Определение № 684 от 22.07.2026, Окръжен съд - Добрич
- Съд
- Окръжен съд - Добрич
- Дело
- Въззивно гражданско дело 287/2026
- Вид
- Определение № 684
- Подписан
- 22.07.2026
- Състав
- Диана Георгиева Дякова, Станимир Тодоров Ангелов, Жечка Николова Маргенова Томова
Цитирани разпоредби
- чл. 126, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал.2, т. 1-7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал.2, т. 1-7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал.2, т. 1-7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал.2, т. 1-7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал.2, т. 1-7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал.2, т. 1-7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал.2, т. 1-7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 463 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 468, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 470 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 485 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 486, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 175 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 175, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 68, ал. 1 · Закон за собствеността
- чл. 31, ал. 1, т. 1 · Закон за частните съдебни изпълнители
- чл. 19 · Правилник за вписванията
- чл.717,ал.2 · Търговски закон
- чл. 717а · Търговски закон
- чл. 717д, ал.2 · Търговски закон
- чл. 717ж · Търговски закон
- чл.717з · Търговски закон
- чл.717л · Търговски закон
- чл. 717л, ал. 4 · Търговски закон
- чл.717н · Търговски закон
- чл.718 · Търговски закон
- чл. 718, ал. 1 · Търговски закон
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 684 гр. гр. Добрич, 22.07.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Диана Г. Дякова
Членове:
Жечка Н. Маргенова Томова
Станимир Т. Ангелов като разгледа докладваното от Станимир Т. Ангелов Въззивно гражданско дело № 20263200500287 по описа за 2026 година и, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по жалба вх. №20126/23.12.2025 г., на „Софтмр“ ЕООД, ЕИК 148115287, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, ж.к.„Владислав Варненчик“ ***, представлявано от Р. В. Х. - управител, чрез адвокат М. П. от АК - Добрич, срещу действията на ЧСИ Д. С. С., рег. № *** на КЧСИ, с район на действие – Окръжен съд - Варна, по изпълнително дело №*** г. по описа на ЧСИ, с които на 18.12.2025 г. са извършени опис и оценка на недвижим имот, находящ се в гр.Добрич, Е., поземлен имот с идентификатор *** по КККР, с площ от 6 548 кв.м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – за друг производствен складов обект, с номер по предходен план 7571, ведно с построената върху имота сграда – складова база с идентификатор *** със застроена площ от 100 кв.м. по документ за собственост, а по скица – 115 кв.м., с предназначение по скица – друг вид сграда за обитаване, ведно с извършените подобрения и приращения в имота.
В жалбата се твърди, че описът и оценката били извършени по искане на взискателя по изпълнителното дело – „Те Дже Зираат Банкасъ“АД -Турция, действащ чрез клона си „Те Дже Зираат Банкасъ клон София“ КЧТ.
Взискателят обосновавал правото си да насочи изпълнение върху посочения 1 имот с представен по делото изпълнителен лист от 09.07.2018г. по ч.гр. дело № *** г. по описа на Районен съд - Добрич, по силата на който длъжниците „Ен Ди Експорт‘ ЕООД, ЕИК 203797852, със седалище и адрес на управление гр. Добрич, ** като кредитополучател и Д. П. Д. и П. Д. П., двамата от гр.
Добрич, ***, като поръчители да заплатят солидарно на банката, посочените в изпълнителния лист суми. Вземането било обезпечено с договорна ипотека върху имота, учредена от „Рос Експорт“ ЕООД с нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 76, том I, рег. № 885/2015 г., вписан в СВ на 18.03.2015 г. с вх. рег. № 2542, Акт № 80, том I, дело 1016/2015 г., подновена с вх. рег. № 1749/07.03.2015 г., Акт № 226,том I. Имотът, върху който било насочено изпълнението, е придобит от жалбоподателя с договор за покупко-продажба от 16.03.2023 г., сключен с „Кава Петрол“ ООД.
Процесният имот бил придобит от „Кава Петрол“ ООД по реда на чл.718, ал.1 от ТЗ, с договор за покупко-продажба,сключен със синдика на „Рос Експорт“ ЕООД (в несъстоятелност), вписан на 21.04.2022 г. в СВ - Добрич с вх. рег. № 3326/21.04.2022 г. с акт № 85, том IX, н. дело № 1574/2022 г. Продажната цена по сделката била 194 000 лв., платима от купувача като кредитор с прието вземане в седемдневен срок от влизане в сила на сметката за разпределение, изготвена от синдика, в която се посочи и каква част от дължимата сума купувачът следва да внесе за изплащане вземанията на останалите кредитори.
Взискателят заявил пред съда по несъстоятелността на „Рос Експорт“ ЕООД правата си на ипотекарен кредитор върху недвижимия имот, настоявайки, че е налице хипотезата на чл.717н от ТЗ и следва да се изготви отделна сметка за разпределение, в която сумите се отреждат за изплащане на ипотекарния кредитор срещу представен от него изпълнителен лист по реда на чл.717н от ТЗ. На 29.04.2022г. синдикът представил пред Окръжен съд Добрич сметка за разпределение, която съдът не одобрил, указвайки му да състави сметка за разпределение по чл.717н от ТЗ, по която да бъде внесена продажната цена на имота, от която да бъде удовлетворена банката като ипотекарен кредитор.
Синдикът не изготвил нова сметка за разпределение и не указал на продавача да внесе по сметка на несъстоятелното дружество цената за покупката на имота. Това не се отразявало на действителността на сделката по продажбата на имота, тъй като същата била извършена при съблюдаване на всички императивни законови разпоредби и чийто фактически състав е завършен с подписването на нотариалния акт за покупко-продажба.
2
Посоченият в акта начин на плащане съответствал на действащите към 21.04.2022 г. редакции на чл.718ж, ал.4 вр. чл. 717д, ал.2 от ТЗ. След неуспешно проведени търгове по чл. 717а и чл. 717ж от ТЗ, съдът по несъстоятелността с определение дал разрешение на синдика да извърши продажба на имота, чрез пряко договаряне на цена, по-ниска от началната. С определение № 260020/20.01.2022 г. по т. дело № 309/2018 г. на Окръжен съд Добрич бил одобрен сключения от синдика предварителен договор с „Кава Петрол“ ООД – кредитор с прието в производството по несъстоятелност вземане. Със същия акт на синдика е указано да сключи окончателен договор при условие, че купувачът изпълни задължението за доплащане на цената, съгласно предварителния договор в момента на сключване на сделката в нотариална форма. Неспазването на поставеното от съда условие не противоречало на закона. Действащата към постановяване на определението разпоредба на чл. 718, ал. 1 от ТЗ предвиждала, че по предложение на синдика и съобразно решението на събранието на кредиторите съдът по несъстоятелността разрешава продажбата да се извърши чрез пряко договаряне или чрез посредник, когато вещите и имуществените права като цяло, обособената част или отделната вещ, или имущественото право са предложени по реда на чл. 717 и сл., но продажбата не е извършена поради неявяване на купувач или същият се е отказал. В този случай продажната цена можело да бъде по-ниска от началната цена по чл. 717ж. Съдът бил длъжен да се произнесе по предложението на синдика в деня на постъпването му или най-късно на следващия работен ден. Според редакцията на ал. 4 от същия член срокът за плащане на цената не можел да бъде по-дълъг от 60 дни от датата на избора на купувач. Договорът за продажба се сключвал след пълното плащане на цената, като се прилагал чл. 717д, ал. 2 от ТЗ, съгласно който когато за купувач бъде обявен кредитор с прието вземане или кредитор с права по чл.717н от ТЗ синдикът изготвя сметка за разпределение, в която посочва и каква част от дължимата цена трябва да внесе купувачът за изплащане на вземанията на другите кредитори и каква част се прихваща срещу вземането на кредитора. Купувачът бил длъжен в седемдневен срок от влизане в сила на сметката за разпределение да внесе сумите, необходими за изплащане на вземанията на други кредитори, съобразно влязлата в сила сметка за разпределение или сумата, с която цената надминава неговото вземане, когато няма други кредитори. От това следвало, че договорът за 3 продажба чрез пряко договаряне по чл.717ж от ТЗ се сключвал след пълно плащане на цената, освен в случаите по чл.717,ал.2 от ТЗ. Съдът не можело да изземва правомощията на синдика по изготвяне на сметка за разпределение и да преценява и то предварително как да се разпредели постъпилата от продажбата цена, дори това да може да бъде установено от приетите по делото вземания, съответно от признатите права на ипотекарен кредитор на банката.
Съдът имал правомощия единствено да разреши продажба чрез пряко договаряне, ако имущественото право е предложено по реда на чл.717 и сл., но продажбата не е извършена поради неявяване на купувач или същият да се е отказал.
От гореизложеното се установявало, че ипотечното право на банката се преобразувало в право на вземане на сумата от продажната цена, съответстваща на размера на нейното вземане. Правата на банката следвало да бъдат реализирани в производството по несъстоятелност вместо в производството по индивидуално принудително изпълнение, както приемал в актовете си съдът по несъстоятелността. Поради това тя имала право да получи от купувача сумата, съответстваща на размера на обезпеченото вземане, до размера на неизплатената продажна цена, но не и да насочва принудително изпълнение върху продадения по реда на чл.718 от ТЗ имот.
Процесното вземане останало неудовлетворено в производството по несъстоятелност и същото е погасено с прекратяване на това производство.
Поради това вземането на банката до размера на продажната цена, както и ипотечното право върху процесния имот били погасени и насочването на изпълнение върху имота било незаконосъобразно. С оглед гореизложеното се прави искане за отмяна на извършените на 18.12.2025 г. опис и оценка на процесния недвижим имот.
В срока по чл. 436, ал.3 от ГПК са постъпили писмени възражения от страна на взискателя „Те Дже Зираат Банкасъ“ АД - Турция, действащ чрез клона си „Те Дже Зираат Банкасъ клон София“ КЧТ“, в които се излагат доводи за недопустимост и неоснователност на жалбата.
Съгласно чл. 126, ал. 1 от ГПК същата била недопустима понеже с жалба вх.№16871/28.10.2025 г. вече било обжалвано процесното насочване на изпълнението по изп. Дело, чрез извършване на опис и оценка. Жалбата била в процес на администриране и изпращане за разглеждане в Окръжен съд 4
Добрич. Доколкото между същите страни,на същото правно основание и за същото искане вече било в ход образуването на висящо съдебно производство, настоящата жалба била недопустима и производството по нея следвало да бъде прекратено от съда служебно. Повторното сезиране съда било недопустимо и представлявало процесуално нарушение, което препятствало разглеждането на жалбата по същество. С оглед на това се прави искане за прекратяване на производството като недопустимо.
На следващо място, според взискателя, липсвала активна легитимация на от страна на жалбоподателя. В случая той твърдял, че придобил ипотекирания в полза на взискателя имот нa 16.03.2023 г., а възбраната върху същия имот е наложена на 07.08.2018 г. по изп. дело № *** г. по описа на ЧСИ С. С., преобразувано в изп. дело № *** г. по описа на ЧСИ Д. С. С.. От това следвало, че имотът не се намирал във владение на трето лице към момента на налагането на възбраната. Предмет на производството по чл. 435, ал. 4 от ГПК било законосъобразността на действията на съдебния изпълнител и в него въпросът за собствеността на вещта, върху която е насочено изпълнението се разглежда доколкото е необходимо да се установи дали обжалваното действие е законосъобразно. Решението по жалбата в това производство създавало сила на пресъдено нещо единствено относно законосъобразността или незаконосъобразността на действията на съдебния изпълнител, но не и по отношение на материалното право на собственост. По отношение на него силата на пресъдено нещо се създавала с решението по иска по чл. 440 от ГПК, чийто предмет бил принадлежността на правото на собственост, целейки отричането, че същото не принадлежи на длъжника. Под владение по смисъла на чл. 435, ал.4 от ГПК следвало да се разбира дефиницията на чл.
68, ал. 1 от ЗС. Това означавало, че установяването на осъществяваното от третото лице владение върху имота към момента на възбраната е предпоставка за правото му на жалба. При установено владение върху имота от страна на трето лице, съдът преценявал дали към момента на налагане на възбраната вещта е собственост на длъжника. Установяване факта на владението като предпоставка за правото на жалба било в тежест на третото лице. Поради това жалбата била недопустима и следвало да се остави без разглеждане.
На следващо място се сочи, че липсвал правен интерес за подаване на жалбата, тъй като имотът не се намирал във владение на трето лице към дата 5 на налагане на възбраната. Жалбоподателят не бил действителен собственик на имота, понеже сделката за придобиването била нищожна. Съображенията за нищожността били подробно развити в писмените възражения срещу предходната жалба от 28.10.2025 г. Също така не ставало ясно и кое действие на ЧСИ се обжалва. Съдържанието на жалбата повтаряло доводи към валидността на материалното право досежно собствеността на имота, но не и оплаквания по изпълнителните действия – опис и оценка на същия, каквото предвиждал чл.435,ал.4 от ГПК.По тази причина жалбата била неконкретизирана, неясна и не отговаряла на изискванията за основания и съдържание, което я правело недопустима и водело до невъзможност на взискателя да се защити адекватно.
Разпечатката съдържа 27 от 67 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a7fa863c-8736-4cdf-874b-8123a49173d9