Решение № 2842 от 05.07.2019, Районен съд - Пловдив

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 2842 05.07.2019 година град

Пловдив

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVI граждански състав, в публично заседание на осемнадесети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР ТОЧЕВСКИ при участието на секретаря Ангелина

Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 4910 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове с правна квалификация по чл. 79 и по чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът „ЕВН

България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, чрез пълномощника си ю. Д.Н., е предявил против Д.П.Ц., ЕГН: **********,***, иск за осъждането й да му заплати следните суми за топлинна енергия, разпределена в имота й, находящ се в град П., бул. „В. А.” №.., ет.: главница в размер на 610, 51 лева за периода 01.02.2016 г.- 30.09.2018 г. и лихва за забава в размер на 105, 94 лева за периода 02.04.2016 г.- 28.03.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска- 29.03.2019 г. до окончателното плащане.

В исковата молба се твърди, че ищецът имал качеството на енергийно предприятие по смисъла на чл. 126 ал. 1 и чл. 129 от Закона за енергетиката ЗЕ) и притежавал лицензия за производство и пренос на топлинна енергия (ТЕ). Съгласно чл. 150 от ЗЕ продажбата на ТЕ на клиенти за битови нужди се осъществявала при публично известни общи условия (ОУ), предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, като тези ОУ били публикувани на интернет страницата на дружеството и влизали в сила без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителя. По силата на раздел II от ОУ ищецът бил длъжен да доставя в абонатните станции на сградите ТЕ за отопление и горещо водоснабдяване.

Ответникът бил клиент на ищеца по отношение на недвижим имот, находящ се в град П., бул. „В. А” №.., ет. . Клиентът на ТЕ бил длъжен да заплаща месечно дължимите суми за доставянето й съгласно чл. 34 от ОУ, като при неизпълнение на задължението си в срок, дължал обезщетение за забава в размер на законната лихва. В изпълнение на своите законоустановени задължения ищецът доставил до сградата, а търговецът, извършващ дяловото разпределение, разпределил за имота ТЕ, като доставката и разпределението били в пълно съответствие в изискванията на ЗЕ и подзаконовите нормативни актове.

Ответникът не бил заплатил следните суми: главница в размер на 610, 51 лева за периода 01.02.2016 г.- 30.09.2018 г. и лихва за забава в размер на 105, 94 лева за периода 02.04.2016 г.- 28.03.2019 г., поради което с решението се моли за осъждането му. Претендират се и разноските по делото. В съдебно заседание чрез пълномощника си поддържа иска. Представя и писмена защита.

В срока по чл.

131 от ГПК ответникът чрез пълномощника си е депозирал писмен отговор, с който оспорва иска като неоснователен. На първо място- твърди, че исковата молба била нередовна, защото липсвала разбивка по месеци за ползваната ТЕ, доставена в имота, като не ставало ясно как тя била разпределена за процесния период. На следващо място се твърди, че лицето не било абонат на услугите на ищеца, нито клиент на дружеството, нито пък в абонатната станция на ЕС била доставяна ТЕ. Не живеела в имота, там нямало ИРУ, като всичко това било установено в две предходни съдебни производства. Оспорва сумите за ТЕ, които не били коректно изчислени, а освен това не била искала подобна доставка от ищеца, за да му я плаща. Жилището било наследствено от нейните родители, топлата вода там била спряна, водомерът- пломбиран, а всички отоплителни тела били премахнати, за което имало съставен протокол. Била подадена и молба за отказ от доставка на ТЕ. В исковата молба липсвали обстоятелства как е изчислена търсената сума, каква методика е използвана, каква мощност била подадена в абонатната станция, за да се прецени правилни ли били начисленията. Сумите били некоректно изчислени и завишени, била депозирала жалби и сигнали до ищеца, но нямала отговор и вместо това я съдели за нещо недоставено. Оспорва се наличието на валидно облигационно отношение между страните- нямало договор за присъединяване, нито решение на ОС на ЕС. По предходни съдебни спорове между страните се установило, че ищецът бил допуснал грешки при определяне на параметъра „инсталирана мощност в сградата“, както и, че имало некоректни изчисления, като делата били загубени от ищеца. Повтарят се твърденията, че в исковата молба нямало разбивка на сумите по пера и периоди, липсвали фактури, а приложеното „извлечение от сметка“ се оспорва. Твърди се още, че начислената ТЕ не била разпределена в съответствие с нормативните изисквания. За част от вземанията-за периода от 01.02.2016 г. до 30.04.2017 г. по предходен спор между страните имало формирана СПН, поради което производството по делото в тази част следвало да се прекрати. С оглед неоснователността на главния иск, и акцесорният следвало да се отхвърли. В съдебно заседание чрез пълномощника си поддържа отговора. Също представя писмена защита.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено следното:

Ответникът е регистриран като потребител на топлинна енергия, доставяна от ищеца за обект, находящ се в гр. П, бул. „В. А.“ №.., ап. , с клиентски номер …. и ИТН: ….

Видно от удостоверение за наследници, П.С.Ц.е починал на …., като за свои наследници е оставил с. и д.- ответницата, за които са представени справки от имотния регистър.

Като писмени доказателства са представени препис- извлечение от сметка за консумирана ТЕ в обекта, справка за доставена в обекта ТЕ, както и общите условия на ищеца за продажба на ТО за битови нужди на потребители в гр. П.

Представен е и акт от ….. за разпределение на кубатурата на процесния имот, издаден от „Топлофикация Север- Пловдив“ АД, според който същата е 285 куб.м.

Приети са още декларация за починалия собственик за изключване на отоплението в имота и протокол за демонтиране на отоплителните тела, както и служебна бележка за пломбиран водомер за топла вода, която е спряна. Представена е и писмена кореспонденция между страните- жалби и отговори по тях.

Изслушано е заключение на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза, от което се установява, че за периода 01.02.2016 г.- 30.09.2018 г. абонатната станция е обслужвала жилищната сграда, в която се намира процесния обекта и е подавала ТЕ за отопление и БГВ. В имота за процесния период всички отоплителни тела са били отсъединени от мрежата в блока, няма монтирани ИРУ, като през жилището не преминава щранг лира и не се начислява ТЕ за отопление. Отопляемият обем на имота бил 273 куб.м., като в имота не се прилагали изискванията на т.

6.7., вр. т. 6.5. от Методиката за дялово разпределение към Наредба № 16-334 за топлоснабдяването.

Количеството ТЕ, онагледено в таблица- приложение към експертизата, разпределено в имота на ответника за процесния период по месеци, възлизало общо на 6, 79981 мегаватчаса, всички за отдадена от сградната инсталация ТЕ. Нямало разлика между разпределеното от топлинния счетоводител количество ТЕ, като начинът на разпределение и начисляване на разходи на потребената ТЕ съответствал на специалната методика от нормативните актове, уреждащи разпределение и начисляване на разходите на ТЕ. В устния си доклад вещото лице посочва, че получило данните за експертизата от ищеца и от „Техем Сървисиз“ ЕООД, изпълняващо топлинното счетоводство за сградата. Посещение на място в случая не било необходимо, тъй като в имота не се начислявали стойности за отоплителни тела. Отопляемият обем на имота не се променял от момента на въвеждане в експлоатация на сградата. Формулата за изчисление била посочена във Наредбата и сградната инсталация се изчислявала по нея. За сградната инсталация било без значение било дали радиаторите са демонтирани, тъй като се работело с инсталирана мощност към момента.

На база на съдебно-техническата експертиза и наличните данни в счетоводството на ищеца е изготвена съдебно- счетоводна експертиза, която е установила, че размерът на задължението за доставена ТЕ в имота за периода 01.02.2016 г.- 30.09.2018 г. е общо 610, 51 лева, от която сума: ТЕ за сградна инсталация- 602, 10 лева и услуга дялово разпределение- 8, 41 лева, а обезщетението за забава на тази сума за периода 02.04.2016 г.- 28.03.2018 г. е в размер на 105, 94 лева. Вещото лице посочва още, че за процесния период по партидата на ответника не били издавани кредитни известия (минусови изравнителни сметки), като описаните в таблицата в заключението фактури били осчетоводени по надлежния ред и счетоводството на ищеца било редовно водено. В устния си доклад допълва и уточнява заключението.

Събрани са и гласни доказателства, чрез разпит на един свидетел, ангажиран от ответника (протокол от с.з. от 18.06.2019 г.). Св. В. С. Б.- с. на процесния имот, посочва, че в него радиаторите били демонтирани, като нямало тръби, а в банята нямало и лира. В ЕС и на други места в някои от апартаментите радиаторите били свалени.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното:

Според нормата на чл. 150 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносно предприятие на потребители се осъществява при публично известни общи условия, като в ал. 2 е предвидено, че тези ОУ влизат в сила след публикуването им, без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Следователно, за възникване на правоотношението по покупко-продажба на топлоенергия, не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата, защото обвързаността между страните възниква по силата на закона, поради което в случая безспорно се установява съществуването на облигационна връзка между страните.

На следващо място, според чл. 153 ал. 1 от ЗЕ потребител на топлинна енергия е собственикът или носителят на вещно право на ползване на имота, до който се доставя топлинната енергия. В настоящия случай е налице наследствено правоприемство, като от приетите по делото писмени доказателства се установява, че процесният имот е бил оставен в наследство от родителите на ответницата. Именно с оглед обстоятелството, че имотът е собственост на ответницата, тя се явява потребител на ТЕ по силата на закона и дължи насрещното й заплащане за това, че такава й е била предоставяна. Следва да се отбележи, че е непоследователна позицията на ответника по въпроса за собствеността на имота, тъй като от една страна в отговора (лист 19 от делото) се посочва, че лицето притежавало собственост в ЕС, като жилището й там било оставено в наследство от починалите й родители, т.е. в преклузивния срок по чл. 133 от ГПК за навеждане на правоизключващи възражения фактът на собствеността не се оспорва, а от друга- в с.з. чрез пълномощника вече се оспорва, че тя е собственик, като се оспорват и представените документи- удостоверение за наследници и имотна справка за лице, а същото оспорване се доразвива и в писмената защита. В случая обаче съдът намира, че от една страна оспорването е несвоевременно направено, а от друга, което е и по- важното- то е изцяло голословно и по никакъв начин не доказва тезата на ответника, още по- малко пък оборва тази на ищеца, защото събраните писмени доказателства, допълващи се и от признанието в отговора, са в насока, че ответникът е собственик на въпросното жилище.

Няма спор по това, че в жилището на ответника са демонтирани всички отоплителни тела, спряна е топлата вода, а водомерът за нея е пломбиран, като там не живее никой- това се установява както от писмените доказателства към отговора, така и от разпитания свидетел Б.. Тези обстоятелства обаче не означават, че в имота не се доставя ТЕ, за която клиентът да е освободен от задължението си да плаща.

Претенцията на ищеца, а и твърденията му са в насока, че единственият компонент от ТЕ, начислен на абоната, е ТЕ, отдадена от сградната инсталация. В този смисъл е и нормата на чл. 153 ал. 6 от ЗЕ- клиентите в сграда с режим на ЕС, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на ТЕ, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. Това законово положение почива на постановката, че сградната инсталация е обща част (чл.