Решение № 3277 от 25.06.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3277 гр. Пловдив, 25.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20255330115874 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от И. П. Д., ЕГН: **********, против „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК: 175074752, с която са предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 96, 30 евро /размерът на иска увеличен в с.з. на 08.05.2026г., представляваща заплатена при начална липса на основание сума по недействителна клауза за възнаградителна лихва по сключения между страните Договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ с № ** г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 07.11.2025г. до окончателното плащане на сумата.

Ищецът твърди, че на ** г. между страните бил сключен процесния договор за потребителски кредит, по силата на който му била предоставена в заем сумата от 1300 лева, при ГЛП 41% и ГПР 49,10%. Твърди се, че към договора било сключено споразумение за предоставяне на допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ по силата на което ищецът дължал допълнително възнаграждение по повод предоставените му допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“. Посочва се, че възнаграждение по закупения пакет допълнителни услуги не е включено в размера на ГПР по кредита, от което следва недействителността на договора за кредит, от което пък от своя страна следва недействителността на клаузата за възнаградителна лихва, поради което заплатената по тази клауза сума подлежи на връщане, като заплатена при 1 начална липса на основание. Моли за уважаване на иска. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника, с който признава предявения иск за сумата от 25,57 евро, заплатена по клауза за възнаградителна лихва по сключения между страните договор.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По делото между страните не са спорни обстоятелствата относно сключването на процесния договор, размера на заемната сума, условията по кредита, както и факта на усвояване на кредитния лимит от страна на ищцата.

В тази насока са представени и писмени доказателства – договор за кредит с общи условия към него, както и погасителен план /л. 27-36 от делото/.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато при слключване на договора за потребителски кредит не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен, като в тези случаи потребителят връща само чистата стойност на кредита и не дължи лихва или други разходи по кредита – арг. чл. 23 ЗПК.

В договора е установено, че кредитополучателят дължи заплащане на такса по закупен пакет допълнителни услуги „Фаст“ от 585 лева и такса по закупен пакет допълнителни услуги „Флекси“ от 793 лева, с установен размер на вноската по допълнителния пакет, дължима ведно с погасителните вноски по кредита. Посочен е размерът на общото задължение от 2096, 11 лева.

В разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК е предвидено, че в договора за потребителски кредит следва да се съдържа информация относно лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти.

Договорът за потребителски кредит представлява двустранна сделка с възмезден характер, тъй като в този договор следва да е уговорен в момента на сключването му годишният процент на разходите (ГПР) по кредита – арг. чл. 11, т. 10 ЗПК, включващ общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит– арг. чл. 19, ал. 1 ЗПК. Следователно годишният процент на разходите изразява задълженията на потребителя в процентно отношение към размера на отпуснатия кредит, като в него се включва и уговорено заплащане на възнаградителна лихва за възмездно ползване на заетата сума от кредитополучателя, какъвто е настоящия случай.

2

Презюмира се, че всички разходи, свързани с отпускането и използването на финансовия ресурс, предмет на договора за потребителски кредит, представляват граждански плод (възнаградителна лихва). При формиране на годишния процент на разходите, се включват не само тези, установени към момента на сключване на договора за потребителски кредит, но и всички бъдещи разходи по кредита за потребителя – арг. чл. 19, ал. 1 ЗПК.

В чл. 19, ал. 3 ЗПК е посочено, че при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включват разходите: 1. които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит; 2. различни от покупната цена на стоката или услугата, които потребителят дължи при покупка на стока или предоставяне на услуга, независимо дали плащането се извършва в брой или чрез кредит и 3. за поддържане на сметка във връзка с договора за потребителски кредит, разходите за използване на платежен инструмент, позволяващ извършването на плащания, свързани с усвояването или погасяването на кредита, както и други разходи, свързани с извършването на плащанията, ако откриването на сметката не е задължително и разходите, свързани със сметката, са посочени ясно и отделно в договора за кредит или в друг договор, сключен с потребителя.

Следва да се посочи, че нарушение на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, водещо до недействителност по смисъла на чл. 22 от ЗПК ще е налице не само, когато в договора изобщо не е посочен ГПР, но и когато формално е налице такова посочване, но това е направено по начин, който не е достатъчно пълен, точен и ясен и не позволява на потребителя да разбере реалното значение на посочените цифрови величини, както и когато формално е налице такова посочване, но посоченият в Договора размер на ГПР не съответства на действително прилагания между страните. И в трите хипотези е налице еднотипно нарушение на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК, доколкото потребителят се явява реално лишен от информация за действителния размер на приложимия ГПР, което право Директивата и ЗПК му признават и гарантират.

В настоящия случай с процесния договор за кредит за ищцата възниква задължение за заплащане на сумата в размер на 1378 лв., представляваща пакет от допълнителни услуги, която също е разсрочена на месечни вноски и е включена в общата дължима от кредитополучетеля сума в погасителния план.

Видно от приложението споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, което е част от съдържанието на процесния договор, а не отделно съглашение, както твърди ответното дружество, допълнителните услуги, за които ищцата заплаща, са следните: 1) приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит; 2) възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; 3)възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски; 4)възможност за смяна на дата на падеж; 5) улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства.

Така описаните допълнителни услуги попадат в приложното поле на разпоредбата на чл.10а, ал.1 ЗПК, а именно – възможността кредиторът да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Съгласно § 1, т.1 от ДР към ЗПК в общия 3 разход по кредита се включват всички видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, каквито са и уговорените „допълнителни услуги“. Поради това този разход по кредита, следва да се включи в ГПР, което не е сторено в случая.

Налице е разминаване между посочения в Договора ГПР и действителния размер на ГПР, което както вече бе изяснено по-горе представлява една от трите хипотези на нарушение по чл. 22 ЗПК, във вр. чл.

11, ал.1, т.10 ЗПК, водеща до недействителност на договора.

При това положение, на осн. чл. 23 ГПК кредитополучателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита /главницата/, а всички надплатени над главницата суми, са заплатени при начална липса на основание. Така е и в конкретния случай, доколкото ответникът изрично е признал в отговора на исковата молба, че ищцата му е заплатила исковата сума от 96, 30 евро по клаузата за възнаградителна лихва. Искът е основателен и ще се уважи.

При този изход на спора, право на разноски има ищцата на основание чл.

78, ал. 1 ГПК, които възлизат в размер на 21, 73 евро за държавна такса.

В производството по делото ищецът е бил защитаван на основание чл.

38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., поради което на адв. К. се следва възнаграждение за оказаната правна помощ, което предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото съдът определя в минимален размер от 204, 52 евро.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК: 175074752 да заплати на И. П. Д., ЕГН: ********** сумата от 96, 30 евро /дветдесет и шест евро и тридесет евроцента/, представляваща заплатена при начална липса на основание сума по недействителна клауза за възнаградителна лихва по сключения между страните Договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ с № **г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 07.11.2025г. до окончателното плащане на сумата.

ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК: 175074752 да заплати на И. П. Д., ЕГН: ********** сумата от 21, 73 евро /двадесет и едно евро и седемдесет и три евроцента/, представляваща разноски за заплатена държавна такса в производството.

ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК: 175074752 да заплати на адв. К. Й. К. от **в с личен № **, с адрес на упражняване на дейността: ** сумата от 204, 52 евро, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставено на ищеца И. П. Д., ЕГН: * безплатно представителство в настоящото производство за един адвокат, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в 4 двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5