Решение № 367 от 27.03.2024, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 367 гр. Плевен, 27.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милена Св. Томова при участието на секретаря АНЕТА ХР. ЙОТОВА като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело № 20234430105485 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** против В. Д. К. с ЕГН **********, в която се твърди, че ответницата е собственик/ползвател на топлоснабден имот, находящ се в ***.

Навеждат се доводи, че същата е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката и че за периода от м.май 2019г. до м.април 2022г. не е погасила в пълен размер своите задължения към ищцовото дружество за процесния топлоснабден имот, като неплатената за този период сума за главница възлиза в размер на 739,62лв. Останалата част от дълга, претендиран в заповедното производство бил платен.

Сочи се, че сградата – етажна собственост, в която се намира топлоснабдения имот е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „Техем сървисис” ООД. Навеждат се доводи, че въз основа на чл.139 от ЗЕ разпределението на топлинна енергия 1 между потребителите в сграда – етажна собственост се извършвало по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл.139 а ЗЕ. Съгласно чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлоснабдения имот били начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски и след края на отоплителния сезон били изготвяни изравнитерни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата - „Техем сървисис ” ООД, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл.71 от Наредба №2/28.05.2004г. за топлоснабдяването и Наредба №16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването.

Претендира се постановяване на решение, с което да се признае за установено, че ответницата В. К. дължи на ищеца неплатена главница за топлинна енергия за процесния период от 739,62лв., ведно със законната лихва от 06.04.2023г. до окончателното изплащане, представляваща неплатена част от присъдените в заповедното производство вземания.

Претендират се и направените разноски.

Ответницата В. К. е депозирала писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който оспорва исковите претенции. Релевира и възражение за погасяване по давност на вземанията на ищеца за периода от м.май 2019г. до м.април 2020г.

Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното :

Исковете са предявени по реда на чл.422, ал.1 от ГПК в законоустановения едномесечен срок по чл.415, ал.1 от ГПК от връчване на указанията на заповедния съд по ч.гр.д.*** по описа на ПлРС, поради което са допустими и следва да се разгледат по същество.

С издадена в заповедното производство Заповед за изпълнение *** е разпоредено длъжникът В. Д. К. да заплати на ищеца следните суми: сумата 977,30 лева за главница, лихва върху главницата в размер на 131,36 лева за периода 15.09.2020 г. до 17.03.2023 г., главница за дялово разпределение в размер на 56,76 лева, лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на 9,84 лева за периода 15.09.2020 г. до 17.03.2023 г. и законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението – 07.04.2023 г. до 2 изплащане на вземането, както и сумата 25 лв. за деловодни разноски за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

В исковото производство, ищеца претендира главница в размер на 739,62лв., с оглед извършено частично плащане от длъжника в хода на производството по делото.

Между страните не е налице спор, че ответницата В. К. е собственик на процесния недвижим имот, находящ се в ***.

Установява се и от представените от ищеца писмени доказателства, че с нотариален акт за продажба на недвижим имот *** на нотариус Т.М. на 28.12.2011 г. ответницата е закупила като дъщеря и съсобственик от своята майка Е.А.П. 4/6 ид.части от процесното жилище като изрично е посочено, че то е съсобствено на страните по наследство. От приложения по делото нотариален акт за покупко-продажба *** на нотариус Н.Д., се установява, че на 02.02.2015г. ответницата В. Д. К. е закупила 1/6 ид.част от процесния недвижим имот – ***. В нотариалния акт изрично е посочено, че продавачът продава своята идеална част на съсобственик. Видно от писмо за налагане на възбрана от ЧСИ Н.М., по изп.дело № ***, върху същия имот, собственост на ответницата В. К., на 08.03.2017 г. е наложена възбрана за обезпечение на вземания на „Юробанк България“ АД. Независимо, че ищецът е представил по делото копия на искови молби за заведени дела между съсобствениците на имота, по делото не се установява да е извършена делба, напротив, нотариалните актове сочат, че ответницата е изкупила дяловете на съсобствениците си от него. От удостоверение на *** издадено на ищеца, е видно, че на адрес в ***, се намира многофамилна жилищна сграда със седем входа и съответните им идентификатори. Видно е, че „Техем Сървисис“ ЕООД е сключило договор за доставка и монтаж на уреди за отчитане на топлинна енергия и извършване на индивидуално измерване на потреблението, включително издаване на общи и индивидуални сметки, с ЕС на адрес ***, на 19.09.2001 г., като срокът по договора първоначално е бил тригодишен, но уговорката в чл.2, т.5 е, че договорът се удължава автоматично с още една календарна година при неговото непрекратяване с писмено предизвестие. Приложен е и протокол на общо събрание на ЕС на вх.Е от 10.09.2002 г., с който е взето решение за сключване на договор именно с топлинния счетоводител „Техем Сървисис“ ЕООД – ***.

3

Представени са по делото от „Техем Сървисис“ ЕООД съставените документи за дяловото разпределение, което е извършило за периода от 01.04.2019 г. до 30.04.2020 г. за имота.

С оглед релевираното възражение за давност и оспорванията на ответницата на фактите, свързани с извършените от нея плащания и реда, по който ищеца е осчетоводил погасяванията на процесните задължения, по делото е допуснато изслушване на съдебно-счетоводна експертиза. От експертното заключение и разгледаните в съвкупност с него представени от ищеца фактури, се установяват следните обстоятелства: Сумите за топлинна енергия за процесния имот през процесния период от време са били начислявани от „Топлофикация София” ЕАД по изготвяни отчети от фирмата осъществяваща дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата — начислявана е била ТЕ отдадена от сградната инсталация, топла вода и отопление. Вещото лице е отбелязало, че съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди - в случай, че резултат от изравнителните сметки е сума за доплащане, то тя се добавя към първата дължима сума за процесния период, а в случай, че резултата от изравнителната сметка е сума за възстановяване, то от нея служебно се приспадат просрочените задължения, като се започне от най-старото.

Посочило е, че за съответният отоплителен сезон са начислявани прогнозни суми, фактурите за които са издадени на база потребление за предходен период. След приключване на отоплителният сезон и преизчисляване от фирмата за дялово разпределение, същите са сторнирани с издадени кредитни известия, като следва издаването на обща фактура за потребление - за отопление и подгряване на топла вода с действащите към момента единични цени на топлинната енергия. След това в края на м.август при установяване на суми за изравняване се доначисляват суми за процесния период /или се приспадат, като така се формира общото задължение.

Установява се от експертното заключение, че осчетоводените суми за ползвана и незаплатена топлинна енергия от страна на ответника по сметка 411 клиенти за процесния период 05.2019 — 04.2022 г. е 1034,06 лв., в това число 977,30 лв. за отопление и 56,76 лв. услуга дялово разпределение. Такъв е бил размерът им към датата на иницииране на заповедното производство, като вещото лице е посочило и начислените за всеки отделен отчетен период суми.

4

За отчетния период м.май 2019г. – м.април 2020г. се установява от експертното заключение, че през този период са били начислени прогрозно на база на предходен отчетен период 759,94 лв., като същите са сторнирани в края на отчетният период. Установена е била реална консумация през целия отчетен период в размер на 635,30 лв. (стойността на фактура 1005590823/31.07.2020 г. – приложена на л.50 от делото), като след приспадането на платените 406,16 лв. и прихващането на сума от 36,34 лв. се установява дължима сума по тази фактура за отчетен период от м.май 2019г. до м.април 2019г. в размер на 192,80 лв. След приспадане на сума за погасяване от предходно плащане, кредитора претендира вземане в размер на 191,93 лв.

Както е посочено от вещото лице, към тази сума от 191,93 лв. следва да се прибавят и сумите 4,44 лв.+ 18,47 лв. + 2,04 лв., във връзка с годишно изравняване, като са издадени фактури за това на 31.08.2020 г. Така дължимата сума за доплащане след извършеното годишно изравняване за отоплителен сезон м.май 2019г. - м.април 2019г., се изчислява в размер на 216,88 лв., след като са приспаднати плащанията от 406,16 лв. по време на този сезон.

Видно е от експертното заключение, че за услуга дялово разпределение са били начислени за периода от м.юли 2020г. до м.април 2022г. суми в размер на 56,76лв., като мораторната лихва за забавено плащане се изчислява на 9,84лв. за периода от 15.09.2020г. до 17.03.2023г.

Установява се от експертното заключение, че след подаване на заявлението на ищеца по чл.410 от ГПК – депозирано на 07.04.2023г., ответницата е заплатила на 03.08.2023 г. сумата от 500 лв. с платежно нареждане, посочвайки като основание ч.гр.д.3597/2023 г. (приложено в заповедното производство). С тези суми, видно от заключението на вещото лице, *** е осчетоводила като погасени съдебни разноски в размер на 25лв., мораторна лихва в размер на 141,20лв., главница в размер на 294,44лв. и законна лихва върху присъдената в заповедното производство главница, натрупана за периода от датата на депозиране на заявлението до датата на плащане в размер на 39,36лв. Така, според счетоводните записвания при ищеца е останала непогасена главница в размер на 739,62лв.

Съдът възприема обсъденото експертно заключение, като обективно, 5 компетентно и неоспорено от страните.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното :

Установи се безспорно, че ответницата В. К. е собственик на процесния имот в ***, ***.

Установи се, че имота се намира в топлоснабдена сграда, присъединена към топлопреносната мрежа. С оглед на това собственика му има качеството на клиент на топлинна енергия по смисъла на чл.153 от ЗЕ. Съгласно сочената разпоредба, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.

Правоотношението по продажба на топлинна енергия между топлопреносното предприятие и потребителя възниква по силата на закона (чл.150 от ЗЕ) при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия.

Поради горното, съдът приема, че ответницата е дължала на ищеца заплащане на цената на доставената топлинна енергия до процесния имот през претендирания период от време от м.май 2019г. до 30.04.2022г., неплатената част от която към момента на иницииране на заповедното производство – 07.04.2023г. е била в размер на 977,30лв., както и е дължала цената на услугата за дялово разпределение в размер на 56,76лв. за същия период. Поради забава в плащанията на тези суми е дължала към момента на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК мораторна лихва върху главницата от 977,30лв. за периода 15.09.2020г. до 17.03.2023г. в размер на 131,36лв. и мораторна лихва върху главницата от 56,76лв. в размер на 9,84лв. за периода от 15.09.2020г. до 17.03.2023г.