Определение № 3401 от 27.06.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3401 гр. София, 27.06.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Бонка Дечева

Членове:

Ваня Атанасова

Атанас Кеманов като разгледа докладваното от Бонка Дечева Касационно гражданско дело № 20248002103541 по описа за 2024 година

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от третото лице – помагач “Балканкар ЗПДЕА Г. Костов” АД, ЕИК 121122439, приобретател на спорното право в хода на процеса срещу решение № 2690 от 08.05.2024 г. по гр.д.№ 11859/2022г. на СГС в частта, с която е потвърдено решение № 20048636/18.07.2022 г. по гр.д. № 4594/2016 г. по описа на Софийски районен съд. С обжалваната част от решението е уважен предявеният от В. С. К. и Г. С. М. срещу подпомаганата страна – ответник пред СРС „Елпром ЕМС“ АД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1, пр. 3 ГПК за признаване на установено спрямо ищците, че ответникът не е собственик на 1/2 идеална част от недвижим имот с идентификатор № ***по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със заповед № РД-18- 53/23.11.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 501 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване за друг вид застрояване, с номер по предходен план: ***, квартал ***, с адрес:

[населено място], [улица]при съседи ***и ***.

В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон предвид неправилно приетото от съда, че ищците се легитимират като собственици на 1/2 от имота на основание придобивна давност, текла в периода 1995 – 2005 г., тъй като липсва позоваване на изтекла давност преди давността им да е била прекъсвана с предприемането на активни действия от дружеството- ответник и неговия праводател, включително и по изпълнение върху имота. Прави довод, че дори да се приеме, че ищците са упражнявали владение върху процесния имот, в релевантния период 1 той е представлявал реална част от урегулиран парцел и по отношение на него е имало забрана за придобиване по давност в нормата на чл. 59 ЗТСУ /отм/.

В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК са наведени основанията по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Противоречие със съдебната практика се твърди по седем въпроса: 1.Може ли придобивната давност за един имот да настъпи автоматично с изтичане на установения в закона срок? 2.Има ли придобивната давност действие eх lege? 3.Позволявала ли е нормата на чл. 59 ЗТСУ /отм./ придобиване по давност на реални части от урегулирани поземлени имоти? 4.Какви са правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото, предвид разпоредбата на чл. 269, ал.2 ГПК, според която служебната му проверка има за предмет валидността и допустимостта /в обжалваната част/ на първоинстанционното решение, а по останалите въпроси въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата?

5.Длъжен ли е въззивният съд служебно да следи за липсата на право на иск, като абсолютна процесуална предпоставка? 6.Длъжен ли е въззивният съд, като съд по същество на спора, да извърши самостоятелна преценка на събраните пред него и пред първата инстанция доказателства по делото и да направи свои фактически и правни изводи по съществото на спора? 7 Длъжен ли е въззивния съд да изследва възраженията и доводите на страните, които имат отношение към предмета на спора, респективно към предмета на въззивното обжалване, както и да прецени относимите доказателства и да изгради последователни фактически изводи, въз основа на които да изложи правни съображения?

Основанието по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК е наведено по три въпроса, като първите два са формулираните въпроси 4 и 5 по основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Третият въпрос е: възстановяването на владението върху имот по административен ред по чл. 126, б. „ж“ ГПК /отм/ води ли до прекъсване и обезпокояване на упражняваното владение върху имота, съответно прекъсването на придобивната давност, въпреки, че административният акт за възстановяването по административен ред /заповед на съда/ е била отменена?

Ответниците по касация В. С. К. и Г. С. М. оспорват касационната жалба и допускането до касационно обжалване, тъй като по формулираните седем въпроса, решението не противоречи на съдебната практика, а второто наведено основание по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК не е обосновано.

Ответникът „Елпром ЕМС“ АД не взема становище.

Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, подадена е против въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване, поради което съдът я преценява за допустима.

С необжалваната и влязла в сила част на въззивното решение е обезсилено решението на РС в частта, с която е уважен отрицателният установителен иск за другата 1/2 ид.ч. Съдът е приел, че ищците нямат правен интерес да предявяват отрицателен установителен иск за собственост за другата 1/2 ид.ч., защото сочат като неин собственик друго лице – А. К..

За да потвърди решението на РС по предявеният отрицателен установителен иск за собственост в обжалваната част, въззивната инстанция е приела, че по фактическата обстановка не се спори и е възприел следната такава:

Ответникът “Елпром ЕМС” АД се позовава на покупко-продажба на 18.05.2007г., от 2

“Балканкар - ЗПДЕА Г. Костов” АД на реални части от поземлен имот, целия с площ от 87427 кв.м., съставляващи парцел *** с площ 6500 кв.м. и парцел *** с площ 21800 кв.м. в кв. *** по плана на [населено място], м. „***“. Праводателя се е легитимирал с Констативен нот. акт от 2001 г. Целият имот с обща площ от 87427 кв.м.е актуван с АДС №12473 от 14.08.1996 г.

За придобиване правото на собственост от държавата, ответникът и третото лице се позовава на Заповед № 14070/01.10.1947 г. и Заповед № 14071/01.10.1947 г., с които са утвърдени съответно уличната и дворищната регулации на Общия улично регулационен план на „Втора индустриална зона-Военна рампа“- София. Върху кадастралната основа на този регулационен план, процесният имот е заснет и нанесен като имот с пл. № ***, отбелязан със зелен контур в скица – Приложение № 1 към СТЕ, съгласно което части от него попадат в новообразуваните парцели *** и *** в кв. ***на същия план. В кадастралния план на местността, изработен преди 1950 г., процесният имот е заснет с пл. №***в к. л. №***, като в разписната книга по плана за м. „***“ от 1957 г. имотът е записан на името на К. М. И. дядо на ищците на основание НА/1928г. и НА/1932г.. В следващият кадастрален план на местността от 1969 г., процесният имот /бивш имот с пл.№ ***/ е бил заснет и отразен в к. л.

№***като имот с пл. № ***, а в разписната книга на плана за м. „***“ е вписана за имот пл.

№ ***/бивш им от с пл.№ ***/ - В. С. Г., която съгласно приетото удостоверение за наследници е преживяла съпруга на К. И. /баба на ищците/ Със Заповед № 312/22.01.1959 г. е одобрен РП на м. Втора индустриална зона - Военна рампа-изток - 1ч., съгласно който процесният имот с пл. № ***попада в кв. *** в УПИ *** за ДИП „Лакрима“, онагледено в Приложение № 2 към СТЕ, като имот пл.№***е отразен със зелен контур. Със Заповед № 394/26.09.1981 г. е одобрено: Разширението на парцел ***, отреден за ДИП „Метална индустрия“ с парцел ***- М.- общ. ремонт и част от парцел *** - ДИП „Лакрима“ от кв. *** по плана на м. „***.“ и отреждането му за ММЕ - Завод „Г.Костов.“, онагледено в Приложение № 3 към СТЕ, като имот пл. №***е отразен със зелен контур. Вещото лице дава заключение, че процесният имот пл. № ***попада в УПИ *** ДСО „Балканкар“ – Завод Т.К.“, кв.***. С последваща Заповед № РД-09-50-213/22.04.1998 г. на Гл. архитект на София е одобрен РП на м. „Н. В.“ о.к. ***до о.к.***, ул. “Н. Б., [улица], река Суходолска и ж.п. ареал, без кв.***, кв.***, .напиели ***, ***, ***, ***, ***и ***, кв. ***, парцел ***., както и КП за м. НПЗ. „Военна рампа-изток“ I и II част в граници: Товарна тангента, река Суходолска, о.к. ***до о.к.***, ул. “Н. Б., [улица], река Суходолска и ж. п. ареал“, онагледено в Приложение № 4 към СТЕ, като имот пл. №***е отразен със зелен контур.

Вещото лице дава заключение, че процесният имот пл. №***попада в рамките на УПИ ***-„За Електротехническа промишленост“ в кв. ***. В АДС № 12473/14.08.1996 г., с който е актуван терен от 87427 кв.м., парцел *** от кв.***, [населено място], като бивш собственик на имота е посочен завод „Г. Костов“ и че на .„Балканкар – ЗПДЕА Георги Костов“ е предоставен за оперативно управление на.

В одобрена на 23.11.2011 г. КК е заснет ПИ с идентификатор ***с площ по графични данни от 501 кв.м., с номер по предходен план: ***, квартал ***. Като собственици са записани:

“Елпром ЕМС”, К. М. И.., А. С. К. /сестра на ишците/ и С. М. /баща/ - със запазено право на 3 ползване. Според вещото лице, като граници и като местоположение имотът не се е променил, тоест върху всички изброени кадастрални и подробни устройствени планове, от първия кадастрален план от преди 1943 г. до настоящия момент, този имот е бил на едно и също местоположение при едни и същи граници.

С разпореждане № 125 от 25.11.1993г. на МС Държавната фирма „Балканкар“ е преобразувана в „Балканкар Холдинг“ ЕАД с държавно имущество, в което „Балканкар ЗПЕАД Георги Костов” – София има участие и недвижимите имоти /ДМА земята и сградите/ са били включени в баланса на новообразуваното дружество „Балканкар ЗПЕАД Георги Костов” – София, вписано с решение от 14.01.1994 г. на СГС по ф.д. № 310/1989 г. По ф.д. № 29780/1993 г. на СГС е регистрирано дружество с ограничена отговорност „Балканкар ЗПЕАД Г. Костов” – София ООД, което в изпълнение на РМС от 25.11.1993 г. поема на активите и пасивите на поделение на ДФ „Балканкар“ с наименование ЗПДЕА „Г.Коство“ и на ДФ „Балканкар“ –Централно управление, съгласно разделителен протокол към датата на обнародване на (регистрацията) в държавен вестник. Регистрацията е обнародвана в бр.55 на ДВ от 16.06.1995 г. През 1996г. „Балкнакар ЗПЕАД Г.Костов”ООД е преобразувано в АД със същото наименование. На 12.09.2001г. с к.нот акт № 56, том ІІ /2001 г., „Балкнакар ЗПЕАД Г.Костов”АД е признато за собственик на УПИ*** с обща площ от 87 427 кв.м, находящ се в [населено място], м.В***.

Ищците са ангажирали следните доказателства за обосноваване на правния си интерес: С нот. акт от 1928г. и от 1932г. К. М. И. купува и по регулация придобива процесния имот с обща площ от 480 кв.м., находящ се в землището на тогавашното [населено място], С.., м.

„***“, кв. ***, парцел ***. Заснетият в КК имот с идентификатор ***е идентичен с купения имот и с бивш имот пл.№***и с бивш имот ***. К. М. И. е починал през 1952 г. и е оставил за наследници съпругата си В. С. Г. и шестте си деца, сред които и С. К. М. – баща на ищците. След смъртта на В. Г. през 1977 г., наследници на процесния имот са шестте им деца при квоти от по 1/6 ид.ч. През 2007 г. наследодателят на ищците С. К. М. е придобил по дарение от сестрите си Л. Г. и М. М. техните общо 2/6 ид. част от процесния имот ***от кв.

*** по плана на [населено място], в м. „В.“ с площ от 480 кв.м. и е станал собственик на 3/6 ид.ч., т.е. на 1/2 ид.ч. С нот. акт от 02.09.2014г., С. М. прехвърля на дъщеря си А. К. срещу задължение за издръжка и гледане собствената си 1/2 ид. част от поземлен имот, с идентификатор № ***, като си е запазил пожизнено право на ползване. Двамата ищци и сестра им А. К. са наследници на С. М., починал на 03.11.2014г. От показанията на разпитаните по делото свидетели С. И., Д. И., К. К. и В. В., се установява, че процесният недвижим имот е обитаван от бащата на ищците непрекъснато до смъртта му, както и от тях самите. От показанията на св. И. се установява, че имотът е ограден и има хубава порта.

Свидетелят сочи, че бащата на ищците имал наследствен жилищен имот на ул. Ц. А.. Сочи, че парцелът бил техен от 1923 г. и откакто свидетелят живеел там от 1974г. ги познава и те живеели на същото място, без да се местят. Сега там живеели синовете на С. М.. Пред 2006г. директорът на „Балканкар“ пуснал бележки в пощенските кутии на хора от различни улици, включително на [улица], че хората там живеели незаконно. Споделя, че тогава се опитали да присвоят имота. Уточнява, че е живял на [улица]до 2006г. Св. И. сочи, че от сигурно 40 4 години ищците живеят в този имот и не е виждал представители на ответника в същия имот.