Решение № 164 от 21.10.2026, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 164 гр. Бургас, 21.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Калина Ст. Пенева

Албена Янч. Зъбова Кочовска при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело № 20262000500270 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

С решение № 451/18.06.2026 год. по гр.д. № 895/2025 год. по описа на Бургаския окръжен съд е прието за установено по претенцията на М. В. П. с ЕГН **********, с адрес в гр. Б., к-с „С.“ бл. **, вх. *, ет. *, ап. ***, против Б.

В. С. с ЕГН **********, с адрес в гр. Б., ул. “В. Л.“ № **, ет. *, че Б. В. С. дължи на М. В. П. сумата от 24 000 лв. с равностойност от 12 271 евро главница по сключено между страните споразумение от 02.08.2024 год. с нотариална заверка на подписите от същата датата, като е отхвърлена претенцията в останалата част до предявения размер от 30 000 лв. с равностойност 15 338,76 евро. Осъден е Б. В. С. с ЕГН **********, с адрес в гр. Б., ул. “В. Л.“ №**, ет. * да заплати на М. В. П. с ЕГН **********, с адрес в гр. Б., к-с „С.“ бл. **, вх. *, ет. *, ап. *** разноски в заповедното производство - 1680 лв., равняващи се на 858,97 евро и разноски в първоинстанционното производство в размер на 245,42 евро. Осъдена е М.

В. П. с ЕГН **********, с адрес в гр. Б., к-с „С.“ бл. **, вх. *, ет. *, ап. *** да 1 заплати на Б. В. С. с ЕГН **********, с адрес в гр. Б., ул. “В. Л.“ № **, ет. *, разноски в първоинстанционното производство в размер на 286,32 евро.

Подадена е въззивна жалба от Б. В. С., чрез процесуален представител адв. С. Е., срещу решението в осъдителните му части. Твърди се, че решението в обжалваните части е неправилно като незаконосъобразно и постановено при допуснати процесуални нарушения във връзка със събиране на доказателствата, поради което делото е останало неизяснено от фактическа страна. Оспорен е отказа на съда да допусне всички поискани доказателства по твърдението на ответника, че средствата, описани в споразумение с нотариална заверка на подписите от 02.08.2024 г. не са предоставен заем, а са средства, вложени в ремонт и довършване на обект - пицария „Ексклузив“, нает от „Плейн ексклузив“ ЕООД, с ЕИК 206678230 - фирмата на ответника, с цел общо използване и последващо съвместно експлоатиране на посочения обект от страните по делото. Сочи се, че твърденията на ответника относно липсата на заемно правоотношение могат да бъдат счетени за установени дори и от събраните по делото доказателства - тетрадка на разходите, копие от чиито страници са представени по делото и показанията на свидетеля П. П., фактури на името на фирмата на ответника и договор за наем на обекта, доказващи предназначението на вложените средства закупувани от ищцата, като се твърди, че в нарушение на съдопроизводствените правила, окръжният съд не е допуснал другите допустими доказателства, а именно: поисканата съдебно-техническа експертиза за вида и стойността на вложените материали и ремонтни дейности в обект пицария „Ексклузив“, разпечатка от интернет публикация от 06 февруари 2026, в 15:52:06 ч. в интернет медията Искра.бг. с приложени два записа, за която се твърди, че съдържа признание за факти, че С. не дължи на М. П. претендираната сума, звуков файл на електронен носител - флаш-памет съдържащ запис на разговор между ищцата М. П., съпруга й Н. Д. и Б. С. и линк към цитираната по-горе статия, относно твърдение за извънсъдебно признание за недължимост на процесната сума, изискване от собственика на интернет сайта Искра.бг. да представи първичния запис от медията за удостоверяване на точността на възпроизвеждането и допускане до разпит на свидетел, присъствал на записания разговор-сина на С., задължаване по чл.176 от ГПК по искане на ответника, ищцата М. В. П. да отговори на формулирани от него въпроси. С въззивната жалба са направени доказателствени искания:

2

На основание чл.266, ал.3 от ГПК да бъдат събрани от въззивния следните доказателства, които не са били допуснати и събрани от окръжния съд, чрез допускане на : 1.Фоноскопска /аудио/ експертиза, за проверка на автентичността и идентификация на глас, като вещото лице отговори на следните въпроси: Манипулиран ли е записа? Да се установи има ли следи от редакция или монтаж, има ли прекъсвания, има ли допълнителен монтаж, технически цял ли е записа? Налице ли е идентичност на гласовете на участващите в разговора лица? Да се възпроизведе на хартиен носител точния текст на записа. 2.Съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която да отговори на следните въпроси: Да извърши сравнителен анализ между осчетоводените разходи в „Маями груп Бургас“ ООД, с ЕИК 207695898, гр. Б., ул. “В. Л.“ № **, ет. * през периода 01.01.2024 г.- 31.12.2024 г., които са свързани с ремонта на наетото помещение пицария „Ексклузив“ със записите в тетрадката, започващи със записа „платено от М.“ и да се установи има ли съвпадения. Ако има съвпадения, да се посочат конкретно по вид и сума.

Вещото лице да осъществи контакт със счетоводителя на дружеството М. Х.

П., **********. /Уточнено е, че искането е обусловено от необходимостта да бъде извършен сравнителен анализ между осчетоводените разходи в „Маями груп Бургас“ ООД с ЕИК 207695898, през периода 01.01.2024 г.- 31.12.2024 г., които са свързани с ремонта на наетото помещение пицария „Ексклузив“, със записите в тетрадката, чийто оригинал се съхранява от ответника за нуждите на експертизата./3.Съдебно-техническа експертиза за вида и стойността на вложените материали и ремонтни дейности в обект пицария „Ексклузив“ към датата на подписване на процесното споразумение. 4.Да бъде задължено на основание чл.192, ал.1 от ГПК трето неучастващо в делото лице ПК“Наркооп“ Бургас-наемодател на обекта пицария „Ексклузив“, на основание чл.192, ал.1 от ГПК, да представи всички договори за наем на обекта, находящ се в Мин.бани Бургас, сключени с „Плейн ексклузив“ ЕООД, с ЕИК 206678230, „Маями груп Бургас“ ООД с ЕИК 207695898 и „МАЯМИ 7“ ООД, ЕИК 208014616, както и всички протоколи към тях - за наемане и предаване и за прекратяване на договора и предаване на наемодателя.5. Да бъде задължено на основание чл.192, ал.1 от ГПК, трето неучастващо в делото лице - Община Бургас, да представи удостоверения за категоризации, издадени за обекта , находящ се на кръговото кръстовище в Минерални бани, както следва: № 2833 със срок от 13.09.2018 г. - 12.09.2023 г.; № 3806 със срок от 30.01.2025 г. 3 29.01.2030 г.; № 3909 със срок от 29.09.2025 г. - 20.09.2027 г. и № 3947 със срок от 08.12.2025 г. - 07.12.2030 г. 6. На основание чл.176 от ГПК съдът да задължи ищцата М. В. П. да отговори на следните въпроси: За какво е предоставила средства на Б. С.? Как ги е предоставила - в брой или по банка?

Какви ремонти са извършвани с нейната финансова помощ в обекта пицария „Ексклузив“? Кой е извършил ремонтите? Кои дружества с нейно участие експлоатират обекта? Какви суми и кога е възстановил Б. С.?

Направено е искане за отмяна на решението в обжалваните части и за присъждане на направените по делото съдебни разноски.

В дадения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от М. В. П., чрез процесуален представител адв. Д. С., в който са изложени възражения в подкрепа на изводите на окръжния съд по решението в обжалваната от ответника част и неоснователност на възраженията. Сочи се, че от съдържанието на приложеното по делото споразумение от 02.08.2024 г. подписано от страните, се установява по безспорен начин чрез деклариране от С. на обстоятелството, че ищцата му е предала сумата от 30 000 лева като заем за реализиране на инвестиционни намерения на С., а без значение за настоящия спор е за какво в действителност са били ползвани тези средства от С.. Извършено е позоваване на това, че изрично е посочено в споразумението, че сумата от 30 000 лева вече е била предадена на ответника като заем, като в тази си част споразумението представлява надлежно деклариране и признание от С. на това обстоятелство и на основанието за получаване от него на тази сума. Твърди се, че нормалните житейски отношения предполагат, ако волята на страните е била друга, съдържанието на споразумението да бъде друго и различно, но в случая в него няма и дума, която да подкрепя тезата и възраженията на ответника. Сочи се, че по делото не се съдържа никакво друго писмено доказателство, като например обратно писмо, което да е подписано от страните и което да разкрива друга тяхна воля, съответстваща на фактическата и правна обстановка развита от С.. Сочи се, че в случая отношенията по споразумението са договорени в рамките на предоставената договорна свобода, като уговорените права и задължения не противоречат на закона, поради което недоказани по делото са възраженията относно валидността му с доводи за нищожност поради липса на основание, противоречие с добрите нрави, и унищожаемост при крайна нужда и явно неизгодни условия. Оспорени са твърденията на въззивника, че окръжният съд 4 е допуснал процесуално нарушение и че е налице основанието по чл. 266, ал. 3 от ГПК за събиране от въззивния съд на доказателства, които не са допуснати от първоинстанционния съд. Сочи се, че за тези доказателства липсва обосновка какво значение биха имали те за решаване на делото, възразено е за събирането им във въззивното производство. Направено е искане за потвърждаване на решението в обжалваните части.

Въззивната жалба е подадена в срок, от името на легитимирано лице, срещу подлежащ на въззивно обжалване пред настоящия съд съдебен акт и е ДОПУСТИМА.

С обжалваното решение Бургаският окръжен съд се е произнесъл по искова претенция с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.

С мотивирано определение № 346/07.08.2026 год. по делото, въззивният съд е оставил без уважение исканията на въззивника за събиране на доказателства.

В открито съдебно заседание на въззивния съд страните поддържат направените искания и изразените становища.

Бургаският окръжен съд е сезиран с искова молба от ищцата М. В. П. срещу ответника Б. В. С., за установяване по отношение на ответника на вземането на ищцата по издадена срещу него заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, № 204/23.01.2025 год. по ч.гр.д. № 404/25 год. по описа на Бургаския районен съд, след постъпило в срок възражение срещу заповедта, като от заявената пред окръжния съд претенция за установяване на вземане от 30 000 лв. – главница дължима съгласно сключено между страните споразумение от 02.08.2024 год. с нотариална заверка на подписите от същата датата и разноски в размер на 2100 лв. направени в заповедното производство, претенцията пред настоящия съд се поддържа за главница в размер на 24 000 лв. с равностойност от 12 271 евро и разноски направени в заповедното производство в размер на 1680 лв., равняващи се на 858,97 евро.

В останалите части, с които претенциите са отхвърлени до първоначално заявените размери, решението не е обжалвано и е влязло в сила.

5

В исковата молба се твърди, че с процесното споразумение от 02.08.2024 год. ответникът Б. С. е признал, че е получил от ищцата М. П. предоставени му от нея в заем суми в общ размер на 30 000 лева, предназначени за реализиране на инвестиционните му намерения. Ищцата твърди, ч е с подписване на споразумението ответникът е признал и предаването на заемните суми, като с него е било договорено на посочените падежи ответникът да върне общата заемна сума от 30 000 лв. на пет вноски, но това не е било изпълнено, поради което е поискала издаване и е била издадена заповед по чл.417 от ГПК за задължението на ответника, срещу която той е възразил, поради което тя е предявила иска за да установи вземането си по исков ред.

С отговора на исковата молба ответникът е оспорил иска като неоснователен и недоказан. Освен възраженията направени срещу заповедта в заповедното производство, че „споразумението е нищожно и по него няма изпълнение от М. П., а парите, които е дала, са недължимо платени“ с отговора на исковата молба са направени и възражения, че сумата от 30 000 лв. е стойността на вложени от ответницата парични средства за материали за ремонт и довършване на пицария „Ексклузив“, наета от фирмата на ответника „Плейн ексклузив“ ЕООД, които материали тя е доставяла до обекта на ответника с цел последващото му съвместно експлоатиране, което не е било реализирано, а ищцата впоследствие е започнала самостоятелна експлоатация на обекта. Оспорено е твърдението на ищцата, че сумата от 30 000 лв. му е била предоставена в заем. Споразумението е оспорено като нищожно на две евентуални основания – поради липса на основание, с твърдение, че признатия „дълг“ не е основан на реално правоотношение - заемно правоотношение реално не съществува и ответникът не дължи на ищцата връщане на заета сума, и поради противоречие с добрите нрави – с твърдение, че ищцата използвала зависимостта и доверието на ответника, за да извлича едностранна изгода от обекта, както и евентуално като унищожаемо – подписано в състояние на нужда и явно неизгодни условия, с твърдение, че към момента на сключването му ответникът е имал нужда – трябвало да завърши наетия от неговата фирма обект, а условията били явно неизгодни, тъй като средствата предоставени от ищцата били вложени в общ интерес, като ищцата се е възползвала от неравностойното му положение.

Разпечатката съдържа 29 от 83 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a7f5a51a-2d3a-49ba-8457-d78a4338f358