Решение № 207 от 04.08.2023, Районен съд - Нови пазар

РЕШЕНИЕ

№ 207 гр. Нови пазар, 04.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Атанаска Д. Маркова при участието на секретаря Бойка Анг. Цвяткова като разгледа докладваното от Атанаска Д. Маркова Гражданско дело № 20233620100209 по описа за 2023 година

Предявена е искова молба на основание чл.45 във вр.с чл.52 от ЗЗД от страна на ищеца Ф. О. Р. от с. Н., обл. Ш., действащ чрез процесуалния си представител адв. И. И. от *АК, против ответника Б. М. В. от същото село.

В исковата молба се твърди, че с присъда № ** по НОХД № **/** г. по описа на РС Н., ответникът е признат за виновен за това, че на *** г. е причинил *** на ищеца Ф. О. Р., изразяваща се в *** - *** от НК. От инцидента за ищеца настъпили неимуществени вреди, които се изразяват в *** и **, вследствие причинените травматични увреждания. *** и *** продължили няколко месеца след инцидента на *** г. Ищецът продължително време не можел да ***, като бил в състояние да ***. Нанесената му физическа травма затруднявала ***. Това налагало пострадалият да не излиза от дома си и да избягва срещи с приятели, познати и бизнес партньори (***). На ищеца били причинени *** Случилото се изцяло променило живота на Ф. О. Р., като след инцидента той станал ***. С Решение №**/** г., постановено по гр.дело №**/** г. по описа на РС*. ответникът Б. М. В. бил осъден да заплати на ищеца частично обезщетение за причинени неимуществени вреди. Доколкото предходният иск бил частичен, то за ищеца се породил правен интерес от завеждане на настоящата искова претенция. Предвид така изложените обстоятелства ищецът, чрез процесуалния си представител моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 400 лв., представляваща обезщетение за причинени му неимуществени вреди, като сумата се претендира ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането –*** г. до момента на завеждане на исковата молба -187,42 лв. и 1 ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до момента на изплащане на присъдената сума. Ищецът претендира да му бъдат присъдени и направените по делото разноски.

На ответника са връчени съдебните книжа по делото и му е указан законовия срок за отговор по молбата. В срока за отговор такъв е депозиран от ответника, чрез процесуалния представител адв. Б. И. от АК-*., и в него, прилагайки системен бон, за изплащане на разноски по гр. дело №**/** г. на РС-Н. на Ф. О. Р. в размер на 237,67 лв., както и системен бон за извършен пощенски превод от Б. М. В. в полза на Ф. О. Р. в размер на 400 лв., ответникът заявява, че признава иска, както и твърди, че е удовлетворил изцяло претенцията на ищеца. Ответникът с признанието си счита, че са налице предпоставките на чл.78 ал.2 от ГПК, поради което моли в полза на ищеца да не бъдат присъждани разноски.

Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното:

Между страните по делото няма спор, а и от приложеното НОХД №**/** г. по описа на РС - Н. се установява, че с присъда № ** от *** г., влязла в законна сила на *** г., ответникът Б. М. В. е признат за виновен в това, че на *** г. в с. Н., обл. Ш. е причинил по непредпазливост *** на Ф. О. Р. от същото село, изразяваща се в *** - ***- престъпление по чл. 133 от НК. Настоящият ответник е бил оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.129, ал.1 от НК.

След влизането на присъдата в сила ищецът, имащ качеството на пострадал от престъплението, е предявил граждански иск, с претенция за обезщетение за причинени му имуществени вреди в размер на 515 лв. и за причинени му неимуществени вреди в размер на 1000 лв., частичен от иск с цена 5000 лв. За предявените претенции е било образувано гр. дело №**/** г. по описа на РС - Н., по което е било постановено решение №**/** г., необжалвано и влязло в законна сила в частта относно присъдената сума за неимуществени вреди, като с решението Б. М. В. е осъден да заплати на Ф. О. Р. сумата от 1000 лева, ведно със законната лихва от *** г. до окончателното плащане, както и лихва върху тази сума в размер на 362,81 лева за периода от *** г. до *** г. На *** г. ищецът се е снабдил с изпълнителен лист за всички присъдени му суми с решението на съда по гр.д. №**/** г. на РС – Н..

Настоящата искова претенция се признава от ответника, като на *** г., след получаване на исковата молба, с експресен превод ***, осъществен чрез *** той е заплатил претендираната главница от 400 лв. в полза на ищеца Б. М. В., което е видно от представения в заверено копие системен бон. Следствие направеното признание на иска по настоящото дело следва да се приеме за доказано с безспорност обстоятелството, че от деянието на ответника за ищеца са настъпили неимуществени вреди, изразяващи се в *** и **, продължили няколко месеца; в невъзможност ищецът продължително време да не може да ***; в ***; в ***; както и в промяна у ищеца, която го ***.

Гореописаните обстоятелства съдът приема за установени по категоричен начин от 2 доказателствата по делото, като въз основа на тях се налагат следните правни изводи: Без съмнение ответникът е осъществил престъпно деяние, от което за ищеца са настъпили неимуществени вреди, за което е постановена влязла в сила присъда. Съгласно чл.300 от ГПК постановената присъда е задължителна за гражданския съд относно извършването на конкретното престъпление, неговата противоправност и виновността на дееца - настоящ ответник. Решението по образуваното след това гражданско дело №**/** г. по описа на РС Н., съгласно чл.298 от ГПК е задължително за съда и страните по отношение на факта на осъщественото непозволено увреждане, резултата от него и размера на обезщетението за неимуществени вреди, като това решение не е пречка ищецът да претендира останалата част от вредите. В случая ищецът Ф. О. Р. претендира още 400 лева неимуществени вреди, както и законна лихва върху тази сума от деня на увреждането до завеждането на исковата молба в размер на 187,42 лева, както и законна лихва от *** г. до окончателното плащане, като тази му претенция е основателна, но съдът следва да съобрази направеното плащане на сумата в размер на 400 лева - главница, осъществено в хода на процеса. Доколкото исканото обезщетение е вече платено, то съдът не може да го присъди повторно и в тази й част исковата молба, като неоснователна и недоказана следва да се отхвърли. Ответникът, обаче дължи законната лихва върху тази сума от датата на увреждането до деня на плащането *** г., която е поискана с исковата молба. В случая лихвата има компенсаторен, а не мораторен характер и се дължи като допълнение към размера на определеното обезщетение.

Претендираният размер е от деня на увреждането до завеждането на иска, т.е. от *** г. до *** г. в размер на 187, 42 лв. и от завеждането до окончателното плащане. В случая, обаче тя следва да се присъди от деня на увреждането до изпращането на обезщетението, като същата е в размер на 193.47 лева, изчислена посредством електронен калкулатор.

При този изход на процеса ответникът следна да платина ищеца направените по делото разноски, тъй като плащането на задължението за главница е извършено след завеждане на исковата молба. Ответникът е направил искане съдът да приложи чл.78, ал.2 от ГПК, като приеме, че ответникът не е дал повод за завеждане на делото, а и признава иска. Съдът не споделя това становище, защото в случаите на непозволено увреждане извършителят дължи обезщетение от деня на увреждането и от този момент е в забава за плащането му.

Обезщетението за вреди се дължи именно от деня на увредата, независимо в кой момент е поискана. Затова, независимо, че ответникът признава иска, не може да се приеме, че не е повод за делото. Обстоятелството, че ищецът претендира обезщетението си с два отделни иска, също не може да счете за такова, което освобождава ответника от разноски. То би могло да бъде освобождаващо, само ако е установено, че ищецът злоупотребява с правата си, за какъвто извод в случая няма основание.

Така, предвид гореизложеното ответникът следва да бъде осъден да плати на ищеца лихвата за забава за периода от *** г. до *** г. размер на 193,47 лева, като претенцията за главницата от 400 лв. следва да се отхвърли. Той следва да бъде осъден да плати на ищеца направените разноски от 400 лв., както и на основание чл.78, ал.6 от ГПК следва да бъде осъден да заплати държавна такса върху присъдената в полза на ищеца сума от 50 лв.

3

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Б. М. В., с ЕГН ********** от с. Н., обл. Ш., ул. *** да заплати на Ф. О. Р. , с ЕГН ********** от с. Н., обл. Ш., ул. *** сумата от 193.47 лв. (сто деветдесет и три лева и четиридесет и седем стотинки), представляваща законна лихва върху главница от 400 лева (обезщетение за причинени неимуществени вреди).

ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл.45 във вр.с чл.52 от ЗЗД от Ф. О. Р. , с ЕГН ********** от с. Н., обл. Ш., ул. *** против Б. М. В., с ЕГН ********** от с. Н., обл.

Ш., ул. *** с цена на иска от 400 лева, представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди от деяние, осъществено на *** г.

ОСЪЖДА Б. М. В., с ЕГН ********** от с. Н., обл. Ш., ул. *** да заплати на Ф. О. Р. , с ЕГН ********** от с. Н., обл. Ш., ул. *** направените по делото разноски размер на 400 лв. (четиристотин).

ОСЪЖДА Б. М. В., с ЕГН ********** от с. Н., обл. Ш., ул. *** да заплати на основание чл.78, ал.6 от ГПК държавна такса върху присъдените в полза на ищеца суми от 50 лв. (петдесет лева).

Решението подлежи на обжалване пред Шуменския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Нови Пазар: _______________________

4