Решение № 3392 от 24.11.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3392 гр. София, 24.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Калина Анастасова

Стойчо Попов при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело № 20221100506293 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 20009810 от 02.02.2022 г. по гр.д.№ 60351/2019 г. по описа на СРС, 64 с-в е признато за установено по реда на чл.422 ГПК, че Р. Н. М., ЕГН **********, дължи на „Я.“ ООД, ЕИК ****, сумата от 3520,49 лева - дължимо възнаграждение по сключен между страните договор за посредничество от 02.04.2018г. по повод продажба на недвижим имот, находящ се в гр. Бургас, ул. „****, апартамент ляв с площ от 63 кв.м., ведно с избено помещение, който договор е обективиран в нотариален акт за продажба на имот № 134, том III, peг. № 10982, дело № 433 от 2018г., ведно със законната лихва от 08.03.2019г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 13772 по описа за 2019г. на СРС, 64 - ти състав.

Срещу решението, в частта на уважаване на иска, е подадена въззивна жалба от ответника Р. Н. М. с оплаквания за неправилност - неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа, че съдът неправилно е уважил иска за заплащане на възнаграждение по сключения между страните договор за посредничество, без да съобрази че клаузите на т.6.1, т.6.3 и т.6.4 от договора са неравноправни и нищожни.

Поддържа, че съдът не е обсъдил доводите за нищожност, не е изложил мотиви в тази 1 насока и е постановил решение по същество на спора в нарушение на съдопроизводствените правила. Освен това поддържа, че решението противоречи на материалния закон – чл.143-чл.147 ЗЗП. Поради липса на произнасяне в очертаната от въззивника насока за нищожност на клаузите, на които ищеца основава вземането си заявява оплакване за необоснованост на решението. Същевременно излага доводи за постановяване на решението в противоречие със събраните по делото доказателства.

Чрез събраните в процеса гласни доказателства не било установено агенцията – ищец да е изпълнила задълженията си по договора, съответно, че с нейно съдействие е бил извършен оглед от купувача на имота по време на действие на договора.

Поради това моли съда да отмени атакуваното решение в посочената част и вместо това постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявеният срещу нея иск.

Претендира разноски за настоящата инстанция.

Въззиваемата страна „Я.“ ООД е депозирала отговор на жалбата в срока по чл.

263, ал. 1 ГПК, в който изразява становище за неоснователност на същата. Претендира разноски за въззивната инстанция.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът намира същата за неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Съдът приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. На основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС.

Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че макар продажбата на имота да е извършена след изтичане срока на договора за посредничество сключен между страните, доколкото същата е сключена със съдействие на ищцовата агенция, която е намерила купувач на имота, то, от страна на ответника е дължимо уговореното в т.4 възнаграждение в размер на 3520,49 лева с ДДС. За обосноваване на тези изводи съдът е намерил за неоснователни възраженията на ответника за нищожност на клаузите на т.6.1, т.6.3 и т.6.4 от договора като 2 неравноправни по смисъла на чл.143 ЗЗП.

Решението е правилно.

Страните не спорят и се установява от представения пред първата инстанция договор за посредничество, че на 02.04.2018г. между ищеца „Я.“ ООД, наричано в договора „агенцията“, и ответницата Р. Н. М., наричана в договора „възложител“, е сключен договор за посредничество за продажба на недвижим имот. Въз основа на този договор „агенцията“ е поела задължение срещу възнаграждение да проучи пазара, да рекламира, да извършва огледи, да търси съконтрахент (купувач), да подготвя и да участва във воденето на преговори и да подготви сключване на договор за продажба на недвижим имот, находящ се в гр. Бургас, ул. „****, ап. ляв и таван от 17 кв.м. и изба (т.1) за срок от 6 месеца при договорен размер на възнаграждение 3 % без включен Д ДС от цената, на която е извършена продажбата, но не по - малко от 1000 евро.

С разпоредбата на т.6.1 от договора е предвидено, че агенцията има право на възнаграждение съгласно т.4 във всички случаи на продажба на имота.

С разпоредбата на т.6.3 от договора е предвидено, че агенцията има право на уговореното възнаграждение, при условие че намери клиент и сделката бъде осъществена независимо кога.

С разпоредбата на т.6.4 от договора е предвидено, че агенцията има право на уговореното възнаграждение при всички случаи, в които намери и представи пред възложителя (свърже с възложителя) купувач и впоследствие бъде сключен нотариален акт за продажба между възложителя и представения от агенцията купувач, негови свързани лица независимо дали агенцията е изпълнила другите си задължения и независимо кога е сключен нотариалният акт.

С разпоредбата на т.6.5 от договора е предвидено, че агенцията получава изключителни права за продажба на обекта, т.е. само тя има право да рекламира, организира и реализира огледи, разговори, както и договори между възложителя и собствениците е потенциалните купувачи на имота, предмет на договора.

С разпоредбата на т.6.6 от договора е предвидено, че агенцията има право на уговореното възнаграждение при всички случаи, когато възложителят и/или собственикът продадат имота за срока на договора, независимо дали агенцията е представила купувача или не.

Чрез събраните пред първата инстанция доказателства –договор от 07.09.2018г., сключен между „Я.“ ООД и „А.н.и.“ АД за организиране оглед на имота за клиента М.Г.Г., показанията на свидетеля Я.С. и приетата пред първата инстанция съдебнопочеркова експертиза, която настоящия състав кредитира по реда на чл.202 ГПК се установява, че в срока на действие на договора за посредничество между страните по делото, на 07.09.2018г. е бил извършен оглед на имота от лицето М.Г.Г..

3

Страните не спорят и се установява, че договорът за посредничество е бил прекратен на 02.10.2018г. поради изтекъл срок, като ключовете от имота са били върнати на ответницата на 08.10.2018г. за което бил съставен приемо - предавателен протокол представен пред СРС.

Установява се, че на 15.10.2018г. ищцата е продала гореописания имот на М.Г.Г., като договорът за продажба е обективиран в нотариален акт № 137, том III, peг.

№ 10982, дело № 433 от 2018г.

Доводите на въззивника за нищожност на клаузите на т.6.1, т.6.3 и т.6.4 от договора като неравноправни по смисъла на чл.143 ЗЗП, съдът намира за неоснователни. Както правилно е отбелязал СРС в своето решение, сочените клаузи обезпечават вземането на агенцията за възнаграждение при настъпване на сочените предпоставки: сключен договор за продажба в срока на действие на договора или сключване на договора за продажба и след прекратяване действието на договора, но само при наличие на установено съдействие от страна на агенцията, изразяващо се в намирането на купувач и в представянето пред възложителя на купувач.

В случая е налице втората хипотеза доколкото е установено, че продажбата е извършена след прекратяване на договора за посредничество, но агенцията е доказала, че е съдействала за намиране на купувача на имота- М.Г.Г.. Доводите на въззивника за необоснованост на постановеното решение, съдът намира за неоснователни. Идентичен извод се налага и за доводите за постановяване на решението в противовес със събраните доказателства. Обстоятелствата свързани с предлагане на имота и намиране на купувач от страна на агенцията-ищец се установяват от показанията на свидетелите П.А. и Я.С., които съдът кредитира като пълни, последователни, непротиворечиви и логично обосновани с оглед останалите събрани в производството доказателства.

Съответно, съдът не дава вяра на показанията на свидетелите П.М. и М.Г., доколкото същите противоречат на събраните в производството писмени доказателства.

Установените уговорки по цитираните и оспорени клаузи дават право на ищеца на възнаграждение в хипотези, в които сделките са сключени с негово съдействие като в т.6.1 то се предполага, защото е през време на действие на договора предвид предоставените изключителни права, а по т.6.3 и т.6.4 - съдействието трябва да се установи, защото сделката е след прекратяване действието на договора. При това възнаграждението е договорено винаги срещу осъществена от ищеца престация, представляваща основното му задължение по договора - да намери купувач на имота, вследствие на което да се извърши и продажба на имота. От това следва, че не е налице неравновесие между правата и задълженията на агенцията и потребителя съгласно постигнатите договорки относно дължимото на агенцията възнаграждение.

Неоснователно е възражението, че клаузите на т.6.1, т.6.3 и т.6.4 от договора са неравноправни по смисъла на чл.143 ЗЗП.

4

Чрез така установените обстоятелства, съдът намира че искът за заплащане на дължимото възнаграждение по договора в размер на 3520,49 лева с ДДС /3 % без ДДС от продажната цена, която е обективирана в нотариалния акт в размер на 50000 евро/ се явява основателен и доказан за пълния предявен размер.

Поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

По разноските:

С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата 477 лв.-разноски за възнаграждение за адвокат за въззивната инстанция.

С оглед цената на иска, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. второ ГПК, решението не подлежи на касационно обжалване.

Воден от гореизложеното, Софийският градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20009810 от 02.02.2022 г. по гр.д.№ 60351/2019 г. по описа на СРС, 64 с-в.

ОСЪЖДА Р. Н. М., ЕГН **********, адрес : гр. София, ул. **** да заплати на „Я.“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление : гр. Бургас, ул.

„Александровска“ № **** на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 477 лева - разноски за настоящото производство.

Настоящото решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5