Определение № 288 от 28.04.2026, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 288 гр. Плевен, 28.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. ГРЪНЧАРОВ

Членове:

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА при участието на секретаря АНЕЛИЯ Й. ДОКУЗОВА в присъствието на прокурора Х. П. С. като разгледа докладваното от ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА Въззивно частно наказателно дело № 20264400600328 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.64, ал.7 и сл. от НПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба, депозирана от Ф. М. И. с ЕГН:********** – обвиняем по пр. пр. № ****/2026г. по описа на РП-Плевен и ЗМ № **/2026г. по описа на РУ - П., чрез процесуалния му представител адв.

Ю. М. от *** с искане за изменение на Определение №415 от 15.04.2025г. по ЧНД №691/2025г. по описа на РС-Плевен, с което е взета на основание чл.64, ал.1 от НПК спрямо обвиняемия Ф. М. И. мярка за неотклонение „Задържане под стража“.

Навеждат се доводи, че не са налице предпоставки за вземане на найтежката мярка за неотклонение и процесуална принуда. Счита, че от доказателствения материал не може да се обоснове съставомерност на деянието. Сочи, че не са налице доказателства, от които да се направи извод за наличие на реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление. В заключение се прави искане за изменение на определението за мярката за неотклонение и определяне на по-лека мярка за процесуална принуда, за да може да работи.

В съдебно заседание жалбата изцяло се поддържа, както от защитника, така и лично от обвиняемия. Излагат се доводи, че не са налице и двете кумулативно предвидени предпоставки по чл.63, ал.1 от НПК.

Обвиняемият Ф. М. И. заявява, че иска съдът да измени наложената му мярка за неотклонение в по-лека.

Процесуалният представител на Окръжна прокуратура-Плевен сочи, че определението е правилно и като такова следва да бъде потвърдено, тъй като от материалите по досъдебното производство, събрани към настоящия момент, се установява както пряката съпричастност на обвиняемия към 1 инкриминираната дейност, така и опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление.

Плевенският окръжен съд, като взе предвид становищата на страните и се запозна с материалите по делото, както и след цялостна проверка на обжалваното определение на първоинстанционния съд намира следното:

Жалбата е депозирана от процесуално легитимирана страна, в законоустановения в чл. 64, ал. 6 от НПК срок, поради което същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

С постановление за привличане на обвиняем Ф. М. И. е привлечен в качеството на обвиняем за това, че на неустановен ден през периода 11.04.2026г. до 18.04.2026г. в *** №** като непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на извършеното ида ръководи постъпките си, чрез повреждане на прегради здраво направени за защита на имот отнел чужди движими вещи, както следва: 1 бр. телевизор марка „LG“, модел NO24MT45D на стойност 90 евро; 1 бр. моторен, бензинов, верижен, трион марка STANLmayerGermany на стойност 50 евро; 1 бр. пластмасова макара ведно с проводник с дължина на кабела 36,5 метра/ разклонител на стойност 40 евро; 1 бр. градинска ножица, марка Parkside на стойност 12 евро и 1 бр. музикална тонколона марка Grown модел PMS-CM1500mAh на стойност 24 евро или вещи на обща стойност 216 евро от владението на Ц.Г.П. от ***, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.

195, ал.1, т.3,вр.чл.194, ал.1, вр.чл.63, ал.1, т.3 от НК.

Проверяващата инстанция на ОС-Плевен намери, че първостепенният съд е дал правилен отговор на въпроса относно наличието към настоящия момент на достатъчно фактически данни, събрани по предвидения в НПК ред, които позволяват изграждане на обосновано предположение за съпричастност на обвиняемия в извършване на инкриминираното деяние, за което е бил привлечен в качеството на обвиняем. С оглед относимите решения на ЕСПЧ, обосноваността на предположенията е само относно това, дали има достатъчно доказателства да се повдигне обвинение.

С оглед гореизложеното, обоснованото предположение в настоящия случай се извежда на база събраните до момента доказателства, в това число разпитите на свидетелите Х. Б.Д., Р.З.С., Г.М.Г., от писмените доказателствени средства, в това число протокол за оглед на местопроизшествие, протокол за оглед на веществени доказателства, заключение по изготвената съдебно оценителна експертиза, както и приобщените писмени доказателства, в това число характеристична справка, електронна справка за съдимост на обвиняемото лице, протоколи за доброволно предаване от 18.04.2026г.

Въз основа така цитираните доказателствени материали, без да навлиза в конкретика при обсъждане на доказателствата, съгласно изискванията на 2

СЕС по Дело C-310/18, може да се изведе обосновано предположение относно съпричастността на обвиняемото лице в инкриминираното деяние. Сред кориците на делото са налице данни, които към настоящия момент не разколебават подозренията на държавното обвинение за извършено деяние по посочените квалифициращи признаци по работните към настоящия момент квалификации, като това, което като фактология е описано в обвинителния акт, все още може да се приеме, че „на пръв поглед“ (т.е. без да се навлиза в дълбочина на оценка на доказателствата), не е разколебано до този момент, преценявайки обобщено наличните данни, за да се установи дали прокуратурата има Prima Facie основание за подозренията си. В този смисъл са налице доказателства, приобщени по предвидения в НПК ред, въз основа на които да се изведе обосновано предположение, че обвиняемият е съпричастен към процесното деяние.

Положена е нужната процесуална активност за събиране и запазване на доказателства от значение за производството.

На следващо място, РС-Плевен правилно е приел, че са налице към настоящия момент и двете визирани в разпоредбата на чл. 63, ал.1 от НПК опасност от укриване и извършване на друго деяние от обвиняемия, като следва да бъде добавено следното:

Съгласно константната практика на висшата ни съдебна инстанция, намерила израз в Постановление № 6 от 30.X.1975г., Пленум на ВС, изм. с Постановление № 7 от 6.VII.1987 г., както и международноправната защита, регламентирана в Правилата на ООН относно минималните стандарти за осъществяване на правосъдие по отношение на ненавършили пълнолетие лица (т.нар. Пекински правила) регламентират, че постановяване на мярка за неотклонение “Задържане под стража“ по отношение на непълнолетен обвиняем следва да се взима само в изключителни случаи, като съгласно т.3 от ПВС 6-75 случаят е изключителен, когато обстоятелствата разриват висока степен на обществена опасност на деянието и дееца, както и когато важни държавни интереси налагат това, както и когато целите на мярката за неотклонение не могат да се постигнат с друга мярка за неотклонение.

В настоящият случай, от приобщените по досъдебното производство писмени доказателства се установява висока степен на обществена опасност на дееца, изводима от приложената на досъдебното производство характеристична справка. Съдът преценява, че друга мярка за неотклонение, различна от „Задържане под стража“, не би изпълнила целите на мерките за неотклонение. Това е така, тъй като спрямо обвиняемия са прилагани множеството възпитателни мерки от МКБППМН, срещи и беседи, налагни са няколко пъти мерки за неотклонение „Задържане под стража“ с Определение №415 от 15.04.2025г. по ЧНД №691/2025г. по описа на РС-Плевен, потвърдено с Определение №233/22.04.2025г., постановено по ВЧНД №319/2025г. по описа на ОС-Плевен, както и с Определение №142 от 02.02.2025г. по ЧНД №216/2025г. по описа на РС-Плевен, потвърдено с

Определение

№91/11.02.2025г., постановено по ВЧНД №111/2025г. по описа на ОС-Плевен.

3

Съдът намира, че явно приложените спрямо обвиняемия възпитателни мерки, в това число най-тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража“ не са довели до търсения положителен резултат в развитието и поведението му.

Въпреки ниската си възраст, обвиняемият е личност с изключително висока степен на обществена опасност, доколкото в него е формирана склонност към интензивно извършване на деяния, засягащи обществените отношения, свързани с правото на собственост и правото на неприкосновеност на личността.

От наличните данни по делото, касаещи съдебното минало на обвиняемия, се установява, че същият е осъждан. Това обстоятелство характеризира обвиняемия като личност със завишена степен на обществена опасност, склонен към извършване на посегателства срещу личността и собствеността, като така наложените му наказания, в това число превъзпитателни мерки, очевидно не са подействали възпиращо и превъзпитателно на обвиняемия.

С оглед гореизложеното, съдът счита, че обществената опасност на обвиняемия е висока, предвид механизма на извършване на процесните деяния, значително надхвърлящо емоционално повлияните постъпки, допустими от социума.

В този смисъл настоящият въззивен състав намира, че целите, визирани в разпоредбата на чл.57 от НПК биха се изпълнили в най-голяма степен с постановяване на мярка за неотклонение „Задържане под стража“.

Поради гореизложеното въззивният съд счита, че определението на Районен съд-Плевен, с което е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“, е правилно като такова следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, Плевенският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №533 от 20.04.2026г. по ЧНД №865/2026г. по описа на РС-Плевен, с което е взета на основание чл.64, ал.1 от НПК мярка за неотклонение „Задържане под стража“ спрямо Ф. М. И. с ЕГН:********** – обвиняем по пр.пр. № ****/2026 г. по описа на РП-Плевен и ЗМ № **/2026 г. по описа на РУ – П..

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4