Акт № 416 от 10.11.2026, Районен съд - Петрич
- Съд
- Районен съд - Петрич
- Дело
- 331/2026
- Подписан
- 10.11.2026
Цитирани разпоредби
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 418, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 424 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5, изр. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 116, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 117, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 118 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 125, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 416 гр. П., 10.11.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател:Андрей Ив. Николов при участието на секретаря Величка Андреева като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело № 20261230100331 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно (кумулативно) съединени искове по чл. 439, ал. 1 ГПК и по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
Ищцата – Н. К. С., с адрес в гр. П., ул. „С. К.“ № 13, ет. 4, ап. 12, ЕГН **********, твърди, че срещу нея и две други лица е бил издаден изпълнителен лист от 12.09.2011 г. по ч. гр. д. № 1225/11 г. на Районен съд – гр. П., касаещ солидарното заплащане на парични вземания в полза на „Ю. и Е. Д. Б.“ АД. Пояснява, че въз основа на този изпълнителен лист на 01.11.2011 г. е било образувано изп. д. № 1561/11 г. по описа на кантората на частен съдебен изпълнител (ЧСИ) Г. Ц., с рег. № 702 на Камарата на ЧСИ, по което взискател е било посоченото дружество. Изтъква, че посредством договор за цесия ответникът се легитимира като настоящ носител на вземанията по изпълнителния лист, поради което той е и сегашният взискател по изпълнението. Поддържа, че актуалната структура на изпълняемите вземания включва:
4 272,19 евро – непогасена част от главница, ведно със законна лихва от 07.09.2011 г. до окончателното погасяване, както и 296,89 евро – лихви. Смята, че визираните вземания са погасени по давност, изтекла още на 30.12.2023 г., поради което не се дължат. Заявява, че след изтичането на давностния срок, в хода на изпълнителния процес, за времето от 25.11.2024 г. до 25.03.2026 г., без основание от нея е била събрана сумата от 1 437,15 евро, която трябва да й бъде възстановена. Иска 1 недължимостта на вземанията да бъде призната за установена, а последната визирана сума да й бъде присъдена, ведно със законната лихва от образуването на сегашното дело (09.04.2026 г.) до погасяването. Претендира и съдебни разноски.
Ответникът – „Е. М.“ ЕАД, със седалище и адрес на управление в гр. С., ул.
„Б. п. – С.“ № 1, сграда 15, вх. А, ет. 4, ЕИК ***, оспорва ищцовите претенции, настоява за тяхното отхвърляне и за присъждане на съдебно-деловодни разходи.
Излага доводи, че: оспорваните вземания не са погасени по давност, тъй като в хода на изпълнителния процес са били извършвани множество изпълнителни действия; по този начин давността е била многократно прекъсвана; затова не се дължи връщане на сумата, която се претендира по осъдителния съд, а и от друга страна давността погасявала само правото на принудително изпълнение, но не и самото задължение.
Съдът приема следното:
1.) Фактически и правни изводи по съществото на делото:
1.1.) В принципен порядък длъжникът по едно изпълняемо вземане може да го оспорва по исков ред, основавайки се само на факти, настъпили след приключване на съдебната процедура, в която е било издадено изпълнителното основание (чл. 439 ГПК). Типичен пример в тази насока е погасителната давност, когато тя е изтекла след издаването на последното. Съгласно правилата за разпределението на доказателствената тежест в исковото гражданско съдопроизводство (чл. 154, ал. 1 ГПК), в една такава ситуация ищецът е длъжен да проведе пълно доказване относно началния момент, от който давността е започнала да тече, докато ответникът трябва да установи обстоятелства, имащи за последица прекъсване и/или спиране на давностния срок.
1.2.) Уважаването на втория иск (чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД) пък е детерминирано от кумулативното наличие на две предпоставки – получаването от ответника, за сметка на ищеца, на материалното благо, което е предмет на иска, и липса на основание за имущественото разместване. Тук ищецът е нужно да докаже получаване от страна на ответника на съответното имуществено благо за негова сметка, а ответникът – релевираните основания, обосноваващи имущественото разместване.
1.3.) Фактологията, която е значима за произнасянето по разглеждания спор, е следната:
1.3.1.) С доклада по делото, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, са отделени за ненуждаещи се от доказване признатите от страните обстоятелства, че:
- Спорните вземания са предмет на горецитирания изпълнителен лист.
- Въз основа на този изпълнителен лист е било образувано посоченото 2 изпълнително дело.
1.3.2.) От приложената към исковата молба сметка от 07.04.2026 г., издадена от ЧСИ Г. Цеклеов, се потвърждава и споменатата по-горе актуална величина на изпълняемия дълг.
1.3.3.) Копие от материалите, включени в изпълнителното дело, също са приети като писмени доказателства и от тях става ясно, че:
- Изпълнителният лист е бил издаден в полза на „Ю. и Е. Д. Б.“ АД, въз основа на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК с № 1297/09.09.2011 г. на Районен съд – гр. П., длъжници по която са ищцата, както и Е. Е. В. и К. Б. К..
- Касае се за солидарното заплащане на парични вземания, произтичащи от договор за потребителски банков кредит, по който „Ю. и Е. Д. Б.“ АД е кредитодател, Е. В. е кредитополучател, а ищцата и К. К. са поръчители.
- На 14.03.2016 г. от „Е. М.“ ЕООД, чийто правоприемник е ответното дружество, е било направено искане за конституиране като взискател по изпълнението, въз основа на договор за цесия, сключен с кредитодателя.
- Съдебният изпълнител е връчил препис от заповедта за незабавно изпълнение на сегашната ищца едва на 23.10.2018 г., чрез залепване на уведомление по чл. 47, ал. 1 във вр. с ал. 5 ГПК.
- След като заповедта по чл. 417 ГПК е била връчена на ищцата, първото искане на взискателя за извършване на изпълнителни действия, отнасящо се до нея, е чак от 09.04.2024 г. – молба, с която се иска за тримата длъжници извършване на справки за банкови сметки и за сключени трудови договори, както и налагане на запори.
- На 02.07.2024 г. е бил наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищцата, получавано от „МБАЛ „ю.б.““ ООД, в резултат на което за периода от 25.11.2024 г. до 25.03.2026 г. са били удържани 1 437,15 евро.
- Последната сума е била преведена от съдебния изпълнител в полза на взискателя.
1.4.) Установените факти, преценени на плоскостта на нормативните разпоредби, приложими към конкретния казус, създават опора за юридическите заключения, че:
1.4.1.) Погасителната давността спрямо процесните изпълняеми вземания е 5-годишна, започнала е да тече на 23.10.2018 г. и доколкото няма данни да е била спирана или прекъсвана, е изтекла на 30.12.2023 г., по повод на което е нужно да се съобрази, че:
- Макар вземанията да са установени с влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, а не със съдебно решение, правилото на чл. 117, ал. 2 ЗЗД 3 е приложимо по аналогия и давностният срок за тях е 5 години. Този нормативен текст важи и за случаи като разглеждания. Доводите в тази насока са четири. Първо, семантичната основа, върху която е построен законовият институт на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, е давността за вземане, чийто кредитор се е погрижил да го установи по сигурен начин (с влязло в сила съдебно решение), да бъде максималната такава. Второ, съдебното решение относно притезание, което е влязло в законна сила, се ползва със стабилитет и е носител на изпълнителна сила и на сила на пресъдено нещо (включваща установително действие, регулиращо действие и непререшаемост). Трето, заповедта за незабавно изпълнение също притежава изпълнителна сила (чл. 418, ал. 1 ГПК), а когато влезе в сила – и стабилитет (по аргумент от чл. 423 и от чл. 424 ГПК), като не е допустимо оспорване на вземането, базирано на факти, които са били известни на длъжника до изтичане на срока за възражение по чл. 414 ГПК. Четвърто, очертаните прилики в последиците на влязлото в сила съдебно решение и на влязлата в сила заповед за изпълнение показват, че са изпълнени изискванията на чл. 46, ал. 2, изр. 1 ЗНА за правоприлагане по аналогия на правилото на чл. 117, ал. 2 ЗЗД.
- С т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/13 г., ОСГТК на ВКС се утвърди разбирането, че в хода на изпълнителното производство погасителната давност не спира да тече, а се прекъсва многократно с предприемането на всяко валидно изпълнително действие. По този начин се изоставя концепцията на Постановление № 3/18.11.1980 г. по гр. д. № 3/80 г., Пленум на ВС (същото е обявено за загубило сила), че инициирането на изпълнителната процедура прекъсва давността, на основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД, а през нейното времетраене течението на давностния срок се спира.
- По въпроса от кой момент поражда действие отмяната на това постановление е налице произнасяне в Тълкувателно решение № 3/28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/20 г., ОСГТК на ВКС, където се прие, че релевантната дата е тази, на която постановлението е обявено за загубило сила, т. е. 26.06.2015 г.
- С оглед спирането на давностните срокове, на основание чл. 3, т. 2 ЗМДВИППП и § 13 от ПЗР на ЗИДЗЗ (обн. в бр. 44/20 г. на ДВ), погасителната давност, на която се позовава ищцата, действително е изтекла на 30.12.2023 г., след като до изтичането й спрямо същата не са били искани изпълнителни действия.
- Искания за изпълнителни действия спрямо останалите длъжници не са релевантни в обсъждания аспект, доколкото отговорността между тях и ищцата е солидарна, а прекъсването на давността срещу един солидарен длъжник не произвежда действие спрямо останалите съдлъжници (чл. 125, ал. 1 ЗЗД).
1.4.2.) В полза на ищцата подлежи на възстановяване и сумата, събрана чрез запора върху трудовото й възнаграждение, след като погасителният давностен срок е бил изтекъл, във връзка с което е необходимо да се отчете, че:
4
- Ако длъжникът изпълни задължението си след изтичането на давността, той няма право да иска обратно платеното, макар и в момента на плащането да не е знаел, че давността е изтекла (чл. 118 ЗЗД).
- Сумите, които са събрани от длъжника по поискан след изтичане на погасителната давност запор, обаче не представляват изпълнение по смисъла на чл. 118 ЗЗД и той може да се иска връщането им (вж. така Решение № 1483/17.08.1967 г. по гр. д. № 977/67 г., I г. о. на ВС).
- С изтичането на погасителната давност преди предприемане на изпълнителните действия отпада и основанието, на което взискателят по изпълнителното дело е получил принудително събраните суми, тъй като нито наложените впоследствие запори, нито направените въз основа на тях плащания могат да заличат последиците от вече изтеклата давност (вж. в този смисъл окончателното Решение № 3621/06.12.2022 г. по в. гр. д. № 1969/22 г на Софийския градски съд ).
1.5.) В обобщения се налага финалният извод, че и двете искови претенции се явяват изцяло основателни.
2.) По съдебните разноски:
2.1.) Изходът от спора предоставя право на съдебни разноски само на ищцата (чл. 78, ал. 1 ГПК). Общият им размер, съобразно депозирания списък по чл. 80 ГПК и ангажираните доказателства за реално извършени съдебно-деловодни разходи, възлиза на 1 140,25 евро.
2.2.) Възражението на ответника, за прекомерност на разноските за адвокатското възнаграждение (900 евро), е практически бланкетно, защото не почива на конкретни данни от делото. Следователно то не може да бъде разгледано, тъй като не отговаря на изискването за мотивираност, въведено с актуалния нормативен режим на чл. 78, ал. 5, изр. 1 ГПК.
2.3.) Същевременно, дори и да се счете, че коментираното възражение подлежи на разглеждане по същество, то не може да бъде уважено. Величината на разноските за адвокат, които ищцата е направила, не е непропорционална спрямо паричния интерес от делото (6 006,23 евро), неговите особености от фактическо и правно естество, събраните писмени доказателства, чийто обем е значителен (близо 2000 страници), и осъществените от адвоката процесуални действия (изготвяне на подробна исковата молба, както и депозиране на нарочни писмени молби относно проведените 2 открити заседания). Допълнително е важно да се каже, че според принципните постановки, приети в Решението от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 г. на СЕС, преценката на съдилищата на държавите-членки от ЕС при решаване на проблема дали разноските за адвокатски хонорар са прекомерни трябва да се концентрира именно върху 5 характеристиките на защитата, възложена по конкретното дело, неговия предмет, извършените процесуални действия в хода на производството, събраните доказателства, броя на проведените съдебни заседания, като също така не трябва да се пропуска, че все пак става въпрос за строго квалифициран труд, полаган от лице с юридическа правоспособност, което носи и завишена отговорност за своята дейност.
Разпечатката съдържа 45 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a7fbc045-d295-4eb0-8978-6ba2d555ca49