Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3926 от 15.06.2018, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 14627/2016
Вид
Решение № 3926
Подписан
15.06.2018
В сила
06.02.2020
Състав
ГЕРГАНА ХРИСТОВА ХРИСТОВА-КОЮМДЖИЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.232 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.10, ал.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 2, ал.1, т. 1, предл. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 2, ал.1, т.2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 2, т.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 7 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 20, ал. 3 · Наказателен кодекс
  • чл.305а · Наказателен кодекс
  • чл.64, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс

Р Е Ш Е Н И Е гр.София, 15.06.2018г.

В И

М Е Т

О Н А Н

А Р О

Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ

СЪД, І ГО 7-ми състав

На осми май година 2018

В открито съдебно заседание в следния състав:

СЪДИЯ: Гергана Христова- Коюмджиева

Секретар:

Ирена Апостолова

Прокурор:

Антон Стефанов като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 14627 по описа за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 2, ал.1, т. 1, предл. 1 ЗОДОВ, чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗОДОВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Предявени са искове от Л.В.Л. против П.на Р.Б., с правно основание чл. 2, ал.1, т. 1, предл. 1 ЗОДОВ, чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗОДОВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на следните суми: 45 600 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, от които: 600 лева вследствие на незаконно задържане под стража в ареста на 05 РУП - МВР гр.София на 12.01.2011 год. и в ареста на Окръжен Следствен Отдел при Окръжна П.- гр. Пловдив за период от 72 часа, считано от 13.01.2011 год., и 45 000 лева за незаконно повдигнато обвинение в престъпление по чл. 304а, предл. 1, алтернатива 1, вр. е чл. 304, ал. 1, предл.

1, алтернатива 2, вр. с чл. 93, т. 1, б.“б“, предл. 1 вр. с чл. 20, ал. 3 НК, за което ищецът бил оправдан с влязла в сила на 08.07.2015 год. Присъда № 8 от 22.06.2015 год., постановена по в.н.о.х.д. № 47/2015 год. по описа на Апелативен съд - гр.Пловдив, ведно с обезщетение за забавата в размер на 6612.42 лева, считано от 08.07.2015 год. - до 24.11.2016 год. - датата на завеждане на исковата молба в съда, както и обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното изплащане; сумата от 1800 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди, състоящи се в заплатени от него разноски за адвокатско възнаграждение. Претендира присъждане на разноските, сторени в настоящото производство.

Твърди се в исковата молба, че на 12.01.2011 г. Л.В.Л. е бил задържан за 24 часа в арестите на 05 РПУ-София по нареждане на Дирекция "Вътрешна сигурност"- МВР във връзка с образуваното срещу него досъдебно производство. На следващия ден е преведен в арестите на ОС„ИН"- гр.Пловдив. С постановление

№ 305/2011 г. от 13.01.2011 г. на Окръжна прокуратура-Пловдив е задържан за 72 часа в сектор „Арести" на ОС"ИН" гр.Пловдив във връзка с образуваното сл.дело № 8/2011 г. по описа на Окръжен следствен отдел при Пловдивска окръжна прокуратура. В ареста е престоял 4 дни. Посочва, че му е опредЕ.парична гаранция в размер на 3 000 лева и на 16.01.2011г. е освободен от ареста.

Навеждат се твърдения, че с постановления за привличане на обвиняем от 13.01.2011 г., 15.01.2011 г., 24.08.2011 г., 13.12.2011 г., 06.11.2012 г., 09.01.2013 г. на следовател в СО-ПОП, по сл. дело №

8/2011г. по описа на СО-ПОП, ищеца Л.Л. е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл.304а, предложение 1-во, алтернатива 1-ва, вр. с чл.304, ал.1, предложение 1-во, алтернатива 2-ра, вр. с чл.93, т.1, б.“б“, пр.1, вр. с чл.20, ал.3 от НК.

Навеждат се твърдения, че с постановление № 305/11 от 29.08.2011 г. на Пловдивска окръжна П.е прекратено частично обвинението му по сл.дело № 8/2011 г. по описа на Окръжен следствен отдел за това, че през времето от началото на месец декември 2010 г. до 12.01.2011 г. в гр.София е посредничил да се извърши престъпление по чл. 304а, ал.1,предложение I- 1во, вр. чл.304, ал.1, предложение 1-во-престъпление по чл.305а, вр. с чл.304а, ал.1,предложение 1-во, вр. с чл.304, ал.1, предложение

1-во от НК.

Заявява, че с обвинителен акт № ПД175/11 г. от 27.12.2011 г. е внесено обвинение по чл.304а, предл.

1-во, алт.6-та, вр. чл. 304 ал.1, предл.1-во,алт.1-ва, вр. чл.20, ал.З от НК. Образувано е НОХД № 2340/2011 г. по описа на Пловдивски окръжен съд, НО, приключило с осъдителна присъда, която е обжалвана пред Пловдивски Апелативен съд. Въззивната инстанция е отменила присъдата с Решение № 127 от 09.07.2012г., постановено по ВНОХД № 245/2012 г. и връща делото на Пловдивска окръжна П.за отстраняване на допуснати процесуални нарушения.

Посочва, че след връщане на делото е изготвен нов обвинителен акт ПД № 104/13 от 11.07.2013 г., с който е повдигнато обвинение срещу ищеца за извършени престъпления по чл.304а, предложение 1-во, алтернатива 1-ва,вр. с чл. 304,ал.1, предложение I-во, алтернатива І-ра, вр. чл. 93, т.1, буква"б",предложение 1-во, вр. с чл.20,ал.З от НК.

Навеждат се твърдения, че ищецът е обвинен в това, че през периода от началото на месец декември 2010 г. до 16.10.2010 г. в гр.София и в гр.Пловдив като подбудител в съучастие с В.М.П./като подбудител/, който умишлено го е склонил да извърши престъплението, с Х.А.М.като подбудител, който умишлено е склонил В.М.П.да извърши престъплението и с О.С.Г.като извършител, умишлено е склонил О.С.Г.да предложи подкуп-дар, представляващ сумата 1000 лева на длъжностно лице по чл.93,т.1, буква"б",пр.1 от НК-старши инспектор П.М.Ц., заемащ отговорно служебно положение- началник група „Антотранспорт" в Сектор "Управление на собствеността и социалните дейности /УССД/ при ОД-МВР -Пловдив, за да не извърши действие по служба, като допусне и осигури безпрепятствен достъп на граждани в района на Сектор „УССД" и до намиращия се там автобус марка"Мерцедес 0303 Д".

Посочва, че обвинителният акт с приложените материали от досъдебното производство са внесени в Пловдивски окръжен съд, който е образувал НОХД № 913/2013 г. и е започнала отново фазата на съдебното производство. Постановена е осъдителна присъда, потвърдена от въззивната инстанция, отменена от ВКС при касационно обжалване. При повторното разглеждане на делото от Пловдивския Апелативен съд след връщането на делото от ВКС, е образувано ВНОХД № 47/ 2015 г.,приключило с Присъда № 8/22.06.2015 г.,с която Л.В.Л. е оправдан по повдигнатите срещу него обвинения.

Сочи, че поради образуваното сл.дело № 8/2011 г. по описа на Окръжен следствен отдел при ПОП и привличането му като обвиняем с повдигнато обвинение за подкуп в съучастие с други лица, по предложение на Директора на ГДПЗЗН -МВР, министърът на вътрешните работи е образувал срещу ищеца дисциплинарно производство със заповед рег.№ 431/19.01.2011 г. Със същата заповед е отстранен временно от служба и е разпоредено да му се изземат личната карта и личното оръжие. Дисциплинарното производство е приключило със становище от ДС за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение". Ищецът сочи, че със заповед рег.№ К- 5241/ 26.05.2011 г. на министъра на вътрешните работи му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение".

Твърди, че с влязло в законна сила Решение № 10180/11.07.2011 г. на ВАС по адм.д. № 9651/2011 г., уволнението му е признато за незаконосъобразно.

Посочва, че честото му призоваване за повдигане на нови обвинения- общо 7 пъти и за участие в съдебните дела е било свързано с разходи и неудобства. Имал е разходи и за осигуряване на адвокатска защита по водените дела пред ПОС, ПАС и ВКС, която е била задължителна с оглед на тежестта на повдигнатите срещу него обвинения. Вследствие на образуваното срещу него наказателно производство и периодичното повдигане на нови обвинения през периода м. януари-2011 г.- месец януари 2013 г., Л. е изпаднал в стрес, който се е усложнила от започналото срещу него дисциплинарно производство и наложеното дисциплинарно наказание „уволнение". Сочи, че получил безсъние, главоболие и аритмия.

Сочи си, че през времето, когато е бил отстранен от служба, Л. се е изолирал от средата му. Бил е сринат психически и е получил здравни проблеми. Поради изпадане в състояния на пристъпно сърдечно мъждеене, хипертонични кризи и невровегетативни състояния е приеман за лечение в МБАЛС-База II от 21.05.2014 г. до 22.05.2014 г., 26.09.2014 г. - 29.09.2014 г., 11.06.2015 г.- 15.06.2015 г., 16.09.2016 г. Твърди се още, че поради чести бъбречни кризи, предизвикани на нервна основа, се е наложило два пъти да му бъдат направени оперативни интервенции. Задържането му под стража, отстраняването от работа и дисциплинарното уволнение от служба в МВР, повдигнатото срещу него обвинение за престъпление от общ характер му нанесли психотравма, довела до посттравматично стресово разстройство.

В срока по чл.131 ГПК, е депозиран отговор от П.на Р.Б., в който ответникът оспорва исковете по основание и размер. Заявява, че претенцията за неимуществени вреди е прекомерна по размер и не съответства на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, трайната съдебна практика и обществено - икономическите условия в страната. Сочи, че твърденията на ищеца за влошаване на здравословното му състояние следствие на воденото срещу него наказателно производство, не били подкрепени с доказателства. Оспорва пасивната легитимация по иска за репариране на неимуществени вреди за времето, през което ищецът е останал без работа поради дисциплинарното му уволнение от системата на МВР. Твърди още, че сумата от 1800 лева заплатено възнаграждение на двама адвокати за процесуално представителство по водените срещу ищеца наказателни производства, не било доказано от последния да е действително заплатена, като сочи, че по договор за правно съдействие № 006763, нямало дори доказателства за реално осъществена адвокатска помощ. Оспорва акцесорната претенция за лихва в размер на 6612.42 лв., като излага, че съдът се произнася само относно началния момент на дължимост, а окончателния размер се изчислява към датата на погасяване на основното вземане. Поддържа също, че началният момент на дължимост на обезщетението за забава е датата на влизане в сила на присъдата - 08.07.2015 год., а не по ранен момент.

С влязло в сила определение

№13972/25.05.2017г. постановено по делото, производството в частта по иска за имуществени вреди – пропуснати ползи в размер на 22 794лв., за периода 11.01.2011г. – 01.02.2013г. , в който ищецът е отстранен от служба е прекратено и изпратено на АССГ по подсъдност./л.126-л.127 от делото/ На основание чл.232 ГПК, производството е частично прекратено по предявения иск за мораторна лихва за сумата от 196.04 лева за периода от 22.06.2015г. до 08.07.2015г., поради оттегляне на иска. Прието е уточнение на исковата претенция за мораторна лихва, съобразно посоченото от ищеца, като същия се счита предявен върху претендираната главница от лихва от 08.07.2015г. до 24.11.2016г. за сумата 6 416.37 лева.

В съдебно заседание ищецът чрез пълномощника си адв. С. поддържа предявените искове.

В съдебно заседание П.на Р България, чрез прокурор – Антон Стефанов от СГП поддържа възраженията наведени в отговора.

По делото като контролираща страна е осигурено участие СГП.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК и доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Не се спори по делото, че ищецът Л.Л. е работел като началник на четвърта оперативна дежурна група на сектор „Оперативно управление на пожарогасенето и аварийно-спасителната дейност“ към отдел „Пожарогасене и аварийно-спасителна дейност“ към ПБС – Център при СДВР, категория „В“.

Видно от приетите постановления за привличане на обвиняем от 13.01.2011 г., 15.01.2011 г., 24.08.2011 г., 13.12.2011 г., 06.11.2012 г., 09.01.2013 г. на следовател в СО-ПОП, по сл. дело №

8/2011г. по описа на СО-ПОП, ищеца Л.Л. е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл.304а, предложение 1-во, алтернатива 1-ва, вр. с чл.304, ал.1, предложение 1-во, алтернатива 2-ра, вр. с чл.93, т.1, б.“б“, пр.1, вр. с чл.20, ал.3 от НК. /л.84- л.95 от делото/.

Видно от Постановление от 13.01.2011 г. на Окръжна П.– Пловдив ищецът Л.Л. е задържан за срок от 72 часа в сектор „Арести“ при ОС „ИН“, гр.Пловдив. /л.78- л.79 от делото/.

С постановление от 25.08.2011 г. на Окръжна П.– Пловдив е прекратено частично обвиненията по сл. дело № 8/2011 г. на ОСО при Окръжна П.гр. Пловдив срещу ищеца Л.Л. за това, че през времето от началото на м.12.2010г. до 12.01.2011г. в гр.София е посредничил да се извърши престъпление по чл.304а, предл. І, вр. с чл.304, ал.1, предл. І от НК – престъпление по чл.305а, вр. с чл.304а, предл. І, вр. с чл.304, ал.1, предл. І от НК. /л.80-л.83 от делото/.