Определение № 167 от 16.09.2021, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 167 гр. Враца , 16.09.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на шестнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Веселка Ц. Иванова като разгледа докладваното от Веселка Ц. Иванова Частно наказателно дело № 20211400200463 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.437, ал.2 НПК и е образувано по молба на А. В.

Р., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора гр.Враца, с искане да бъде освободен условно предсрочно от неизтърпяната част от наложеното му наказание лишаване от свобода.

Към молбата са приложени писмени доказателства – становище от началника на Затвора гр.Враца със справка за изтърпяната част от наказанието и неизтърпения остатък, доклад за оценка на риска от рецидив и вреди по чл.155 ЗИНЗС, план за изпълнение на присъдата по чл.156 ЗИНЗС и личното затворническо досие на осъдения.

В съдебно заседание участието на осъдения е осигурено чрез видеоконферентна връзка със затвора по скайп. Същият поддържа молбата и прави искане да бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание.

Началникът на Затвора гр.Враца изразява становище за неоснователност на молбата по съображения, че с поведението си осъденият не е дал достатъчно доказателства за своето поправяне. Представя актуална справка за изтърпяното наказание лишаване от свобода и размера на неизтърпяната част.

Участващият в съдебното производство прокурор от ОП гр.Враца дава становище за неоснователност на молбата с аргумент, че е налице само една от предпоставките за условно предсрочно освобождаване по чл.70 НК – изтърпяната част от наложеното наказание, но не са налице достатъчно доказателства за поправянето на осъдения, с оглед на което прави искане за оставянето й без уважение.

Врачански окръжен съд, след като изслуша страните в процеса и провери представените по делото писмени доказателства, намира молбата за неоснователна по следните съображения:

А. В. Р. изтърпява наказание лишаване от свобода в размер на 8 месеца, наложено му с присъда по н.о.х.д. № 336/2020 г. по описа на РС-Козлодуй, за деяние по чл.195, ал.1, т.4 и т.7 НК.

Осъденият е постъпил в Затвора гр.Враца за изтърпяване на наказанието на 05.04.2021 г. Към датата на постановяване на настоящото определение-16.09.2021 г., от това наказание осъденият е изтърпял 5 месеца и 16 дни, от които 5 месеца и 11 дни фактически, а от работа 5 дни. Остатъкът за изтърпяване е 2 месец и 14 дни.

От изложеното е видно, че фактически е изтърпял повече от 1/2 от наложеното му наказание, така както изисква разпоредбата на чл.70, ал.1, т.1 НК. Следователно, налице е първата законова предпоставка, необходима за постановяване на условно 1 предсрочно освобождаване.

На следващо място съдът следва да прецени дали осъденият е дал доказателства за своето поправяне. В тази връзка на изследване и преценка подлежат всички данни за неговата личност и действителните доказателства за неговото поправяне и положително личностно развитие по време на наказанието.

Представените от затворническата администрация доклад за оценка на риска от рецидив и вреди по чл.155 ЗИНЗС и индивидуален план на присъдата по чл.156 ЗИНЗС сочат липсата на реален напредък и трайна позитивна промяна в нагласите и начина на мислене на осъдения Р.. Според доклада по чл.155 ЗИНЗС първоначалната оценка на риска от рецидив при осъдения е 69 точки в границите на средните стойности.

Дефицити при него са наблюдавани в зоните: криминално минало, отношение към правонарушението, начин на живот и обкръжение, умение за мислене. Оценката на риска от вреди за обществото също е в средни граници и се определя от криминалното му минало, свързано с осъждания предимно като непълнолетен за идентични престъпления против собствеността. Към настоящия момент рискът от рецидив и от вреди остават непроменени.

В доклада е посочено, че осъденият е полагал за кратко доброволен труд по чл.80 ЗИНЗС, като общ работник в мебелния цех към затвора, но е спрян от работа поради отпадане на необходимостта. Не са регистрирани случаи на неизпълнение или лошо изпълнение на трудовите му задължения. Активно е участвал и в проведен турнир по футбол. Освен това по време на престоя си в затвора не показва враждебни нагласи, нито склонност към агресия при попадане в конфликтни ситуации и не е наказван, поради което оценката на риска от вреди към служителите и останалите лишени от свобода е с ниски стойности. Няма и награди.

В доклада е посочено, че въпреки проведените корекционни мероприятия, осъденият е със слаба критичност към криминалното си поведение, включително и към настоящото престъпление, омаловажава сериозността на деянията, като оправдава противозаконните си действия с външни фактори, налице е и неустойчивост в нагласите за промяна на досегашния начин на живот.

Планът на присъдата не е изпълнен в пълен обем, с оглед на което е предложено корекционната работа с осъдения да продължи с цел изграждане на по-трайна мотивация за законосъобразно поведение след освобождаването му /постигане на позитивна промяна в отношението към извършените правонарушения, осъзнаване на проблемите и създаване на алтернативи за тяхното решаване/.

Крайната оценка на затворническата администрация е, че осъденият Р. все още не е дал категорични доказателства за промяна на нагласите си за водене на законосъобразен начин на живот и не отговаря на изискванията за условно предсрочно освобождаване.

Отрицателно мнение относно условното предсрочно освобождаване на осъдения е изразено и в становището на началника на Затвора гр.Враца.

Доводите във всеки един от посочените доказателствени източници са еднопосочни и покриващи се по смислово съдържание. В тази насока съдът не намира причина да не им се довери, доколкото те изхождат от лицата, имащи най-преки впечатления от поведението на осъденото лице, като част от администрацията на пенитенциарното заведение, пряко ангажирана с изпълнение на наказанието и с процеса на поправяне на осъдения.

Приложените и анализирани по-горе писмени доказателства дават основание за извод, че към настоящия момент с поведението си осъденият А.Р. не е дал убедителни доказателства за своето поправяне, съгласно чл.439а НПК. Към момента рискът от рецидив и от вреди за обществото са непроменени в границите на средните стойности, което на фона на осъжданията му в миналото, включително и на ефективни наказания, 2 сочи на реалистична прогноза за голяма вероятност от криминален рецидив и причиняването на вреди. Липсват и доказателства за трайна промяна на личността, ориентирана към спазване на законите, тъй като осъденият продължава да е слабо критичен към извършените престъпления и е с неустойчива нагласа за промяна на досегашния си начин на живот. Участието му в трудовия процес и в спортни мероприятия, примерното поведение, което демонстрира при сегашния си престой в затвора, навеждат на извод, че е налице известна положителна тенденция в развитието му, но тези положителни прояви не са достатъчни за извод за настъпил необратим процес на поправяне и превъзпитание. Поправянето поначало изисква превъзпитателен процес, в който осъденият да е изградил отрицателно отношение към извършеното от него, да има съзнание за неговата укоримост и да е показал, че това поведение няма да рецидивира, както и че няма да има каквито и да е противоправни прояви.

За периода на изтърпяване на наказанието осъденият не е дал категорични доказателства за своето поправяне. След като не осъзнава в необходимата степен наличните си проблеми и не полага достатъчно усилия за преодоляването им, не може да се приеме, че той е трайно позитивно променена личност. Напротив, отчетените дефицити в нагласите и мисленето говорят, че при него съществува риск от бъдещо противоправно поведение. С оглед на всичко това съдът намира, че по отношение на Р. следва да продължи процесът на поправително въздействие в условията на пенитенциарното заведение, тъй като не е показал дефинитивно поправяне и не е дал убедителни доказателства, че не би представлявал риск за ново престъпно поведение.

При това положение съдът приема, че е налице само една от предпоставките за условно предсрочно освобождаване по реда на чл.70 НК, а именно осъденият А.Р. е изтърпял фактически повече от 1/2 от наложеното му наказание. Не е налице обаче втората предпоставка, тъй като той все още не е дал убедителни доказателства за поправянето си. Изложеното е основание да бъде постановен отказ на молбата му за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от наложеното му наказание.

При горните съображения и на основание чл.441 НПК, вр. чл.70, ал.1 НК, Врачанският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения А. В. Р., роден на *** в гр.Оряхово, българин, български гражданин, понастоящем в Затвора гр.Враца, ЕГН ********** да бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване на неизтърпяната част от наказанието от 8 месеца лишаване от свобода, наложено му по н.о.х.д. № 336/2020 г. по описа на РС-Козлодуй, с остатък 2 месеца и 14 дни.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране пред САС в 7-дневен срок от днес.

Препис от определението след влизане в сила да се изпрати на Затвора гр.Враца.

Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________

3