Акт от 27.12.2019, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№1079/27.12.2019г., гр.Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Хасково, в открито заседание на деветнадесети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Съдия: Ива Байнова при секретаря Дорета Атанасова...………………………........…..........и в присъствието на прокурор Антон Стоянов….………………………………………………..като разгледа докладваното от съдия Байнова адм. дело № 1329 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.84, ал.2 вр. с чл.70, ал.1 от Закона за убежището и бежанците

(ЗУБ).

Образувано е по жалба от С.С.Р. - гражданин на И., с адрес: ***, срещу Решение № УПХ 569/19.11.2019г. на Интервюиращ орган към Държавната агенция за бежанците.

В жалбата се твърди, че оспореното решение е незаконосъобразно и нищожно. Решението било постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Нарушен бил чл.70, ал.1 и ал.2 от ЗУБ, като мотивите на решението били съотносими само и единствено за общото производство, провеждано по реда на чл.75 от ЗУБ. Решението не съдържало нито един аргумент дали молбата за закрила е явно неоснователна или не. Видно от съдържанието му, в решението били обсъдени въпросите, свързани с обстановката в И.ски К., с положението на различните етнически групи там, обстоятелствата, свързани със заплахите, на които жалбоподателят бил обект в И.. Всичко това били обстоятелства, които следвало да бъдат разгледани в производството по общия ред, тъй като имали пряко отношение към основателността на молбата по същество.

Същевременно интервюиращият орган не изложил никакви аргументи защо приема, че жалбоподателят се позовава на обстоятелства извън предмета на закона, или че не посочва причини за основателно опасение за преследване. Административният орган не обсъдил никакви източници на информация за страната на произход на оспорващия, с изключение на справки, изходящи от самия него, а именно справка с вх. № МД-296/13.05.2019г. и справка с вх. №МД-593/29.10.2019г., която изцяло потвърждавала казаното от жалбоподателя, а именно, че „й. все още са изправени пред „сериозни трудности“ и като заключение можело да се каже, че й. били дискриминирани в И.ското общество и представлявали най-бедната общност в И.. Липсата на мотиви в тази част на решението представлявала съществено процесуално нарушение, тъй като не били посочени фактическите основания за правните изводи на интервюиращия орган.

Последният изложил формално и бланкетно определени факти и обстоятелства, в този смисъл решението представлявало своеобразна „компилация“ между изводи по същество и правомощия, каквито интервюиращият орган нямал, което било абсолютно незаконосъобразно, до степен, че граничело с нищожност на административния акт. При постановяване на решението били допуснати съществени нарушения на материалния закон. Подадената от жалбоподателя молба за закрила не била явно неоснователна и не били налице основанията по чл.13, ал.1, т.1 от ЗУБ. Видно от мотивите на решението, административният орган обосновал отказа си, излагайки доводи за ситуацията в И., и предвид факта, че изследвал обстоятелствата, че оспорващия бил к. и съответно – положението му там, възможността да потърси помощ и защита и др., възниквал въпросът защо е приел, че изложеното от жалбоподателя излиза извън предмета на закона. Неправилно бил приложен и чл.13, ал.1, т.2 от ЗУБ. В хода на производството пред интервюиращия орган жалбоподателят добросъвестно се опитал да изложи своите опасения относно обстановката в И., както и относно факта, че положението в страната се влошавало непрекъснато, в светлината на което следвало да се разглежда молбата му. В проведените интервюта подробно изложил причините, поради които изпитва основателен страх от преследване в страната си на произход. Обстановката в страната му се влошавала ежедневно. Напуснал И., защото й. в И. нямали никакви права, живеели в постоянен страх поради присъствието на ислямската групировка „ДАЕШ“, нямало изгледи да се подобри обстановката в И. и по-специално в И.ски К.. Заявил пред административния орган, че ако му бъде отказана закрила в Република България и на това основание бъде върнат обратно в И., ако това било обективно възможно за българските имиграционни власти, щял да бъде изложен на опасност от сериозни посегателства и реален риск за живота и личната си сигурност, поради преследването спрямо й., к.и от страна на „Ислямска държава“. Навежда доводи, че изпитвал опасения за живота си там и това била причината да напусне страната, което обосновавало и страха му от преследване в И.. Неправилно административният орган тълкувал и прилагал и нормата на чл.9 от ЗУБ, която представлявала транспониране на чл.15 буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО. Следвало да вземе предвид тълкуването на разпоредбата на чл.15 (С) от Директива 2004/83/ЕО, направено с Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда в Люксембург по дело №С-465/07 г. В жалбата се посочва, че поради неправилното тълкуване на приложената материална норма, административният орган стигнал до погрешен извод и постановил административния си акт в нарушение на чл.15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО. Моли се за отмяна на обжалваното решение, поради противоречието му с административнопроизводствените правила, както и с чл.13, ал.1, т.1 и т.2 и чл.9 от ЗУБ, и връщане преписката на административния орган с указания за разглеждане на молбата в производство по общия ред.

Ответникът -

Интервюиращ орган при ДАБ, РПЦ - Харманли, чрез процесуален представител, моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Подробни съображения излага в писмени бележки.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита жалбата за неоснователна, а оспореното решение за правилно и законосъобразно.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С молба вх.№105450-2920/29.10.2019г. в СДВНЧ – Любимец, Дирекция „Миграция“, жалбоподателят, под името С. С. Р. от И., поискал от властите в Република България предоставяне на закрила. Искането е потвърдено с молба с вх. №1322 от 06.11.2019г., с рег. №УП 15362/06.11.2019г. на ДАБ, подадена с името С.С.Р.. На същата дата лицето е регистрирано с имената С.С.Р., роден на ***г. в И., Д., със същия постоянен адрес, гражданин на И., етническа принадлежност – к., религия – й., без професия, образование - о., неженен, документи за самоличност – национален паспорт сер. А №1550****изд. от И. на 20.05.2019 валиден до 19.05.2027.

С писмо с рег.№УП 15362/07.11.2019г. на ДАБ, Директор на РПЦ – Харманли е изискал от Държавна агенция „Национална сигурност” писмено становище по постъпилата молба за закрила, като в писмото е посочено, че при задържането на лицето, същия се представил като С. С. Р., роден на ***г., от И.. Видно от материалите по делото, отговор на писмото не е получен.

На 08.11.2019г. с кандидата е проведено интервю по Глава шеста, Раздел I- чл.63а от ЗУБ, резултатите от което са отразени в Протокол с рег.№УП 15362/08.11.2019г. В хода на производството жалбоподателят е заявил, че потвърждава казаното от него при попълване на регистрационния лист. Заявил също, че представил по време на регистрация национален паспорт. В И. притежавал лична карта и удостоверение за гражданство. Посочил, че майка му, петимата му братя и двете му сестри били тук в България, в РПЦ – Харманли. Имал вуйчо и чичо в Германия. Посочил следното:

1. С. С. Х. – майка, в производство в РПЦ – Харманли; 2. Р.С.Р. – брат, в производство в РПЦ – Харманли; 3. С. С.Р. – брат, в производство в РПЦ – Харманли; 4. С. С.Р. – брат, в производство в РПЦ – Харманли; 5. Н. С.Р. – сестра, в производство в РПЦ – Харманли; 6. Х. С.Р. – сестра, в производство в РПЦ – Харманли; 7. С. С.Р. – брат, в производство в РПЦ – Харманли; 8. Х. С.Р.

– брат, в производство в РПЦ – Харманли. Напуснал И. на 29.09.2019г. заедно със семейството си, легално, със самолет от гр. Арбил за

Турция. Останали в гр. Истанбул около десет дни. На 23.10.2019г. влязъл в България нелегално заедно със семейството си през телена мрежа, вървели няколко часа пеша, през гората и били задържани от полицията. Живял в гр. Ш.и от там напуснал страната си. Заявил, че не е женен. Не притежавал разрешение за влизане или пребиваване в друга държава-членка на ЕС. За пръв път подавал молба за закрила тук, в България. Не бил арестуван, нито осъждан в държавата си по произход или в друга държава.

Заявил, че е к.. Не е имал проблеми в И. заради принадлежността си към тази етническа група. Посочил, че е й.. Разказал, че се прекланяли пред Т.М..

Свещеният храм на й. се наричал „Лалеш“ и се намирал в гр. Синджар в И.. Имали два основни празника – през април месец празнували червената сряда. На този празник боядисвали яйца. През месец декември празнували пости, тогава постели три дни и това също бил голям празник за тях. Лично нямал проблеми в И. заради изповядваната религия, но всички й.и се страхували от ислямската групировка „ДАЕШ“. Целта на групировката „ДАЕШ“ била да избива всички й.и, отвличали жените, но той лично нямал проблеми. Не е имал проблеми с официалната власт в страната си. Не членувал в политическа партия или организация. Не участвал в религиозна организация, общност, секта. Всичките му близки били тук, в България, в РПЦ – Харманли. Баща му починал през месец март тази година, получил инфаркт. Заявил, че има о. образование.

Работил като общ работник. Относно причините да напусне страната си разказал, че когато групировката „ДАЕШ“ нахлула в гр. Ш.през 2014г., цялото семейство избягали в гр. Д. и останали там около един месец, след което се върнали обратно в гр. Шихан. Когато се върнали, „ДАЕШ“ вече ги нямало, но те се страхували, че може да се върнат отново. След като баща му починал, животът за тях станал труден, нямали вече неговата подкрепа и поради това чичо му ги посъветвал да напуснат И. и да отидат при него в Германия. Нямало заплаха, отправена лично към него. Семейството му не било заплашвано. Не било оказвано насилие върху него. Посочил, че не иска да се връща обратно в И., защото се страхувал, че ислямската групировка „ДАЕШ“ би могла да се върне обратно в техния град. Подал молба за закрила в Република България, защото била мирна и спокойна страна.

С Решение №

УПХ 569/19.11.2019г. на Интервюиращ орган при Държавна агенция за бежанците молбата за предоставяне на международна закрила на С.С.Р. е била отхвърлена, на основание чл. 70, ал. 1, във вр. чл. 13, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ.

По делото, като писмени доказателства са приети документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспорения акт.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Оспореното решение е съобщено на жалбоподателя на 25.11.2019г., а жалбата е подадена на 25.11.2019г. (видно от поставения входящ номер), следователно същата е депозирана в преклузивния срок по чл.84 ал.2 от ЗУБ.

Изхожда от активно легитимирана страна и е отправена до местно компетентния административен съд. Ето защо се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна.

Оспореното в настоящото производство решение е издадено от компетентен орган – В. Ж. И., младши експерт в Регистрационно - приемателен център – гр. Харманли, определена със Заповед № РД05-421/08.06.2017г. на Председателя на ДАБ на основание чл. 48, ал. 1, т. 10 от ЗУБ за интервюиращ орган.

Оспореният административен акт отговаря на изискванията за форма и съдържание, тъй като е надлежно мотивиран с посочване както на фактическите, така и на правните основания за постановяването му.

Не се констатира при постановяването му да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а оплакването в тази насока е неоснователно.

Оспореното решение е издадено в ускорена процедура в производството по общия ред по реда на Глава VI, Раздел II. Съгласно чл.68, ал.1, т.1 от ЗУБ, производството се образува с регистрирането на чужденеца по подадена от него молба за международна закрила. В случая чужденецът е регистриран на 06.11.2019 г., а оспореният акт е издаден на 19.11.2019г. Съдът намира, че актът е издаден при спазване на срока по чл.70, ал.1 от ЗУБ за произнасяне в ускорена процедура.