Решение № 166 от 08.07.2021, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 166 гр. Велико Търново , 08.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ И

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на шестнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ

ИСКРА ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ Въззивно търговско дело № 20214001000134 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 432 от ГПК.

С Решение № 260021/ 23.02.2021 г., постановено по гр.д. № 30/ 2020 г. по описа на Габровския Окръжен съд, състав на съда е ОТХВЪРЛИЛ предявените искове от ищците: Т. ЕМ. Д., ЕГН **********; Л. Г. Л., ЕГН **********; ЕМ. Д. Л., ЕГН **********, срещу ответника „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК 121130788, със седалище в гр. София, в качеството на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на МПС – влекач „Мерцедес“, с рег. № РВ 06****, чийто водач има вина за настъпилото на 08.10.2016 г. ПТП, при което е причинена смъртта на Е. О. Д., с правно основание чл. 493, ал. 1, т. 1 от КЗ и чл. 52 от ЗЗД, за сумите от по 100 000 лева за всеки един от ищците, представляващи обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, като неоснователни и недоказани; ОСЪДИЛ е ищците да заплатят на ответника разноските по делото в размер на 300 лева, 1 на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.

Недоволни от постановеното Решение, ищците са подали въззивна жалба лично и чрез пълномощника – адвокат О. от АК – гр. София.

Оплакването е за неправилност на обжалвания съдебен акт. Навежда се довод, че между ищците и пострадалото лице е съществувала дълбока и трайно емоционална връзка, поради което същите са материално – правно легитимирани лица и следва да бъдат обезщетени във връзка с причинените им неимуществени вреди вследствие смъртта на пострадалия. Излагат се съображения в подкрепа на доводите. Иска се от въззивния съд да постанови Решение, с което да отмени обжалвания съдебен акт и уважи изцяло исковете.

Претендират се разноските по делото, включително и адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗА.

В законно-определения срок, редовно уведомена, насрещната страна „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК 121130788, със седалище в гр. София, чрез пълномощника юрисконсулт Ралица Ч., е подала отговор. В него е изразено становище за неоснователност на въззивната жалба, като се излагат доводи в тази насока. Иска се от въззивния съд да остави без уважение жалбата.

Великотърновският Апелативен съд като обсъди доводите на страните, прецени доказателствата по делото и провери правилността на обжалвания съдебен акт, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирани страни, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване и е процесуално допустима, поради което следва да се разгледа по същество.

Пред Габровския Окръжен съд е подадена искова молба, с вх. № 1520/ 02.06.2020 г., от ищците: Т. ЕМ. Д., ЕГН **********; Л. Г. Л., ЕГН **********; ЕМ. Д. Л., ЕГН **********, и тримата от гр. Дряново, чрез пълномощника адвокат В.О. от АК – гр. София, срещу ответника „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК 121130788, със седалище в гр. София. В исковата молба се твърди, че на 08.10.2016 г., на пътя между гр. Дряново и гр. Габрово, П. И. Р.

– водач на товарен автомобил „Мерцедес Актрус“, с рег. № РВ 06****, с полу - ремарке към него, застраховани със застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответното застрахователно дружество, е реализирал ПТП и по непредпазливост причинил смъртта на Е. О. Д., ЕГН **********, от 2 гр. Дряново – племенник на ищцата Т. ЕМ. Д. и внук на ищците Л. Г. Л., и ЕМ. Д. Л.. Срещу деликвента е било образувано наказателно производство и е постановена влязла в сила Присъда, с която същият е бил признат за виновен в това, че по непредпазливост е причинил смъртта на Е. О. Д.. Ищците твърдят, че емоционалната връзка между тях и починалото лице била много силна. Т. ЕМ. Д., която е леля на пострадалия, отгледала племенника си като свое дете, тъй като нямала собствени деца. Ходели заедно на екскурзии, споделяли семейните празници и вечери. Л. Г. Л. и ЕМ. Д. Л., които са баба и дядо на пострадалия, отгледали внука си от бебе, като свое дете – водели го на детска градина, като малък той често спял при тях. След смъртта му ищците били съсипани, непрекъснато плачели, изгубили желание да вършат ежедневните си задължения, затворили се в себе си. Имали проблеми със съня, вземали успокоителни, при бабата се появили проблеми със сърцето и кръвното. Лелята в продължение на една година ежедневно посещавала гроба на племенника си. И тримата ищци не са преодолели болката и страданието от смъртта на техния племенник и внук и към настоящия момент. С молба, вх. № 13900/ 23.10.2019 г., ищците са отправили писмена застрахователна претенция до ответното застрахователно дружество за изплащане обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди, но такова не е било изплатено от застрахователя. Ищците оценяват претърпените от тях неимуществени вреди на сумата 100 000 лева за всеки един от тях и претендират заплащането на тази сума от застрахователя, ведно с лихвата за забава върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба – 02.06.2020 г. до окончателното изплащане на главниците.

Пред Габровския Окръжен съд е образувано гр.д. № 30/ 2020 г. по описа на съда.

В о.с.з. на 24.11.2020 г. процесуалният представител на ищците – адвокат О. е заявил, че подържа исковата молба.

С отговора на исковата молба ответникът е оспорил, както основателността на исковете възразявайки, че ищците не са материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на пострадалото лице, така и претендирания размер на обезщетенията. В пледоарията си по съществото на делото процесуалният представител на ответника – юрисконсулт Ч. е поискала от съда да отхвърли исковете, 3 излагайки съображения за тяхната неоснователност.

От фактическа страна се установява следното:

Видно от представените по делото удостоверения за семейно положение, съпруга и деца е, че ищцата Т. ЕМ. Д. е неомъжена, като Е. О. Д. е неин племенник, а по отношение на ищците Л. Г. Л. и ЕМ. Д. Л. – техен внук.

С исковата молба ищците са представили писмени доказателства, които не са били оспорени от ответника и са били приети от съда.

Видно от влязлата в сила на 02.07.2019 г. Присъда № 32/ 01.06.2018 г., постановена по н.о.х.д. № 36/ 2018 г. по описа на Габровския Окръжен съд е, че подсъдимият П. И. Р. е бил признат за виновен в това, че на 08.10.2016 г., на пътен участък между с. Донино, община Габрово и разклона за с.

Лесичери, при управление на МПС – товарна композиция влекач „Мерцедес Актрус“, с рег. № РВ 06****, с прикачено ремарке, е нарушил конкретни правила за движение в ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на Е.

О. Д. от гр. Дряново – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“, пр. 1, във връзка с чл. 342, ал. 1 и чл. 58, ал. 1 от НК.

Видно от приложените 2 бр. справки от „Гаранционен фонд“ е, че процесният автомобил влекач „Мерцедес Актрус“, с рег. № РВ 06**** и прикаченото към него ремарке, са със сключени валидни застраховки „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при застрахователя „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД за периоди, включващи 08.10.2016 г. – датата на ПТП.

Видно от молба, с вх. № 13900/ 23.10.2019 г. е, че ищците са отправили писмена застрахователна претенция до ответното застрахователно дружество, което с 3 бр. писма до всеки от ищците, с дата 13.11.2019 г. на изпращането им, е отказало да заплати застрахователно обезщетение за неимуществени вреди.

По искане на ищците съдът е допуснал изготвянето на съдебномедицинска експертиза /СМЕ/ с конкретно поставени въпроси. В заключението си вещото лице д-р С. Р. – началник отделение „Клинична патология“ към болницата в Габрово е отговорил на поставените въпроси. В о.с.з. на 24.11.2020 г. вещото лице е заявило, че подържа заключението си, като е отговорило на въпросите на страните и на съда. Съдът не е приел 4 заключението предвид заявеното от вещото лице, че не е извършил преглед на ищците, тъй като не е психолог или психиатър и не може да извърши професионален преглед в тази насока, и е допуснал извършването на нова СМЕ от вещо лице - психиатър.

В заключението си по представената съдебно - психиатрична експертиза /СПЕ/ вещото лице д-р Ц. И. Ц.-психиатър, е отговорил на поставените въпроси. В о.с.з. на 19.01.2021 г. вещото лице е заявило, че подържа изготвеното заключение и е отговорило на въпросите на процесуалния представител на ответника юрисконсулт Ч.. Страните не са оспорили заключението и съдът го е приел.

По делото съдът е допуснал до разпит двама свидетели.

С оглед на тази фактическа обстановка, въззивният съд достига до следните правни изводи:

Обжалваното Решение е валидно, допустимо, но неправилно.

За да се уважи иска, с правно основание чл. 432 от КЗ, следва да са налице, кумулативно, предпоставките от сложния фактически състав на деликтната отговорност; да е налице валидно застрахователно правоотношение, както и да е налице особената предпоставка по чл. 380, ал. 1 от КЗ – отправена писмена застрахователна претенция към застрахователя.

Тъй като пострадалото лице е племенник на едната ищца и внук на другите двама ищци, същите следва да са материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от настъпилата му смърт.

С оглед наличието на влязла в сила Присъда, която е задължителна за настоящия състав на въззивния съд, разглеждащ гражданските последици от деянието относно това, дали то е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца, Великотърновският Апелативен съд намира, че е налице виновно и противоправно деяние, в резултат на което по непредпазливост е причинена смъртта на Е. О. Д., т.е. налице е фактическия състав на деликтната отговорност.

Не е спорно между страните по делото наличието на валидно застрахователно правоотношение, което се установява от представените 2 бр. справки от „Гаранционен фонд“.

5

На 23.10.2019 г. ищците са отправили писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380, ал. 1 от КЗ, на която са получили отказ от застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение.

Спорен между страните е въпросът дали ищците са материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Е. О. Д. – племенник на едната ищца и внук на другите двама ищци?

На този въпрос отговор е даден в ТР № 1/ 21.06.2018 г. на ВКС по т.д.

№ 1/ 2016 г., ОСНГТК, докладчик съдия В. Р.. В т. 1 от него е посочено, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена при непозволено увреждане смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4/ 25.05.1961 г. и Постановление № 5/ 24.11.1969 г. на Пленума на ВС, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.

В тази насока първостепенният съд е дал правилни указания с доклада по делото, че следва да се докаже изключителната емоционална връзка между ищците и починалото лице.

Във връзка с доказването й са били допуснати до разпит двама свидетели.

Свидетелката К. В. заявява, че познава семейството повече от 30 години покрай лелята. Твърди, че са едно домакинство и са живеели абсолютно заедно – в една къща. Детето на брата на свидетелката е един набор с Е. и двете с лелята, с количките, са ги гледали като техни деца. След смъртта на Е., ищците са съсипани, потънали в мъка. Дядото от активно спортуващ човек, който е бил за пример, защото има много спортни успехи, всички в града го познават, не е същия човек. За бабата нямало какво да се говори. За лелята, всички са съсипани. Е. живеел винаги в тази къща и полагал грижи за бабата и дядото, за лелята.

Свидетелката П. С. В. – съседка на ищците заявява, че познава семейството много отдавна, тъй като живеят в кооперация на един етаж – врата срещу врата, а с бабата Л. работели заедно в банка. Детето отраснало 6 при бабата, дядото и лелята – имало своя собствена стая в апартамента на втория етаж. Родителите му също живеели в кооперацията, но в отделно таванско помещение, като мансарда. Момчето непрекъснато се грижело за ищците, като имали здравословни проблеми ги карал на лекар. Помагало и на баща си, който произвеждал хляб, като разкарвало хляба до Габрово. Смъртта на момчето се отразила много зле на здравословното състояние и физическото здраве на ищците, те са психически разстроени и до ден днешен е така.