Решение № 255 от 11.03.2020, Окръжен съд - Плевен
- Съд
- Окръжен съд - Плевен
- Дело
- Въззивно гражданско дело 64/2020
- Вид
- Решение № 255
- Подписан
- 11.03.2020
- Състав
- РЕНИ ВАЛЕНТИНОВА ГЕОРГИЕВА, ЦВЕТЕЛИНА МАРИНОВА ЯНКУЛОВА, ЕМИЛИЯ АТАНАСОВА КУНЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- §1, т.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.5, ал.1, т.2 · Закон за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства
- чл.92, ал.6 · Закон за гражданската регистрация
- §1, т.13 · Закон за защита от дискриминация
- чл.11, ал.2 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.16, ал.1 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.16, ал.2 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.21, ал.2 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.21, ал.3 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.2, ал.1 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.3, т.10 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.5, ал.1 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.5, ал.1, т.1 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.5, ал.1, т.3 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.5, ал.3 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 5, ал. 4 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.26, ал.2 · Закон за трансплантация на органи, тъкани и клетки
- чл.144а, ал.3 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№… гр.
П., 11.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
П.СКИ
ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ - ІV гр.с. в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.РЕНИ ГЕОРГИЕВА
2.ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА при секретаря ПЕТЪР П. и в присъствието на прокурора …., като разгледа докладваното от ЧЛЕН - СЪДИЯТА РЕНИ ГЕОРГИЕВА в.гр.д. № 64 по описа за 2020 г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение №
449/13.12.2019 г. по гр.д.№ 931/2019 г. по описа на ЧбРС са постановени мерки за закрила на основание чл.16, ал.1 от ЗЗДН по отношение на Б.И.Б. както следва: 1.Задължен на основание чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН П.Ц.П. да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Б.И.Б.; 2.Забранено е на основание чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН на П.Ц.П. да доближава на по-малко от 200 метра от пострадалото лице Б.И.Б., жилището, в което живее в гр.Ч., ж.к.“***“ №4/70, вх.А, ап.13, временното й местоживеене ***, ж.к.“***“ №12 вх.А, местоработата на Б.Б. на адрес: ***, местата за социални контакти и отдих на Б. включително в читалище „***“ в гр. Ч., ул. *** №16, за срок от 18 месеца, като е отхвърлена като неоснователна молба за постановяване на мярка за закрила по чл.5, ал.1 т.3 ЗЗДН относно място за социален отдих хотел „***“ гр.
Л., находящ се в гр. Л., ул. „***“ №2 за срок от 4 месеца /срок на карта за басейн/.Разпоредено е да се издаде заповед за защита с горното съдържание.Заповедта за защита подлежи на незабавно изпълнение от полицейските органи по местоживеене на извършителя на насилието.Заповедта следва да съдържа предупреждение към П.Ц.П. за последиците от неизпълнението на заповедта, съгласно чл.21, ал.2 от ЗЗДН – задържане в РУ на МВР и незабавно уведомяване на Районна прокуратура – Ч..Осъден е на основание чл.5, ал.3 от ЗЗДН П.Ц.П. да заплати в полза на държавата по сметка на ЧбРС
„Глоба” в размер на 1 000 лв., както и сумата от 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.Осъден е П.Ц.П. да заплати в полза на държавата по сметка на ЧбРС държавна такса в размер на 25 лв.Осъден е П.Ц.П. да заплати на Б.И.Б. направените деловодни разноски в производството в размер на 800 лв. за адвокатско възнаграждение.Заповедта и решението следва да се връчат на страните и на РУ “Полиция” Ч..Препис от решението ведно с препис от материалите по делото да се изпратят на РП-Ч. за преценка налице ли са данни по чл.144а, ал.3 НК.
Депозирана е въззивна жалба от П.Ц.П. срещу решение № 449/13.12.2019 г. по гр.д.№ 931/2019 г. по описа на Червенобрежки районен съд, което се обжалва изцяло.Излагат се доводи, че същото е неправилно, немотивирано и необосновано.Прави се искане същото да бъде отменено със законните от това последици.
За въззиваемата страна-Б.И.Б. процесуалните представители изразяват становище да се потвърди решението на първоинстанционния съд, като се присъдят разноските по делото.
Въззивната жалба е процесуално допустима.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като обжалваното такова е валидно и допустимо, а по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящата инстанция намира решението и за правилно, поради което по силата на чл.272 ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.Във връзка с доводите във въззивната жалба съдът приема за установено следното.
Предмет на обжалване в настоящето производство е решението на първоинстанционния съд, изключая частта, в която е отхвърлена като неоснователна молбата за постановяване на мярка за закрила по чл.5, ал.1, т.3 ЗЗДН относно мястото за социален отдих хотел „***“ гр.Л., находящ се в гр.Л., ул.“***“№ 2 за срок от 4 месеца, поради липса на интерес от обжалване от въззивника в тази част.
На първо място въззивникът излага доводи, че за да бъде допустима молбата, предявена от Б.Б. за прилагане на мерки по чл.5, ал.1 ЗЗДН, следва да са доказани предпоставките на чл.3, т.10 ЗЗДН, според която защита по този закон може да търси всяко лице, пострадало от домашно насилие, извършено от лице, с което се намира или е бил във фактическо съпружеско съжителство, каквото не е доказано в процесния случай.Законът не дава легална дефиниция на понятието „фактическо съпружеско съжителство“, но този извод следва да се изведе от твърдението на ищцата в молбата й, събраните по делото доказателства и съпоставяне с други правни норми, приети в законодателството, като се позовава на ППВС № 5/1969 г. , §1 на ПЗР на Закона за социално подпомагане, §1, т.10 от Закона за чужденците в Република България, §1, т.2 от ДР на ДОПК, чл.92, ал.6 от Закона за гражданската регистрация, §1, т.13 от ДР на Закона за защита от дискриминация, чл.5, ал.1, т.2 от Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България, чл.26, ал.2 от ЗТОТК, като характерното за всички тези правни норми е, че те говорят само за доказано и установено по някакъв начин „фактическо семейно съжителство.Позовава се и на Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно правото на граждани на съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите –членки, за изменение на Регламент (ЕИО) №1612/68 и отменяща Директива 64/221/ЕИО, 68/360/ЕИО, 72/194/ЕИО, 73/148/ЕИО, 75/34/ЕИО, 75/35/ЕИО, 90/364/ЕИО, 90/365/ЕИО и 93/96/ЕИО се изисква, че такова съжителство се приема само в случаите, когато то е „регистрирано съжителство“, а не по принцип съжителство на мъж и жена без доказателства за това.
Настоящият съдебен състав приема следното.
ЗЗДН не дава легална дефиниция на понятието „фактическо съпружеско съжителство“ за целите на същия.В динамиката на съвременното общество все по-често се срещат хипотезите на фактически сложилите се съпружески отношения, с присъщите на семейството (в юридическия смисъл) отношения между мъжа и жената, на грижа и подкрепа, взаимно уважение и взаимопомощ, включително към възрастните и децата, общи грижи за домакинството според възможностите, взаимна отговорност за благополучието на семейството, материална и емоционална подкрепа.Отношенията на живеещите във фактическо съжителство не се различават от тези на лицата, сключили граждански брак, приема се, че отношенията между тях са като между съпрузи.
Фактическото съпружеско съжителство се определя като неформална трайна интимна, духовна и материална връзка между мъж и жена.
Наличието на продължително и трайно фактическо съжителство е въпрос на преценка на фактите и обстоятелствата за всеки конкретен случай.На доказване подлежи общността между лицата, общото им управление на домакинството, общи планове и осъществяването им, общо съпреживяване на различни събития.
С оглед така дадената характеристика на „фактическото съпружеско съжителство“ на следващо място във въззивната жалба се сочи, че то може да бъде доказано чрез два способа - писмени доказателства и разпит на свидетели.
От писмените доказателства по делото се установява, че Б.Б. живее в собствен апартамент в гр.Ч., ж.к.*** №4/70, вх.А, ап.13, който е придобит при условията на СИО с бившия й съпруг Х. К., съвместно със сина им К., адресно регистрирана е там и не е променяла адресната си регистрация.
Въззивникът П.П. притежава собствен недвижим имот съгласно нотариален акт за покупко-продажба от 09.07.2001 г., адресно регистриран е на този адрес-гр.Ч., ул.Я. №1А, който няма данни да е променян, обитава същия заедно с двете си дъщери - П. и Л., като упражняването на родителските върху тях е предоставено на него.
По отношение на наета от Б. квартира писмени доказателства не са представени.
Относно доводите във въззивната жалба по отношение на гласните доказателства, то са били разпитани водените от Б.Б. свидетели:Г.И.Ф., Х. К. Х., В.Х.В., И.Т. И..
От показанията на свидетелката Г.Ф., която е приятелка с Б. повече от 20 години, се установява, че връзката й с П. е от 2014 г., Б. е отишла да живее при него със сина си от първия брак, общо са се грижели за децата, съжителствали са заедно.След това синът й се е върнал в апартамента, през 2017 г. е завършил средното си образование и е отишъл да учи в друг град, а Б. и П. са решили да се преместят в апартамента, но през м.10.2017 г. П. е получил инфаркт, по време на болничния му престой в П. Б. непрекъснато е пътувала до П., планували са бъдещето си заедно, решили са да имат общо дете, но от притеснения е направила спонтанен аборт.След като са го изписали от болницата са се прибрали в апартамента й в ж.к.“***“, където е продължила да се грижи за него.Впоследствие са решили да живеят на друго място, за да може синът й да ползва апартамента.Решили са да стегнат къщата на базата на П., но докато е траел ремонта, са се преместили на квартира - в съседния блок в ж.к.“***“.Б. има подадени 3 жалби в периода, когато са били заедно.Отишли са на море в периода 5-7 септември, за да поговорят за отношенията си, но нищо не се е променило и Б. е искала да прекрати и така се е стигнало до 12.09.2019 г.
От показанията на свидетеля В.В., който познава Б. от 6-7 години, а П. от 2-3 години, е видно, че са живели заедно в блока, в койот е живеел и той, събирали са се заедно на посочените места.Отношенията на Б. и П. в един период са вървяли добре, но са започнали да се карат, имало е кавги между тях.Знае за инцидента, за който й е бил откъснал кичур коса.От 3 години живеят заедно.Ремонта на ресторанта се е извършвал от Б. и П., наели са работници.От 2016 г. са започнали да живеят в дома на Б., един два пъти в седмицата е виждал колите на П. пред входа.В колата й е имало проследяващо устройство, което е било демонтирано, като не знае как се е озовало там, а П. е дошъл и си го е поискал.
От показанията на свидетелката И. И., която работи при Б., се установява за инцидента на 12.09.Знае, че са живели 5 години заедно ту в неговото жилище, ту в нейното, а когато е постъпила на работа Б. е живеела на квартира в бл.5.След като са се върнало от морето през месец септември Б. е казала, че се разделят.
От показанията на свидетеля Х. Х. се установява, че той е бившият съпруг на Б., развели са се по взаимно съгласие 2014 г., имали са връзка след развода с П. и са заживяли в неговата къща.Следващата година е започнала да прави ремонт на техния общ апартамент, като П. й е пращал майстори.След като са живели в къщата на П. са се изнесли и са заживяли заедно в техния апартамент.До 2016 г. са живели в дома на П., а през 2016 г. са живели заедно в апартамента им.Сега не живеят заедно, разделени са от началото на месец септември 2019 г.
Във въззивната жалба се сочи, че не такива са дадените показания на четиримата свидетели, доведени от въззивника - П. П.Ц., Д.Д.С., Ц.И.М., Д.Г.П..
От показанията на свидетелката П. Ц., дъщеря на въззивника, се установява, че живеят заедно с баща й и сестра й на посочения адрес в гр.Ч..Родителите им са се раздеЛ. преди повече от 4-5 години, като майка им ги посещава.Откакто са се раздеЛ. идва поне по два пъти в седмицата, не преспива там, върши домакинска работа, грижи се за тях.Б. не е преспивала при тях.К., синът на Б., не е идвал в тях.Никога не са живели заедно.Една Нова година са прекарали заедно приятелски семейства във В., а края на 2018 г. са били заедно са рождения ден на сина на Б., който тя е организирала в техния ресторант.
От показанията на свидетелката Д.С. се установява, че е бивша негова съпруга, майка на децата им, П. има ресторант, не е виждала Б. да ремонтира там нищо, чрез неговата фирма е ремонтиран ресторантът.Не знае Б. да е живяла с П. в неговия дом или в друг дом.От 2014 г. до началото на септември 2019 г. П. не е живял на семейни начала с друга жена, има само интимни отношения с нея, имал е и с друга жена такива.
От показанията на свидетелката Ц.М. се установява, че са били една компания, много приятели.Не може да каже с точност на колко почивки са ходили.П. винаги спи с децата си в една стая.Б. е била в различна стая, не е била винаги с него.Всеки си плаща.Не е чувала П. да живее на семейни начала с Б..Ходили са на почивка през месец август 2019 г., П. е бил с друга жена.
Разпечатката съдържа 37 от 73 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a7efc34c-0c30-495b-af6c-da9d5e57876c