Определение № 388 от 10.07.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 388 гр. Варна, 06.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Асен Вл. Попов

Членове:

Яна Панева

Стоян К. Попов като разгледа докладваното от Асен Вл. Попов Въззивно частно наказателно дело № 20233100600811 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 и сл. от НПК .

С определение № 645 от 28.04.2023 г. по ЧНД № 1422/2023 г. по описа на Районен съд - Варна, като законосъобразно и обосновано е било потвърдено постановление от 14.03.2023г. на прокурор при РП - Варна за частично прекратяване на наказателното производство по ДП № 1036/2021 г. по описа на РУ МВР – Провадия, водено за престъпление по чл. 209, ал.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК, по отношение на И.П. М. за извършено от него съставомерно деяние по посочената разпоредба от НК, през периода 09.02. – 14.03. 2021г. в с. Н, общ. Ветрино, в резултат на което да е била причинена имотна вреда на свидетелите Х.В.Х и М. С. С. в размер на 10 202 лева.

Срещу така постановеното определение е постъпила въззивна частна жалба от М. С., в която се твърди, че от постановлението на ВРП не е ясно каква фактическа обстановка прокурорът е приел за установена и доказана.

Според жалбоподателката проведеното разследване не е довело до изясняване на релевантните по делото обстоятелства и възразява срещу приетото от първоинстанционният съд и прокурора, спорът да е гражданскоправен, тъй като е била измамена от обвиняемият, като за това има достатъчно събрани по досъдебното производство доказателства. Описва в хронологичен ред събитията, така както ги е възприела. Накрая моли за отмяна на обжалваното определението и връщане делото на Районна прокуратура – Варна за продължаване на разследването.

1

Въззивният съд, след като се запозна с изложените в жалбата доводи и с материалите по делото и след като сам извърши служебна проверка на атакувания съдебен акт и на прекратителното постановление, приема за установено следното:

Досъдебно производство №1036/21г. на РУ – Провадия е образувано на 18.08.2021 г. и водено за престъпление по чл. 209, ал.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК. Разследването е било предприето с оглед данни, че в периода 31.10.2020г. – 14.03.2021 г. в гр. Варна, на свидетелите Г.И.Т и Теодорка Петрова Балчева е причинена имотна вреда в размер на 3 800 лева, а на свидетелите Х.В.Х и М. С. С. – имотна вреда в размер на 10 202 лева, след като били въведени в заблуждение, че ще им бъде предоставена услуга, свързана с извършване на СМР. С постановление от 24.10.2022 г. в качеството на обвиняем е бил привлечен И.П. М..

С атакуваното постановление на прокурор при ВРП от 14.03.2023 г., наказателното производство по ДП № 1036/2021 г. по описа на РУ - Провадия е било частично прекратено по отношение на подсъдимия, за това че през периода 09.02.2021г. – 14.03.2021г. в с. Н, общ. Ветрино, е причинил имотна вреда на свидетелите Х. и С..

Това частично прекратително постановление е било обжалвано пред РС - Варна от пострадалата М. С. С. и потвърдено с определение №645 от 28.04.2023 г. по ЧНД №1422/2023г. по описа на Районен съд - Варна, като законосъобразно и обосновано.

За да постанови горепосоченото определение първоинстанционният съд е извел своя фактическа обстановка, въз основа на събраният по делото доказателствен материал и сходна с тази описана в жалбата на пострадалата , като е приел, че не е налице измама, а се касае за гражданско-правен спор, който следва да бъде отнесен до компетентният граждански съд. Макар в обжалваното постановление действително да не е описана надлежно и приета от прокурора фактическа обстановка, съдът е приел, че безспорно установените по делото факти, видни и от текста на самата жалба, не препятстват проверката за законосъобразност на постановлението от страна на съда, поради което и липсвали основания за отмяна на атакуваното постановление.

Настоящият състав на съда, не изразява съгласие с изложените в 2 атакуваното определение доводи и аргументи и намира за неправилен крайният решаващ извод на първостепенния съд за потвърждаване на постановлението за частично прекратяване на наказателното производство по д.п. №1036/2021г. по описа на РУ - Провадия.

В процедурата по чл. 243, ал. 5 от НПК , в която се осъществява съдебен контрол върху постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство, първоинстанционният съд, както и въззивният, са длъжни да проверят и да се произнесат по въпросите дали прекратителното постановление е обосновано и дали при прекратяването на наказателното производство са били допуснати нарушения на материалния и на процесуалния закон. Освен това задължително следва да бъде преценена и процесуалната законосъобразност на самото разследване, както и на изготвянето на постановлението за прекратяване на наказателното производство.

Предвид гореизложените принципни положения за пределите и обхвата на съдебния контрол в това производство, въззивната инстанция намира, че в процесуалната дейност на прокурора по изготвянето на прекратителното постановление е налице допуснато съществено процесуално нарушение. Констатираният порок касае съществени пропуски и непълноти в съдържанието му, които са убягнали от вниманието на районният съд. В процесният случай в обстоятелствената част на постановлението за частично прекратяване на ВРП липса изложена фактическа обстановка, като единствено са били преразказани свидетелските показания и обясненията на подсъдимият, след което наблюдаващият прокурор е преминал към излагане на своите правните изводи, което води до невъзможност да бъде осъществена проверка дали са налице основанията за прекратяване на наказателното производство. Освен това в постановлението липсва какъвто и да е анализ на събраните по делото доказателства, като не се посочва кои доказателствени материали се кредитират и кои се отхвърлят и игнорират. В случая самото изброяване на приложените в хода на разследването доказателствени способи и на събраните доказателствени източници без анализ на същите не удовлетворява процесуалния стандарт за мотивираност на прекратителния прокурорски акт.

Вместо да констатира посочените

3 пороци от които страда постановлението и да върне делото в предходната фаза на процеса за изготвяне на законосъобразен прокурорски акт, районният съд недопустимо е извел своя фактическа обстановка, чрез интерпретация на събраните в хода на досъдебното производство доказателства.

В тази връзка, настоящият състав намира за нужно да отбележи, че производството по което се разглежда делото е контролно-отменително и съдът не действа като инстанция по същество досежно фактите, не може да събира и проверява нови доказателства, и сам не може да приема нови фактически положения. Допуснатите от прокурора пропуски при изложението на релевантните факти не могат да бъдат отстранени от съда в това производство и се явяват самостоятелно основание за отмяна на постановлението и за връщане на делото на прокурора.

В този смисъл постановлението за прекратяване е необосновано и незаконосъобразно, тъй като не е ясно каква именно фактическа обстановка представителят на държавното обвинение е приел за установена, въз основа на кои доказателства, което от своя страна налага отмяна на постановлението и връщане делото за изготвяне на законосъобразен прокурорски акт. При последващото си произнасяне, прокурорът следва ясно да посочи каква фактическа обстановка следва да се приеме, а когато се излагат доводи за наличие на две групи свидетелски показания, които са диаметрално противоположни по своето съдържание, следва да бъдат изложени и доводи коя група, и в коя част се кредитират и защо.

Гореизброените съществени нарушения на процесуалните правила, допуснати при изготвянето на постановлението за частично прекратяване на наказателното производство, се явяват основание за неговата отмяна и за връщане делото на прокурора.

Извън съществото на делото следва да бъде отбелязано и съществено противоречие и неточност в основанието на прокурора при ВРП за частичното прекратяване на наказателното производство - в заключителната част на постановлението, са посочени разпоредбите на чл. 243, ал.1, т.2 от НПК – за прекратяване на наказателното производство, когато обвинението не е доказано и едновременно с това по чл. 244, ал.1, т.2 от НПК – за спиране на наказателното производство, когато извършителят не е разкрит.

4

Воден от горното Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №645 от 28.04.2023 г. по ЧНД №1422/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, I –ви състав, с което е потвърдено постановление за частично прекратяване на наказателното производство от 14.03.2023г. по д. п. №1036/2021г. по описа на РУ - Провадия.

ОТМЕНЯ постановление за частично прекратяване на наказателното производство от 14.03.2023г. на прокурор при Районна прокуратура – Варна, по д.п. №1036/2021г. по описа на РУ – Провадия.

ВРЪЩА делото на Районна прокуратура – Варна.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5