Акт № 1117 от 04.11.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1117 гр. Варна, 04.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Красимир Т. Василев

Членове:Деница Славова мл.с. Ивайло М. Младенов при участието на секретаря Диляна Ив. Стоянова като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско дело № 20263100501276 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе пред вид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба на З. Д. Д., чрез адв. Н. против Решение № 4580 от 15.12.2025 година, постановено по гр.дело № 9222/2024 година, по описа на Районен съд Варна, осемнадесети състав, с което е бил отхвърлен предявеният от въззивницата срещу Д. А. Н. и Община В. иск с правно основание чл.440, ал.1 вр.чл.124 от ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че Д. А. Н. не е собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри /КККР/ на град В., одобрени със заповед № РД 18-98 от 10.11.2008 г на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение засягащо самостоятелния обект от 16.09.2011 г., адрес на имота: град В. - ул.

„К.“ № **, етаж **, гараж № **, находящ се в сграда с идентификатор ***, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: гараж, брой нива на обекта: 1, с площ 17,15 кв.м, ведно с прилежащото складово помещение с площ 22,20 кв.м и 0,0098 % идеални 1 части от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата, както следва: на същия етаж - ***, под обекта - няма, над обекта няма, върху който е насочено принудително изпълнение по изп.д.№ 20208080400361 по описа на ЧСИ З. Д., в полза на взискателя по изпълнителното дело Община В.; както и е осъдена З. Д. Д. да заплати на Община В. сумата от 200 лева, представляваща разноски за ю.к. възнаграждение в първоинстанционното производство, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.

Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното решение, както и за постановяването му при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Счита се, че избирателното обсъждане на част от доказателствата и не обсъждането на всички доводи на страните в тяхната взаимна връзка и зависимост опорочава съдебното решение. Не се споделя извода, че въззивницата /ищца/ не е представила никакви доказателства, че е владяла процесния имот от датата на сключване на предварителния договор до образуване на производството по настоящото дело е направен в противоречие с практиката на ВКС по приложение на презумпцията на чл.69 от ЗС, според която, когато фактическата власт върху изцяло чужд имот е придобита при липса на правно основание, то се предполага, че упражняващият фактическата власт държи имота за себе си, тоест има качеството на владетел, а няма данни фактическата власт на ищцата да е отнета. Също така се набляга, че искът по чл.440 от ГПК е отрицателен установителен и правото на собственост на ищеца не е предмет на спора, а е от значение само за доказване на правния му интерес като абсолютна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск. Поради това и е неоснователен мотивът на съда, че ищцата носи доказателствената тежест да установи, че е собственик на спорния имот на поддържаното от нея правно основание – придобивна давност. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, с което да се уважи предявеният иск.

Въззиваемата страна - Община В. в срока по чл.263, ал. 1 от ГПК е депозирала отговор по така подадената жалба, с който същата се оспорва, като се излага, че решението е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Набляга се, че правилно е прието от първоинстанционния съд, че ищцата не е доказала правото си на собственост на твърдяното от нея придобивно основание, тъй като е доказала само предаването на фактическата 2 власт върху процесния имот, но не и осъществяваното фактическо владение от този момент до предявяване на исковата молба. Искането е решението да бъде потвърдено.

В съдебно заседание пред ВОС, въззивницата е редовно призована, не се явява, не се представлява.

Въззиваемата страна – Община – Варна, редовно призована, се представлява от ю.к. Д. надлежно упълномощена; същата оспорва жалбата и моли съдът да потвърди решението.

Въззиваемия Д. А. Н. е редовно призован, не се явява, не се представлява.

За да се произнесе по спора, като се запозна с материалите по делото и застъпените от страните становища, ВОС намери за установено следното:

Производството по делото е образувано по предявен от З. Д. Д. срещу Д.

А. Н. и Община В. иск с правно основание чл. 440, ал. 1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че Д. А. Н. не е собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, одобрени със Заповед № РД-18-98/10.11.2008 г на Изпълнителен директор на АГКК, последно изменение засягащо самостоятелния обект от 16.09.2011 г., адрес на имота: град В., ул. „К.“ № **, етаж **, гараж № **, находящ се в сграда с идентификатор ***, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: гараж, брой нива на обекта: 1, с площ 17.15 кв. м, ведно с прилежащото складово помещение с площ 22.20 кв. метра и 0.0098 % идеални части от общите части на сградата, съседни самостоятелни обекти в сградата, както следва: на същия етаж - ***, под обекта няма, над обекта - няма, стар идентификатор: няма, върху който е насочено принудително изпълнение по изп. дело № 20208080400361 по описа на ЧСИ З. Д., рег. № *** в КЧСИ, район на действие ОС-Варна, в полза на взискателя по изпълнителното дело Община В..

От исковата молба става ясно, че ищцовата страна претендира да е собственик на процесния имот, като поддържа че това е станало на оригинерно правно основание, а именно – изтекла в нейна полза 10 годишна придобивна давност, считано от 04.10.2011 година. Тя твърди още, че на тази дата между нея и въззивника Д. А. Н. е бил сключен предварителен договор с нотариална заверка на подписите рег. № 7291/04.10.2011 г. на нотариус О. Ш., рег. № *** на НК, по силата на който Н. се задължил да продаде на Д. процесния имот. Сочи, че до настоящия момент продавачът не е изпълнил задължението си да прехвърли имота, но съгласно т. 7 от предварителния договор владението е предадено на купувача в деня на подписване на предварителния договор. Заявява, че от този момент упражнява постоянно, непрекъснато, явно и спокойно владение върху имота, поради което го е придобила по давност. Обосновава правния си интерес от предявения иск с 3 твърдения, че при ЧСИ З. Д., рег. № *** в КЧСИ, район на действие ОС - Варна, е образувано изп. дело № 20208080400361 за принудително изпълнение на вземания на Община В. срещу Д. А. Н., в рамките на което е предприето принудително изпълнение срещу описания по-горе недвижим имот.

От фактическа страна пред решаващия съд е било установено, че по силата на н.а. № 157, том IV, рег. № 16521, дело № 740/2005 г., на 22.12.2005 г.

/л. 124/, Д. А. Н. е придобил чрез Договор за покупко-продажба подземен гараж № **, находящ се в гр. В., ул. „К.“ № **, на кота –5.10 м, с площ от 17.15 кв. м., ведно с прилежащото му складово помещение с площ от 22.20 кв. м., както и 0.0098 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, съставляващо УПИ V-7,8 в кв. 130, 7-ми м.р. по плана на града.

По делото е наличен Договор за продажба на недвижим имот от 04.10.2011 г. с нотариална заверка на подписите рег. № 7291/04.10.2011 г. на нотариус О. Ш. /л. 118-оригинал/, сключен между Д. А. Н. /в качеството на продавач/ и З. Д. Д. /в качеството на купувач/ се установява, че ищцата и първият ответник са се задължили в 6-месечен срок от подписването му да сключат окончателен договор за покупко-продажба на процесния самостоятелен обект при уговорена цена в размер на 5000 лева, платима при подписване на предварителния договор. Изрично в т. 7 от предварителния договор е посочено, че владението върху имота се предава на купувача в деня на подписването му.

ВРС е изискал заверен препис от документ с рег. № 7291/04.10.2011 г. на нотариус О. Ш., както и от регистъра по чл. 28а от ЗННД за посочената дата, като е видно, че документът, регистриран под посочения номер е предварителен Договор за покупко-продажба на гараж с идентификатор ***, сключен между Д. А. Н. и З. Д. Д., но и че същият не се съхранява в архив предвид вида на нотариалното удостоверяване. Към писмото е приложена справка-удостоверение /л. 137/, както и извлечение от общия регистър на нотариус Ш. за 04.10.2011 г. /л. 133-136/, потвърждаващи изложеното.

От Съдебно-почерковата експертиза става ясно, че подписите и ръкописно изписаните имена, положени за „продавач“ и „купувач“ в предварителния договор са изпълнени съответно от Д. А. Н. и З. Д. Д..

ВРС е отхвърлил претенцията, като е приел, че владението е останало недоказано.

Виждането на ВОС е следното:

Изследването на това придобивно основание дава повод на съда да заключи, че съобразно установената практика на ВКС самата придобивна давност, като институт е един от регламентираните в чл. 77 ЗС способи за придобиване право на собственост върху вещи. Предвид разпоредбата на чл.79 от ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се 4 придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, а ако владението е добросъвестно - с непрекъснато владение в продължение на 5 години. От своя страна нормата на чл.68 от ЗС дава и легално определение на термина „владение“ – това е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго, като своя. Следователно е редно да се акцентира върху две обстоятелства – това са т.нар. „фактическа власт“ и факта, че веща се държи „като своя“. Презумпцията относно субективния елемент на владението, т.е. намерението за своене на вещта (animus), е въведена в полза на владелеца и в случай на отричане на владелческото му качество тежестта за оборването й пада върху лицето, което оспорва осъщественото владение. Елементите на фактическия състав на чл.79 ЗС следва да се установят по делото при условията на пълно и главно доказване. Няма спор, че основното доказателство за установяване на придобивна давност са гласните и писмени доказателства, каквито са били ангажирани в този процес. Единствено съдът е този, които може по същество да прецени /след анализ/дали е основателно позоваване на придобивна давност. При позоваване на придобивна давност следва да се посочи от кого и от кога е установена фактическа власт върху имота, до кога е продължило владението и на кого е противопоставено.Следователно страната, която се домогва да докаже, че е давностила имот / имоти е длъжна да установи, че той / те не са изключени от оборота, т. е., че по отношение на този имот не съществува забрана да бъде предмет на придобиване по давност.

Наличните по делото доказателства не дават основание на съда да заключи, че е демонстрирано по несъмнен начин както владението, така и намерението за своене на веща, като своя. За да подкрепи своята процесуалната позиция ищцовата страна не е ангажирала никакви доказателства, изключая представения Предварителен договор.

Отделно от горното е редно да се добави и следното:

Нормата на чл. 70, ал. 1 ЗС определя като добросъвестно владението на лице, което не знае, че предписаната от закона форма е била опорочена. В т. 10 на ППВС № 6/1974 г. е дадено тълкуване, че владението, основано на нищожно придобивно основание, е недобросъвестно, освен когато е нищожно поради опорочена форма за валидност и приобретателят не е знаел за порока.

В същия смисъл е и практиката на ВКС по решение № 66/19.06.2012 г. по гр.

5 д. № 19/2011 г. на ВКС, IV г. о. и решение № 93/26.06.2015 г. по гр. д. № 1358/2015 г. на ВКС, I г. о. (владението, основано на нищожно придобивно основание, е недобросъвестно, освен когато основанието е нищожно поради опорочена форма за валидност и приобретателят не е знаел за порока).

Според съдебната практика владението, основано на предварителен договор за продажба на недвижим имот, е недобросъвестно и срокът на придобивната давност е 10 години съгласно чл. 79, ал. 1 ЗС. В случая този срок би следвало да започне да протича от 04.11.2011 година и да е изтекъл на 04.11.2021 година, като е задължително за придобиването на собственост на деривативно основание, така и за придобиването на оригинерно основание - чрез давностно владение, е необходимо вещта да има самостоятелно съществуване, а това условие в случая е изпълнено.

Разпечатката съдържа 31 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a7f8023a-b903-4be7-a287-fdeeff1456d1