Решение № 150 от 19.02.2025, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 150 гр. Стара Загора, 19.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Олга Златева при участието на секретаря Лазарина Ф. Лазарова като разгледа докладваното от Олга Златева Гражданско дело № 20245530100002 по описа за 2024 година

Предявен е иск от Х. Г. К. - от гр. Стара Загора, против „Уникредит Булбанк“ АД – гр.София, по чл. 55 ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че е сключил с ответника Договор за ипотечен банков кредит № 538 от 28.03.2008г., по силата на който банката му е предоставила ипотечен кредит в размер на 40 500 евро. Кредитът бил предоставен при променлив годишен лихвен процент /ГЛП/, формиран по следната методология - базисен лихвен процент – БЛП, /зависещ от пазарния индекс - едномесечен Euribor/ и твърда надбавка.

Съгласно чл. 4 от договора, ГЛП се формирал от сбора на базисен лихвен процент и надбавка към него, определени в размер по т. 4.1а, като към датата на сключване на договора БЛИ бил в размер на 4,2 %, а надбавката - 2,5 %, т.е. ГЛП бил 6,70 %. От тези клаузи било видно, че: 1/ възнаградителната лихва е наименована „годишен лихвен процент“, 2/ ГЛП се формира от сбора на базисен лихвен процент /индекс/ и надбавка към него, 3/ надбавката е във фиксиран размер от 2,5 %, а БЛП се препраща към т.10.3 и 10.4 от ОУ по кредити на физически лица, което предполагало той да е променлива величина, 4/ в договора били посочени размерите към датата на договора на ГЛП /6,70 %/, на базовия лихвен индекс /4,2 %/ и на надбавката.

Следователно, договорът въвеждал променлив ГЛП, което се явявало следствие от променливия характер на едната му компонента - БЛИ. При това липсвала договорна клауза, която да поставя граници на движение на ГЛП - минимален или максимален размер, той се формирал автоматично от сбора на фиксирана надбавка и променлив БЛИ, определян по реда на т. 10.3 и 10.4 от ОУ по кредити на физически лица - Ипотечни кредити, като за промените в ГЛП не трябвало акт на банката /освен ако за БЛИ това се изисква според ОУ/.

Този извод следвало да бъде проверен и чрез анализ на релевантните клаузи от приложимите ОУ от 2007г. Така, според 10.2 от ОУ, ГЛП по усвоената част от 1 кредитите се формирал от сбора от БЛИ, приложим за съответния период на олихвяване /един месец/, плюс надбавка за редовен дълг, определена в договора, съгласно т. 10.3.2 за БЛИ се прилагал при кредити в евро - едномесечния Euribor, равен на индекса, публикуван на страница Euribor на Ройтерс в 11:00 централно европейско време два работни дни преди първия работен ден от всеки месец, и се прилагал от първия работен ден на месеца до деня, предхождащ първия работен ден на следващия месец включително. Или според ОУ, ГЛП също се формирал от сбора на БЛИ и надбавка, определена в договора. Тези ОУ от 2007г. не съдържали изискване, че за прилагането на така формирания ГЛП и промените в него е необходимо изрично решение на орган на банката. Този извод бил и в унисон с разпоредбите на т. 11.1.2 и т.

11.1.4 от договора. Следователно, по ОУ от 2007г. бил закрепен автоматизъм на промяната в ГЛП. Предвиденото в т. 11.1.1, изр. 2 от договора задължение на банката за обявяване на БЛИ в интернет страницата й не било условие за влизане в сила на промените в ГЛП, а има единствено информативно значение. Банката обаче не спазвала договорената методология.

С Решения на УС на „Уникредит Булбанк” АД, обективирани в Протоколи: № 38/14.10.2008г., № 40/22.10.2008г., № 42/31.10.2008г. и № 9/26.02.2009г., банката, без съгласие на ищеца, в нарушение на подписания договор, променила методологията на изчисляване на ГЛП по вече отпуснати кредити чрез въвеждането на допълнителни начисления, наречени „премия”, и поради тази причина отказвала да намали ГЛП. В резултат на измененията на методологията за изчисляване на ГЛП, формулата била както следва: 1М Euribor + твърда надбавка + премия. Към настоящия момент ГЛП бил 10,085%.

Като оправдание за действията си, банката посочвала разпоредбата на чл. 11.1.3 от раздел II. Условията за усвояване и обслужване на кредита и изпълнение на задълженията по договора за банков кредит, която имала следната редакция: „При кредити издължавани чрез анюитетни вноски /еднакви всеки месец, включващи главница и лихви към падежа на задължението за плащане на съответната анюитетна вноска/ ГЛП по кредита за съответния лихвен период от лихвения план се фиксира в размера по т.4.1.а и не се променя, освен когато пазарните условия водят до необходимост от увеличаването му най-малко с 1 /един/ пункт. Кредитополучателят дава съгласието си Кредиторът да променя едностранно размера на ГЛП за дадения лихвен период по лихвения план по точка 4.1.а, определен съгласно предходната точка, съответно размера на анюитетната вноска, без за това да е необходимо сключване на допълнително споразумение между страните, при нарастване на БЛП с повече от един пункт от размера, определен от Кредитора в деня на сключването на настоящия договор или от размера му, формиран след промяна по реда на настоящата точка. Кредиторът уведомява Кредитополучателя за извършената промяна в едноседмичен срок на адреса за кореспонденция, посочен в искането за отпускане на кредит и/или по реда, установен в Условията по кредити на физически лица.”.

Счита, че разпоредбата е нищожна на основание чл. 26 ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл.

147 ал. 1, чл. 143 т. 3, т. 10, т. 12 и т. 17 от ЗЗП и чл. 58 ал. 1, т. 2 от ЗКИ, както и поради противоречие с морала и добрите нрави.

Съгласно разпоредбата на ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, била всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като примерно са посочени някои неравноправни клаузи. Посочената разпоредба от договора не била индивидуално 2 уговорена, тъй като същата била част от ОУ на банката и била изготвена предварително от банката и ищецът не е имал възможност да влияе върху съдържанието й. Това се потвърждавало и от извлечение от Протокол № 27 от заседание на КЗП, проведено на 21 юни 2010г.

Съгласно чл. 147 ал. 1 от ЗЗП „клаузите на договорите, предлагани на потребителите, трябва да бъдат съставени по ясен и недвусмислен начин” - т.11.1.3 от ОУ - 2007г. на договора не отговаряла на това изискване: като предпоставка за изменение в размера на лихвения процент в нея се сочил случаят, когато „пазарните условия водят до необходимост от увеличаване” на ГЛП с повече от 1 пункт. Така формулираната предпоставка се явявала лишена от конкретно съдържание: изобщо липсвала дефиниция в договора и ОУ на термина „пазарни условия” - поради това изобщо не можело да се направи извод изменението в условията на кой пазар трябва да се изследват, доколкото изобщо не можело да се предположи какъв пазар се има предвид в цитираната уговорка на общите условия - той не само не бил дефиниран, но не бил посочен по какъвто и да е признак или сегмент на пазара /продуктов, географски или друг/, измененията в който да могат да бъдат реално преценени като предпоставка за приложимостта на т. 11.1.3 от общите условия – 2007г. При тази липса на определеност терминът „пазарни условия” бил с толкова широко съдържание, че всъщност такова конкретно съдържание изобщо липсвало.

Нарушаването на чл. 147 ал. 1 от ЗЗП чрез ползване на недефинирани термини за възникване правото на банката едностранно да изменя договора се явявало самостоятелно основание за нищожност на посочената клауза, доколкото в тази хипотеза е налице общото основание на чл. 143 от ЗЗП, отделно от прякото нарушаване на чл. 147 ал. 1 от ЗЗП.

Отделно от изложеното, в посочената клауза изобщо липсвало указание в какви случаи изменението в пазарните условия води до „необходимост” от увеличаване на лихвения процент и то над посочените размери - 1 пункт. При безкрайно обтекаемата редакция на т. 11.1.3 от ОУ - 2007г. всъщност изменението на размера на лихвите било дотолкова безсъдържателно и неконкретно, че реално това изменение зависело само от волята на едната страна по договора - ответната банка. Подобно становище се изразявало и в решение на съда - четвърти състав от 30 април 2014г. по дело С-26/13, че договорната клауза се счита за изразена на ясен и разбираем език, когато е правилна, както от граматична гледна точка, така и в нея е изложен прозрачен механизъм. Видно от гореизложеното, не било налице никакъв прозрачен механизъм за формиране на лихвата в т. 11.1.3 от Договора.

В случай, че съдът приеме, че клаузата е формулирана по ясен и недвусмислен начин, счита, че същата противоречи на следните императивни разпоредби: В чл. 143 т. 3 от ЗЗП изрично се сочело, че неравноправна клауза е тази, която поставя изпълнението на задълженията на търговеца или доставчика в зависимост от условие, чието изпълнение зависи единствено от неговата воля. В настоящия случай, промяната на лихвения процент зависела единствено и само от волята на банката.

Доказателствата в тази насока били следните:

- В Договора се излагало, че банката може да променя лихвения процент, когато пазарните условия налагат това, но понятието пазарни условия не само, че не било определено в договора, но нямало и заложен максимален праг, до който банката можела да променя размера на лихвения процент, нито критерии, по които ще се оценява дали са настъпили тези условия и съответно изменението на лихвения процент;

3

- В решение № 1 от Протокол № 40 от 22.10.2008г., се казвало, че право на увеличение на лихвените проценти със 100 базисни пункта да бъде направено по отношение на кредитите, за които банката има право. В т.2 на същия протокол се предвиждало подобно увеличение от 100 базисни пункта за всички останали кредити, т.е за кредити, за които банката нямала право също следвало да бъдат увеличени лихвите. А в т.3 се казвало, че увеличението не засягало кредитите, отпуснати на служителите и персонал на лизинг. Това доказвало, че банката променя лихвените проценти по собствена воля, без значение дали има право или не и че пазарните условия се преценявали по един начин за физическите лица неслужители и за физическите лица служители, което свидетелствало както за грубото неспазване на договореното между страните, така и че изменението на лихвения процент било изцяло във властта на банката;

- В протокол № 38/14.10.2008г., т. 1, банката променила едностранно начина на формиране на базовия лихвен процент, като включвала понятието премия. Макар, че в договора било посочено понятие БЛП, банката по своя воля заменяла понятието БЛП със създаденото от нея БЛП и по този начин, определянето на лихвения процент ставало изцяло зависимо от нейната воля. В т.4 на същия протокол се сочело, че в случай, че Управителният съвет на „Уникредит Булбанк“ АД определи други условия за формиране на БЛП, той ставал автоматично задължителен за всички кредити.

Имайки предвид, че договорът е сключен на 10.10.2007г., а протоколът е от 14.10.2008г., се явявало безспорно доказателство, че банката променя едностранно, както методологията, така и размера на лихвения процент, което се явявало поредното потвърждение за едностранно и самоволно определяне на ГЛП. В т.6 от същия протокол се казвало, че новите изменения се прилагат спрямо заварените договори за кредит по решение за всеки конкретен случай, прието от ГОД или овластен от него служител на банката, въз основа на проведени с кредитополучателя преговори или постигнато съгласие. Подобни преговори или съгласие не били водени, респективно постигнати с ищеца, но въпреки това, всички тези изменения били приложени по отношение на сключения договор.

Счита, че клаузата на чл. 11.1.3 от договора попада и в хипотезата на чл. 143 т.

10 от ЗЗП. Съгласно тази разпоредба, неравноправна клауза била тази, която позволява на търговеца или доставчика да променя едностранно условията на договора, въз основа на непредвидено в него основание. В конкретния случай това основание се наричало величината „премия” и формулировката „когато пазарните условия водят до необходимост”. Величината „премия“ не фигурирала в сключения от ищеца договор, но същата била начислявана към едномесечния Euribor и в момента стойността й била 4 пункта и единствената причина, поради която ГЛП на ищеца не е намален в съответствие с договореното. Формулировка „когато пазарните условия водят до необходимост”, се характеризирала с неопределеност, която навеждала на извод, че било изцяло във властта на банката да преценява от една страна наличие на причина, от друга страна основателност на причината, въз основа на които да променя базовия лихвен процент и на трето място с колко да промени лихвения процент. В договора бил определен само минималният праг на промяната, но не и максималният праг. При такава формулировка „... когато пазарните условия водят до необходимост“ и въведената лихвообразуваща величина „премия”, не съдържащи в себе си посочване на конкретно основание за промяна на лихвения процент, по начин такъв, че да не се попадне в хипотезата на чл. 144 от ЗЗП.