Решение № 3213 от 16.06.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3213 гр. София, 16.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

М. Стойкова при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело № 20211100508299 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 20082358 г. на СРС, 164 с - в, по гр. д. № 8722/2013 г. е прекратено производството по иска, с правно основание чл.108 от ЗС, предявен от Н. Г. К., с ЕГН ********** и Е. Р. К., с ЕГН **** срещу Н. П. В., с ЕГН ********** и М. С. В. с ЕГН **********, с искане за осъждането на последните да предадат владението на имот с идентификатор № ***. по КККР на гр. Нови Искър, кв. Гниляне, като недопустим.

Със същото решение е отхвърлен предявения от Н. Г. К., с ЕГН ********** и Е.

Р. К., с ЕГН **** срещу Н. П. В., с ЕГН ********** и М. С. В. с ЕГН ********** иск с правно основание чл. 108 от ЗС и искане за осъждането на последните да предадат владението на имот с идентификатор № ***. по КККР на гр. Нови Искър, кв. Гниляне. Ищците са осъдени за заплащане на разноски по делото.

Въззивното производство е образувано първоначално по жалба на ищците Н. Г.

К . и Е. Р. К. , чрез процесуалния им представител адв. Д.. В хода на въззивното производство ищецът Н. Г. К. е починал - на **** г., като на негово място са конституирани наследниците му по закон - В. Н. К. и Д. Н. К. - с определение от 13.10.2022 г. на състава.

С определение 16.03.2023 г. въззивната жалба на Е. Р. К. е върната, на основание чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК и е останала за разглеждане само жалбата Н. Г. К., починал на **** г. и заместен от наследниците си по закон В. Н. К. и Д. Н. К..

Ищците излагат доводи, че решението е изцяло незаконосъобразно и необосновано, постановено в нарушение на материалния и процесуален закон и събраните по делото доказателства. Поддържат, че съдът погрешно е приел, че с 1 отговора на исковата молба ответниците са оспорили констативния нотариален акт, с който се легитимират ищците, тъй като в отговора се правят само възражения за липса на идентичност и за законова забрана за придобиване по давност на имота. СРС е приел, че е налице частична идентичност между имота в нотариалния акт на ищците и този на ответниците - в размер на 190 кв. м., съобразно заключенията на експертизите.

Считат, че съдът неоснователно е приел, че е налице законова забрана за придобиване на имота по давност, като се е позовал на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ, без да вземе предвид, че тази норма се отнася само за имоти, върху които е възстановена собствеността по ЗСПЗЗ, а не за всички имоти. Сочат, че в отговора на исковата молба ответниците не са се позовали на придобивна сделка от праводателите си, които са собственици въз основа на валидно проведена реституция по ЗСПЗЗ. Такова възражение за реституция не е направено и в първото съдебно заседание или по – късно в производството.

Възраженията на ответниците по повод правата на праводателите им по ЗСПЗЗ са заявени късно в производството, поради което са били преклудирани. Неоснователно съдът е приел доказателствата, свързани с тези възражения, въпреки противопоставянето на ищците. В случай на оспорване на КНА на ищците, ответниците е следвало да докажат оспорването си, което не е сторено в производството. Сочат, че по същество неправилно СРС е приел, че ищците не са доказали придобивното основание - давностно владение, понеже от свидетелските показания се установява владение, както от страна на наследодателката на ищците до смъртта й, така и след това, до момента на отнемане на владението. По същество ответниците не са доказали, че имотът е възстановен по реда на ЗСПЗЗ, а съдът е следвало до проведе косвен съдебен контрол за валидност и законосъобразност на решението на ОСЗ от 2009 г., по чл. 17, ал. 2 ГПК, при което е щял да установи, че не са били налице условията за реституция. При издаване на нотариалния акт за обстоятелствена проВ. е установено, че имотът не е бил в ТКЗС, понеже, както процесния имот, така и съседните имоти са били собственост на физически лица. Не е установено имотът да е бил земеделска земя или нива, според разписните листове по кадастралните планове, в които не се споменава, че става въпрос за имот на ТКЗС.

Молят да се отмени решението ида се уважи иска. Претендират разноски.

Въззиваемата страна - ответниците С. Н. В. и П. Н. В., конституирани на мястото на първоначалните ответници - Н. П. В. (починал на **** г. – след постановяване на решението на СРС, а М. С. В. – на **** г. – след устните състезания пред СРС), чрез представителя си, оспорват въззивната жалба. Поддържа, че решението е правилно, обосновано и постановено при съобразяване на събраните по делото доказателства в тяхната цялост и материалния закон. Молят да се потвърди решението Претендира разноски за въззивното производство.

Софийският градски съд, като прецени доводите на страните по реда на въззивната проВ., намира следното :

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно в цялост по валидността на решението, а по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото във въззивната жалба. За допуснати нарушения на императивни материалноправни норми, съдът следи и без довод на страните.

Обжалваното решение е валидно и допустимо. При постановяване на решението не са допуснати нарушения на императивни материалноправни норми.

Следва да се обсъдят доводите относно неговата незаконосъобразност изложени в жалбата.

2

СРС се е произнесъл по обективно и субективно съединени искове, с правно основание чл. 108 ЗС.

На първо място по отношение частта, в която прекратено производството по иска, с правно основание чл. 108 от ЗС, предявен от Н. Г. К., с ЕГН ********** и Е.

Р. К., с ЕГН **** срещу Н. П. В., с ЕГН ********** и М. С. В. с ЕГН **********, за установяване собственост и осъждането на ответниците да предадат владението на имот с идентификатор № *** по КККР на гр. Нови Искър, кв. Гниляне, понеже искът е приет за недопустим, въззивният съд намира следното :

За да прекрати делото по този иск СРС е намерил за основателно възражението на ответниците за недопустимост на предявения иск по чл.108 от ЗС по отношение на посочения имот с идентификатор № ***, поради липса на обоснован от ищците интерес от водене на такъв иск.

Доколкото в тази част производството е прекратено, въззивният състав приема, че произнасянето на съда, въпреки, че е направено в решението, по същество има характер на определение за частично прекратяване на делото в тази част.

Съдът намира за незаконосъобразен извода, че понеже ответниците не са заявявали претенции по отношение на имот с идентификатор *** по КККР на гр. Нови Искър, кв. Гниляне, като са заявили категорично, че нито владеят, нито имат някакви права върху имота, искът е недопустим.

В исковия процес пределите на дължимата защита се определят от ищеца посредством основанието и петитума на исковата молба, чрез които се индивидуализира спорното материално право, като предмет на делото. Допустимостта касае процесуалната легитимация на страните да участват в производството и произтича от твърденията в обстоятелствената част на исковата молба и петитума й.

Материалната легитимация на страните се определя от доказателствата по делото и от установяване на обстоятелствата кой реално е носител на спорното материално право, чиято защита се цели.

В случая в исковата молба се твърди, че ищците са собственици на посочения имот с идентификатор ***, като част от по - голям имот, придобит от тяхната наследодателка на основание давностно владение, както и че ответниците упражняват фактическа власт върху имота без основание. Тези твърдения определят и процесуалната легитимация на ищците да предявят срещу ответниците иск за защита правото си на собственост, а твърдението за нарушение от ответниц и т е на претендирането от ищците право на собственост, чрез упражняване на фактическа власт върху обекта на собственост, обосновава и правния интерес от предявяване на осъдителен иск по чл. 108 ЗС.

Дали правото принадлежи на ищеца, дали същото включва правомощието владение и ползване, дали ответникът упражнява реално фактическа власт върху имота и дали има противопоставимо на ищеца основание за това, са все въпроси, които са свързани с основателността на предявения иск, а не с неговата допустимост. В този смисъл е и практиката на ВКС, обективирана в решение № 139 от 18.01.2021 г. по гр. д.

№ 533/2020 г. на ВКС, І г.о., решение № 13 от 24.02.2022 г. по гр. д. № 2906/2021 г., г. к., І ГО на ВКС и др. В нея се приема последователно, че по рЕ.ндикационния иск по чл. 108 ЗС правният интерес се състои в необходимостта да бъде признато оспореното право на собственост на ищеца и да бъде осъден ответникът да предаде владението на имота. Твърденията на ищеца в тази посока са достатъчни да се приеме наличие на правен интерес от иска.

3

На следващо място, според възприетото задължително за съдилищата становище, в т. 2 А от ТР № 4/14.03.2014 г. на ОСГК на ВКС, „и скът за собственост по чл. 108 ЗС (рЕ.ндикационният иск) е иск на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик. Предмет на делото по този иск е правото на собственост на ищеца.

Искът съдържа в себе си две искания за правна защита, отправени до съда: искане да бъде установено, че ищецът притежава правото на собственост върху процесния имот и искане да бъде осъден ответникът да му предаде владението върху имота. За да бъде решен предявеният с иска по чл. 108 ЗС гражданскоправен спор, на тези две искания следва да се даде отговор в диспозитива на съдебното решение, тъй като само диспозитивът е източникът на силата на пресъдено нещо на решението. В този смисъл са мотивите към т. 18 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по тълк. гр. д. № 1 от 2000 г. на ОСГК на ВКС.

Ако в хода на делото бъде установено, че ищецът притежава правото на собственост върху процесния имот и ответникът го владее без основание, противопоставимо на собственика, съдът следва да уважи и двете искания: да се произнесе с установителен диспозитив, признаващ правото на собственост на ищеца и с осъдителен диспозитив, осъждащ ответника да му предаде владението върху спорния имот. Ако в хода на делото по предявен иск по чл. 108 ЗС не бъде установено правото на собственост на ищеца върху процесния имот, съдът ще отхвърли и двете искания за защита. Ако в хода на делото се установи, че ищецът по рЕ.ндикационния иск е собственик на процесния имот, но ответникът не владее този имот или го владее на правно основание, противопоставимо на собственика, съдът следва да уважи първото искане за правна защита като признае с установителен диспозитив, че ищецът е собственик на имота, а с отделен диспозитив да отхвърли второто искане за правна защита - за предаване на владението на имота. Решението формира сила на пресъдено нещо по въпроса относно собствеността върху имота, който въпрос няма да може да бъде пререшаван в бъдещ процес между същите страни.“.

Предвид изложеното, въззивният състав намира, че от твърденията на ищците в исковата молба и след направените от тях уточнени, че са собственици на имот с идентификатор *** по КККР по наследство и давностно владение, който имот се владее от ответниците, СРС е следвало да се произнесе по същество по иска на заявеното от ищците основание. Ако прецени, че то не се доказва в производството, съдът е следвало да отхвърли иска по чл. 108, а не да прекратява производството по делото по този иск като недопустимо.

По иска по чл. 108 от ЗС, който касае имот с идентификатор *** по КККР на гр. Нови Искър, въззивният съд приема следното:

Според чл. 108 ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това. За основателността на иска се изисква кумулативно наличието на следните предпоставки : ищецът да е собственик на имота; имотът да се владее или държи от ответника; ответникът да владее или държи имота без правно основание. Доказателствената тежест за пълно и главно установяване на първите две условия лежи върху ищеца, а ответникът следва да докаже положителния факт, че съществува правно основание да владее имота.