Решение № 94 от 14.11.2022, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 94 гр. Ловеч, 11.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ИВАН И.

Членове:

ВАСИЛ АНАСТАСОВ

РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ при участието на секретаря Д. КИРОВА в присъствието на прокурора К. Енч. П. като разгледа докладваното от ВАСИЛ АНАСТАСОВ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20224300600265 по описа за 2022 година и за да се произнесе, съобрази :

С присъда № 260001/18.05.2022 г., постановена по НОХД № 351/2020 г.

Тетевенският районен съд е признал подсъдимата Л. В. В. с ЕГН ********** от ***, за виновна в извършване на престъпление по чл.311, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1, във вр. с чл.55, ал.1, т.2, б. „б“ от НК, като я е осъди л на Пробация, при следните мерки : по чл.42 „а“, ал. 2, т.1 от НК - задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 6 месеца, като следва да се явява и подписва пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично и по чл.42 „а“, ал.2, т.2 НК - задължителни пробационни срещи с пробационен служител за срок от 6 месеца.

Осъдил е подсъдима т а Л. В. да заплати по сметка на Районен съд Тетевен сумата от 264,48 лева, представляваща разноски по делото в съдебната фаза, както и 5 лева ДТ за служебно издаване на изпълнителен лист, а по сметка на ОСлО при ОП – Ловеч сумата от 1 589,45 лева разноски 1 по делото по ДП, както и 5 лева ДТ за служебно издаване на изпълнителен лист.

Срещу така постановения съдебен акт, в законноустановения срок е постъпила въззивна жалба от адв. Л. Г. и адв. Д. Б. и двамата от САК – защитници на Л. В. В.. В жалбата се развиват доводи, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна и следва да бъде отменена или намалена тъй като е постановена в нарушение на материалния и процесуалния закон.

Депозирано е и допълнително изложение в подкрепа на жалбата изготвено от защитниците адв. Г. и адв. Б. , в което се излага, че са д опуснати съществени процесуални нарушения, свързани с доказателствата и разкриването на обективната истина, респ. за събиране и проверка на доказателствата, за преценката им поотделно и в съвкупност -чл.13 ал.2, чл.14, чл.105 ал.2, чл. 107 ал.1 и 5, чл. 153 от НПК, които са довели и до нарушаване процесуалните права на подсъдимата.

Считат, че най-същественото нарушение на процесуалните правила е допуснато от първоинстанционния съд във фазата на преценка на доказателствата по делото, което от своя страна е довело до съществен порок при формираното вътрешно убеждение на решаващия орган.

Сочат, че присъдата на основния съд се основава на предположения, превратно тълкуване на доказателствената маса и напълно погрешен анализ на доказателствата, като по този начин грешно е приложен закона, като подсъдимата е призната за виновна в престъпление, без да го е извършила и без да са налице тези признаци от обективна и субективна страна.

Излагат, че от правна страна, съдът не е обсъдил в мотивите си възражението на защитата относно Констативни протоколи за освидетелстване на сечище - № 0364998/29.11.2017 г., както и Констативен протокол за освидетелстване на сечище - № 0365020/29.11.2017 г., а именно, че по делото не се установило, че същите, както твърди прокуратурата са с невярно съдържание.

Твърдят, че не се е установило, че в посочените протокол и подсъдимата В. е отразила неверни обстоятелства. Считат, че действително, в посочения протокол в таблицата е налице отразяване „действително отсечени куб. м.“ и е отразено че са налични остатък от общото количество по 2 позволително за сеч, но не с а се събрали доказателства, че към момента на съставяне на протокола - 29.11.2017 г., сеч в този имот изобщо не е извършвана, каквото е обвинението по обв.акт. Сочат, че също така, по обв. акт не може да се разбере кое е лъжливото документиране , че няма сеч или че са налични немаркирани дървета.

Изтъкват, че по делото не с а се събрал и доказателства за посочените обекти. Сочат, че разпитаните по делото свидетели са категорични, че преди изготвяне и подписване на Констативния протокол за освидетелстване на сечища - в имотите е извършвана сеч и са извозвани дърва, като свидетелите са категорични, че сеч е извършвана и в двата имота.

Излагат, че съдът се е ограничи л само с извода, че възражението е защитна теза на подсъдимата, без да изложи абсолютно никакви мотиви в тази насока.

Твърдят, че ТРС не се е произнесъл по представените от подсъдимата доказателства под опис, представени в съдебно заседание, нито ги е приобщил към доказателствената маса. Сочат, че същите представляват констативни протоколи, рапорти и доклади за посочените в обвинителния акт обекти, за които са издадени процесиите протоколи за освидетелстване на сечище от подсъдимата.

Считат, че след като не ги е приобщил към доказателствената маса, Т Р С нито ги е обсъдил, нито ги е взел предвид при постановяване на присъдата, като по този начин, без наличието на съответна на установения процесуален регламент доказателствена основа, решаващият съдебен състав е приел част от фактическите обстоятелства, включени в предмета на доказване, като не е обсъдил относими доказателства за оневиняването на подсъдимата. Считат, че е било нарушено началото на оценка на доказателствения материал, закрепено в чл.16 от НПК, съгласно което съдът взема решенията си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като се ръководи от закона. Считат, че е била нарушена правилността на вътрешното убеждение от формална и по същество страна, след като при неговото изграждане не са спазени посочените процесуални правила.

Изтъкват, че констатираните съществени процесуални нарушения представляват процесуално основание по чл.335, ал.2 вр.чл.348, ал.1, т.2, вр. с ал.3, т.1 от НПК.

3

Считат, че съдът неправилно е анализирал фактическата обстановка относно спорните факти по отношение на констативните протоколи за освидетелстване на сеч, в които действително сеч не е имало, както и в тези, в които е имало и са издадени от подсъдимата В.. Т върдят, че т е са издадени въз основа на превозни билети, досието на сечището, рапорти и доклади.

Сочат, че видно от показанията на св. М.Н. - „Аз представям на колегите в горското с протокола, те ги вкарват в самото досие и когато дойде време да се освидетелства сечището лесовъда взима досието“. Твърдят, че на въпрос на адвоката - „и какво прави лесовъдът?“, отговорът е „Ами освидетелства самото сечище, цялото досие отива при него“. Считат, че подс. В. няма задължение да обхожда всички обекти по длъжностна характеристика, тъй като същите са с голяма площ и практически няма как да бъдат обходени.

Твърдят, че видно от техническата експертиза по делото „терените в отделите са тежки, с голям наклон, само отдели 1025 „г“ и „д“ са с наклон 24,20 градуса, останалите са с над 30 градуса“. Считат, че тези факти са неправилно възприети и отразени в мотивите към присъдата.

Твърдят, че в хода на съдебното следствие с а би л и разпитани свидетели на държавното обвинение, които са давли противоречиви данни за места, време и характера на извършеното престъпление. В тази връзка се сочи, че по делото са били разпитани служители на РДГ - Ловеч, извършили проверка на сечищата, които са дали противоречиви показания и никой от тях не е могъл да уточни къде точно в кой подотдел са извършвали проверката.

Сочат, че от правна страна, при грешния подход, използван от съда за анализ на доказателствата, е приложена неправилно и наказателната норма на чл.311 от НК. В тази връзка считат, че в настоящия случай от действията на В. не са настъпили вредни последици и престъплението по чл.311 от НК трябва да се квалифицира по ал.2, а именно като маловажен случай, със законните последици произтичащи от това.

В съдебно заседание въззивничката Л. В. В., редовно призована, се явява лично и с пълномощниците си - адв. Г. и адв. Б.. Заявява, че поддържа казаното от защитниците си и моли съда да бъде оправдана.

Защитникът адв. Б. моли съда да отмени присъдата на РС-Тетевен.

Счита същата за неправилна и незаконосъобразна, като моли настоящия състав да постанови друга, с която да оправдае подсъдимата за извършено престъпление по чл.311, ал.1 от НК. Заявява, че поддържа подадената въззивна жалба, както и допълнението към същата, в която подробно са изложили, защо считат, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна.

4

Иска да наблегне на факта, че подсъдимата В. е издала процесните протоколи за освидетелстване на сечище, въз основа на рапорти, превозни билети и констативни протоколи, които са създадени от нейни служители.

Заявява, че още в първата инстанция са наблегнали на факта, че няма как подс. В. да обхожда всичките сечища, които са с неравен терен и с огромна площ. Счита, че за да бъде осъдено едно лице, за каквото и да е престъпление, неговата вина трябва да бъде доказана и установена по несъмнен и категоричен начин. Твърди, че в настоящото производство това не е било направено. Счита, че няма нито едно доказателство, което да навежда на извода, че подзащитната му е осъществила състава на престъплението по чл. 311, ал.1 от НК.

Предлага на настоящия състав, в случай че приеме, че подсъдимата е осъществила деяние по чл.311 от НК, то да се има предвид, че от деянието на В. не са настъпили вредни последици, въпреки че текстът на чл.311 от НК не изисква такива, като моли съда да приеме, че деянието е маловажен случай и да го квалифицира по чл.311, ал.2 от НК, като следва да се приложи чл.78 а от НК.

Защитникът адв. Г.а заявява, че изцяло се присъединява към казаното от адв. Б.. В допълнение изтъква, че никъде в Закона за горите, както и подзаконовия нормативен акт, а именно правилника за прилагане на същия, не е вменено задължение на ръководителя на горско стопанство или горско предприятие лично да извършва обход на терена. Счита, че това, че в бланката, която се попълва от ръководителя в интернет, някой е написал, че е обходен терена, не означава, че тази бланка с така написано това изречение задължава личен обход на терена.

Твърди, че подсъдимата В. се е доверила на своите подчинени, а именно на горските стражари, които са й представили протоколи, рапорти и доклади относно сечището и на базата на тези протоколи е бил издаден протокол за освидетелстване на сечище. Сочи, че в протоколите на представителите на РДГ - Ловеч също е отбелязано, че някои от терените са трудно достъпни и е невъзможен техният обход.

Твърди, че първоинстанционният съд е кредитирал и взел под внимание единствено протоколите, които обслужват интереса на държавното обвинение, като не е съобразил въпросните протоколи, които са представени многократно по делото, още в ДП, така и пред РС-Тетевен, придружени с констативни протоколи, рапорти и доклади.

В заключение счита, че обжалваната присъда е неправилна и незаконосъобразна и моли ЛОС да постанови нов съдебен акт, с който да отмени постановената присъда и да признаете подс. В. за невиновна или алтернативно де преквалифицира обвинението и да й наложи административно наказание глоба по смисъла на чл.78 а от НК.

Окръжна прокуратура - Ловеч, представлявана от зам. окръжния прокурор К. П. дава становище да бъде постановено решение, с което да се потвърди присъдата на първата инстанция като правилна, законосъобразна и 5 справедлива. Заявява, че РС-Тетевен е изложил пространни мотиви в съображенията си относно приетата за установена фактическа обстановка, въз основа на достатъчните доказателства, които обуславят изводите на съда за наличие на виновно поведение, поради което счита, че присъдата следва да бъде потвърдена.

Въззивната инстанция, като съобрази постъпилата жалба, становищата на страните заявени пред съда и събраните по делото доказателства от РС – Тетевен, и след като провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт, намира за установено следното :

Подсъдимата Л. В. В. е родена на ******** г., живее в ***, българска гражданка, с висше образование, омъжена, неосъждана, главен инженер в „***“. С договор за управление № ДУ-138/20.02.17 г. (л.326 – 329 от НОХД) В. е била назначена за срок от пет години, за директор на Териториално поделение „Държавно горско стопанство Черни Вит“, от Директора на ЮЗДП - Благоевград. Правата и задълженията й са определени в договора, а именно да организира, ръководи и контролира цялостната дейност на поделението в съответния за териториалното поделение териториален обхват, в изпълнение на предмета на дейност на държавното предприятие и закона. Подсъдимата в качеството си на директор е била оправомощена да издава (съставя) в кръга на службата си позволителните за сеч и протоколите за освидетелстване, като съгласно чл.108, ал.1 от Закона за горите (ЗГ) : „Сечите се провеждат въз основа на писмено позволително по образец, издадено от : т.1 директора на съответното държавно горско стопанство или държавно ловно стопанство ...за горските територии - държавна собственост.“; а съгласно чл. 109, ал. 1 от същия закон : „В срок до 30 дни след приключване на сечта лицето, издало позволителното за сеч, съставя протокол за освидетелстването сечището.