Решение № 3581 от 16.07.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3581 гр. Пловдив, 16.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирена Сл. Аврамова - Смит при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Ирена Сл. Аврамова - Смит Гражданско дело № 20245330121964 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от К. А. Т., ЕГН **********, чрез пълномощник – ЕАД Е.И., против „Стик – кредит” АД, ЕИК 202557159, с която е предявен иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 20 лева – платена без основание неустойка по Договор за кредит от 11.02.2020 г., сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 18.12.2024 г., до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба и уточняваща молба от 08.01.2025 г. се твърди, че на 11.02.2020 г. между страните бил сключен договор за кредит, по силата на който на ищеца били предоставени заемни средства в размер на 600 лева, при фиксиран лихвен процент от 36,00 % и годишен процент на разходите от 42,58 %. По силата на посочения договор, същият се обезпечавал с поръчителство или с предоставяне на банкова гаранция. В случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя на условията, визирани в договора, ищецът дължал неустойка в размер на 900 лева. Начислената неустойка се заплащала заедно със следващата погасителна вноска по кредита, съобразно уговорения 1 погасителен план. Ищецът усвоил изцяло заемния ресурс, но счита, че не дължи плащане за неустойка. Твърди, че в случая неустойката за неизпълнение на задължението за осигуряване на поръчителство или представяне на банкова гаранция е загубила присъщите си функции. Същата представлявала скрито възнаграждение за кредитора, тъй като се кумулирала към погасителните вноски, като по този начин се създавали предпоставки за неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на потребителя, което противоречало на добрите нрави. Ищецът твърди, че в периода 11.02.2020 г. – 18.12.2024 г. е извършил плащания в размер на 20 лева. Счита, че е платил посочената сума по процесния договор без наличие на основание за това.

Предвид изложеното се предявява исковата претенция.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от ответника, с който е взето становище за неоснователност на предявения иск.

Не оспорва факта, че на 11.02.2020 г. страните са сключили Договор за потребителски кредит № *****, по силата на който ответникът е предоставил на ищеца заем в размер на сумата от 600 лева. Заемната сума следвало да бъде върната ведно с дължимото възнаграждение за ползване на финансовия ресурс, съгласно погасителен план. Твърди се, че процесният договор бил сключен във формата на електронен документ, при спазване изискванията на ЗПФУР, ЗЕДЕУУ и ЗПК. По отношение на неустойката при непредоставяне на обезпечение се твърди, че такава не е била начислявана и събирана от ответното дружество. Излагат се съображения за валидност на клаузата, предвиждаща заплащане на неустойка, както и че същата отговаря на законовите изисквания. Твърди се, че неустойката представлявала самостоятелно съглашение, което в случая било обективирано в един и същи документ с договора за потребителски кредит. Предвид това, ответникът счита, че по отношение действителността на същата не се прилагат разпоредбите на ЗПК и Директива 2008/48, а общите условия на ЗЗД. В случая неустойката била уговорена за неизпълнение на непарично задължение за предоставяне на обезпечение, изпълнението не било обезпечено с други правни способи, а нейният вид се определял в зависимост от това дали заемополучателят изпълни своето задължение в даден момент. Твърди се, че договореният размер на неустойката, като определен процент съгласно чл. 46, ал. 1 от Общите условия в размер на 0,9 %, изпълнявал предвидените в чл. 92 ЗЗД цели, независимо че в текста на договора за кредит бил посочен вече 2 изчисленият размер, обхващащ целия период на договора. Според ответната страна, неустойката не е излязла извън присъщите си функции. Задължението на заемополучателя да предостави обезпечение, както и неблагоприятните последици от неизпълнение на това задължение, били валидни и не противоречали на добрите нрави. Сочи се, че няма въведено законово ограничение относно размера на неустойката, като се изтъква, че ищецът се е запознал с условията на договора преди сключването на същия. Твърди се, че потребителят е договарял недобросъвестно в нарушение на изискванията на чл. 12 ЗЗД, знаейки че няма да може да изпълни задължението си. Ответникът поддържа, че неустойка се начислява само докато не бъде предоставено обезпечение, като същото може да бъде предоставено, както преди подписването на договора, така и в процеса на неговото изпълнение. Предвид изложеното, моли за отхвърляне на предявения иск.

С протоколно определение от открито съдебно заседание, проведено на 20.06.2025 г., е допуснато на основание чл. 214, ал. 1 ГПК изменение на предявения осъдителен иск чрез увеличаване на неговия размер от 20 лева на 40,34 лева.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Между страните не е спорно, че на 11.02.2020 г. е бил сключен процесният договор за потребителски кредит № *****, по силата на който ответникът като заемодател е предоставил на ищеца като заемател, сумата в размер от 600 лева, която е следвало да се върне на 3 вноски, при ГЛП в размер на 36 % и ГПР в размер 42,58 %. В договора е било предвидено задължение на заемателя за предоставяне на обезпечение – поръчител или банкова гаранция, при неизпълнение на което дължал неустойка в размер на 827,86 лева.

Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК.

Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и 3 съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон – ЗПК.

Съобразно разпоредба на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

С влязло в сила Решение № 1391/26.03.2025 г., постановено по гр. д. № 16111/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, е признато за установено в отношенията между страните К. А. Т. и „СТИК-КРЕДИТ“ АД, че клаузата на чл. 6.4 от сключения помежду им Договор за потребителски кредит № *****/11.02.2020 г., предвиждаща заплащане на неустойка за непредставяне на обезпечение в размер на 827,86 лева, е недействителна на основание чл. 21 ЗПК. В мотивите на съдебното решение е прието, че договорът за потребителски кредит е недействителен поради нарушаване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 11 ЗПК. Със същото решение ответникът е осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, както и адвокатско възнаграждение в полза на ЕАД Е.И. в размер на 480 лева с ДДС, определено по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

Предвид изложеното следва, че посочената клауза на чл. 6.4 от процесния договор за потребителски кредит, като недействителна, не поражда права и задължения за страните. При това положение заплатената от ищеца сума за неустойка при непредставяне на обезпечение, предвидена в тази разпоредба, е недължимо платена при начална липса на основание. От заключението на допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че размерът на платената по процесния договор неустойка е 40,34 лева. В този размер предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД се явява основателен и следва да бъде уважен.

По отношение на разноските:

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има ищеца. В полза на ищеца следва да се присъдят сторените по 4 делото разноски за държавна такса в размер на 50 лева и за възнаграждение за вещо лице в размер на 150 лева. В производството по делото ищеца е представлявана от Еднолично адвокатско дружество /ЕАД/ Е.И. въз основа на сключен Договор за правна защита и съдействие, съобразно който адвокатското възнаграждение е договорено при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3 Закон за адвокатурата. Съдът намира, че в настоящото производство не следва да се присъжда адвокатско възнаграждение, доколкото такова е присъдено в производството по гр. д. № 16111/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив.

Този извод следва от обстоятелството, че предявените в две отделни производства искове се основават на един и същ правопораждащ факт недействителност на клаузи от договор за потребителски кредит. Първият, установителният иск за прогласяване на тази нищожност, разгледан в производството по гр. д. № 16111/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, има обуславящ характер по отношение на втория осъдителен иск за връщане на даденото въз основа на нищожните клаузи, който е предмет на разглеждане в настоящото производство. Изложеното предполага и еднаква защита по двата иска, поради което няма основание адвокатското възнаграждение да се формира отделно по всеки от исковете, включително и когато са предявени в различни производства. Справедливо е да бъде определен един адвокатски хонорар за двата предявени иска, което вече е сторено в производството по гр. д. № 16111/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, като неговия размер се явява адекватен и пропорционален на материалния интерес и търсената защита.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД „СТИК-КРЕДИТ” АД, ЕИК: 202557159 да заплати на К. А. Т., ЕГН **********, сумата в размер на 40,34 лева /четиридесет лева и тридесет и четири стотинки/, представляваща платена без основание неустойка по Договор за потребителски кредит № *****/***** г., сключен между страните, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда – 18.12.2024 г., до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „СТИК-КРЕДИТ” АД, ЕИК:

5

202557159 да заплати на К. А. Т., ЕГН **********, сумата в размер на 150 лева /сто и петдесет лева/ за направени по делото съдебни разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _________/п/______________ 6