Определение № 356 от 12.09.2024, Окръжен съд - Смолян

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 356 гр. Смолян, 11.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова като разгледа докладваното от Росица Н. Кокудева Въззивно частно гражданско дело № 20245400500362 по описа за 2024 година Производството е по чл.275 във вр. с чл.248 ГПК.

С обжалваното определение М.ският районен съд е оставил без уважение молба вх. № 1791/30.05.2024 г. от СИТИ КЕШ ООД за изменение на решение № 103/13.05.2024 г. по гр. д. № 27/2024 г. по описа на РС М. в частта за разноските.

Постъпила е частна жалба с вх.№2217/05.07.2024г от "СИТИ КЕШ" ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София чрез адвХ.М. срещу Определение № 287/20.06.2024г,постановено по гр. д. № 27/2024 г. по описа на районен съд - гр. М..Намира ,че обжалваното определение е неправилно. Съдът е оставил без уважение искането на ответното дружество за отхвърляне претенцията на ищеца за присъждане на адвокатско възнаграждение в условията на оказана безплатна правна помощ.

Доколкото, според практиката на ВКС, доказателствената тежест за установяване на обстоятелството, че лицето не е материално затруднено е за представляваното от мен дружество, като доказателства за своите твърдения са представили- 2 бр. искане за сключване на договор за кредит от 26.06.23 г. и 07.09.23 г., в което Х. А. Ф., ЕГН ********** е декларирал пред кредитора симесечни доходи в общ размер на 2350 лв., от които 1350 лв. брутно трудово възнаграждение по безсрочен трудов договор с фирма ФУРИ КОМЕРС ЕООД и 1000 лв. от заплата на партньор,като живее в собствено жилище и не заплаща наем,разполагаем доход след разплащане на всички задължения- 2040 лв.Твърди ,че с молбата пред районен съд- М. е отправил от името на доверителя си доказателствено искане, с което моли да се изиска справка от Националния осигурителен институт относно работодателя и осигурителния доход Х. А. Ф., ЕГН **********, с която ще се потвърдят декларираните от ищеца данни пред неговия кредитор. Същото е направено с цел да се докаже, 1 че от момента на декларираните данни в искането за крадит до момента на подаване на искова молба - 25.01.2024 г., г-н Ф. е бил в трудови правоотношения със същия работодател - ФУРИ КОМЕРС ЕООД, ЕИК 120606031. По този начин, ще се установи, че признанието на лицето относно истинските му доходи, което ще се потвърди от справката на НОИ, опровергават изцяло декларираните от страните по депозирания договор за безплатна правна помощ обстоятелства за материална затрудненост на г-н Ф., извършена от страните при злоупотреба с право, целяща да се печелят средства от разноски в тежест на Сити Кеш ООД при образуването на множество отделни производства.Счита ,че районния съд неоснователно не е допуснал това доказателствено искане.

Счита ,че районен съд -М. е действал при несъобразяване на практиката на ВКС, според която съдът е длъжен да изследва предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАДв при подадено нарочно възражение от другата страна в производството, когато е подкрепено с доказателства. Моли въззивния съд да има предвид ,че ищеца Х.

А. Ф. е подал пет искови молби пред районен съд -М. срещу представляваното от него дружество с една единствена цел-да се възложи в тежест на ответника заплащането на разноски в прекомерен размер. Твърди ,че образуваните гр. дела са с поредни номера 25/2024, 26/2024, 27/2024,29/2024 и 30/2024 г. Петте искови молби са подадени от едно и също лице, чрез един и същи процесуален представител и имат идентично съдържание, в това число петитуми и обстоятелствени части. Моли въззивния съд да обърне внимание ,че въпреки че ищеца е имал възможността да получи защита на правата си в рамките на едно производство, като предяви в една искова молба претенциите си за недействителност на договорни клаузи, той е образувал 5 с цел да се обогати за сметка на ответника с многократно по-високия размер на присъдените в тежест на последния разноски. Поради явното домогване на ищцовата страна да използва съдебната система като инструмент за получаване на материална облага чрез недобросъвестност и шиканиране на процеса, счита ,че съда не следва да толерира подобно поведение и трябва да го дисциплинира като остави без уважение исканията за присъждане на разноски и на това основание. Намира процесуално поведение на ищецът за очевидна злоупотреба с процесуални права, противоречаща на принципа за законност и добросъвестност в процеса, прогласен в чл. 3 ГПК Сочи съдебна практика Счита ,че последствието при установяване на факта на недобросъвестно упражнени процесуални права от жалбоподателя по смисъла на чл. 3 ГПК във връзка с чл. 144 АПК е, че акцесорното право на адвокатско възнаграждение на адвоката му не следва да бъде признато с оглед недопускане целеното обогатяване за сметка увреждане на насрещния субект.Сочи определение № 13243 от 08.10.2019 г. по адм. д. № 11401/2019 на Върховния административен съд; Решение № 14629 от 31.10.2019 г. по адм. д.

№ 3257/2018 на Върховния административен съд,пето отделение/.Разделянето на споровете с множество производства води и до отделни съдебни решения, респективно до издаването на отделни изпълнителни титули, с което счита ,че 2 допълнително се утежнява положението на ответната страна в качеството й на длъжник по безброй изпълнителни дела, завеждани от ищците по гражданските дела от една страна и от процесуалните им представители от другата страна въз основа на присъдените им в лично качество разноски по договори за безплатна правна помощ, също сключвани в условията на злоупотреба с право, доколкото ищците в по-голямата си част не са материално затруднени лица. Поради това моли въззивния съд да измени решение №103/13.05.2024г по гр.д. №27/2024г по описа на районен съд –М. като остави без уважение искането на ищеца за присъждане на разноски по делото за оказана безплатна правна помощ.

В законният срок е постъпил писмен отговор с вх.

№2642/20.08.2024г от Х. А. Ф. от с.Р. -общ.М. , чрез адв.М. О. ,която намира частната жалба за неоснователна Счита ,че за уважаване на искането за присъждане на адв. възнаграждение по реда на чл.38,ал1т.2 от Закона за адвокатурата е достатъчно да е представен договор за правна защита и съдействие ,сключен между страната и адвокат-пълномощник и да е записано изрично ,че адвоката ще оказва безплатна правна помощ. Твърди ,че между страните по делото са били сключени пет пет самостоятелни договора за потребителски кредит ,които са последователни във времето и за уреждане на отношенията им твърди ,че са възникнали отделни процесуални правоотношения ,всяко от които е образувано като отделно гражданско дело -25/2024г,26/2024г ,27/2024г и,29/2024г и 30/2024г Счита ,че факта че има идентичност на страните ,не означава ,че има идентичност на материалното и съответно на процесуалното правоотношение Твърди ,че се касае за отделни искове ,произтичащи от отделни договори и всеки от исковете подлежи на отделно разглеждане .Счита ,че доверителя и няма задължение да обединява пет отделни самостоятелни иска в едно общо производство.Счита ,че размера на присъденото адв.възнаграждение в размер на 400 лева не е прекомерен След постановяването на Решение от 24.01.2024г. по дело С[1]438/22 на СЕС, установява ,че някои съдилища са започнали да определят и присъждат адвокатски възнаграждения, като приемат , че не са длъжни да спазват минималните размери на адвокатските възнаграждения, регламентирани в Наредба № 1/09.04.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Счита ,че прилагането на този подход в някои от случаите е произволно и неаргументирано, като това унизява достойнството на адвокатската професия, каквато не е целта на националното и общностното право Намира ,че след постановяване на решение от 24.01.2024г. по дело С438/22 на СЕС, се наложила съдебна практика, според която минималните размери в Наредбата, не са задължителни, но служат като ориентир за дължимото адвокатско възнаграждение в съответния случай.Съгласно чл.7 ал.2 т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималното адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по делото възлиза на 400,00 лева.Счита ,че регламентираният в чл.7 ал.2 т.1 от Наредбата размер от 400,00 лева за защита по делото за всеки от исковете, не е прекомерен, а е адекватен на положения от адвоката труд и съответства на правната и фактическа сложност на делото.

3

Поради това моли въззивния съд да потвърди определение №

287/20.06.2024г., постановено по гр. дело № 27/2024г. по описа на PC М. като правилно и законосъобразно.

Смолянският окръжен съд намира ,че частната жалба е процесуално допустима. Депозирана е от надлежно упълномощен процесуален представител, в законният срок , с внесена държавна такса ,срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване и при наличие на правен интерес от търсената защита.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С решение № 103/13.05.2024 г. по гр.д. № 27/2024 г. по описа на районен съд - М. ,СИТИ КЕШ ООД, ЕИК: 202531869 е осъдено да заплати на Х. А. Ф., ЕГН ********** сумата от 355 лева - главница, представляваща недължимо платени суми по Договор за потребителски кредит *** от 15.07.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска- 22.01.2024 г. до окончателното и изплащане.

Със същото решение СИТИ КЕШ ООД е осъдено да заплати на адв.

М. М. О., АК- Смолян, сумата от 400 лева – адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

От служебна справка в деловодната система на окръжен съд – Смолян се установява, че ищеца Х. А. Ф. от с.Р.,общ.М. чрез адв.М. О. е предявил пет на брой идентични претенции срещу СИТИ КЕШ ООД . Това са гр.д. №25/2024г по описа на районен съд М. ,с цена на иска 34 лева ,съответстващо на в.ч.гр.д. 381/2024г по описа на окръжен съд –Смолян , гр.д.

№26/2024г по описа на районен съд М. с цена на иска 268 лева съответстващо на в.ч.гр.д. №382 /2024г по описа на окръжен съд Смолян ,гр.д. №27/2024г ,по описа на районен съд –М. с цена на иска 355 лева съответстващо на в.ч.гр.д. 362/2024г по описа на окръжен съд –Смолян , гр.д. №29/2024г по описа на районен съд –М. , с цена на иска 268 лева съответстващо на в.ч.гр.д. №364/2024г по описа на окръжен съд –Смолян и гр.д. №30/2024г по описа на районен съд –М. ,с цена на иска 268 лева съответстващо на в.ч.гр.д. №363/2024г по описа на окръжен съд -Смолян .

Присъденото по настоящото дело адв. възнаграждение в размер на 400 лева съдът намира ,че съответства на сбора на цената на исковете по всичките пет образувани граждански дела пред районен съд -М. ,поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено като законосъобразно.

Съдът е длъжен служебно да следи дали извършваните пред него процесуални действия отговарят на правилото за добросъвестност, която страните си дължат по силата на чл. 3 ГПК, като при установяване на поведение, несъобразено с това правило, съдът не следва да уважава неоснователните искания на страните, а да ги дисциплинира със средствата на ГПК, както и да преустановява действия, съставляващи злоупотреба с право .

С утвърдената практика на ВКС – напр. определение № 262 от 05.12.2018 г. по т. д. № 867/2018 г., І т. о., определение № 528 от 20.06.2012 г.по ч. т. д. № 195/2012 г., ІІ т. о., определение № 395 от 09.07.2018 г. по ч. т. д.

4

№ 1314/2018 г., ІІ т. о., определение № 682 от 18.10.2012 г. по ч. гр. д.

№598/2012 г., ІІІ г. о., определение № 442 от 28.06.2019 г. по ч. т. д. № 502/2019г., ІІ т. о., определение № 257 от 09.05.2018 г. по ч. т. д. № 226/2018 г., II т. о.,определение № 417 от 17.10.2018 г. по ч. т. д. № 2238/2018 г., І т. о.,определение № 665 от 05.12.2018 г. по ч. т. д. № 2467/2018 г., ІІ т. о., е прието, че наличието на основанието по чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата не може да бъде обсъждано от съда при произнасяне по отговорността за разноски. Този извод се извежда от чл. 38, ал. 1 и ал. 2 ЗАдв, очертаващ изчерпателно предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат, оказал безплатна правна помощ, а именно: да е оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на някое от основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1- 3 ЗАдв и в съответното производство насрещната страна да е осъдена за разноски. Изпълнението на посочените две условия задължава съда да определи адвокатското възнаграждение на оказалия безплатната правна помощ адвокат , като осъди другата страна да го заплати. Съдът няма задължение по закон да проверява дали страната е материално затруднена ,за да може да уговаря с адвоката пълномощник на същата безплатна адвокатска правна помощ и съдействие по чл.38 ал.1 т.2 от ЗА, доколкото се касае за вътрешни отношения между представител и представляван.