Определение № 799 от 12.08.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 799 гр. София, 12.08.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на единадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Алексей Б. Трифонов

Членове:

Димитрина Ангелова

Андрей Ангелов като разгледа докладваното от Андрей Ангелов Въззивно частно наказателно дело № 20261000601102 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.440, ал.2 , вр. глава XXII от НПК.

Образувано е по частна жалба от упълномощения защитник адв. Д. М. на осъдения Д. В. М., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода” в затвора гр. *** срещу определение от 15.07.2026г., постановено по ЧНД № 3161/2026 г. по описа на Софийски градски съд (СГС), НО, 21 с-в. С това определение е оставена без уважение молбата на осъдения М. за условното му предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от неизтърпяната част на определеното му общо най – тежко наказание от 3 (три) години и 6 ( шест) месеца „лишаване от свобода”, наложено му по НОХД № 199/2025г. по описа на Районен съд - Костинброд, І-ви наказателен състав, който към момента на произнасянето на СГС е бил 3 месеца и 22 дни.

В жалбата, депозирана от защитника на осъдения М., се оспорва правилността на първоинстанционния съдебния акт. Адв. М. сочи, че подзащитният й е изтърпял 2/3 от наложеното му наказание и е дал доказателства за своето поправяне. По отношение на последното обстоятелство се акцентира върху непрекъснатия трудов процес на осъдения М. от постъпването му в пенитенциарното заведение и получената положителна оценка от него. Твърди се също, че наложеното му дисциплинарно наказание е изтекло. В заключение се изтъква, че следва да бъдат взети предвид наградите и положения труд, снижената оценка на риска 1 от рецидив и вреди и участието в общопенитенциарни дейности в насока на доказателства за поправяне и които имат превес над негативните такива.

Поради тези причини защитникът отправя искане до САС да отмени определението на СГС и постанови условно предсрочно освобождаване на М. от остатъка на наложеното му наказание.

Апелативен съд - София, след като обсъди доводите във въззивната частна жалба и провери в съответствие с чл. 345 от НПК изцяло правилността на атакуваното определение, констатира, че същото е законосъобразно и обосновано, поради което следва да бъде потвърдено, по следните съображения:

С атакуваното определение СГС е оставил без уважение молбата на Д. В.

М. да бъде условно предсрочно освободен от изтърпяване на неизтърпяната част от наложеното му общо най- тежко и увеличено наказание „лишаване от свобода“ в размер на 3 (три) години и 6 ( шест) месеца по НОХД № 199/2025г. по описа на Районен съд - Костинброд с остатък 3 (три) месеца и 22 (двадесет и два) дни (към момента на произнасянето), като е счел, че не са налице безспорни и категорични доказателства за поправянето му.

Мотивите за това разрешение на първостепенния съд се споделят изцяло от настоящия състав, тъй като са изведени чрез внимателен анализ на приложените по делото писмените доказателства. Правилно е било прието, че осъденият М. е изтърпял фактически повече от 2/3 от наложеното му наказание, съгласно разпоредбата на чл. 70, ал.1, т.2 от НК, с което е изпълнена обективната предпоставка, даваща му право да иска предсрочно освобождаване, тъй като същият е бил осъден и за престъпления по чл. 199, ал.1, т.4 от НК, т.е. извършени при условията на опасен рецидив грабежи и от наложеното му наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 години и 6 месеца е изтърпял фактически (със зачитане на предварителното му задържане по НОХД № 376/21г. по описа на СОС) 2 години, 6 месеца и 26 дни с начало 16.10.2024г.

По отношение на изискването на закона осъденият да е дал доказателства за своето поправяне, законосъобразно е било прието, че тази предпоставка все още не е изпълнена. При прочита на затворническото досие на М. не може да се приеме, че са налице достатъчно доказателства за обосноваване на извод, че поправителният и превъзпитателен ефект на наказанието при осъденото лице е постигнат. Тези данни се съдържат в становищата на експертния състав на затвора / от 07.05.2026г. на началника на 2

Затвора гр. *** и в доклада от 14.07.2026г. на ИСДВР Затвора гр. *** /, според които е необходимо продължаване на корекционната работа с осъденото лице.

Именно въз основа на продължителното и непосредствено възприемане на поведението на л.с. М. в пенитенциарното заведение се базират констатациите им, че рискът при лишения от свобода и понастоящем е в средни стойности от 57т. / снижени от първоначално определените 65т./, като и понастоящем зони със силно изразен дефицит и неповлияни в достатъчна степен от проведената корекционна работа с осъдения продължават да бъдат „ настоящо правонарушение“, „ отношение към правонарушението“, „начин на живот и обкръжение“,

„междуличностни проблеми“ и „умения за мислене“, доколкото М. приема частична отговорност за собственото си поведение, счита присъдата за завишена, с ясни криминални нагласи, не признава правата на другите, с данни за интеграция в групи с криминална нагласа, с враждебни нагласи, с демонстрация на агресивно поведение и без умения за овладяване на гнева , с частична способност да разпознава проблемите , без ясни цели, импулсивен и с конкретно мислене. Тези констатации на затворническата администрация са доказателствено обезпечени в материалите по делото – М. е многократно осъждан ( включително и двукратно за причинена смърт на три лица при управление на МПС в пияно състояние) с предходни ефективно налагани му наказания „лишаване от свобода“), а определеното му понастоящем общо най- тежко наказание по НОХД № 199/2025г. по описа на Районен съд - Костинброд обема извършени в условията на реална съвкупност престъпления по три отделни наказателни производства с общо 6 престъпления. На следващо място в периода на изтърпяване на настоящото наказание „лишаване от свобода“ М. не е преминал през етапите на прогресивната система на изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“, като пенитенциарният подход за смекчаване на условията и режимът на изтърпяване на наказанието не е приложен поради липсата на предпоставки за това. Също така е наказан за нарушение на системните изисквания – със заповед от 11.02.2026г. с наказание „писмено предупреждение“, за което срокът по 109, ал.1 от ЗИНЗС не е изтекъл, както се твърди неоснователно в жалбата.

На тези данни противостоят по своята насоченост констатациите, че М. участва в трудовия процес, с отговорно изпълнение към поставените задачи, за което има похвали и поощрителни награди, общува безпроблемно с 3 останалите осъдени лица, не се въвлича в конфликти; без дискриминационни нагласи ; има образователен ценз и професионална ориентация.

В този смисъл, макар и формално да са изпълнени част от предпоставките визирани в закона, а именно - за изтърпяване на съответното време от наказанието, то по отношение на поправителния ефект корекционното и възпитателното въздействие спрямо М. следва да продължи, доколкото не са постигнати в цялост целите и задачите на индивидуалния план за изпълнение на наказанието, свързани с промяна на поведението и мисленето на лишения от свобода. Във въззивната частна жалба защитникът надценява значението на полагането на труд от М. във връзка с неговото поправяне в рамките на пенитенциарното заведение, но следва да бъде отчетено, че по този начин осъденият се възползва от разпоредбата на чл. 41, ал.3 от НК, свързана с намаляване на срока на наказанието, като по този начин към момента на произнасянето на СГС срокът е намален с 6 месеца и 15 дни.

Ето защо и САС намира, че крайният извод на СГС за липса на убедителни доказателства за поправянето на М. за законосъобразен.

Съвкупната оценка на релевантните за настоящото произнасяне факти не позволяват направата на категоричен извод, че целите на наказанието са изпълнени в цялост чрез поправянето на М. в пенитенциарното заведение, въпреки констатираната положителна тенденция в поведението на лишения от свобода при търпенето на наложеното му наказание „лишаване от свобода“.

Предвид горното, настоящият съд намира, че обосновано в мотивите си към атакувания съдебен акт първият съд е обобщил, че съществуващите данни указват на необходимост от продължаване на поправителното въздействие спрямо осъдения М. за пълното постигане на целите на наложеното наказание, дефинирани в чл.36 от НК, поради което обжалваното определение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от посочените съображения и на основание чл. 345, вр. 341, ал. 2 от НПК, Софийски апелативен съд, НО, 2 с-в

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 15.07.2026г., постановено по ЧНД № 3161/2026 г. по описа на Софийски градски съд, НО, 21 с-в, с което е оставена без уважение молбата на лишения от свобода Д. В. М. за условното му предсрочно освобождаване от остатъка на наказанието „лишаване от свобода“, наложено му по НОХД № 199/2025г. по описа на Районен съд Костинброд, І-ви наказателен състав.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5