Решение № 2150 от 27.04.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2150 гр. София, 27.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Темислав М. Димитров

Виктория М. Станиславова при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Въззивно гражданско дело № 20221100504276 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 20011250/08.02.2022 г., постановено по гр. д. № 11659/2019 г. по описа на Софийски районен съд, II Гражданско отделение, 64 състав, са отхвърлени предявените от М. Г. Х. срещу А. П. А. инцидентни установителни искове с правно основание чл. 23 СК, вр. §. 4, ал. 1 от ПЗР на СК за признаване за установено спрямо А. П. А., че поради преобразуване на лично имущество М. Г. Х. е изключителен собственик на апартамент № 89, находящ се в гр. София, ж. к. „******* състоящ се от две стаи, кухня и обслужващи помещения, с площ от 65,66 кв. м., при съседи: от изток – апартамент № 88, от запад – апартамент № 90, от север – стълбище, от юг – двор, заедно с мазе № 20, с площ от 4,11 кв. м., при съседи: от изток – мазе от вх. Б, от запад – коридор, от север – мазе № 21, и от юг – двор, заедно с 3,854 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, който имот по кадастрална карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД – 18-48/12.10.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:

***,

***, под обекта: ***, над обекта: ***,

***,

***, евентуално

– че поради частично преобразуване на лично имущество М. Г. Х. е собственик на 10162/14157 идеални части от гореописания недвижим имот. Със същото решение е допуснато извършването на съдебна делба на посочения недвижим имот, представляващ апартамент № 89, между следните съделители: А. П. А. и М. Г. Х., при следните квоти: за А. П. А. – ½ идеални части, за М. Г. Х. – ½ идеални части.

Срещу първоинстанционното решение, в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, е депозирана въззивна жалба от ответницата – съделител М. Г. Х., чрез пълномощника адвокат Л. К.. В жалбата се излагат оплаквания за незаконосъобразност, неправилност и 1 необоснованост на обжалвания съдебен акт. Твърди се, че районният съд не е обсъдил всички събрани по делото доказателства. Поддържа се, че при съвкупния анализ на приетите по делото като писмени доказателства разписка от 24.04.2002 г. за отказ от право на собственост и платежни документи, удостоверяващи извършени от Г.К.Х. плащания по жилищен кредит с парт. № 2162669767, се установявало наличие на трансформация на лично имущество на М. Г. Х. по отношение на паричните средства, с които бил заплатен процесният апартамент № 89. Твърди се допуснато от СРС нарушение на процесуалните правила, състоящо се в отмяната на предходно определение за допускане до разпит на двама свидетели за установяване на произхода на средствата, послужили за изплащането на ипотечният кредит, както и целта, с която Г.К.Х. е плащал задълженията по него. При така изтъкнатите аргументи се моли за отмяна на първоинстанционното съдебно решение и постановяване на друго, с което да бъде признато за установено по отношение на насрещната страна, че въззивницата е изключителен собственик на апартамент № 89, евентуално – че е налице преобразуване на лично имущество на стойност 6 166,84 лева в придобиването на апартамент № 89, като бъде допусната съдебна делба на същия при следните квоти: за А. П. А. – 3995/14157 идеални части, и за М. Г. Х. – 10162/14157 идеални части.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ищеца – съделител А. П. А., чрез пълномощника адвокат Н. Й.. Считат се за неоснователни изложените във въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение. Сочи се, че ответницата – съделител нито е твърдяла, нито е доказала в хода на процеса, че е вложила лични средства при придобиването на делбения имот. Поради това се поддържа, че не е налице твърдяното процесуално нарушение на съда във връзка с недопускане до разпит на поисканите от нея свидетели, чрез които се целяло установяване произхода на средствата, послужили не за придобиване на имота, а за погасяване на ипотечния кредит, изтеглен във връзка с това придобиване. Допълнително се изтъква, че ангажираните пред СРС платежни документи удостоверяват плащания, извършени за погасяване на ипотечен кредит с номер, различен от процесния № 2162669767.

Същевременно доколкото по делото не било спорно, че апартамент № 89 е бил придобит по време на брака на страните чрез договор за покупко-продажба, продажната цена по който е била погасена чрез заемни средства от ДСК, то на основание чл. 21, ал. 1 СК същият принадлежал на двамата съпрузи в режим на СИО. При така изложените съображения моли за потвърждаване на обжалваното решение като правилно и постановено в пълно съответствие с практиката на ВКС.

В проведеното на 06.02.2023 г. открито съдебно заседание пред въззивната инстанция, въззивницата М. Г. Х., редовно призована, не се явява лично, представлява се от адвокат Л. К.. Процесуалният представител на въззивницата заявява, че поддържа въззивната жалба по изложените в нея съображения и моли за произнасяне на СГС съобразно с нейния петитум. Претендира разноски съгласно представен списък по чл. 80 ГПК.

В проведеното на 06.02.2023 г. открито съдебно заседание пред въззивната инстанция, въззиваемият А. П. А., редовно призван, не се явява лично, представлява се от адвокат Н. Й.. Процесуалният представител на въззиваемата страна заявява, че оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли за потвърждаване на обжалваното решение.

Претендира разноски съгласно представен списък по чл. 80 ГПК.

Софийски градски съд, Гражданско отделение, II Б въззивен състав, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 34 ЗС – първа фаза 2 по допускане на съдебна делба, както и с предявени в делбеното производство инцидентни установителни искове за установяване на пълна трансформация, а в условията на евентуалност – на частична трансформация, на лично имущество, на основание чл. 23, ал. 1 и ал. 2 СК, вр. § 4 от Преходните и заключителните разпоредби на СК.

В исковата молба се твърди, че ищецът и ответницата са съсобственици на апартамент № 89, находящ се в гр. София, ж.к. „******* при притежавана от всеки от тях ½ идеална част от правото на собственост. Поддържа се, че посоченият имот е бил придобит от страните по време на брака им, който бил прекратен по съдебен ред с решение от 30.11.2018 г. Моли се за постановяване на решение, с което да бъде допусната съдебна делба на апартамент № 89 при равни квоти от по ½ идеална част за съделителите.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответницата М. Г. Х., с който се оспорва предявеният иск като недопустим и неоснователен. Излагат се твърдения за извършен от ищеца отказ от правото на собственост върху гореописания недвижим имот, съчетан с признание от негова страна, че имотът е бил придобит със средства, предоставени от бащата на ответницата. С оглед така посоченото се твърди настъпила пълна трансформация на лично имущество в придобиването на жилището по смисъла на чл. 23, ал. 1 СК. Евентуално се оспорват квотите в съсобствеността поради настъпила частична трансформация на лично имущество на ответницата в размер на 6 166,84 лева в процесния апартамент, равняващ се на дарени от баща парични средства за погасяване на жилищния кредит във връзка с неговото придобиване. Твърди се, че на 05.11.2015 г. – преди прекратяване на брака, но след фактическата раздяла на съпрузите, ответницата е придобила собствеността върху друг имот, представляващ УПИ III – 185, в кв.

66 по плана за регулация и застрояване на с. Люлин, общ. Перник, утвърден с Решение № 91/22.04.2008 г., средствата за закупуване на които били изцяло лични. Във връзка с посоченото УПИ било инициирано исково производство с предмет иск с правно основание чл. 29, ал. 3 СК пред друг състав на СРС, поради което се моли за спиране на делбеното производство до приключването на другото производство между страните.

Пред СРС е депозирана насрещна искова молба /НИМ/ от М. Г. Х., в която се преповтарят изцяло изложените в отговора на исковата молба /ОИМ/ твърдения за пълна, евентуално – за частична, трансформация на лично имущество на М. Г. Х. в придобития апартамент № 89. С оглед тези твърдения се моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на А. П. А., че М. Г. Х. е изключителен собственик на апартамент № 89, евентуално – че е налице преобразуване на лично имущество на стойност от 6 166,84 лева в придобиването на апартамент № 89, като бъде допусната съдебна делба на имота при следните квоти: за А. П. А. – 3995/14157 идеални части, и за М. Г. Х. – 10162/14157 идеални части.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на насрещната искова молба от ответника по нея – А. П. А., с който се оспорват предявените инцидентни искове като неоснователни и се моли за постановяване на решение, с което те да бъдат отхвърлени. Моли се също да бъде допусната съдебна делба в рамките на настоящото производство и на УПИ III – 185, в кв. 66 по плана за регулация и застрояване на с. Люлин, общ. Перник

С определение № 107457/02.06.2020 г., постановено по реда на чл. 140 ГПК, Софийският районен съд е оставил без уважение искането на М. Г. Х. за спиране на делбеното производство, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, до приключване на висящо между същите страни исково производство с предмет иск с правно основание чл. 29, ал. 3 СК относно УПИ III – 185, в кв. 66 по плана за регулация и застрояване на с. Люлин, общ.

Перник. Със същото определение е оставено без уважение искането на А. П. А. за включване на гореописаното УПИ III – 185 в делбената маса, и са приети за съвместно разглеждане предявените инцидентни установителни искове за признаване за установено 3 спрямо А. П. А., че М. Г. Х. е изключителен собственик на апартамент № 89, а при условията на евентуалност – за признаване за установено наличие на частична трансформация на лично имущество на М. Г. Х. в придобиването на процесния апартамент № 89 на стойност от 6 166,84 лева.

По делото не се спори, а и това се установява от представеното пред първата инстанция Решение № 550511/20.11.2018 г. по гр. д. № 80319/2017 г. по описа на СРС, III ГО, 139 състав, че страните са сключили на 13.10.1984 г. граждански брак, който е бил прекратен поради развод с горепосоченото съдебно решение. Със същото решение, на основание чл. 56 СК, семейното жилище, находящо се в гр. София, ж. к. „******* ап. № 89, е било предоставено за ползване на М. Г. Х..

Съгласно представен по делото Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти, М. Г. Х. и А. П. А. са закупили на 30.11.1990 г. /по време на брака/ следния недвижим имот: апартамент № 89, находящ се в гр. София, ж. к.

„******* със застроена площ от 65,66 кв. м., заедно с принадлежащото му зимнично помещение № 20, с полезна площ от 4,11 кв. м., и 3,854 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото /подробно индивидуализиран/, за сумата от 14 157 лева, заплатена изцяло със заемни средства от ДСК. Така описаният имот съгласно Схема № 15-44657-22.01.2019 г. представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.

По делото е представено заверено ксерокопие на документ от 24.04.2002 г., съгласно който ищецът – съделител А. П. А. заявява, че „се отказвам от съсобствеността в/у апартамент № ******* Г в полза на съпругата си М. Г. Х.“.

По делото е представена справка от Държавна спестовна каса – жилищно – кредитен клон София, издадена по искане на М. Г. Х., относно направени през 1990 г. записвания по заем партиден № 216 2669767, видно от която размерът на непогасения заем възлиза на сумата от 14 157,10 лева, ведно с натрупаната лихва за 1990 г. в размер на 24,48 лева, или общо непогасено задължение от 14 181,58 лева към датата на изготвяне на справката.