Акт № 1224 от 30.10.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1224 гр. София, 30.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Камелия Първанова

Членове:Капка Павлова

Георги Иванов при участието на секретаря Бранимира В. Иванова Пенова като разгледа докладваното от Георги Иванов Въззивно гражданско дело № 20261000501031 по описа за 2026 година

Разгледа в съдебно заседание на 05.10.26г. /с участието на секретаря Пенова/ въззивно гражданско дело № 1031/26г. и констатира следното:

С решение на СГС 1-25 състав от 27.01.26г. по г.д. № 4296/24г. е уважен /изцяло/ иск по чл. 422 от ГПК на М. А. против В. И. /признато е за установено, че ответникът дължи на ищеца сума в размер на 25 500 лева – на основание на запис на заповед от 25.05.23г., заедно със законната лихва върху тази главница за периода след 19.12.23г./.

Решението на СГС се обжалва /изцяло/ от В. И..

Съображенията на страните са изложени по делото /в рамките на производствата пред СГС и САС/.

Жалбата е неоснователна /атакуваното решение е постановено в съответствие със закона, съдебната практика и съдържанието на доказателствения материал/:

Първоинстанционният съдия е изложил конкретни /и подробни/ съображения, с които е обосновал основателността на установителния иск. Настоящият съдебен състав препраща /при условията на чл. 272 от ГПК/ към доводите на СГС.

В допълнение /и във връзка с конкретните възражения на жалбоподателя/:

На първо място /и принципно/:

В настоящият процес могат да бъдат съобразени /обсъдени/ само твърденията и възраженията /защитните тези/ на ответника, които са заявени в рамките на срока по чл. 131 от ГПК /предвид и постановките по чл. 266 от ГПК/.

В контекста на изложеното:

Ценната книга е формално редовна /по смисъла на чл. 535, т. 6 от ТЗ/: същата съдържа конкретно изписани и дата на издаване, и място на издаване. В тази връзка:

От една страна:

1

Фактът, че документът се явява нотариално заверен на следващия ден /считано от вписаната в същия дата на издаването му/ не опорочава формалната редовност на записа /с оглед постановките по чл. 589, ал. 2 от ГПК, а и предвид обстоятелството, че това нотариално удостоверяване не е „задължително“; същото по естеството си не е форма за действителност на спорната едностранна сделка/. В този смисъл: формален порок на ценната книга /по смисъла на чл.

535, т. 6, предл. 1-во от ТЗ/ в случая не се констатира.

От друга страна:

Вписаното място на издаване /процесната нотариална кантора/ в случая съвпада изцяло с мястото /същата кантора/ където документът е бил заверен. В такава хипотеза /предвид това обстоятелство/ в случая не може да се обоснове надлежен извод, че е налице противоречие /неяснота/ относно реквизита по чл. 535, т. 6, предл. 2-ро от ТЗ.

Възраженията на ответника, съотнасящи /в контекста на постановката по т. 17 от ТР № 4 от 14г. на ВКС/ процесното абстрактно правоотношение към каузално /конкретно – заемно/ такова не са надлежно доказани в настоящото производство. В тази връзка:

От една страна:

За доказване на посоченото спорно обстоятелство /като тежестта в тази насока е за ответника – съобразно правилото на чл. 154 от ГПК/ е било заявено /в процеса пред СГС/ искане за събиране на недопустими /по смисъла на чл. 164 от ГПК/ доказателства; същото искане е било оставено без уважение от първоинстанционния съдия по съображения, които произтичат именно от постановките по този законов текст.

От друга страна:

Съпоставката на двата нотариални акта /за дарение и за продажба на идеални части от собствен на В. И. недвижим имот/ със спорния запис на заповед – не може да обоснове /при отсъствие на други надлежни и допустими доказателства в тази връзка/ категоричен извод за наличие на обвързаност между двата вида сделки /каузални и абстрактна/. В тази връзка: нито една от трите сделки не препраща /по съдържание/ към друга такава; не е налице съвпадане и на престациите по трите правоотношения. Единственият идентичен реквизит на сделките е тяхната еднаква дата /на нотариалното им удостоверяване/; този реквизит обаче /преценен сам по себе си/ не може да обоснове еднозначен извод в заявената от ответника /релевантна за настоящия правен спор/ насока.

Надлежни доказателства за наличие на пороци на едностранната сделка /по смисъла на чл. 27 от ЗЗД/ не са ангажирани по делото /на практика доказателствените искания на ответника са били насочени към установяването на друго обстоятелство - съпътстващо записа на заповед каузално правоотношение/. Независимо от това /в същата връзка/:

Фактът, че ответникът е участвал в няколко нотариални правоотношения /за което са представени доказателства и от двете страни в процеса/ опровергава /макар и косвено/ тезата, че В.

И. не е разбирал /въпреки, че е бил формално дееспособен/ правното значение на сделката „запис на заповед“ /особено като се съобрази в тази насока и твърдението му, че учредените правоотношения по двата нотариални акта са имали за цел да му осигурят съществен паричен ресурс с оглед осъществяване в съдружие на търговска дейност; не се спори, че цената по сделката за продажба е била получена от В. И.; в тази насока е представено и писмено доказателство – банков документ/.

Защитната теза на ответника /обоснова със злоупотреба с право от страна на ищеца или с недобросъвестност на М. А./ също не намира надлежна опора в доказателствения материал /конкретни доказателства в такава насока липсват; категоричен извод в такава насока не следва и от самото съдържание на трите правоотношения – преценени в съвкупност; преценени в контекста и на постановката по ТР № 5 от 12г. на ВКС – конкретно досежно двете каузални сделки/. В последната връзка следва да се съобрази най-вече обстоятелството, че липсват доказателства /не са заявени и твърдения в такава насока/ получената от сделката за продажба сума /“заемът“ – съобразно твърдението на В. И./ да е била върната на ищеца.

Трите процесни сделки /2 каузални и 1 абстрактна/ не препращат и към 2 правоотношения с трети за настоящото дело лица /сочените от ответника А. А. и И. Й. – съобразно съдържанието и на писмената защита на В. И. в тази насока/. Евентуални правоотношения обаче /между ответника и посочените лица - дори и да се констатира наличие на такива/ подлежат на уреждане между самите тях /с оглед и постановката по чл. 21, ал. 1 от ЗЗД/.

Предвид изложеното /доколкото в случая се констатира наличие на валидно възникнало, изискуемо и непогасено вземане в полза на ищеца срещу ответника/ искът следва да бъде уважен /обжалваното решение следва да бъде потвърдено/.

Искането на ищеца за присъждане на съдебни разноски /за настоящото производство/ следва да бъде оставено без уважение: самият ищец е адвокат; този факт /преценен сам по себе си/ обосновава извод, че тази страна в процеса не е имала нужда /не е следвало/ да ползва допълнителна правна /адвокатска/ помощ /особено като се съобрази и обстоятелството, че М. А. е участвал лично в спорните 3 правоотношения; т.е. теза, че ищецът не разполага с правни знания да се защитава сам в случая – не може да бъде защитена нито от правна, нито от житейска гледна точка/.

На последно място /за пълнота на изложението/:

Заявените от ответника /в рамките на срока по чл. 131 от ГПК във връзка и с правилата на чл. 266 от ГПК/ защитни твърдения и възражения /които насочват към взаимна обвързаност на правоотношенията по трите сделки: дарение, продажба и запис на заповед/ по-скоро кореспондират с /попадат в приложното поле на/ постановките по чл. 26, ал. 1, предл. 1-во и 2-ро от ЗЗД във връзка с чл. 152 от ЗЗД /препратка към тези законови текстове се съдържа и в мотивационната част на първоинстанционното решение/. Именно правилата по тези правни норми /преценени в контекста и на постановката по чл. 34 от ЗЗД/ се съотнасят към основната защитна теза на В. И. /която на практика съдържа признание, че процесният имуществен негатив в размер на спорните 25 500 лева действително следва да остане в негова тежест, но след като върне полученият „заем“ - цената по процесната продажба и след като му бъде върната собствеността върху отчуждените части от имота/.

Предпоставките по изброените законови правила обаче попадат извън предмета на настоящото дело /същите подлежат на изследване евентуално в друг съдебен процес/.

Съдът,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение на СГС 1-25 състав от 27.01.26г. по г.д. № 4296/24г.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-месечен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1._______________________

2._______________________

3