Решение № 3 от 12.06.2025, Военен съд - София

Мотиви по Решение № 3, постановено на 12.06.2025 г. по АНД № 20256100200087 по описа на СВС за 2025 година

Производството е по реда на глава двадесет и осма от НПК.

Обвиняемият ***** Я. Д. И. е роден на ***** в град *****. Същият е *****, *****, ***** образование, *****, *****, с ЕГН **********.

Завършил е ***** образование във Варненска морска гимназия „Свети Николай Чудотворец“ със специалност „корабни машини и механизми“ през 2022 г. На 03.01.2023 г. е постъпил на военна служба във военно формирование ***** на длъжност: *****, където служи и към настоящия момент[1]. По време на службата си не е награждаван, а веднъж е наказван по дисциплинарен ред с наказание „мъмрене“ заради повредена лимитна книжка[2]. Като военнослужещ се проявява като дисциплиниран, с добра подготовка, познава регламентиращите документи на удовлетворително ниво и умее да ги прилага, притежава функционални качества и се стреми да се усъвършенства, има интерес към служебните задължения и практическите занятия[3]. Не е женен и не е осъждан, не е освобождаван от наказателна отговорност по чл. 78а от НК[4].

С постановление, съставено по чл. 375 от НПК, с предложение за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност и налагане на административно наказание, ***** И. е предаден на съд за деяние по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 2 от НК, при следната фактическа обстановка:

На 08.09.2024 г., към полунощ, свидетелят К.Я.П. от гр. ***** посетил дискотека ***** в гр. *****, заедно с Г.П.П., П.А.И., П.К. и Л.Я.К.. В дискотеката по същото време бил обвиняемият ***** Я. И. от военно формирование *****, заедно с приятели. Свидетелят К.П. и обвиняемият ***** Я. И. се познават от деца, тъй като са учили в един и същи клас до 5-ти клас. Двамата не са добри приятели, но не били в лоши отношения. В дискотеката, вечерта на 08.09.2024 г., срещу 09.09.2024 г., свидетелят П. и обвиняемият не са разговаряли и не са контактували помежду си. На 09.09.2024 г., около 03.00 часа, в дискотека *****, свидетелят К.П. останал с Г.П. и П.И., а другите от тяхната компания си тръгнали по-рано. Тогава обвиняемият ***** И. се намирал в централната част на дискотеката и чрез микрофона поздравявал хора от неговата компания, после предал микрофона на дисководещия И.И.К.. След това обвиняемият се обърнал към свидетеля К.П. и с жест на ръката си го повикал. Свидетелят П. възприел жеста, но не разбрал за какво е бил повикан, понеже в дискотеката било много шумно.

Свидетелят П. веднага се отзовал на това повикване, като си помислил, че го вика, за да му каже нещо и достигнал на около половин метър пред обвиняемия. Застанал прав с лице към ***** И. и със спуснати до тялото ръце, като очаквал да разбере защо е бил извикан. Без нищо да казва, обвиняемият ***** Я. И., с дясната си ръка нанесъл силен удар с юмрук в 1 областта на лицето - лявата буза на пострадалия К.П.. Ударът с юмрук бил силен и неочакван, попаднал в лявата буза под скулата на свидетеля П. и вследствие на него пострадалият паднал на земята по гръб и усетил болка.

Присъствието на обвиняемия ***** И. до падналия на земята пострадал П., наложило присъстващите да отстранят от това място обвиняемия.

Пострадалият П. се изправил с помощта на присъстващи в близост хора и напуснал дискотеката. Пострадалият свидетел К.П. незабавно посетил Районно управление - гр. *****, където подал жалба срещу ***** Я. И., заради нанесения му удар с юмрук. Жалбата е приета от полицай Б. П. Б. и било снето писмено сведение от пострадалия. К.П. разказал, че по-рано му е бил нанесен удар с юмрук в лицето от Я. Д. И., без никакъв повод, неочаквано и ненадейно. Полицай Б. видял подутина и зачервяване в областта над горната устна вляво. След това свидетелят полицай Б.Б. потърсил обвиняемия редн. Я.

И. и го установил до дискотека *****, но той е отрекъл да е нанасял удар в лицето на К.П..

По делото е била назначена и изготвена съдебномедицинска експертиза по писмени данни. Видно от заключението , на пострадалия К.Я.П. му е било нанесено ограничено по площ мекотъканно телесно увреждане от типа контузия и охлузване на лигавицата; травмата не налага медицинска намеса – обработка; възстановяването е до няколко дни и се отнася към критериите на медико-биологичния признак болка и страдание.

Описаната от прокурора фактическа обстановка се поддържа и в обвинителната реч, като представителят на държавното обвинение държи обвиняемият да бъде признат за виновен; да бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 лева.

Обвиняемият не дава подробни обяснения, но поддържа изложената фактическа обстановка, признава се за виновен и изразява искрено съжаление за извършеното.

Защитникът на обвиняемия, в пледоарията си, поддържа тезата, че подзащитният му е извършил деянието, в което е обвинен; пледира да бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 лева.

Съдът, въз основа на анализ на събраните и проверени по реда на чл.

378, ал. 2 от НПК доказателства по отделно и в тяхната взаимна връзка, намери, че твърдяната от прокурора фактическа обстановка, изложена и в постановлението по чл. 375 НПК, се потвърждава изцяло, поради което се възприе за установена и доказана.

В хода на съдебното следствие обвиняемият признава фактическата обстановка[5]. Неговото признание се подкрепя от писмените доказателства по делото – протоколите от разпит на пострадалия – свидетеля К.Я.П.[6] и свидетелите Г.П.П.[7] и П.А.И.[8], които са категорични, че на инкриминираните време и място именно обвиняемият, без причина, е нанесъл 2 удар с юмрук в лицето на пострадалия П., като в резултат на това последният е паднал на пода в дискотеката. Показанията на тези свидетели са логични, последователни и непротиворечиви; подкрепят се от останалите доказателства – протоколите за разпит на свидетелите И.И.К.[9], Б. П. Б.[10] и Л.Я.К.[11], поради което са кредитирани от съда. Признанието на обвиняемия се потвърждава и от заключението на изготвената и приета съдебномедицинската експертиза[12], което е обективно, пълно и непротиворечиво, поради което е възприето изцяло от съда.

Показанията на свидетеля И.А.И.[13] имат значение за потвърждаване на установеното, а именно, че инкриминираната вечер обвиняемият и пострадалият са били в дискотеката. Свидетелят не е видял инцидента, поради което и изложеното от него не може са служи за източник на информация за съставомерни факти и обстоятелства, очертаващи механизма на извършване на престъплението.

В разрез с установената фактическа обстановка, основана на доказателствената съвкупност, обхващаща кредитираните показания на свидетелите – пострадалия П.; на очевидците – свидетелите П., И. и К., и допълнена от показанията на свидетелите Б. и К., са единствено показанията на свидетелката С.В.Г.. Свидетелката Г., която е била в компанията на обвиняемия в дискотеката, твърди, че същият не е нанасял удари на никого и вечерта не е имало инциденти[14]. От писмените доказателства – протокол за разпит на свидетелката; протоколите за разпит на свидетелите Б. и М., справка за родствени връзки[15] и справка – пълни данни от Национална база „Население“[16] – се установява, че С.В.Г. е майка на обвиняемия, поради което не е длъжна да съобщава факти, които биха уличили сина в извършване на престъпление. В хода на досъдебното производство на свидетелката са били разяснени правата по чл. 121, ал. 1 от НПК, при което същата доброволно е дала показания. След преценка на изложеното от свидетелка Г. по отделно и съвкупно с останалите доказателства, съдът намери, че показанията са изолирани и противоречат на останалите доказателства по делото, поради което не могат да бъдат приети за истинни.

При така установената и доказана фактическа, базирана на анализ на доказателствата по отделно и в тяхната взаимна връзка, съдът намери, че обвиняемият от обективна и субективна страна е извършил престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 2 от НК, тъй като на 09.09.2024 г. около 03.00 часа, в гр. *****, обл. *****, в дискотека *****, по хулигански подбуди причинил на гр. лице К.Я.П. с ЕГН **********, чрез нанасяне на удар с ръка юмрук в областта на лицето, лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание без разстройство на здравето.

От обективна страна е доказано, че на инкриминираните време и място обвиняемият е осъществил изпълнителното деяние, като със свои активни и целенасочени действия, чрез удар с юмрук в областта на лицето на пострадалия П., му е причинил увреда. От обективна страна са налице 3 съставомерният резултат и непрекъсната причинна връзка между него и деянието на обвиняемия. По делото категорично е установено, че в резултат на нанесения от обвиняемия удар, на пострадалия е причинена лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание, без разстройство на здравето, което се доказва от показанията на свидетелите П., П., И., Б., К. и К..

Установеното се подкрепя категорично и от заключението на съдебномедицинската експертиза, според което на пострадалия К.П. му е било нанесено ограничено по площ мекотъканно телесно увреждане от типа контузия и охлузване на лигавицата, което не налага медицинска намеса – обработка; възстановяването е до няколко дни и увреждането се отнася към критериите на медико-биологичния признак болка и страдание. От заключението на съдебномедицинската експертиза се установява, че такава травма може да се причини и от удар със свита в юмрук ръка на 09.09.2024 г., както съобщават пострадалият и свидетелите, и потвърждава обвиняемият.

Липсата на установени счупвания на зъб/и или лицеви кости, позволява извода, че ударът не е нанесен с голяма травмираща сила.

От обективна страна, от доказателствата по делото, е установено, че изпълнителното деяние е извършено от обвиняемия демонстративно, на обществено място, пред много хора, без да е бил провокиран по никакъв начин от пострадалия или двамата да са имали предходни лични конфликтни отношения.

Въз основа на обективно установените факти и обстоятелства, съдът намери, че от субективна страна деянието е извършено от обвиняемия умишлено, по хулигански подбуди, като е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал настъпването им. Обвиняемият е целял и чрез причиняването на телесна повреда на пострадалия да покаже явно неуважение към обществото, пренебрежение към правилата на морала и към телесната неприкосновеност на личността.

Причини за извършване на деянието са недостатъчното оформено правно съзнание на обвиняемия и употребата на алкохол, които са повлияли на способността за правилната преценка за общественоприемливо поведение и са снижили контролните механизми при действията му.

При извършване на деянието обвиняемият е бил мотивиран изцяло от хулигански подбуди – да демонстрира незачитане на личната неприкосновеност на пострадалия и незачитане на общоприетите обществени порядки.

Предвиденото в закона наказание за извършеното престъпление, което е умишлено, е лишаване от свобода до една година или пробация.

Видно от справката за съдимост[17], обвиняемият не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел четвърти на глава осма от НК. От престъплението не са причинени имуществени вреди. Поради това са налице 4 изискванията на закона за приложението на чл. 78а от НК и съдът освободи обвиняемия от наказателна отговорност и му наложени административно наказание.

При определяне на размера на административното наказание „глоба” съдът взе предвид следните обстоятелства: смекчаващи: обвиняемият е млад човек, с много добри характеристични данни както по местослужене, така и по местоживеене[18]; инкриминираното деяние се явява инцидентна и изолирана проява, за която същият изразява искрено съжаление; отегчаващи: не се установиха.

С оглед изложените обстоятелства и като съобрази имущественото състояние на обвиняемия, който е военнослужещ, съдът му наложи административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 (хиляда) лева.