Решение № 920 от 06.10.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 920 гр. Бургас, 06.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иво В. Добрев при участието на секретаря Мария Н. Тошева като разгледа докладваното от Иво В. Добрев Гражданско дело № 20222100100071 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по повод исковата молба, подадена от Б. П.

А., ЕГН **********, с постоянен адрес **** и С. К. М., ЕГН **********, с постоянен адрес ****- двете дъщери и наследници на П.Н. М., ЕГН ********** чрез адв. Владимир Шейтанов- САК, съдебен адрес: гр. София, бул. „Цар Борис", № 124, бл. 4, вх. А, ап. 13 против ЗАД „Армеец“, ЕИК 121076907, със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Средец“, ул. „Стефан Караджа“ 2 за осъждане на ответника да заплати сумата от 240 000 лева, /по 120 000лева на всяка ищца/ претендирана като обезщетение за понесените от ищците неимуществени вреди в резултат на причинената смърт на майка им при пътно транспортно произшествие допуснато от Г. С. Т., управлявал застрахован при ответното дружество лек автомобил, ведно със законната лихва от деня на увреждането 30.09.2020г. до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и направените по делото съдебни разноски.

С определение от 15.07.2022г. е допуснато изменение на исковата претенция чрез увеличаване размера на същата до сумата от 150 000 лева, претендирана от всяка от ищците.

Ищците твърдят, че първата е родна дъщеря, а втората е осиновена дъщеря на покойната П. М.. На 30.09.2020г., около 13:30ч. при пътно-транспортно произшестие в гр.Бургас, ж.к. „Меден Рудник“, бул. „Захари Стоянов“, пред магазин „Мосю Бриколаж“, при пресичане на пешеходна пътека на зелен светофар като пешеходец майка им била блъсната от лек автомобил с рег. № А 9423 КН, управляван от Г. С. Т., жител на *****, със застраховка „Гражданска отговорност“ / за моторното превозно средство е сключена 1 застрахователна полица № ***, издадена от ЗД „Армеец“ АД/, валидна до 02.01.2021г.

Нанесените травми на майка им били несъвместими с живота и в резултат на тях няколко минути по-късно тя починала в линейката на път за болницата. Във връзка с произшествието и в хода на образуваното досъдебно производство №3292 ЗМ 0610/2020г. по описа на Окръжна прокуратура- Бургас на Г. С. Т. е повдигнато обвинение за причиняване на смърт по непредпазливост. Последният е признат за виновен в извършване на посоченото транспортно престъпление с постановена присъда на Окръжен съд гр.Бургас по НОХД №1210/2021г. по описа на ОС- Бургас. Уточнява се, че досъдебното производство е образувано в деня на инцидента с първото действие по разследването на местопроизшествието от страна на разследващите органи в Бургас. Водачът на превозното средство не оспорил вината си и не направил възражение за съпричиняване. Инцидентът настъпил в светлата част на денонощието, при ясно време, добра видимост и суха пътна настилка. Пътното платно било с две отделни платна, разделени от тревна площ. Всички останали участници в движението, движещи се в посоката на леката кола марка „Дачия“, шофирана от Т. спрели пред пешеходната пътека, тъй като светел зелен сигнал на светофара за пешеходците. Последният обаче продължил да се придвижва, а смъртоносният удар настъпил почти към края на пешеходната пътека, малко преди пешеходецът да пресече изцяло пътното платно, т.е. водачът имал пълната възможност да го забележи. Липсвало съпричиняване на вредоносния резултат от страна на майката на ищците. Назначената автотехническа експертиза в хода на наказателния процес еднозначно установила причинноследствена връзка между ПТП и смъртта на пешеходеца. Свидетели на пътнотранспортното произшествие били водачите на спрелите МПС пред пешеходната пътека.

Ищците посочват, че към момента на инцидента тяхната майка била в много добро здравословно състояние. Водела активен начин на живот, като няколко пъти годишно посещавала дъщерите си за повече от месец, помагайки им в грижите за децата. Смъртта й била огромна загуба за тях. Ищците били силно привързани към майка си, който им оказвала морална упора и подкрепа през целия им живот. Разчитали на нея за съвет, помощ, съдействие в трудни житейски ситуации. Смъртта й причинила на ищците силни душевни страдания и чувство за безвъзвратна загуба. И двете изпаднали в дълбок стрес, депресия.

Заявява се също така в исковата молба, че са налице всички предпоставки за уважаване на иска-наличие на противоправно деяние, вреда, вина и причнно-следствена връзка между деянието и резултата.

В подадения по делото писмен отговор дружеството- застраховател на първо място заявява, че е поканено от ищците да определи и изплати застрахователно обезщетение, въз основа на което е образувана ликвидационна преписка по щета №10022100100373Н.

Претенцията била предявена пред застрахователя на 16.02.2022г., като все още не бил изтекъл срокът за произнасяне по чл. 496 ал. 1 КЗ. Поради това и счита, че не му е дадена възможност да определи и изплати застрахователното обезщетение. На самостоятелно основание оспорва механизма на настъпване на ПТП по начина, описан в исковата молба.

Твърди, че застрахования в ЗАД „Армеец“ водач не бил единственият отговорен за настъпилото призшествие и доколкото отговорността на застрахователя по задължителна 2 застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е функционална на отговорността на застрахования водач, за ответника не можело да възникне задължение за изплащане на обезщетение в претендирания размер. Отговорна за настъпване на ПТП била именно наследодателката на ищците, която предприела пресичане без да се огледа и да съобрази поведението си с интензитета и характера на движението, с разстоянието и посоката на движение на превозните средства и с наличните ограничения за видимостта на водачите. Нещо повече- пострадалата навлязла в пътното платно с бърз ход и неочаквано, без да се огледа. Оспорва се размерът на предявения иск. Ищците живеели в различни домакинства с пострадалата, дори в различни градове. Създали собствени семейства и се посветили на същите, като близките отношения с починалата им майка неизбежно били нарушени от живота и напредването на възрастта. Също така търсеното обезщетение било значително завишено с оглед икономическата и социалната конюнктура, включително регионът, в който живеят увредените лица и техният социален статус. На последно място се оспорва претенцията за лихви. Същата била неоснователна, поради неоснователността на главния иск. Също така застрахователят изпаднал в забава, доколкото бил уведомен за настъпилото произшествие на 16.02.2022г. и не бил изтекъл срокът за произнасяне по чл.

496, ал. 1 КЗ. Алтернативно и в случай, че се приеме, че е налице забава, то същата е настъпила най-рано на 04.03.2022г. по реда на чл. 497 ал. 1 т. 1 КЗ. В тази връзка претенцията за лихва от датата на събитието била изцяло неоснователна. В края на отговора на исковата молба ответникът посочва, че непредставянето на банкова сметка по реда на чл.

380, ал. 1 КЗ, освобождавало застрахователя от отговорност за лихви по реда на чл. 380, ал.

3 КЗ. Доколкото ищците по делото не са представили данни за банковите си сметки, ЗАД „Армеец“ не дължало лихви, поради което претенцията в тази част следвало да бъде отхвърлена.

В хода на настоящото производството- на 04.03.2022г. е влязла в сила, постановената по НОХД №1210 по описа на Окръжен съд гр.Бургас за 2021г. присъда срещу Г. С. Т., с която за извършено престъпление по чл.343 ал.3, предл.последно б.“б“вр. ал.1 вр. чл.342 ал.1 НК вр. чл.21 ал.1и чл.120 ал.1 т.1 ЗДвП на последния е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години, чието изпълнение е отложено за срок от пет години на основание чл.66 ал.1 НК, както и наказанието лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от четири години.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

С присъда от 16.02.2022г., влязла в сила на 04.03.2022г., постановена по НОХД №1210/2021г. по описа на Окръжен съд гр.Бургас подсъдимият Г. С. Т. е признат за виновен в това, че на 30.09.2020г. в гр.Бургас, при управление на моторно превозно средство лек автомобил марка „Дачия“, модел „Логан“ с регистрационен номер А 9423 КН, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно- чл.21 ал.1 и чл.120 ал.1 т.1 ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на П. Н. М., като деянието е извършено на пешеходна пътека.

3

Съгласно чл.300 ГПК присъдата на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали същото е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца.

Безспорно е по делото, че именно Г. С. Т. е управлявал автомобила марка „Дачия“, модел „Логан“ с регистрационен номер А 9423 КН, както и че неговата гражданска отговорност била застрахована по договор при ответника с полица BG/11/120000073663, валидна до 02.01.2021г. Механизмът на настъпване на произшествието следва да се счита за установен и изяснен, като е ясно, че се касае за неспазване правилата за предимството на пешеходна пътека, задължение с което виновният водач на лекия автомобил не се е съобразил и не е спрял и пропуснал ищцата да премине при разрешаващ извършването на такова действие зелен сигнал на светофарната уредба.

В хода на процеса са събрани гласни доказателства. Свидетелят М. е съпруг на С. М..

Разказва, че последната приела новината за смъртта на майка си много тежко и изпаднала в шок при съобщаване за настъпилия инцидент. Състоянието и се променило трайно, изпадала в депресивни състояния, не можела да спи, започнала медикаментозно лечение в тази връзка, което продължавало и понастоящем. Редовно посещавала психиатър в Испания, след случилото се. Не можела да остане в жилището на майка си, като веднага се натъжавала при мисълта за случилото се с последната. Споделя, че двете като майка и дъщеря контактували постоянно, а времето при връщането им за ползване на отпуск в страната прекарвали непрекъснато заедно. П. ги посетила в Испания, като двете заедно с дъщеря си разглеждали забележителностите на Барселона и се разхождали.

Р. П. свидетелства, че С. и П. са били изключително близки и споделяли всичко помежду си. Постоянно поддържали връзка по телефона, включително видеоконферентна такава, след като семейството на първата заминало да живее в Испания. Коментирали всякакви неща и се подкрепяли взаимно, винаги ги виждала усмихнати и прегърнати. П. била силна духовна подкрепа за дъщеря си, включително след заминаването на същата в чужбина. След смъртта на майка си С. била в неадекватно състояние и разбита нервна система. Започвала да плаче само при споменаване името на майка и. Двете живеели в един дом до заминаването на С.. П. много се вълнувала, че е поканена на гости в Испания, а след прибирането си щастлива и доволна разказвала за преживяното и показвала снимки.

Свидетелката заявява, че майката на ищците е закупила жилище в гр.Бургас, за да може другата и дъщеря Б. да учи в Музикалното училище в гр.Бургас.

Свидетелят Д. А. е съпруг на първата ищца. Спомня си, че Б. отказвала да приеме случилото, толкова шокирана и разтърсена била. Това и състояние продължавало и до настоящия момент и се характеризирало с плач и смяна на настроенията. Няколко седмици преди инцидента П. била на гости на семейството му, като помагала активно при отглеждане на децата им. Децата били причината включително двете да бъдат толкова време заедно. Смъртта на майка и повлияла на процеса по отглеждане на децата им- ищцата се страхувала да остава сама с тях в къщи. Б., която била осиновена дължала много на майка си, от нея получила огромна помощ, любов, вяра и надежда в живота. Последната дала 4 всичко от себе си, за да я запише в университет, като много често я посещавала и помагала в София. На Б. най-много и липсвала връзката с майка и, като тази връзка между двете се запазила изключително силна и след като първата се омъжила. П. помагала на семейството с каквото може и продължавала да бъде голяма опора за дъщеря си, след като последната са омъжила.