Решение № 1151 от 28.09.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 1151 гр. Пазарджик, 28.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, ХХІХ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иванка Н. Пенчева при участието на секретаря Лора Анг. Герова като разгледа докладваното от Иванка Н. Пенчева Гражданско дело № 20265220100233 по описа за 2026 година

Предявен е иск с правно основание чл. 150 СК от Е. Ф. К., чрез нейната майка и законен представител Б. А. К., против Ф. В. К. за изменение на присъдената решение № 627/17.05.2024г. по гр.дело № 574/2024г. Районен съд Пазарджик издръжка, чрез увеличаване на нейния размер от 370 лв. на 260 евро/508.51 лева/, ведно с лихва за забава върху всяка закъсняла месечна вноска, платима до пето число на месеца, за който се дължи, считано от датата на завеждане на исковата молба, до настъпване на обстоятелства за промяната или отпадането и.

Твърди се, че Б. А. К. и Ф. В. К. са родители на малолетната Е. Ф. К.. С решение № 627/17.05.2024г. по гр. дело 574/2024г. на Районен съд Пазарджик било утвърдено постигнато между страните споразумение по чл. 127, ал.1 от СК, с което упражняването на родителските права на малолетното дете Е. К. било предоставено на майката Б. К., определен бил режим на лични контакти с бащата Ф. К. и същият бил осъден да заплаща ежемесечна издръжка на детето, чрез майката, в размер на 370 лева, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.

Излага се, че през изминалата повече от година от постановяване на съдебния акт от Районен съд Пазарджик ответникът с поведението си поС.но поставял в сериозни финансови затруднения детето си. Издръжката, която бил осъден да заплаща ежемесечно, не я плащал редовно, ежемесечно, а сам решил да я заплаща на тримесечие. Редовните забави в плащането на месечната издръжка принудили майката да образува изпълнително производство за събирането й.

1

Твърди се, че двете с детето живеели на квартира в гр. Пазарджик, за което заплащали разходи за наем в размер на 500 лв. От началото на м. юли 2025г. Б. К. останала без работа, поради закриване на предприятието в което работила. По този начин единствените регулярни доходи на домакинството били тези от бюрото по труда /в размер на 666.77 лева месечно/.

Поради нередовните плащания на издръжката от страна на ответника К. се принудила да търси поС.но финансова помощ от майка си и сестра си, което я карало да се чувства неудобно и рефлектирало върху самочувствието и на детето.

Излага, че дъщеря й е в предучилищна възраст, с което се увеличили разходите й за издръжка. Поради нарастване на цените на основните хранителни продукти /плодове, зеленчуци, млечни продукти, месо, тестени изделия и др./ през последната година необходимите средства за издръжка на домакинството също значително се увеличили.

Предстояло следващата година детето да е ученичка, а това повишавало разходите за издръжка.

Твърди, че присъдената от районен съд Пазарджик по гр. дело № 574/2024г. в размер от 370 лева издръжка понастоящем се явявала недостатъчна за задоволяване на нуждите на детето. За да ги посрещне адекватно майката разчитала на помощта на своите роднини – майка и сестра, както и на приятели.

От своя страна, ответникът бил физически здрав, трудоспособен, работел като шофьор на камион и извършвал международни превози.

Реализирал високи доходи, според средните за страната.

След постановяване на първото съдебно решение, не осъществявал никакви контакти с детето. Не полагал грижи за отглеждането и възпитанието му. ПоС.ното забавяне при заплащане на издръжката поставяло другия родител ежемесечно в затруднено положение.

Това обуславяло правен интерес да предяви настоящия иск.

Иска се от съда, на основание чл. 150 във връзка с чл. 143, ал. 2 СК, да постанови решение, с което да измени присъдената с решение № 627/17.05.2024г по гр. дело 574/2024г. Районен съд Пазарджик издръжка, като увеличи нейния размер и осъди ответника Ф. В. К. да заплаща на непълнолетното си дете Е. Ф. К., ЕГН: **********, чрез неговата майка и законен представител Б. А. К. издръжка в размер на 260 евро ежемесечно, платима до пето число на месеца за който се дължи, считано от датата на завеждане на исковата молба, до настъпване на обстоятелства за промяната или отпадането й, ведно с лихва за забава върху всяка закъсняла месечна вноска,

Претендират се направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва основателността на иска.

Счита, че претендираният размер на увеличена издръжка е прекомерен 2 спрямо нуждите на детето и възможностите на родителя да дава издръжка.

Възразява срещу изложените в исковата молба твърдения относно възможностите му да заплаща по-висок размер на издръжка.

Същите не били съобразени с действителното му здравословно и материално съС.ие.

Не оспорва, че се намира работоспособна възраст, но не и че има способност на работи.

Поддържа, че на 07.12.2024г. бил приет по спешност в Неврологичната университетска клиника към Университетската многопрофилна болница в гр.

Лариса, Република Гърция, където при извършената компютърна томография на мозъка било установено, че е със субакутен исхемичен мозъчен инфаркт, локализиран в лявата постеролатерална част на продълговатия мозък, с данни за тромбоза и дисекация на крайната част на лявата вертебрална артерия.

Наложило се да бъде хоспитализиран в периода 07.12.2024г. - 13.12.2024г., след което бил изписан с диагноза „I63.3 - Мозъчен инфаркт, причинен от тромбоза на церебрални артерии“, с дадени конкретни медицински предписания за продължаващо лечение, медикаментозна терапия, контрол на артериалното налягане и последващо наблюдение.

След изписването му ползвал разрешен отпуск поради временна неработоспособност за срок от 180 календарни дни, считано до 04.08.2025г., което само по себе си е било показателно за тежестта на настъпилото заболяване и необходимостта от продължително възстановяване.

Твърди, че продължавал да има персистиращи оплаквания от главоболие, залитане, затруднено преглъщане, както и необходимост от продължаващи курсове по лечебна физкултура и физиотерапия, поради бил временно неработоспособен.

Не оспорва, че е работил като шофьор на камион до момента влошаване на здравословното му съС.ие.

Оспорва твърденията, че понастоящем продължава да изпълнява тази дейност и да реализира доходи, като неоснователни.

Излага, че към настоящия момент получава трудово възнаграждение в размер на минималната работна заплата – 620,20 евро, като поради здравословното си съС.ие и ограничените си доходи изпитва сериозни затруднения при покриване както на собствените си основни нужди, така и на задължението си за издръжка. Въпреки това, не е отказвал да участва в издръжката на малолетното си дете Е. К., а напротив, полагал е усилия да изпълнява задължението си, като в това отношение помощ му оказвали негови близки и приятели.

Оспорва, че основание за изменение на издръжката са настъпилите във времето отделни забавяния при заплащането на издръжката.

Излага, че макар понастоящем да получава трудово възнаграждение в размер на минималната работна заплата, изпълнява задължение за издръжка в 3 размер, който надвишава нормативно определения минимален по чл. 142, ал. 2 от Семейния кодекс.

Поддържа, че обективно не разполага с финансова възможност да заплаща по-висока издръжка, предвид доходите му и като се има предвид тежкото му здравословно съС.ие след претърпения мозъчен инфаркт и настъпилите вследствие на него последици, които съществено ограничавали трудоспособността и доходоносните му възможности. Същевременно към датата на предявяване на исковата молба всички възникнали до онзи момент задължения за издръжка били изцяло погасени и не било налице неизпълнено задължение за издръжка, което да обосновава каквито и да било неблагоприятни изводи относно неговото поведение.

Предявеният иск бил необоснован и по отношение на твърденията за възможностите на майката. Б. К. също се намирала в работоспособна възраст и работоспособно съС.ие. Обстоятелството, че предприятието, в което е работила, е било закрито, не означавало, че тя е трайно лишена от възможност да упражнява трудова дейност и да реализира доходи. Нямало правно или житейско основание тежестта за издръжката на детето Е. К. да бъде прехвърляна преимуществено върху бащата само поради това, че майката към определен момент е останала безработна. И двамата родители дължали съобразно своите възможности да участват в издръжката на детето, като майката също следвало да положи необходимите усилия за намиране на работа и реализиране на доходи.

Оспорва и твърденията на ищцата, че не желае да поддържа връзка с детето си Е. К. и не проявява интерес към него, като излага, че е възпрепятстван от нея. Поведението й не можело да бъде използвано като основание за увеличаване на издръжката.

Настоява, че не е изпълнен фактическият състав на чл. 150 от Семейния кодекс за изменение на вече определения размер на издръжката - съществено и трайно изменение в нуждите на малолетното дете Е. К., или такова изменение във възможностите на бащата Ф. К., което да обосновава увеличаване на присъдената издръжка. Не били установени извънредни потребности, налагащи увеличение на издръжката, а дори и при предстоящото постъпване на детето в първи клас законодателят предвиждал форми на държавно подпомагане, които облекчавали част от първоначалните разходи.

Здравословното и материалното съС.ие на ответника Ф. К. не позволявали заплащането на по-висок размер от вече определения, тъй като самият той живеел при свои близки роднини, които му оказвали финансова и битова подкрепа, включително за изпълнение на задължението му за издръжка.

С оглед гореизложеното, настоява предявеният иск да бъде отхвърлен.

Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, счита за 4 установено следното от фактическа и правна страна.

Б. А. К. и ответникът Ф. В. К. са родители на малолетната Е. Ф. К., родена на 07.06.2019г. от фактическото им съжителство.

До преди три години детето е отглеждано в семейна среда съвместно от двамата родители. След това родителите се разделят и майката напуска семейното жилище, заедно с детето. В последствие започва връзка с Н. Д. и заживява в дома му в с. В., ул. „*****, общ. Пазарджик, където понастоящем продължава да живее, заедно с Е..

С Решение № 627/17.05.2024г. по гр. д. 574/2024г. на Районен съд – Пазарджик е одобрено постигнатото между родителите споразумение, с което упражняването на родителските права по отношение на детето е предоставено на майката Б. А. К., определен е режим на лични контакти на бащата с детето и ответникът Ф. К. се е съгласил да заплаща издръжка в размер на 370 лв., считано от датата на подаване на исковата молба, до настъпване на основания за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законна лихва за всяка просрочена вноска.

След раздялата на родителите, непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето се упражняват от нейната майка, подпомаган родителите й и новия й съжител, при когото живее, заедно с Е.. Майката и детето живеят в дома на Н. Д., с когото Б. К. поддържа връзка, в с. В..

Жилището разполага с необходимите условия за отглеждане на малолетната Е.. Обзаведено е с необходимите мебели. Поддържа се много добра хигиена.

Финансовите разходи за отглеждане на малолетната Е., включващи средства за храна, облекло, учебни пособия, медицински грижи са поети от майката с помощта на родителите й и новия й съжител. Бащата заплаща присъдената с решението за упражняване на родителските права издръжка от 370 лв.

Ответникът е заплащал присъдената издръжка. След раздялата на родителите бащата поддържа рядко контакти дъщеря си, поради възникнали неразбирателства относно осъществяване на режима на лични отношения.

От приетия по делото социален доклад и от приложените Служебна бележка изх. № 221/10.09.2025г., издадена от ДГ „*****“ гр. Пазарджик, се установява, че Е. Ф. К. през 2025г. -2026г. е посещавала детска градина в друго населено място от мястото, където живее. Присъствала е редовно на учебните занятия, не е отсъствала безпричинно, справя се с учебния материал. През 2026г. – 2027г. ще е ученичка в първи клас.