Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 71 от 31.01.2022, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Търговско дело 1215/2021
Вид
Решение № 71
Подписан
31.01.2022
В сила
21.02.2022
Състав
Анна Ненова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 71 гр. София, 31.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-23, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Анна Ненова при участието на секретаря Димитринка Анг. Иванова като разгледа докладваното от Анна Ненова Търговско дело № 20211100901215 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

С първоначалната си искова молба по делото ищецът „М.“ АД е изложил твърдения, че дружеството е универсален правоприемник на „М.“ ООД. На 04.05.2012г. между „М.“ ООД и „Е.“ АД, с ЕИК *******, понастоящем в несъстоятелност, е бил сключен договор за дружество по ЗЗД – консорциум с наименование „Е.***“, с Булстат *******.

На 28.05.2015г. съдружниците от ДЗЗД „Е.***“, чрез своите представители, са сключили с ответника „И.“ АД договор за откриване и водене на разплащателна банкова сметка с титуляр ДЗЗД „Е.***“ ( IBAN *******). Съгласно чл. 3, ал. 5 от договора Б.та се е задължила да приема ежедневно в рамките на работното време документи и да извършва платежни операции по сметката по разпореждане или с предварителното съгласие на титуляра до размера на наличността по сметката и при условията, поставени от титуляра.

1

На 15.09.2015г. с допълнително споразумение между съдружниците се е променило дяловото участие и ищецът е получил 99.9% от активите на дружеството, а „Е.“ АД – 0.1%.

Със споразумение от 27.01.2021г., на основание чл. 363, б.“а“ първа хипотеза от ЗЗД, страните са се споразумели да прекратят дружеството по ЗЗД и ищецът е получил съответстващите му 99.9% от активите на дружеството, а другият съдружник – 0.1%.

С платежно нареждане от 23.03.2021г., направено от представители на съдружниците, на ответника е било наредено да преведе по банкова сметка на ищеца сумата от 33 900 лева. Ответникът не е приел нареждането. На същата дата е внесено нареждане (преименувано молба) за превеждане по банкова сметка на името на ищеца на сума, съответстваща на 99.9% от наличността по банковата сметка на прекратения консорциум. Нареждането е било заведено в Б.та под вх. № 9120-843/23.03.2021г.

До предявяване на иска Б.та не е изпълнила нареждането и не е изпратила мотивиран отговор за отказ. По този начин Б.та не е изпълнила чл.

3, ал. 1 от договора от 28.05.2015г. за откриване и водене на разплащателна банкова сметка и е нарушила разпоредбата на чл. 84, ал. 4 от ЗПУПС, съдържанието на която ищецът изрично цитира.

Макар като титуляр по сметката да е посочено дружеството по ЗЗД, то не е субект на правото и няма самостоятелна правоспособност, а титуляри са лицата съдружници по договора за ДЗЗД.

При изложеното ищецът иска да бъде осъден ответникът да заплати сумата от 33 900 лева, представляваща налична по разплащателна сметка IBAN ******* сума, за която не е изпълнено надлежно дадено от титуляра платежно нареждане, със законната лихва от датата на предявяване на иска (30.06.2021г.), както и с присъждане на направените по делото разноски.

Още с първоначалния отговор предявените искове са оспорени от ответника „И.“ АД по основание и размер.

Оспорва се съществуването на оригинал на договора от 28.05.2015г., неговата достоверна дата, че въз основа на този договор е открита банковата сметка, както и се възразява, че молбата от 24.03.2021г. не е подадена от лице 2 с представителна власт и не притежава необходимите реквизити на платежно нареждане, годно да бъде изпълнено от Б.та, няма посочена сума.

Излагат се обстоятелства във връзка с писмо от „Е.“ АД до НК“Ж.И.“ от 12.12.2014г. с посочена същата банкова сметка, поради което ответникът възразява, че е обективно невъзможно договорът от 28.05.2015г. да е с достоверна дата, а дори да е с достоверна дата, документът не се отнася за банковата сметка с IBAN *******.

Също съгласно изложеното в отговора, в полза на Б.та са учредени особени залози от „Е.“ АД – на 11.12.2014г. за вземания от 2 750 973 лева от консорциум „Е.***“ и във връзка с договори, сключени между дружеството и НК“Ж.И.“. Залогът е бил вписан първоначално в Централния регистър на особените залози с № 2014121200354. Действието на първоначалното вписване е било подновено с вписване № 2019121100576. Видно от потвърждение № 2015120203301 Б.та е вписала пристъпване към изпълнение по реда на ЗОЗ. С уведомление по чл. 34, ал. 2 от ЗОЗ „Е.***“ е уведомено за пристъпването към изпълнение и е поканено да превежда дължимите суми по сметка на назначения депозитар. С покана от 25.08.2017г. дружеството е било повторно уведомено да вписаното пристъпване към изпълнение и отново е било поканено да преведе дължимите суми, налични по сметка IBAN *******.

Особеният залог обезпечава вземания на Б.та към „Е.“ АД, произтичащи от Договор за кредитен ангажимент № 062-045/11.12.2014г., сключен между ответника, като кредитор, и „Е.“ АД – кредитополучател.

Вземанията по този договор са били предявени и приети в производството по несъстоятелност на „Е.“ АД по т.д. № 5830/2015г. на СГС, ТО, VІ-4 състав и не са били погасени.

Учреденият в полза на ответника залог се е разпростирал и върху вземанията на „Е.“ АД от дружеството по ЗЗД „Е.***“, произтичащи от сключения договор да обществена поръчка с предмет „Инженеринг на осигурителна техника в гара Доростол“ за 649 635. 65 лева без ДДС.

Изпълнението на поръчката е било възложено изцяло на това дружество, поради което всички плащания, направени от НК“Ж.И.“ към „Е.***“ се дължат от „Е.***“ на „Е.“ АД въз основа на сключения между тях договор.

По сметката е налична сума от 34 560. 02 лева и тя е с произход 3 възстановяване на приспадната гаранция по Договор № 4642/09.05.2014г.

Вземанията по този договор са част от заложените в полза на ответника.

Предвид извършеното пристъпване към изпълнение от страна на Б.та, сумата е предмет на принудително изпълнение по реда на ЗОЗ и следва да бъде преведена от „Е.***“ по сметка на назначения от заложния кредитор депозитар. С няколко поредни искания - с уведомление по чл. 34, ал. 2 от ЗОЗ с изх. № 8045-282/03.12.2015г. и покана с изх. № 8045-31/25.08.2017г., връчени на „Е.***“ на 28.12.2017г., Б.та е заявила правата си върху заложеното имущество и е поискала от дружеството по ЗЗД да изпълни задължението си и да преведе сумата по сметка на депозитаря, но такова плащане не е било извършено.

Наред с гореизложеното в полза на ответника е учреден още един особен залог върху вземанията на „Е.“ АД в качеството му на участник в дружеството по ЗЗД – настоящи и бъдещи вземания по банковата сметка на консорциума, видно от Договор за учредяване на залог върху вземане по реда на ЗОЗ от 11.12.2014г., вписан с № 2014121200458, като вписването е било подновено с вписване № 2019121100583. За учредения залог консорциумът е бил уведомен със съобщение по реда на чл. 17, ал. 1 от ЗОЗ с изх. № 1924.С/12.12.2014г.

Ако се приеме, че Б.та няма привилегия по отношение на цялата налична сума, то при условия на евентуалност се възразява, че Б.та има привилегия по отношение на част от сумата до размер от 68% или сума в размер на 23 500. 81 лева. Този извод е правилен, защото към датата на учредяване на особения залог – 11.12.2014г., „Е.“ АД е притежавало дялово участие в „Е.***“ в размер на 68%, съгласно чл. 9 от Споразумение за създаване на обединение от 04.05.2012г. Опора на този извод е нормата на чл.

13, ал. 1 от ЗОЗ (в редакцията към ДВ, бр. 100 от 22.11.1996г.). В този смисъл е без значение за ответника като заложен кредитор уговореното между ищеца и „Е.“ АД в допълнителното споразумение от 15.09.2015г. Изменението на разпределението на дяловете е било извършено след учредяване на цитираните договори за особен залог и вписването им през 2014г. Същото важи и по отношение на споразумението за прекратяване на консорциума.

Споразумението от 17.02.2021г. е и нищожно, тъй като не е спазен редът за неговото сключване.

4

Ответникът също претендира направените по делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

С допълнителната си искова молба ищецът поддържа предявените искове.

Излага, че самият ответник не възразява по съществуването на банкова сметка IBAN ******* с титуляр „Е.***“, по която е налице наличност в лева.

Излагат се подробни обстоятелство по входиране на молбата (преводно нареждане) във връзка с нареждането за плащане, като се посочва, че неправилно в първончалната искова молба е била посочена датата

23.03.2021г., а това е 24.03.2021г., когато е било направено и нареждането.

Сключваните договори между ответника и „Е.“ АД се считат от ищеца за неотносими, съответно неоснователни и неотносими са възраженията на ответника за наличието на учреден особен залог. Ищецът и дружеството по ЗЗД не са учредявали залози. Сумите по банковата сметка в размер на 99.9% са част от неговото имущество. Върху него не е учредяван обезпечение и не може да бъде насочвано изпълнение за погасяване на вземания на трети лица.

Оспорва се сключването на договор за особен залог на вземания от 11.12.2014г. Договорът е нищожен като сключен в противоречие на закона и без представителна власт. В предмета му не са включени и вземания на „Е.“ АД във връзка с процесната банкова сметка. В договора не са включени и сумите по сметката. Без значение е основанието, на което е получена сумата по банковата сметка – тя става дължима в полза на титуляра. Не се касае и за плащане за извършена работа, а възстановяване на платена гаранция, което по същество представлява връщане на платени от дружеството по ЗЗД суми.

Ищецът и това дружество не са признавали задължения към „Е.“ АД.

Липсват задължения към това дружество и залогът е недействителен, тъй като няма предмет.

Страната подробно сочи съображения по приложението на чл. 44а от ЗОЗ и съдебна практика – Решение № 95 от 31.01.2020г. по т.д. № 1757/2018г. на ВКС, ТК, І т.о.

Като отказва да извърши нареден паричен превод по отношение на паричните средства по банковата сметка, с мотив че има учреден залог върху 5 вземане, ответникът фактически присвоява чужди парични средства, мотивирайки се с извънсъдебно принудително изпълнение, на което няма право.

Вземане на „Е.“ АД към дружеството по ЗЗД се оспорва и като погасено по давност. Вземането не би могло да бъде изпълнено и извън производството по несъстоятелност на „Е.“ АД.

Изцяло се поддържат споразумението от 15.09.2015г. и твърденията относно действието на

С допълнителния си отговор ответникът е потвърдил възраженията, оспорванията и правните си доводи.

По-конкретно е посочил, че разплащателната банкова сметка е била открита въз основа на договор от 27.11.2014г. Тогава дружеството по ЗЗД „Е.***г. е било представлявано от Й.В.Й.. След 25.05.2015г. е била вписана промяна в представителството в регистъра на Булстат и договорът за разплащателна сметка е бил подписан на 28.05.2015г. от двамата представляващи.

Излагат се съображения по представеното от ищеца платежно нареждане, както и относно молбата вх. № 9120-843 от 24.03.2021г., включително представителната власт на подалото я е лице.

Подробно се поддържат възраженията и във връзка с учредените особени залози, тяхното правно действие и предмет, както и възраженията срещу споразумението за промяна в дяловете, като целящо избягване на задължения на „Е.“ АД и увреждане на ответника като кредитор.

Споразумението е симулативно и нищожно по чл. 26, ал. 2, пр. последно от ЗЗД. Не са представени доказателства, че ищецът е извършил 99.9% от възложената работа на дружеството по ЗЗД. Изпълнението на поръчката с предмет „Инженеринг на осигурителната техника в гара Доростол“ е изцяло възложено на „Е.“ АД. Съгласно чл. 361, ал. 2 от ЗЗД, уговорката за изключване на някой от съдружниците от участие в печалбите или в загубите е недействителна. Страната се позовава на разрешението по Решение № 469 от 06.07.2010г. по гр.д. № 410/2009г. на ВКС. Със споразумението от 15.09.2015г. се е целяло постигането на непозволен от закона резултат и то е 6 сключено при заобикаляне на закона (чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД).

След приключване на съдебното дирене от страна на ответника са представени писмени бележки.

По предявените искове

Съдът като съобрази фактите и доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, възприема от фактическа страна следното: