Решение № 1725 от 15.05.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1725 гр. Варна, 15.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Евгения Мечева при участието на секретаря СтоЯ. М. Г.а като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело № 20243110113061 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от Е. Н. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Долни чифлик, ****** срещу С.У. „В.Л.“, гр. Долни чифлик, ****** обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 222, ал. 3 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумите, както следва: сумата 1457.10 лв., представляваща общо дължимото и неплатено увеличение на месечното трудово възнаграждение за положен труд през периода 01.01.2023 г. – 30.06.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата 1457.10 лв., считано от 16.10.2024 г. – деня, следващ предявяването на иска /15.10.2024 г./, до окончателното изплащане на задължението; сумата 214.78 лв., представляваща обезщетение за забава върху сумата 1457.10 лв., дължимо за периода 21.09.2023 г. – 15.10.2024 г.; сумата 626.52 лв., представляваща неизплатена част от дължимото на ищцата допълнително възнаграждение за професионален опит за периода 01.01.2023 г.

– 30.06.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата 626.52 лв., считано от 16.10.2024 г. – деня /15.10.2024 г./, следващ предявяването на иска, до окончателното изплащане на задължението; сумата 92.35 лв., представляваща обезщетение за забава върху сумата 626.52 лв., дължимо за периода 21.09.2023 г. – 15.10.2024 г.; сумата 3434.97 лв., представляваща неизплатената част от дължимото й се обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата, след като същата е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, ведно със законната лихва върху сумата 3434.97 лв., считано от 16.10.2024 г. – деня, следващ предявяването на иска /15.10.2024 г./, до окончателното изплащане на задължението; сумата 506.32 лв., представляваща обезщетение за забава върху сумата 3434.97 лв., дължимо за периода 21.09.2023 г. – 15.10.2024 г.; сумата 208.36 лв., представляваща неизплатената част от дължимото й се обезщетение по чл.

1

224, ал. 1 КТ за неизползвания платен годишен отпуск в размер на 12 работни дни през 2023 г., ведно със законната лихва върху сумата 208.36 лв., считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 15.10.2024 г. до окончателното изплащане на задължението.

В исковата си молба и уточняващата молба към нея от 12.11.2024 г. ищцата Е. Н. П. излага, че е работила при ответника в продължение на повече от 30 години, като към деня на прекратяване на трудовия й договор – 30.06.2023 г. е заемала длъжността „Старши учител I – IV клас“. Към този момент основното й трудово възнаграждение било в размер на 1619 лв. и допълнително възнаграждение за професионален опит в размер на 43 % върху основното месечно трудово възнаграждение. Посочва, че при прекратяването на трудовото й правоотношение й били изплатени и съответни обезщетения по чл. 222, ал. 3 КТ /поради придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст/ и по чл. 224, ал. 1 КТ /за неизползвания от нея платен годишен отпуск за 2023 г. в размер на 12 работни дни/. Твърди, че към 30.06.2023 г. е в сила Колективен трудов договор /КТД/ за системата на предучилищното и училищното образование от 06.12.2022 г. С Анекс от 10.08.2023 г. към този КТД е постигнато споразумение, с което се изменя текста на чл. 27 от КТД от 06.12.2022 г., като се определят нови размери на минималните основни работни заплати в размер на 1763 лв., считано от 01.01.2023 г. В Анекса изрично е посочено, че индивидуалните основни работни заплати на педагогическите специалисти, които към момента са в диапазона между старите /1533 лв./ и новите /1763 лв./ минимални работни заплати или са повисоки от тях се увеличават с не по-малко от 15%. Счита, че трудовото й възнаграждение е следвало да бъде актуализирано с 15 %, считано от 01.01.2023 г. Поддържа, че е дългогодишен член на Синдиката на българските учители към Конфедерация на независимите синдикати в България /СБУ към КНСБ/, като е прекратила членуването си след 31.08.2023 г. Твърди, че е поканила бившия си работодател да извърши преизчисляване на трудовите й възнаграждения за периода 01.01.2023 г. – 30.06.2023 г., съответно на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ, което е в размер на 11 брутни трудови възнаграждения, но такова й било отказано с писмо на директора на СУ „В.Л.“ от 22.11.2023 г. Поддържа, че изменението, постигнато с посочения Анекс от 10.08.2023 г. следва да намери приложение и по отношение на нея, въпреки че към датата на сключването му е била с прекратено трудово правоотношение.

По изложените в исковата молба съображения моли предявените искове да бъдат уважени. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът С.У. „В.Л.”, гр. Долни чифлик е депозирал писмен отговор на исковата молба. Поддържа становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Не оспорва твърденията в исковата молба, че ищцата е заемала длъжността „Старши учител I – IV клас“ в училището, съответно, че трудовото й правоотношение е прекратено със заповед от 09.06.2023 г., считано от 01.07.2023 г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ – поради придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Излага, че при прекратяване на трудовото правоотношение са й изплатени обезщетения по чл. 222, ал. 3 КТ и по чл. 224, ал. 1 КТ. Посочва, че във връзка с подаденото от ищцата искане за преизчисляване на трудовото й възнаграждение по повод и на Анекса от 10.08.2023 г. я е уведомил с нарочно писмо, че с писмо от 29.09.2023 г. от Министерство на образованието и науката е уведомен, че не съществува правна възможност за лицата с прекратени трудови правоотношения до 2 момента на определяне и договаряне на новите работни заплати да получат разликата от увеличението на индивидуалните работни заплати за минал период от време. Според МОН, предвиденото увеличение се извършва от работодателя единствено на работници и служители, които имат действащи трудови договори към момента на увеличението на работните заплати, като правното основание за това е предвидено в чл. 118, ал. 3 КТ. Изрично в писмото било посочено, че ако трудовият договор на работника или служителя е прекратен, той не попада в кръга на лицата, определен в КТД и Анекса към него. Уточнено е, че посочената в анекса дата 01.01.2023 г. не представлява дата на влизане в сила на договорните клаузи, а началният момент, от който се увеличават работните заплати на лицата, които притежават качеството на работници и служители към момента на постигане на договореността – 10.08.2023 г. Посочва, че с писмото на МОН от 29.09.2023 г. е дадено тълкуване, че договореното увеличение в Анекса от 10.08.2023 г. касае само лицата, които към тази дата имат действащи трудови договори, като наличието на такъв е абсолютна предпоставка за реализиране на посоченото увеличение. Поддържа, че към датата на приемане на анекса ищцата вече няма качеството на работник или служител при ответното училище, поради което вече не се ползва от уредените с КТД по-благоприятни условия във връзка с трудовото си правоотношение, тъй като същата няма качеството на страна по изменения КТД – работник или служител, който да е член на синдикална организация, съгласно разпоредбата на чл. 57 КТ. Счита, че заплащането на членския внос към синдиката в това й качество не е достатъчно основание да се приеме, че изменението на КТД има сила спрямо нея по отношение на договорените изменения на размера на трудовите възнаграждения, доколкото липсва едно от условията за това, а именно да е работник или служител. Отделно от това оспорва представената служебна бележка, като твърди, че от същата не се установява по категоричен начин, че ищцата е била член на синдикалната организация на СБУ към 10.08.2023 г. По изложените съображения моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

Претендира разноски.

В проведеното по делото открито съдебно заседание ищцата се представлява от процесуалния си представител – адв. П. С., който поддържа становище за основателност на предявените искове и моли същите да бъдат уважени.

Ответникът се представлява от адв. А. Ц., която поддържа становище за неоснователност на исковите претенции и моли същите да бъдат отхвърлени.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 222, ал. 3 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

За основателността на предявените искове е необходимо ищцата при условията на пълно и главно доказване да установи, че е била в трудово правоотношение с ответника и е полагала реално труд в процесния период 01.01.2023 г. – 30.06.2023 г.; факта на прекратяване на трудовото правоотношение и датата, на която е станало това, съответно на какво основание е прекратено същото; че е подписан анекс от 10.08.2023 г. към действащия към момента на прекратяване на трудовото й правоотношение 3 колективен трудов договор /КТД/, по силата на който трудовото й възнаграждение е следвало да бъде увеличено с 15 % в периода, в който реално е полагала труд, а именно 01.01.2023 г. – 30.06.2023 г.; какъв е размерът на неплатеното й трудово възнаграждение /основно и допълнително – за професионален опит/, на претендираното обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ, съответно размера на дължимото обезщетение за неизползван платен годишен отпуск през 2023 г., дължими предвид увеличението на трудовото й възнаграждение по силата на анекса от 10.08.2023 г.; че е поканила бившия си работодател да извърши преизчисляване на трудовото й възнаграждение и дължимото й обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ на 21.09.2023 г., поради което и от тази дата ответникът е в забава за плащането на дължимите разлики; какъв е размерът на претендираните обезщетения за забава; че е била член на Синдиката на българските учители към Конфедерация на независимите синдикати в България /СБУ към КНСБ/, като е прекратила членуването си след 31.08.2023 г.

В тежест на ответника е да установи правоизключващите си възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици, а именно, че сключеният анекс от 10.08.2023 г. към процесния КТД има действие само по отношение на лицата, които към тази дата имат действащи трудови договори.

По делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК е прието за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване, че ищцата Е. Н. П. е полагала реално труд при ответното С.У. „В.Л.“, гр. Долни чифлик, в периода 01.01.2023 г. – 30.06.2023 г., като е заемала длъжността „Старши учител I-IV клас“ по силата на сключен между страните трудов договор, с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 1619 лв. и допълнително възнаграждение за професионален опит в размер на 43% върху основното месечно трудово възнаграждение; че със заповед № РД-08-158/09.06.2023 г. на работодателя трудовото правоотношение между страните било прекратено, считано от 01.07.2023 г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ, като на ищцата е изплатено обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ – при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, в размер на 11 брутни трудови възнаграждения /сумата 25851.87 лв./, както и обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ – за неизползван платен годишен отпуск до 30.06.2023 г. в размер на 12 работни дни /сумата 1389.10 лв./.

Не е спорно, а и от представения Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование от 06.12.2022 г. се установява, че такъв КТД реално е бил сключен и е бил действащ и по отношение на ищцата, служител при ответника към момента на сключването му.

Съгласно чл. 4 КТД, настоящите договорености са минимални, имат задължителен характер и се прилагат за работниците и служителите, членове на синдикалните организации, и за работодателите – членове на организациите на работодателите – страни по договора.