Решение № 1075 от 23.08.2024, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Административно наказателно дело 1357/2024
- Вид
- Решение № 1075
- Подписан
- 23.08.2024
- Състав
- Валя Цуцакова
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал. 4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 63д, ал. 4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42, т. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- § 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 188, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 11 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
- член 189, ал. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 8 · Закон за движението по пътищата
- чл.21 ал.1 и ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.21 ал.1 и ал.2 · Закон за движението по пътищата
- § 6, т. 63 · Закон за движението по пътищата
- чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
- чл. 461, т. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 483, ал. 1, т. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 638, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 638, ал. 1, т. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 638, ал. 4 · Кодекс за застраховането
- чл. 647, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 1075 гр. Варна, 23.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 15 СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Валя Цуцакова при участието на секретаря Радостина Ив. Иванова като разгледа докладваното от Валя Цуцакова Административно наказателно дело № 20243110201357 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на " ИМТ КОНСУЛТ 2020" ЕООД, ЕИК205870669, представлявано от М.Р.С., депозирана чрез адв.С. К.-БАК,срещу Електронен фиш Серия Г № 0058782, издаден от ОД на МВР Варна, с който за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ във връзка с чл. 638, ал. 4, вр. чл. 638, ал. 1, т.
2 вр. чл. 461, т. 1 от КЗ на дружеството е било наложено адм. наказание "имуществена санкция" в размер на 2 000 /две хиляди/ лева.
С жалбата се изразява становище, че ЕФ следва да бъде отменен, тъй като дружеството вече е санкционирано за същото такова нарушение с друг ЕФ, твърди се, че собственикът на процесния автомобил не е бил уведомен писмено за липсата на валиден договор за застраховка „ГО”, като се претендира и присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание, въззивникът не се явява лично, представлява се в едно от откритите с.з. от адв.К., надлежно упълномощен и приет от съда. Процесуалният представител поддържа жалбата, като в следващите открити с.з. не се явява при редовност на призоваването, като е депозирано писмено становище, съгласно което нарушението е било установено още преди датата, визирана в ЕФ, с което се нарушава принципът „ не два пъти за едно и също нещо”, оспорва се и възможността за установяване на нарушението с описаното в ЕФ техническо средство, сочи се, че по отношение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, в КЗ няма такава разпоредба, каквато фигурира в ЗДвП и в заключение се иска присъждане на направените по делото разноски.
Наказващият орган, редовно призован, в съдебно заседание не изпраща процесуален представител. По делото са постъпили писмени бележки от надлежно упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата и моли ЕФ да бъде потвърден като правилен и законосъобразен. Претендира и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
1
Електронен фиш Серия Г № 0058782 е съставен от ОД на МВР-Варна, за това, че на 06.09.2023 г., в 14: 59ч., по Г.П. I-9 в посока от гр. Варна към КК”Златни пясъци”, до КК „Слънчев ден”” било установено управление на МПС- товарен автомобил " Рено Клио", peг.
№ СВ 3573МР, което е регистрирано в РБългария,не е спряно от движение и за което няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите - нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ. Нарушението било заснето с автоматизирано техническо средство „ATCC ARH CAM S 1” С НОМЕР 120ссd1.
При тези констатации и след извършени справки на интернет страницата на "Гаранционен фонд" било установено, че към дата 06.09.2023 г за товарен автомобил" Рено Клио", peг. № СВ 3573МР , няма активна застраховка "Гражданска отговорност".
При справка в информационните масиви на МВР било установено, че МПС-то е собственост на " ИМТ КОНСУЛТ 2020" ЕООД, ЕИК205870669, представлявано от М.Р.С..
Установи се, че техническото средство е било позиционирано на процесното място от св.Д., като това техническо средство е констатирало нарушение за скорост с процесното МПС и в последствие при обработката е било установено, че няма и сключен договор за задължителна застраховка „ГО”.Събраха се и доказателства, че техническото средство е от одобрен тип и е било изправно към датата на нарушението.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства –писмени и веществени, както и от показанията на св.Д., които съдът напълно кредитира като последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с приобщените по делото писмени доказателства.
Съдът напълно кредитира писмените доказателства, както и веществените /фотоснимки/, приобщени по делото.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, подадена е в законоустановения срок по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, приложим по препращане от чл. 647, ал. 3 от КЗ и от надлежна страна. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна поради следното:
Въззивното дружество е наказано за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, съгласно който - договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което: притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение; това изискване не забранява и всяко друго лице, различно от собственика на моторното превозно средство, да сключи застрахователния договор. За неизпълнение на това задължение е предвидена и съответна санкция в разпоредбата на чл. 638, ал. 1 от КЗ: глоба от 250 лв. – за физическо лице и имуществена санкция от 2000 лв. – за юридическо лице или едноличен търговец. Съгласно ал. 4 на същия член когато с автоматизирано техническо средство или система е установено управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на собственика на моторното превозно средство се налага глобата или имуществената санкция по ал. 1. Според разпоредбата на чл. 647, ал. 3 КЗ, когато с автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в Закона за движение по пътищата. Електронният фиш се изпраща на 2 собственика на моторното превозно средство с препоръчано писмо с обратна разписка.
Собственикът е длъжен в 14-дневен срок от получаването му да заплати глобата или имуществената санкция по чл. 638, ал. 4 и 6. Член 189, ал. 5 от Закона за движение по пътищата не се прилага. Горните разпоредби сочат, че принципно е допустимо издаване на ЕФ за нарушение на КЗ при установено и заснето управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. В тези случаи КЗ препраща към условията и реда за издаване на ЕФ предвидени в Закона за движение по пътищата. Легалната дефиниция на понятието "електронен фиш" се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП. Електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административноинформационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От това произтича, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване.
Електронният фиш, предмет на настоящото обжалване съдържа всички предвидени реквизити в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от Закона за движение по пътищата. Посочената разпоредба въвежда специален ред и реквизити на санкционния акт, поради което съдът намира, че не е нарушен редът за издаването на ЕФ.В разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП са изброени изчерпателно реквизитите на електронния фиш и сред тях не фигурира "дата на съставяне на фиша" (за разлика от чл. 42, т. 2 ЗАНН, който въвежда такъв реквизит на АУАН). Ето защо липсата на дата на съставяне на електронния фиш не се възприема от съда като съществено процесуално нарушение.По дефиниция електронният фиш не носи подпис на издателя си, поради което въпросът за компетентността на определено лице не се поставя.
В него следва да бъде отразена само структурата на МВР, на чиято територия е установено нарушението, което е сторено. От друга страна, с оглед посочената в електронния фиш дата на извършване на нарушението – 06.09.2023 г. и предвид датата на издаване на същия – 13.09.2023 г., не е налице и индиция за несъблюдаване на сроковете по чл. 34 от ЗАНН във връзка с процесното административнонаказателно производство. Доколкото в електронния фиш е посочено ясно мястото на извършване на нарушението, което на територията на гр.
Варна, и ясно е посочено, че фишът е издаден от ОД на МВР – Варна, не са налице пречки и за извършване на преценката дали процесният електронен фиш е издаден от компетентната териториална структура на МВР.
Следователно изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Относно формата на електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП реквизити, към които препраща и разпоредбата на чл. 647, ал. 3 от КЗ. В него следва да бъде отразена само структурата на МВР, на чиято територия е установено нарушението, което е сторено в случая. В обжалвания електронен фиш са посочени още мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, нарушените разпоредби, размера на имуществената санкция, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи. В електронния фиш е посочено и описание на нарушението, което също е един от задължителните реквизити съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП. В конкретния случай нарушението е описано от фактическа и от правна страна. Посочено е, че е било установено управление на МПС товарен автомобил " Рено Клио", peг. № СВ 3573МР, регистрирано в Р България, което не е спряно от движение и за което няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите. Поради това и съдът намира, че 3
Електронният фиш съдържа всички изискуеми реквизити, респективно ЕФ отговаря на изискванията на чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата, към който препраща чл.
647, ал. 3 от КЗ. По този начин както за нарушителя, така и за съда е напълно ясно какво се твърди да е извършено от него.
Настоящият съдебен състав намира, че КЗ се явява специален законов акт спрямо ЗДвП, поради което щом в него изрично е предвидена "имуществена санкция" за юридическото лице – собственици на МПС при несключен застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, то е неприложима разпоредбата на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП и не следва, а и не може да се наложи "глоба" на законния представител на юридическото лице. Горното е безспорно видно от текста на разпоредбата на чл. 647, ал. 3 от КЗ, където е посочено, че член 189, ал. 5 от Закона за движение по пътищата не се прилага.
Установено е по делото от, че АТСС, с което е заснет товарен автомобил " Рено Клио", peг. № СВ 3573МР, е мобилна система за видеоконтрол на правилата за движение с възможност за заснемане и автоматично разпознаване на рег. номера. Видно от изисканите от съда и приложени по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване се установява, че преносимата система е одобрен тип средство за измерване, притежаваща възможност за автоматично разпознаване на регистрационни номера. Установява се от приетите писмени доказателства, както и от веществените доказателствени средства снимкови разпечатки от АТСС и справки за регистрация на МПС по рег. №, че товарен автомобил " Рено Клио", peг. № СВ 3573МР, е заснет на 06.09.2023 г. да се движи по Г.П. I-9 в посока от гр. Варна към КК”Златни пясъци”.