Решение № 89 от 24.01.2020, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ ІІ –

100 24.01.2020г. гр.

Бургас

В И М Е Т О Н А Н

А Р О Д А

Бургаският окръжен съд гражданска колегия, втори въззивен състав

На осми октомври 2019 година

В публичното заседание в следния състав:

Председател: Росица

Темелкова

Членове: Таня

Русева-Маркова

Елеонора Кралева

Секретар: Стойка Вълкова

Прокурор: като разгледа докладваното от съдия Русева-Маркова гражданско дело номер 1215 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

С Решение № 1562 от

20.06.2019г., постановено по гр. дело № 4367/2018г. по описа на Районен съд – Бургас е допуснато извършването на съдебна делба на следните недвижими имоти: сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Созопол, адрес на сградата – гр. Созопол, п.к. 8130, ул. „К. П.

В.“ № *, като сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор ***, застроена площ – 61 кв.м., брой етажи – 3, предназначение – жилищна сграда – еднофамилна, и гараж с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Созопол, адрес на сградата – гр. Созопол, п.к. 8130, ул. „К. П. В.“ № *, като гаражът е разположен в поземлен имот с идентификатор ***, застроена площ от 20 кв.м., брой етажи – 1, предназначение – хангар, депо, гараж между съсобственици – Н.С.Н. и А.Н.Н.

***, при квоти – ¾ идеални части за Н.С.Н. и ¼ идеална част за А.Н.Н..

Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от А.Н.Н., с която се претендира да бъде отменено първоинстанционното решение в частта му, в която е допусната делба на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, намиращ се в сграда с идентификатор *** и вместо него да бъде постановено ново решение, с което да бъде отхвърлен иска за делба на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***. В жалбата се посочва, че атакуваното решение е неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Посочва се, че за да допусне делба на цялата триетажна сграда, съдът е приел, че претенцията на жалбоподателя – А.Н. за придобиване на процесното жилище на втория етаж от къщата въз основа на давностно владение е неоснователна, като неправилно е прието, че началният момент на манифестираното намерение за своене на процесния имот е от 2009г., тъй като тогава е прекратена съсобствеността в поземления имот, в който са построени две сгради. В жалбата се посочва, че по делото е доказано, че А.Н. е манифестирала намерението си за своене като свой имот процесното жилище по отношение както на съделителя Н.Н., така и по отношение на неговия брат З. Н. и съпругата му М. Н. още от 2007г. и това обстоятелство се установява от дадените свидетелски показания. В жалбата се посочва, че А.Н. е започнала да упражнява фактическа власт върху жилището на втория етаж, без да се съобразява с правото на баща си и това е станало чрез отнемане на владението на другия съсобственик и неговото недопускане да ползва имота съобразно идеалните му части, поради което и следва, че е придобила по давност правото на собственост върху чуждите идеални части, тъй като е превърнала с едностранни действия държането им във владение и от съсобственик съвладелец се е превърнала в съсобственик владелец.

Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

В съдебно заседание въззивницата чрез своя процесуален представител поддържа жалбата и счита, че следва да бъде уважена.

Ответната страна по въззивната жалба – Н.С.Н. депозира по делото писмен отговор, в който посочва, че атакуваното от въззивната страна А.Н. решение е правилно и законосъобразно, постановено при спазване както на процесуалните, така и на материално правните норми. Посочва се, че съсобствеността между страните по делото е категорично установена. Посочва се, че оплакването на въззивната страна, че съдът не й уважава претенцията за придобиване на имота по давност на обитавания към настоящия момент жилищен етаж е неоснователно, незаконосъобразно и не кореспондира със събраните по делото доказателства, тъй като не е налице законен десетгодишен срок по смисъла на чл. 79, ал. 1 от ЗС, а и не е налице изискващото се явно, спокойно и несъмнено владение в полза на въззивната страна – Н. - в този срок – същата е отсъствала от гр. Созопол, както и от Република България, а до идването си в гр. Созопол с детето през 2015г. същата е живяла в стая на третия етаж. Посочва се, че А.Н. се е самонастанила на втория етаж въпреки несъгласието на баща си, който през тези години е заплащал консумативите за цялата къща. Претендира се да бъде оставена без уважение въззивната жалба и да бъде потвърдено първоинстанционното решение.

В съдебно заседание ответната страна по въззивната жалба чрез своя процесуален представител оспорва жалбата и счита, че следва да бъде оставена без уважение.

Бургаският окръжен съд като взе предвид исканията и твърденията на страните, разпоредбите на закона и представените по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск от Н.С.Н. против А.Н.Н., с който се претендира да бъде допусната съдебна делба по отношение на следните недвижими имоти – триетажна жилищна сграда с идентификатор ***, изградена в гр. Созопол в поземлен имот с идентификатор ***, със застроена площ от 61 кв.м. на три етажа, находяща се на улица „К. П. В.“ № *, както и да бъде допусната делба по отношение на недвижим имот, представляващ гараж с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Созопол, изграден до жилищната сграда в поземлен имот с идентификатор ***, със застроена площ от 20 кв.м. и адрес – гр.

Созопол, ул. „К. П. в.“ № *.

С допълнителна молба ищецът е посочил, че придобивното основание на процесната триетажна жилищна сграда е по наследство – след смъртта на съпругата на ищеца – Х. Н.,*** и майка на ответната страна – А.Н. и извършена през 2009г. доброволна делба страните по делото са придобили ¾ ид.ч. за ищеца и ¼ ид.ч. за ответната страна от процесните недвижими имоти.

По делото е депозиран писмен отговор на исковата молба от страна на А.Н.Н. на дата – 11.09.2018г., в който се посочва, че предявеният иск от Н.С.Н. иск е допустим и основателен, като изрично се признава, че страните по делбата са съсобственици на процесните имоти при посочените квоти – ¼ ид.ч. за нея самата и ¾ ид.ч. за ищеца – Н.Н.. В отговора на исковата молба се посочва, че при непостигане на съгласие и доброволно уреждане на спора, свързан с делбата на имотите следва да бъде допусната делба на посочените имоти при посочените квоти.

В открито съдебно заседание, проведено на 15.11.2018г. – ответната страна – А.Н. чрез своя процесуален представител е направила възражение за придобиване по давност по отношение на втория етаж от процесния недвижим имот, която е започнала да тече от 27.04.2007г. и до момента на предявяване на иска и претендира предявеният иск за делба да бъде отхвърлен.

По делото е представен Нотариален акт № * от 19.05.1982г. по описа на Нотариус при Районен съд – Бургас, от който е видно, че С. Н. К.дарява на синовете си Н.С.Н. и З. С.Н. собствения си недвижим имот, представляващ празно дворно място от 300 кв.м., съставляващо парцел ХІV-590 в кв. 59 по плана на гр. Созопол срещу задължението им да осигурят за ползване на него и съпругата му до края на живота им две стаи от бъдещата сграда, която ще построят в имота.

По делото е представено Удостоверение за наследници № * от 18.06.2003г., изд. от Община Созопол, от което е видно, че Х. Б. Н. е починала на 25.05.2003г. и е оставила за свои законни наследници – Н.С.Н. – неин съпруг и А.Н.Н. – нейна дъщеря.

По делото е представен Нотариален акт № * от

16.04.2004г.,нот. Дело № */2004г. по описа на

Нотариус с район на действие – Районен съд – Бургас, от който е видно, че Н.С.Н. е продал на непълнолетната си дъщеря А.Н.Н. следния недвижим имот – ½ ид.ч. от празно дворно място (без постройките), находящо се в гр. Созопол, цялото с площ от 300 кв.м., съставляващо парцел І-589 в кв. 47 по плана на гр.

Созопол, който е бивш парцел ХІV-590 в бивш кв. 59 по стар план на гр. Созопол.

По делото е представен писмен Договор за доброволна делба на сгради от 28.12.2009г. с нотариална заверка на подписите, вписан в Служба по вписванията при Районен съд – Бургас, от който е видно, че в общ дял на З. С.Н. и М. Д. Н. в режим на съпружеска имуществена общност е поставен недвижим имот с идентификатор ***, а в общ дял на Н.С.Н. и А.Н.Н. е поставен недвижим имот, представляващ сграда с идентификатор ***, разположена в поземлен имот с идентификатор *** съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Созопол, с предназначение на сградата – еднофамилна жилищна сграда със застроена площ от 68 кв.м. и брой етажи – 3, както и недвижим имот, представляващ сграда с идентификатор ***, разположена в поземлен имот с идентификатор *** съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.

Созопол, с адрес на имота – гр. Созопол, ул. „К. П. В.“ № *, предназначение на сградата – друг вид сграда, застроена площ от 20 кв.м. брой етажи – 1. Видно от представения Договор за доброволна делба, същият е подписан от всички съделители, както и от Нотариус с район на действие – Районен съд – Бургас.

По делото е извършена съдебно-техническа експертиза от 02.04.2019г., от неоспореното заключение на която е видно, че за застрояването на имота с идентификатор *** . бивш УПИ І-589 в кв. 47 по плана на гр. Созопол, че на 17.05.1982г. е одобрен проект за изграждане на процесната жилищна сграда, находяща се в гр. Созопол, ул. „Л. б.“ *и е за „Жилищна сграда Н.С.Н. и З. С.Н.“, а издадената скица с виза № */26.09.2000г. не е за изграждане на жилищната сграда, а „важи за проектиране на пристройка и надстройка за триетажна жилищна сграда“.

На основание чл. 34, ал. 1 от

Закона за собствеността всеки съсобственик може, въпреки противна уговорка, да иска делба на общата вещ, освен ако законът разпорежда друго, или ако това е несъвместимо с естеството и предназначението на вещта.

От събраните по делото доказателства се установява, че въз основа на сключен Договор за дарение на недвижим имот с Нотариален акт № *от 19.05.1982г. по описа на Нотариус при Районен съд – Бургас С. Н. К.е дарил на своите двама синове - Н.С.Н. и З. С.Н. собствеността на недвижим имот, представляващ празно дворно място от 300 кв.м., съставляващо парцел ХІV-590 в кв. 59 по плана на гр.

Созопол срещу задължението им да осигурят за ползване на него и съпругата му до края на живота им две стаи от бъдещата сграда, която ще построят в имота.

От представеното по делото заключение на допуснатата съдебно-техническа експертиза се установява и обстоятелството, че за застрояването на имота с идентификатор *** - бивш УПИ І-589 в кв. 47 по плана на гр. Созопол, на 17.05.1982г. е одобрен проект за изграждане на процесната жилищна сграда, находяща се в гр. Созопол, ул.

„Л. б.“ *и е за „Жилищна сграда Н.С.Н. и З. С.Н.“, а издадената скица с виза № */26.09.2000г. не е за изграждане на жилищната сграда, а „важи за проектиране на пристройка и надстройка за триетажна жилищна сграда“.

При това положение, съдът приема, че към 2000г. сграда, която е била предмет на одобрения на 17.05.1982г. проект за изграждане на процесната жилищна сграда, находяща се в гр. Созопол, ул. „Л. б.“ *вече е била изградена и тъй като двамата братя са собственици на недвижимия имот, в който сградата е построена, то с построяването си тя е възникнала в техния патримониум. По делото не се спори, че към момента на изграждането на сградата Н.С.Н. е имал сключен граждански брак с Х. Б. Н.,***, поради което и следва да се приеме, че собствеността върху построената сграда е възникнала при условията на съпружеска имуществена общност.

От събраните по делото доказателства се установява и обстоятелството, че съпругата на Н.С.Н. и майка на А.Н.Н. е починала на 25.05.2003г. и е оставила за свои законни наследници именно своя съпруг и своята дъщеря. При положение, че както бе отбелязано по-горе собствеността върху построената сграда е възникнала при условията на съпружеска имуществена общност за Н.С.Н. и Х. Б. Н.,***, то следва да се приеме, че със смъртта на съпругата съпружеската имуществена общност се е прекратила и е възникнала обикновена съсобственост по отношение на сградата, като ½ ид.ч. от сградата е останала в патримониума на Н.С.Н., а притежаваната от починалата му съпруга ½ ид.ч. от сградата е преминала в патримониума на нейните двама наследници, при квоти от по ½ ид.ч. за Н.С.Н. (тоест ¼ ид.ч. от цялата сграда) и ½ ид.ч. за А.Н.Н. (тоест ¼ ид.ч. от цялата сграда).