Решение № 579 от 21.03.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 579 гр. София, 21.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

Антоанета Г. Ивчева при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова като разгледа докладваното от Нели С. Маринова Въззивно гражданско дело № 20211100510060 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 20051138/23.02.2021 г., постановено по гр. д. № 1984/20 г. по описа на СРС, 47 състав, Д., в лицето на П. на Р.Б., е осъдена да заплати на С. Д. С., на основание чл.

2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2000 лв., настъпили в резултат на воденото срещу него наказателно производство по НОХД N 22658/12 г. по описа на СРС, 116 състав, приключило с влязла в сила на 27.07.2016 г. оправдателна присъда, ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 27.07.2016 г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски в размер на 73,00 лв., съобразно с уважената част от иска, като искът с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за разликата до пълния предявен размер от 15 000 лв. е отхвърлен.

Постъпила е въззивна жалба от П. на Р.Б. срещу решение № 20051138/23.02.2021 г., постановено по гр. д. № 1984/20 г. по описа на СРС, 47 състав, в частта му, в която П. е осъдена да заплати законната лихва върху сумата от 2000 лв., считано от датата – 27.07.2016 г. до окончателното плащане. Твърди, че решението на първоинстанционния съд в тази му част е неправилно и следва да бъде отменено, тъй като с отговора на исковата молба е било направено възражение за изтекла 3 – годишна погасителна давност по отношение на лихвата за забава на основание чл. 111, б. „в“ ЗЗД, което не е обсъдено от съда.

Въззиваемият – С. Д. С. не е подал отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, 1 ал. 1 ГПК.

Първоинстанционното решение в частта му, в която П. на Р.Б. е осъдена да заплати на С. Д. С. на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2000 лв., настъпили в резултат на воденото срещу него наказателно производство по НОХД N 22658/12 г. по описа на СРС, 116 състав, приключило с влязла в сила на 27.07.2016 г. оправдателна присъда, както и в частта му, в която искът с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 15 000 лв., е влязло в сила като необжалвано.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.

Ищецът С. Д. С. твърди, че по ДП N 105/12 г. по описа на ГДБОП, пр. пр. N 19993/12 г. по описа на СРП, е било повдигнато обвинение срещу него за това, че на 29.06.2012 г. в гр. София, на ул. **** пред N 79, в л. а. „Фиат“, с ДК ****, e държал акцизни стоки – 2500 кутии цигари, при цена на една кутия от 7,50 лв., всичко 18 750 лв. с дължим акциз от 9362,50 лв., без бандерол, като такъв се изисква по закон – чл. 28 от Закона за тютюна и тютюневите изделия. Посочва, че за повдигнатото му обвинение е бил внесен обвинителен акт и е било образувано НОХД N 22658/12 г. по описа на СРС, 116 състав, по което на 23.09.2015 г. е бил признат за невиновен. Твърди, че по протест на СРП е било образувано ВНОХД N 4827/15 г. по описа на СГС, по което оправдателната присъда е била потвърдена с влязло в сила решение. Претендира от ответника заплащането на сумата от 15 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на воденото срещу него наказателно производство по НОХД N 22658/12 г. по описа на СРС, 116 състав, приключило с влязла в сила на 27.07.2016 г. оправдателна присъда, ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 27.07.2016 г. до окончателното плащане. Претендира разноски.

Ответникът – П. на Р.Б. оспорва исковете. Твърди, че размерът на претендираното обезщетение е прекомерен. Прави възражение за изтекла 3 – годишна погасителна давност по отношение на лихвата за забава на основание чл. 111, б. „в“ ЗЗД.

От приложеното към делото НОХД N 22658/12 г. по описа на СРС, 116 състав, се установява, че с решение от 27.07.2016 г., постановено по ВНОХД N 4827/15 г. по описа на СГС, е потвърдена присъда от 23.09.2015 г., постановена по НОХД N 22658/12 г. по описа на СРС, 116 състав, с която подсъдмият С. Д. С. е признат за невиновен за това, че на 29.06.2012 г. в гр. София, на ул. **** пред N 79, в л. а. „Фиат“, с ДК ****, e държал акцизни стоки – 2500 кутии цигари, при цена на една кутия от 7,50 лв., всичко 18 750 лв. с дължим акциз от 9362,50 лв., без бандерол, като такъв се изисква по закон – чл. 28 от Закона за тютюна и тютюневите изделия, в немаловажен случай, и го е оправдал по обвинението по чл. 234, ал. 1 НК.

2

При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК – от процесуално легитимирана страна, поради което е допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо в обжалваната му част. Първоинстанционният съд не е допуснал и нарушение на императивни материалноправни норми.

Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба, по отношение на правилността на решението в обжалваната му част, въззивният съд намира следното:

Първоинстанционното решение в частта му, касаеща иска с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, е влязло в сила като необжалвано.

Спорният въпрос по делото е от кой момент се дължи лихва за забава върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди с оглед направеното с отговора на исковата молба възражение за изтекла 3 – годишна погасителна давност на основание чл.

111, б. „в“ ЗЗД по отношение на лихвата за забава.

Съгласно разясненията, дадени с т. 4 от ТР № 3/22.04.2004 г. по тълк. гр. д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, отговорността на Д. за причинените на ищеца неимуществени вреди от незаконни действия на правозащитни органи възниква от момента на влизане в сила на оправдателната присъда. От този момент държавните органи изпадат в забава, дължат лихва върху размера на присъденото обезщетение и започва да тече погасителната давност за реализиране отговорността на Д..

С отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за изтекла 3 – годишна погасителна давност на основание чл. 111, б. „в“ ЗЗД по отношение на лихвата за забава, което не е обсъдено изобщо от първоинстанционния съд.

С оглед изложените във въззивната жалба в тази връзка доводи от въззивника – ответник въззивният съд намира следното:

Предявяването на иска прекъсва течението на давността. В случая, искът е предявен в съда на 13.01.2020 г., поради което вземането за лихва за забава е погасено по давност на основание чл. 111, б. „в“ ЗЗД за периода от 27.07.2016 г. до 12.01.2017 г.

Поради частичното несъвпадение на крайните изводи на първоинстанционния съд с тези на въззивния съд решение № 20051138/23.02.2021 г., постановено по гр. д. № 1984/20 г. по описа на СРС, 47 състав, в частта му, в която въззивникът – ответник е осъден да заплати на въззиваемия – ищец законна лихва върху сумата от 2000 лв., считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда - 27.07.2016 г., следва да се отмени като неправилно, като вместо него следва да се постанови друго, с което иска за присъждане на лихва за забава за 3 периода от 27.07.2016 г. до 12.01.2017 г. следва да бъде отхвърлен като погасен по давност.

Решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено като правилно в останалата му обжалвана част.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 20051138/23.02.2021 г., постановено по гр. д. № 1984/20 г. по описа на СРС, 47 състав, в частта му, в която Д., в лицето на П. на Р.Б., е осъдена да заплати на С. Д. С., ЕГН: **********, законната лихва върху сумата от 2000 лв., считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 27.07.2016 г., КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане от П. на Р.Б., с адрес: гр. София, бул. Витоша N 2, на С. Д. С., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж. к. ****, на лихва за забава върху сумата от 2000 лв., считано от 27.07.2016 г. до 12.01.2017 г., като погасен по давност.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му обжалвана част.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4