Определение № 1011 от 17.11.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1011 гр. Пловдив, 17.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Славка Г. Димитрова

Членове:

Силвия Ал. Цанкова

Екатерина Ст. Роглекова при участието на секретаря Ина Ст. Зяпкова в присъствието на прокурора Галина Андр. Андреева-Минчева като разгледа докладваното от Екатерина Ст. Роглекова Въззивно частно наказателно дело № 20235300601609 по описа за 2023 година Производството е въззивно по реда на глава ХХІ от НПК , вр. чл. 341, ал. 1, вр. чл. 306, ал. 1, т. 3 от НПК .

С определение от 04.07.2023г. постановено по ЧНД № 3364/2023г. по описа на Районен съд – Пловдив, първата инстанция на основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 от НК е определила едно общо най-тежко наказание на осъдения А. Г. П., ЕГН: ********** по наказания по НОХД № 3013/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, по НОХД № 733/2022 г. по описа на Районен съд – Варна, по НОХД № 726/2022г. по описа на Районен съд – Разград и по НОХД № 1451/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, като е определил общо най-тежко наказание ДВЕ ГОДИНИ „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ и на основание чл. 24, ал. 1 от НК е увеличил същото общо най - тежко наказание две години „лишаване от свобода“ с ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, а именно до размер от ДВЕ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“.

Със същото определение съдът е постановил горното общото найтежко наказание две години и четири месеца „лишаване от свобода“ на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „Б“ от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при 1 първоначален „СТРОГ“ РЕЖИМ, както и на основание чл. 25, ал. 2 вр. чл. 59, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 и т.2 от НК от същото наказание е приспадал времето, през което осъденият е бил задържан по ЗМВР, задържането му за срок от 72 часа по реда на чл. 64, ал. 2 от НПК, както и задържането му под стража с мярка за неотклонение „задържане под стража“, както и изтърпяната част от наказанията по делата, включени в групирането.

Срещу определение от 04.07.2023г. постановена по ЧНД № 3364/2023г. по описа на Районен съд – Пловдив е постъпила жалба от адвокат С. Я. – в качеството му на защитник на осъдения П., в която се сочи, че последният е недоволен от приложение реда на чл.24 от НК и увеличаване наказанието му с четири месеца. Предлага атакуваното определение да се отмени в частта му, с която се прилага чл.24 от НК.

Срещу горното определение е постъпила и жалба от осъдения П., в която също изразява несъгласие с акта на съда, като сочи, че четирите месеца, с които е увеличено наказанието му, не са съобразени с шансовете му да се интегрира и да си намери работа, също и с възрастта му. Предлага да му бъде направено групиране, като му бъде наложено най-тежко наказание в размер на две години „лишаване от свобода“.

С жалбата на адв.С. Я., както и тази на осъдения П., не са направени доказателствени искания.

Съдът не констатира необходимост от събиране на доказателства.

В съдебно заседание пред въззивния съд представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив изразява становище за неоснователност на въззивните жалби. Според него, първоинстанционният съд е мотивирал решението си, като е отчел всички обстоятелства, относими към приложението на чл. 24 от НК, включително и упоритото престъпно поведение на осъдения, имайки предвид над 30– те броя осъждания на П. и липсата на каквито и да е обстоятелства, сочещи, че осъденият ще се поправи и превъзпита в бъдеще.

Според прокурора, съдът е направил задълбочен анализ на обстоятелствата по делото, поради което предлага обжалваното определение да бъде потвърдено.

В съдебно заседание пред въззивния съд, осъденият, редовно призован се явява и поддържа жалбата, като моли определеното му общо наказание да не бъде увеличавано по реда на чл. 24 от НК.

2

Защитникът му моли обжалваното съдебно определение да бъде отменено в атакуваната му част, като се аргументира с доводите, изложени във въззивната жалба.

Пловдивски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалвания съдебен акт, изложеното във въззивните частни жалби, както и доводите, направени в съдебното заседание и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт, по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

Въззивните жалби е подадени в срока по чл. 319 от НПК и от легитимирано лице, които отговарят на изискванията на чл. 320 от НПК, поради което са процесуално допустими и следва да бъдат разгледани.

Настоящият съдебен състав, действайки като инстанция по фактите и съобразявайки такива, наведените във въззивните частни жалби доводи, както и заявените от страните в публичното съдебно заседание, извърши собствена преценка на доказателствената съвкупност и въз основа на нея изгради изложената по-долу обстановка по делото, която относно съдебните актове, постановени спрямо осъденото лице и наложените с тях, подлежащи на групиране наказания, е правилно установена и от първия съд, на база вярна и точна преценка на доказателствения материал, събран и проверен в тази насока, поради което и се споделя изцяло от въззивния съд.

Коректно е отбелязано от първата инстанция, че видно от приложената справка за съдимост, А. П. е многократно осъждан с общо 32 влезли в законна сила съдебни акта, както от значение за настоящия казус точно са определени, че това са осъжданията му по НОХД № 3013/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, по НОХД № 733/2022 г. по описа на Районен съд – Варна, по НОХД № 726/2022 по описа на Районен съд – Разград и по НОХД № 1451/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив.

Правилно е становището на първостепенния съд, че като се съобразят периодите, в които са извършени цитираните по-горе деяния, то те са осъществени при условията на реална съвкупност.

3

Ето защо и основателно въз основа на разпоредбата на чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 от НК са били кумулирани наказанията, наложени по горепосочените наказателни дела, като е било определено едно общо найтежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 (две) години.

Законосъобразно е решението на районен съд общото най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „Б“ от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим.

Правилно е приложена разпоредбата на чл. 25, ал. 2 вр. чл. 59, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 от НК.

Неоснователно е оплакването на осъдения и неговия защитник относно приложението на чл. 24 от НК.

Съдебната практика е еднозначна в разбирането си, че приложението на разпоредбата на чл. 24 от НК не е самоцелно, а е възможно само и единствено когато определеното общо наказание се явява несправедливо и несъответно на съвкупността от престъпните деяния, и със същото това наказание не могат да се постигнат целите на наказателната репресия (вж. напр. Р 500-93-І, Р 207-2018-ІІІ, ППВС 4/1965 и др.). В конкретният случай, видно от приложената по делото справка за съдимост, може да се направи извод, че налаганите на осъдения А. П. наказания не са постигнали своя превантивен и превъзпитателен ефект. У него са формирани и утвърдени трайни престъпни навици, като доказателство за този извод е факта, че след изтърпяване на предходните си наказания, които са били и тежки по своя размер, П. е подновил престъпната си деятелност. Това обстоятелство сочи, че у осъдения вече е формирано трайно нежелание да спазва законите в страната, като демонстрира трайно противоправно поведение в обществото, т.е., налице е утвърден модел на поведение, заради който спрямо осъдения следва да се подходи строго при налагане на наказателната репресия.

Точни и мотивирани са аргументите на първата инстанция, относно приложението на разпоредбата на чл. 24 от НК, с които въззивният съд е напълно съгласен. Съобразени са броя на осъжданията, включени в съвкупността, размера на наложените наказания, обсъдена е и многобройната предходна съдимост на П., касателно невключени в съвкупността му присъди – над 30 пъти.

4

В тази връзка и въззивният съд не сподели възраженията на защитата и на молителя за неприложимост на чл. 24 от НК, като от своя страна също намира, че осъденото лице е такова с трайно установени престъпни нагласи, за чието поправяне и превъзпитание следва определеното общо най-тежко наказание в размер на ДВЕ ГОДИНИ на основание чл. 24 от НК да бъде завишено с ЧЕТИРИ МЕСЕЦА на ДВЕ ГОДИНИ и ЧЕТИРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода.

Определеният от районен съд гр. Пловдив размер на увеличеното наказание – ЧЕТИРИ МЕСЕЦА действително кореспондира в най-голяма пълнота със степента на обществена опасност на цялостната престъпна дейност на осъденото лице и на интензитета на засягане на обществените отношения, предмет на защита. Същият е и по-малък от предвидения максимален срок, който дава законът като възможност, и се явява справедлив.

Много точен е изводът, че при неприлагането на чл. 24 от НК би се препятствало постигането на целите на специалната и генералната превенция, още повече че видно от справката за съдимост на осъдения е, че спрямо него вече са били кумулирани наказания с прилагането на чл. 24 от НК, което също не е довело до преустановяването на извършваните от него престъпления.

Съобразно закона е постановено, че следва на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „Б“ от ЗИНЗС да се определи първоначален строг режим за изтърпяване на така определеното и увеличено по реда на чл. 24 от НК наказание лишаване от свобода.

По съществото на направеното искане касателно чл. 24 от НК – настоящата въззивна инстанция следва да подчертае, че намира същото за НЕОСНОВАТЕЛНО, т.к. изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд и намира, че правилно е приложил института на чл. 24 от НК, както и размера на определеното наказание лишаване от свобода, с който да се увеличи определеното едно общо най-тежко такова, поради което жалбата следва да бъде оставена БЕЗ УВАЖЕНИЕ.

Видно от приложената и приета като доказателство по делото справка за съдимост на осъденото лице, за престъпленията включени в съвкупността, за които с атакувания съдебен акт му е наложено едно общо и най-тежко наказание по реда на чл. 25, ал. 1 вр. с чл. 23, ал. 1 от НК , на осъдения са наложени наказания от един и същи вид, а именно - лишаване от свобода за различен срок. Налице е, следователно формално-правната предпоставка за приложение на института по чл. 24 от НК.

Ето защо и доколкото въззивният съд при извършената на основание чл. 314 от НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакуваното определение, не намери при постановяване на същото да са допуснати 5 каквито и да е било нарушения на материалния и/или на процесуалния закон, налагащи неговото отменяване или изменение, жалбата на осъдения и на неговия служебен защитник следва да бъде оставена без уважение, а определението на ПРС - потвърдено изцяло.

Така мотивиран и на основание чл. 334, т. 6 вр. чл. 338 от НПК Пловдивски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло протоколно определение от 04.07.2023г. постановено по ЧНД № 3364/2023г. по описа на Районен съд – Пловдив.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6