Определение № 647 от 11.10.2024, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 647 гр. Варна, 11.10.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анета Н. Братанова

Членове:

Магдалена Кр. Недева

Николина П. Дамянова като разгледа докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно търговско дело № 20243001000433 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба на Е. Х. М., подадена чрез адв. Х., и въззивна жалба на “HDI Versicherung AG” (ХДИ Ферзихерунг АД), представлявано от адв. С. М. от АК-София, срещу решение № 25/25.04.2024г., постановено по т.д. № 68/2023г. по описа на ОС – Търговище, с което съдът е осъдил ХДИ “Ферзихерунг“АДХановер, чуждестранно застрахователно дружество, регистрирано съгласно законодателството на ФРГ, с оригинерно фирмено наименование „HDI Versicherung AG“, рег.№ I - TDLT-9356W-74, с адрес: Hannover 30659, HDI Platz 1, Германия, електронен адрес: [email protected], да заплаща на ищеца Е. Х.

М. сумата в размер на 8 401,06 лв. месечно, представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди- необходими парични средства за болногледачи, рехабилитация и психологични сеанси за лечение на травми, получени при ПТП на 14.09.2022г. на пътя гр.Попово – гр.Бяла, предизвикано от И.Я.И, неспазил правилата за движение по пътищата при управление на л.а.

“М.-ГЛЦ 63 АМГ“, рег.№ GSXS6363, чиято гражданска отговорност е застрахована в ответното дружество ХДИ “Ферзихерунг“АД-Хановер, ФРГ, считано от 30.06.2023г. до настъпването на причина за неговото прекратяване или изменение, ведно със законната лихва върху всяко просрочено плащане, като е отхвърлил в останалата му част иска по чл.432, ал.1 КЗ за присъждане на месечно застрахователно обезщетение за имуществени вреди до пълния му размер 8 918,06 лв., като неоснователен, както и е разпределил сторените от 1 страните разноски по делото съобразно изхода от същото.

Въззивникът Е. Х. М., чрез адв. Х., обжалва решението в частта, с която съдът е отхвърлил иска на Е. Х. М. за изплащане на месечно застрахователно обезщетение за имуществени вреди, за разликата над присъдените 8 401,06 лв. месечно до пълния предявен размер от 8 918,06 лв. месечно. Не оспорва изводите на съда относно осъществяването на фактическия състав на чл. 432 КЗ и наличието на генералния деликт по смисъла на чл. 45 ЗЗД, при което отговорност следва да се носи именно от ответника - „ХДИ Ферзихерунг“ АД.

Намира определения общ размер на дължимото месечно обезщетение за имуществени вреди (включващи разходи за болногледач, рехабилитатор и психолог) за занижен, излагайки съображения, че в процесния случай обезщетението следва да се приеме за дължимо за услуги, оказвани от рехабилитатор на пострадалия не само през работните дни, а през всички календарни дни в годината. Счита, че първоинстанционното решение е постановено при допуснато процесуално нарушение на чл. 235 ГПК. Излага съображения за неправилно кредитиране изготвеното по делото заключение по ССчЕ във варианта, в който експертът е определил разходи за рехабилитатор само през работните дни в годината, който извод на съда намира за противоречив на сърбаните по делото доказателства. Счита, че ищецът е доказал потребността от ежедневни грижи от специалист – рехабилитатор.

В законоустановения по чл. 263 ГПК срок ответната страна чуждестранно застрахователно дружество „ХДИ Ферзихерунг“ АД, не е депозирала отговор на въззивна жалба.

Въззивникът “HDI Versicherung AG” (ХДИ Ферзихерунг АД), чрез адв.

С. М. от САК (имейл адрес: kantoramitkov@gmai 1 .com), обжалва решението в частта, с която съдът е осъдил ХДИ Ферзихерунг АД да заплаща на Е. Х. М. месечно застрахователно обезщетение в размер на 8 401,06 лв. за заплащане на разходи за 4-ма болногледачи, рехабилитатор и психолог, до настъпване на причина за неговото прекратяване или изменение, ведно със законна лихва, както и съдебни разноски и адвокатско възнаграждение. Намира решението за неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон и при съществени процесуални нарушения, необосновано и незаконосъобразно. На първо място счита, че по делото е останало недоказано ищецът да е пострадал 2 като пътуващ в МПС, за което застрахователят е отговорен. Това условие в настоящия случай счита за опровергано от две обстоятелства: 1) лицето, седяло на предна дясна седалка вследствие на процесното ПТП е счупило с главата си стъклото пред него, като от удара е получил травма на главата, с други думи — този, който има травма на главата не е управлявал МПС по време на катастрофата; 2) по делото категорично, безусловно и обективно е установено съгласно приобщените медицински документи, както от ЦСМП, така и от УМБАЛ-Търговище, че И.Я.И е получил нараняване на главата. В тази връзка отбелязва, че назначеното по делото в.л. К. категорично е отхвърлил възможността водачът да е счупил стъклото пред предна дясна седалка, което изключва И. да е бил водач на процесното МПС. Необосновано и немотивирано намира решението в частта, с която съдът приема, че ищецът Е. М. е пострадал като пътник в процесното МПС, прието за доказано като факт от свидетелските показания на В., П. и Г.ев, които свидетели – и тримата, не са присъствали на настъпване на ПТП и не са изградили преки впечатления относно това кой е управлявал процесното МПС. Съдът в нарушение на процесуалните правила не е обсъдил всички свидетелски показания, като съдебният акт по същество на спора е останал немотивиран защо едни гласни доказателства решаващият съд кредитира, а други - отхвърля. Според въззивника следва да се приеме за доказано по делото, че Е. М. е бил водач на МПС и като такъв няма право на обезщетение. В тази връзка излага съображения за порочно извършване на назначената по делото ДНКекспертиза, тъй като съдът не е приел като веществено доказателство изследваното парче от въздушна възглавница преди извършване на изследването. Това веществено доказателство не е станало част от доказателствения материал по т.д. 68/2023 год. на ТОС, не е представено на страните, няма определение за приемането му като доказателство, не е дадена възможност на страните да се запознаят с това доказателство и да изразят становище по него. Съдът е изпратил пощенски плик до вещо лице-експерт за ДНК експертиза, без страните да са се запознали със съдържанието на този плик, който не е отворен в присъствие на страните, поради което е опорочено използването на това парче от въздушна възглавница като доказателство.

Намира още предявеният иск за неоснователен, тъй като ищецът не е понесъл и не е доказал имуществени вреди, за които застрахователят да дължи обезщетение. Не се доказват претърпени от ищеца вреди, поради което не 3 следва да се репарират такива. Нормата на чл.51, ал. 1 ЗЗД предвижда да се плати обезщетение за претърпени вреди, а не за хипотетични такива, като ищецът следва да докаже увреденост на имуществената си сфера, за да се търси имуществено обезщетение. Намира присъденото обезщетение за неправилно освен по основание, но и по размер, намирайки същия за прекомерно и необосновано завишен, в противоречие и на съдебната практиката, и на морала, и логиката. Следвало е да се вземе предвид размера на месечните обезщетения, които плаща Република България на гражданите си в неравностойно положение (инвалиди). Счита, че съдът не е обследвал в цялост личността на пострадалия ищец – неговата възраст и работоспособност. Не е установена по надлежния ред и инвалидност на ищеца, поради което съдът е следвало да приеме, че лицето е в съС.ие да упражнява трудова дейност, макар и в инвалидна количка. Неизяснено е останало защо на ищеца са необходими денонощни грижи от болногледач, респ. защо следва да му се присъжда обезщетение за покриване разходите за неоснователно (хипотетично) наети лица. Излага доводи (респ. поддържа възражението) за съпричиняване вредата от страна на ищеца, поради това, че е пътувал в МПС управлявано от лицето И. (необосновано възприет за водач), който непосредствено преди ПТП е употребил „райски газ“. В заключение счита, че ищецът се е поставил в положение на опасност, като е пътувал в МПС (ако приемем, че И. е бил водач), управлявано от неправосопособен водач, видно от справка на КАТ - Търговище, съгласно която И. е бил с отнето удостоверение за управление на МПС и това е станало предмет на дискусия при проверката. Искането е въззивната инстанция да отмени първоинстанционното решение в уважителната му част като неправилно, незаконосъобразно, постановено в нарушение на закона и при нарушаване на съдопроизводствените правила, като вместо него да постановите друго, с което да отхвърли предявения от Е. М. иск изцяло, ведно със законна лихва, като неоснователен и недоказан. В условията на евентуалност моли съда да намали обезщетението, като присъди обезщетение в минимален размер, предвид наличните съпричинявания от страна на М.. Прави искане по доказателствата.

В срока за отговор по чл. 263, ал. 1 ГПК ответната страна Е. Х. М., чрез адв. Х., е депозирал писмен отговор, с който оспорва основателността на въззивната жалба от застрахователното дружество, с подробно изложения 4 съображения за това, възразява срещу допускането във въззивната инстанция на доказателствените искания на застрахователното дружество, както и излага доводи за невръчване, респ. липсата, на соченото от въззивното застрахователно дружество приложение към жалбата, съставляващо външна памет със снимков материал.

Въззивните жалби, са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирани лица, чрез надлежно упълномощени процесуални представители, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването. По отношение на държавната такса, съдът след извършена проверка установи, че дължимите такива са внесени в пълния им размер.

След като разгледа книжата по делото и извърши проверка за редовността на жалбите, съобразявайки спорните по делото въпроси, очертани от изложеното във въззивните жалби, настоящият състав на съда приема, че са лице основания за спиране производството по настоящото дело на основание чл. 229, ал. 1 ГПК, като съображенията за това са следните:

В мотивите на ТР № 2/19.11.2014 г. по тълк.д. № 2/2014 г. и ТР № 8/07.05.2014 г. по тълк. д. № 8/2013 г. на ОСГТК е посочено, че основанието за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е налице, когато има висящ процес относно друг спор, който е преюдициален и по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство. Обусловеността между двата спора се основава на връзката между субективните права, задължения и правопораждащите ги факти като съдържание на конкретните правоотношения. В тълкувателните мотиви по т. 5 на ТР № 7/31.07.2017 г. по т. д. № 7/2014 г. на ОСГТК тази зависимост е обяснена и със съотношението между различните спорни предмети на двете дела, при което разрешаването на спора по обусловения иск е предпоставено от установителното действие на силата на пресъдено нещо на решението по преюдициалното правоотношение.

Връзката между делата по см. на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК не предполага различия в преценките на съда по двете дела.

Предмет на разглеждане в настоящото първоинстанционно производството по т.д. № 68/2023г. по описа на ТОС, е предявена от Е. Х. М. срещу ХДИ “Ферзихерунг“АД-Хановер, ФРГ(„HDI Versicherung AG“, рег.№ 5

I)- TDLT-9356W-74, с адрес: Hannover 30659, HDI Platz 1), представлявано от адв. М., претенция за заплащане на сумата в размер на 8 918,06лв. месечно, представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди – необходими парични средства за болногледачи, рехабилитация и психологични сеанси за лечение на травми, получени при ПТП на 14.09.2022г. на пътя гр. Попово - гр. Бяла, предизвикано от И.Я.И, неспазил правилата за движение по пътищата при управление на л.а. “М.-ГЛЦ 63 АМГ“, рег.№ GSXS6363, чиято гражданска отговорност е застрахована в ответното застрахователно дружество, считано от 30.06.2023г. до настъпването на причина за неговото (на месечното застрахователно обезщетение) прекратяване или изменение, ведно със законната лихва върху всяко просрочено плащане.