Решение № 5134 от 12.09.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5134 гр. София, 12.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Георгиева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело № 20221100510326 по описа за 2022 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалбa на от „Д.“ЕООД срещу Решение 7621/06.07.2022г., постановено по гр. д. № 50258/2021г. по описа на Софийски районен съд, 179 с-в, в частта, с която е уважен до размер на 4233,14 лева, предявеният от М. С. иск по чл. чл. 266 ЗЗД за заплащане на възнаграждение по договор за СМР.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението, поради неправилни изводи на СРС за наличие на облигационни отношения между ищеца и жалбоподателя. Поддържа се липса на доказателства за такъв договор. Сочи, че ищецът е бил на трудов договор с подизпълнител на ответника и именно по този трудов договор е извършвал дейности на обекта.

Позовава се на СЧЕ, според която жалбоподателя е разплатил обекта с подизпълнителя си (друго търговско дружество).

Ищецът не бил в трудови отношения с жалбоподателя. СМР за които се претендирало плащане били извършени преди периода посочен от ищеца и били платени на подизпълнителя. Неправилно били кредитирани показанията на свидетелите на ищеца, които били пряко заинтересовани от изхода на делото.

Иска се отмяна на решението и отхвърляне на исковете.

1

Постъпил е отговор на жалбата, с който тя се оспорва и се иска потвърждаване на решението.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – само в обжалвана му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, поради което въззивният съд дължи произнасяне по отношение на правилността му.

След преценка на твърденията и възраженията на страните с оглед на събраните по делото доказателства въззивния съд намира жалбата за неоснователна, а решението за правилно по следните фактически и правни съображения:

Предявен е иск по чл. 266 ЗЗД. Ищецът твърди, че е извършил по договор за изработка, сключен с ответника СМР (описани в исковата молба) на обект на ответника, докато е работил по трудов договор с трето за делото лице-търговско дружество. Твърди, че ответника имал практика формално да регистрира търговски дружества на името на наети от него работници, като реално управлението на така регистрираните дружества се осъществявало от ответното дружество чрез лицето Д.Х., който наемал работниците за обекта и който им плащал за свършената работа на квадратен метър. В Този смисъл са твърденията в исковата молба и уточненията в ОСЗ.

Не се спори по делото, че ищецът е имал сключен трудов договор с дружеството „Б.С.“ЕООД, което е имало сключен договор като подизпълнител с ответното дружество за изпълнение на СМР от същият вид за същият обект и в рамките на периода, в който ищецът твърди да е извършил СМР по договор за изработка.

От служебна справка се установява, че трудовия договор между ищецът и третото за делото лице „Б.С.“ЕООД е прекратен на 05.03.2021г.

Св. М. установява механизма на заплащане на свършената на обекта работа, като посочва, че работа се плаща на бригадира (без значение колко са работниците), а той плаща на работниците. Посочва и че ищецът е бил бригадир на този обект.

Свидетелят Н.С. установява, че е работил на този обект по договорка с ищеца, но формално се е водил на трудов договор с ответника.

Другият свидетел М.С. установява същото. Показанията на тези свидетели, че формално са работили по трудови договори с ответника, но договорките им са били с ищеца и от него са получавали парите си след като му се плати на него от ответника, не са оспорени от последния и не е проведено доказване за тяхното опровергаване, поради което и съдът приема този факт за установен. Косвено това се доказва и от показанията на св. М. в частта им, че за свършена работа се плаща на бригадира, а той плаща на работниците, а ищецът е бил бригадир на този обект. Посочва също, че на 2 обекта е имало работник на име И. Ш., което потвърждава показанията на св. Н.С., който посочва, че всъщност Ш. е бил общ работник на този обект, а на негово име формално се е водило дружеството „Б.С.“ЕООД.

Показанията на свидетелите С. СГС не намира основание да не кредитира, тъй като косвено се подкрепят и от показанията на св. М., а само факта, че те са имали уговорки с ищеца да участват и са извършвали дейност на обекта за която ищецът се е договарял с ответника, съответно посочват, че част от уговорената между ищеца и ответника сума се следва на тях (предвид уговорките им с ищеца за работа на обекта) не е достатъчен за да се изключат показанията им от доказателствения материал.

При тези данни правилно СРС е приел, че между страните има неформален договор за изработка (процесните СМР), че работата е свършена и следва да бъде заплатена.

Неоснователни са оплакванията по т. 1 от Жалбата. Ищецът е твърдял, че ответника му е възлагал работа докато отделно още е бил в ТПО с друго дружествоподизпълнителя. В този смисъл са уточненията на иска в първото ОСЗ. Поради това и е несъстоятелно оплакването по т. 2 от жалбата (което изхожда от схващането на ответника, че ищецът твърди да е бил в ТПО с него самия). Отделно представения протокол АКТ обр. 19, не доказва твърденията на ответника, че СМР предмет на делото са били извършени до м.02.2021г. От този протокол се вижда, че с него са актувани по-малки количества от договорените с възложителя на строежа, като за остатъка няма приложени протоколи между ответника и възложителя и не може да се заключи, че те са извършени в период преди м. 03.2021г. Оплакването по т. 3 от жалбата също е неоснователно. ТПО на ищеца с третото за делото лице е прекратено на 05.03.2021, а сам ответника твърди работата по обекта да е завършена в края на м.

03.2021г (т.2 на стр. 2 от Отговора на иска)., което кореспондира с показанията на Н.С..

Оставащият от 05.03.2021г. до края на месеца период отговаря на посочения от СТЕ като необходим за извършване на процесните СМР.

С оглед горното решението следва да се потвърди в обжалваната му част.

Относно разноските пред първата инстанция има проведено от СРС производство по чл. 248 ГПК, с което обективираната в жалбата молба по чл. 248 ГПК е уважена и определението не е обжалвано.

При този изход на делото право на разноски за въззивното дело има само възиваемия ищец, който доказва 500,00 лева разноски за адвокатски хонорар.

Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА в обжалваната

3 му част

Решение

7621/06.07.2022г., постановено по гр. д. № 50258/2021г. по описа на Софийски районен съд, 179 с-в ОСЪЖДА „Д.“ЕООД, ЕИК **** да заплати на М. Д. С., с ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата 500,00 лева - съдебни разноски за адвокат във въззивното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4