническото състояние на автомобила-износените гуми, е налагало потеглянето с рязко подаване на газ, което налага извод, че поднасянето на автомобила е умишлено. Дали с това си поведение П. е създал опасност за останалите участници в движението и/или е застрашил живота и здравето им, какъвто извод се съдържа в НП, е без правно значение за съставомерността на извършеното деяние, защото съставът на нарушението изисква единствено водачът да не е използвал пътя, отворен за обществено ползване по предназначение-за превоз на пътници и товари, което е доказано от събраните по делото доказателства. Умишленото и съзнателно опасно шофиране посредством поднасяне на задната част на автомобила, в никакъв случай не представлява използване на път за обществено ползване в съответствие с основната цел на пътищата – да се използват за превоз на хора и товари.