Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1189 от 22.04.2026, Софийски окръжен съд

Съд
Софийски окръжен съд
Дело
Въззивно частно гражданско дело 465/2026
Вид
Определение № 1189
Подписан
22.04.2026
В сила
22.04.2026
Състав
Росина Николаева Дончева, Невена Пламенова Великова, Виктория Росенова Стоилова

Цитирани разпоредби

  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274-278 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274-278 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274-278 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274-278 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274-278 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414а · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 81 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1189 гр. София, 22.04.2026 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росина Н. Дончева

Членове:

Невена Пл. Великова

Виктория Р. Стоилова като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Въззивно частно гражданско дело № 20261800500465 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274-278 ГПК.

Производството е образувано по частна жалба от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД срещу определение № 457 от 19.12.2025 г. по ч.гр.д. № 229/2024 г. по описа на РС – Своге, с което е оставена без уважение молбата с Вх. № 3746 от 23.10.2024 г. по входящия регистър на Районен съд Своге (неправилно озаглавена „частна жалба“), уточнена с молба от 04.11.2024 г. от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК ............., за изменение на Определение № 421 от 07.10.2024 г. в частта за разноските, като се намалят, на основание чл.

78, ал. 5 от ГПК, присъдените в полза на всеки от четиримата длъжници – А. М. П., ЕГН **********, Н. М. П., ЕГН **********, К.

М. П., ЕГН ********** и Н. Н. П., ЕГН **********, разноски за адвокатски възнаграждения.

Жалбоподателят релевира оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение. Излага, че в полза на длъжника не се дължат разноски за подадено възражение по чл. 414 ГПК. В условията на евентуалност счита, че възнаграждението следва да бъде намалено на 50.00 лева, тъй като участието на пълномощника се е изчерпало с подаването на възражение срещу издадената заповед за изпълнение.

Цитира решения на съда на ЕС и счита, че адвокатския хонорар следва да бъде определен под минимума по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. По същество моли да бъде отменено изцяло обжалваното определение, при условията на евентуалност да бъдат намалени разноските до размер от 50.00 лева.

1

В срока за отговор А. М. П., Н. М. П., К. М. П. и Н. Н. П., чрез адв. Е. Г. изразяват становище за неоснователност на жалбата.

От фактическа страна съдът констатира, че производството по ч.гр.д. № 229/2024 г. по описа на РС – Своге е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК ............. срещу А.

М. П., Н. М. П., К. М. П. и Н. Н. П.. Заявлението е уважено и е издадена заповед № 151 за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК на 25.04.2024 г. Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжниците, които в законоустановения срок по чл. 414 ГПК, всеки един от тях, е депозирал възражение, чрез адв.

Е. М. Г. от САК. Към всяко възражение е представен договор за правна защита и съдействие, от който е видно, че длъжниците А. М.

П., Н. М. П., К. М. П. са заплатили в брой на пълномощника си уговореното възнаграждение за защита в заповедното производство, в размер на 400.00 лева, а длъжникът Н. Н. П. е заплатила адвокатско възнаграждение в размер на 500.00 лева.

С определение № 285 от 16.07.2024 г., Районен съд-Своге е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземанията си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса.

Разпоредено е да се връчат на заявителя копия от възраженията.

Определение № 285 от 16.07.2024 г., ведно с депозираните четири възражения са връчени на заявителя на 24.07.2024 г., който в едномесечен срок от получаване на съобщението не е представил доказателства, че е депозирал искова молба, поради което с определение № 421/07.10.2024 съдът е обезсилил издадената заповед № 151/25.04.2024 г. и е осъдил „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД да заплати на всеки един длъжник по 400.00 лева разноски за адвокатско възнаграждение.

Определението е връчено на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД на 16.10.2024 г., като заявителят, с молба с рег.№ 3746/23.10.2024г.

/озаглавена „частна жалба“/, е поискал по реда на чл. 248 ГПК да бъде изменен постановеният съдебен акт в частта за разноските като не бъдат присъдени никакви разноски на длъжниците, евентуално техният размер намален на 50.00 лева.

От насрещните страни, в предоставения срок, изтекъл на 06.12.2024 г., не е подаден писмен отговор. Депозираните отговори от длъжниците на молбата по чл. 248 ГПК са от 24.06.2025 г., поради което правилно не са били взети предвид от РС-Своге.

С определение № 457 от 19.12.2025 г., предмет на настоящата проверка, РС-Своге е оставил без уважение молбата. Съдът е приел, 2 ч е заявителят е уведомен за исканията за присъждане на разноски с връчването на 24.07.2024 г. на преписи от възраженията, но не е изразил становище и не е направил възражение за прекомерност на заплатените адвокатски възнаграждения преди приключване на делото. Прието е, че след този момент възражението за прекомерност е преклудирано и е отхвърлил молбата.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество е частично основателна, по следните съображения:

Доколкото исково производство не е проведено, поради липсата на предявен иск по чл. 415, ал. 1 ГПК от страна на заявителя, заповедният съд е компетентен да се произнесе по направените разноски в производството, проведено пред него. С определението, с което на основание чл. 415, ал. 5 ГПК се обезсилва заповедта за изпълнение, се прекратява и производството по образуваното частно гр. дело, а съгласно разпоредбата на чл. 81 ГПК, съдът е длъжен да се произнесе и по искането за разноски с всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция.

Всеки един от длъжниците е направил искане за присъждане на разноски своевременно. Към възражението си е приложил и договор за правна защита и съдействие, в който надлежно е вписано, че договореното и платено в брой възнаграждение е в размер на 400.00 лева.

Спорен се явява въпроса изтекъл ли е срока и кога за отправяне на възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК от заявителя.

Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК дава възможност, по искане на насрещната страна, да бъде намалено дължимото адвокатско възнаграждение, когато то се явява прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Настоящият състав споделя изцяло изводите на РС-Своге, че искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК, трябва да е заявено преди постановяване на съдебния акт, с който се определят разноските. След този момент възражението за прекомерност е преклудирано. За възражението за прекомерност сроковете, посочени в чл. 80 ГПК, не се прилагат само когато страната, поради развитието на процеса не е могла да вземе участие в него – без открити заседания или без надлежно осъществена размяна на книжа, и тогава тя може след прекратяване на производството да заяви възражението за прекомерност в срока и по реда на чл. 248 от ГПК.

3

В случая видно от изпратеното до заявителя съобщение, същият е уведомен, че срещу издадената заповед за изпълнение са подадени от длъжниците възражения. Изпратени са му препис от определение № 285 от 16.07.2024 г., възражения с вх. № 2286/25.06.2024 г., № 2287/25.06.2024 г., № 2288/25.06.2024 г. и № 2294/26.06.2024 г. При това положение, първият възможен момент, в който заявителят е могъл да направи възражение за прекомерност е получаване на възраженията на длъжниците, в които изрично е посочено, че се претендират разноски за адвокатско възнаграждение. Тъй като по делото не се провеждат открити съдебни заседания и нито заявителят, нито длъжникът знае кога точно ще бъде прекратено производството – т.е. за страните този момент не е известен, като краен възможен момент за отправяне на възражение следва да се приеме депозирането на частна жалба или молба по чл. 248 ГПК срещу определението за прекратяване на производството и произнасяне по въпроса за разноските. В заповедното производство страните не разполагат с процесуална възможност да релевират възражение за прекомерност преди постановяване на акта за разноските, поради което същото може да бъде направено едва с частна жалба или молба по чл. 248 ГПК.

Заявителят е депозирал молбата по чл. 248 ГПК /неправилно озаглавена „частна жалба“/ на 23.10.2024 г. в срока за обжалване на определение № 421/07.10.2024 г., с която за първи път е направил възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, което не се явява преклудирано и следва да се разгледа.

По същество на искането настоящият въззивен състав намира, че липсва каквато и да е фактическа и правна сложност на делото. Касае се за подадено възражение в заповедно производство, след което не се е развило исково такова. Според разпоредбата на чл. 414 ал. 1 ГПК обосноваване на възражението по чл. 414 ГПК не се изисква, освен в случаите на чл. 414а ГПК. В настоящия случай възражението е по чл.

414 ГПК, а не по чл. 414а ГПК. В този смисъл, след като законът не изисква обосноваване на възражението по чл. 414 ГПК без правно значение е мотивиране на възражението от пълномощника на длъжника. По възражението заповедният съд не дължи произнасяне, а указания до молителя за предявяване на иска по чл. 422 ГПК. То няма самостоятелен характер и е само формалната предпоставка за прерастване на заповедното производство в състезателно и двустранно, а не израз на материалноправната защита на длъжника, в този смисъл –Определение № 45/23.01.2019 г. на ВКС, ТК, І т. о. по ч. т. д. № 3074/2018 г., споделяно от настоящия съдебен състав.

Относно размера на дължимото възнаграждение следва да се има 4 предвид, че това процесуално действие не е сред изрично предвидените в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. случаи, поради което и на основание § 1 от ДР на Наредба № 1 възнаграждението следва да се определи по аналогия. Възражението представлява единственото процесуално действие, което длъжникът има възможност да извърши в рамките на заповедното производство, и се състои в подаването на бланка с изписани в нея име, дата и подпис, за попълването на която не са необходими специални правни познания или умения. По аналогия следва да намерят приложение предвидени в чл.6 от Наредба № 1/09.07.2004 г. възнаграждения за съвет, справка и изготвяне на книжа, а именно т.5 за изготвяне на други молби. Тези действия на адвоката са най-близко до действията му по подаване на възражение по чл. 414 от ГПК

Заявителят е направил възражение за прекомерност, обективирано в молбата от 23.10.2024 г., което е основателно по изложените по-горе съображения. Справедливото и обосновано възнаграждение, с оглед конкретно свършената по делото работа, обективирана в подаване на възражение по чл. 414 ГПК, се явява в размер на 102.26 евро /респ. 200,00 лв./.

Предвид изложеното, обжалваното определение следва да се отмени като се постанови друго, с което сторените разноски за адвокатското възнаграждение, дължимо от заявителя на всеки един длъжник бъде намалено на 102.26 евро. В останалата обжалвана част определението следва да се потвърди /за оставяне без уважение молбата за намаляване на разноските под сумата от 102.26 евро/.

По изложените съображения Софийският окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 457 от 19.12.2025 г. по ч.гр.д. № 229/2024 г. по описа на РС – Своге, с което е оставена без уважение молбата с Вх. № 3746 от 23.10.2024 г. по входящия регистър на Районен съд Своге (неправилно озаглавена „частна жалба“), уточнена с молба от 04.11.2024 г. от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на Определение № 421 от 07.10.2024 г. по същото дело в частта относно присъдените разноски и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ Определение № 421 от 07.10.2024 г., постановено по ч.гр.д. № 229/2024 г. по описа на РС – Своге, В ЧАСТТА, с която „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК ............. е осъдено да заплати на А. М. П., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „Н. ..“, бл.

5

..., вх. ., ет. ., ап. .., направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, като ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК ............., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В да заплати на А. М. П., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „Н. ..“, бл.

..., вх. ., ет. ., ап. .., направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер 102.26 евро;

В ЧАСТТА, с която „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК ............. е осъдено да заплати на Н. М. П., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „Г. М.“, бл. ., вх. ., ет. ., ап. ..., направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, като ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК ............., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл.