Решение № 2275 от 11.05.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2275 гр. Пловдив, 11.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: София С. Монева при участието на секретаря Генка Ив. Боева като разгледа докладваното от София С. Монева Гражданско дело № 20245330113639 по описа за 2024 година

Предявени са обективно евентуално съединени искове – установителни с правно основание на главния чл. 22, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 11 от Закона за потребителския кредит (ЗПК) и на евентуалния – чл. 26, ал. 1, предл. 3 от Закона за задълженията на договорите (ЗЗД), и осъдителни с правно основание на главния и евентуалния чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.

Ищецът В. П. И., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. ******, обл. ******, ул.

„********” №***, процесуално представлявана по пълномощие от адв. М. В. М., вписан в регистъра на *******, с адрес за съдебна кореспонденция: гр. *******, бул. „*******“ № ***, ет. ***, ап. „**“, моли съда да признае за нищожен по отношение на ответника „СТИККРЕДИТ“ АД, ЕИК: 202557159, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, пл.

„Оборище“ № 13Б, представлявано от С. Н. Т. в качеството на ******* и по процесуално пълномощие от адв. Х. М. Г., вписан в регистъра на *******, с адрес за съдебна кореспонденция: гр. *******, ул. „********“ № ***, офис **, сключеният помежду им Договор № ******/*******г. за потребителски кредит, предоставен от разстояние, или при условията на евентуалност клаузата на чл. 27, ал. 1 от него за дължимост на неустойка, както и да осъди ответника да му заплати сумата от 22, 27 лева (след частично оттегляне на иска), подлежаща на връщане като недължимо платена по недействителен Договор № ******/*******г. за потребителски кредит, предоставен от разстояние, а при условията на евентуалност – сумата от 18, 53 лева (след частично оттегляне на иска), подлежаща на връщане като недължимо платена неустойка по Договор за потребителски кредит № 1

******/*******г. за потребителски кредит, предоставен от разстояние, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 05.08.2024 г., до окончателното й погасяване.

Ищцата твърди, че сключила с ответника Договор № ******/*******г. за потребителски кредит, предоставен от разстояние, по силата на който й била предоставена сума в размер от 950, 00 лева, която следвало да върне на дванадесет месечни вноски до 28.06.2024 г., ведно с договорената възнаградителна лихва и други акцесорни плащания.

Отразеният в договора лихвен процент бил 23, 40%, годишният процент на разходите (ГПР) – 26, 08%. Сочи, че в чл. 17 от договора е предвидено задължение за кредитополучателя да осигури в тридневен срок от сключване на договора обезпечение – физическо лице поръчител, което следва да отговаря на множество кумулативно предвидени условия, или банкова гаранция за всички задължения по договора. Изтъква, че на практика за потребителя е невъзможно да осигури което и да било от двете обезпечения. При непредоставяне на обезпечение в тридневен срок от сключване на договора в тежест на потребителя се начислява разписаната в чл. 27 от договора неустойка – 0, 9% от усвоената главница за всеки ден, в който потребителят не е предоставил обезпечение. Според ищцата неустойката представлява скрито възнаграждение за кредитора, чрез което последният цели единствено да капитализира допълнителен приход, и следва да бъде включена в ГПР, тъй като е сигурен разход за потребителя. Поддържа, че е налице драстично разминаване между посочения в договора ГПР и действителния му размер и че непосочването на компонентите, формиращи ГПР, води до цялостна недействителност на договора. Ако сумата по обезпечението бъде включена в ГПР, размерът му би бил доста над 50% и по този начин би се нарушила разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Предвид изложеното, моли за възстановяване на сумата, която е платила над размера на усвоената главница. Претендира сторените разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал писмен отговор със становище, че искът е допустим, но неоснователен. Изтъква, че в договора ясно и недвусмислено са посочени всички разходи и такси, които следва да заплати длъжникът, както и ГПР, че в конкретния случай кредиторът е оценил кредитния риск и е преценил, че за да гарантира вземанията си по договора, то следва да се предостави обезпечение от длъжника и че вземането за неустойка при непредоставяне на обезпечение не следва да се включва при формиране на ГПР по договора, доколкото същото се заплаща единствено в случай че потребителят не изпълни договорно поетото си задължение. По отношение на размера на неустойката поддържа, че в проявление на принципа на договорната свобода е индивидуално договорен между страните и в тази връзка не се явява прекомерен. Твърди, че неустойката не е прекомерна и предвид обстоятелството, че вземанията по процесния договор за кредит не са обезпечени. Моли така предявеният иск да бъде отхвърлен.

Претендира разноски.

Редовно призовани, страните не участват в открито съдебно заседание, като с Писмени становища вх. № № 101736/07.10.2024 г., 28930/13.03.2025 г., 68433/18.06.2025 г.

114198/05.11.2025 г и 10008/30.01.2026 г. ищецът поддържа исковите претенции, а със 2

Заявление вх. № 128578/12.12.2024 г. и Молба вх. № 70057/23.06.2025 г. ответникът моли за тяхното отхвърляне.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК в контекста на наведените от страните съображения, приема от фактическа страна следното:

Въз основа на приобщените документи и обявеното по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК съвпадение в твърденията на страните се установява, че по силата на сключен помежду им по електронен път Договор № ******/*******г. за потребителски кредит (л. 74 – л. 78), предоставен от разстояние, и приложимите към него Общи условия (л. 65 – л. 73), утвърдени с Протокол от заседание на Съвета на директорите на „Стик-Кредит” АД от 29.05.2020 г. и в сила от 01.06.2020 г., ответникът, който със Заповед № ******/*******г.. (л.

56) на подуправителя на БНБ е вписан в Регистъра на финансовите институции с рег. № *******, с основен предмет на дейност предоставяне на кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или възстановими такива, от една страна като „Кредитор”, се задължил в деня на договарянето да предостави на ищеца, от друга като „Потребител”, потребителски кредит от 950, 00 лева по избран от последния в заявлението му за кредит начин измежду: банков превод по посочена от него банкова сметка или на каса на „*******”. Заемателят, който бил предварително информиран за параметрите на сделката със Стандартен европейски формуляр (л. 57 – л. 64) и по данни от Разписка № ******/*******г. за извършено плащане чрез системата на „*******“ (л. 80), усвоил заемната сума, следвало в срок до 28.06.2023 г. да я възстанови на дружеството и да му заплати лихва от 144, 14 лева при годишен лихвен процент от 23, 40%, начисляван ежедневно при продължителност на месеца от 30 дни и на годината от 360 дни, или да престира общо 1 094, 14 лева при годишен процент на разходите от 26, 08%, определен при отчитане на следните допускания: валидност на съглашението и неизменност на разходите по него за уговорения срок, изправност на договарящите и незабавно и пълно усвояване на кредита, както и други, изброени в чл. 28 от Общите условия. Издължаването следвало да се осъществи с дванадесет месечни анюитетни вноски с падеж на 28-о число на месеца в периода от 28.07.2023 г. до 28.06.2024 г., подробно описани по величина и компоненти в погасителен план, инкорпориран в Приложение № 1 (л. 79) към съглашението.

Според съдържанието му потребителят дължи на кредитора неустойка, както следва: по чл. 28 – при неизпълнение на което и да е свое договорно задължение, включително и при неплащане на дължима сума в срок, в размер на 1% от нея на ден, и по чл. 27, идентичен с чл. 46 от Общите условия – в размер на 0, 9% от усвоената главница за всеки ден, през който не спазва ангажимента си по чл. 17 от договора в 3-дневен срок от подписването му да предостави на насрещната страна обезпечение по отношение на всички свои задължения (главница, лихви, неустойки, други обезщетения, такси и др.) по изискванията на Раздел VІІІ от Общите условия във вид на банкова гаранция, издадена в полза на кредитора от лицензирана българска банка или лицензирана да извършва дейност на територията на Република България директно или чрез клон чуждестранна банка с безусловно и 3 неотменимо изявление за плащане в рамките на един работен ден от поискването и валидност 30 дни след крайния падеж, или поръчителство на едно навършило 21 години дееспособно физическо лице, което е с българско гражданство, постоянно местоживеене в страната, непрекъснати осигурителни права (социално и здравно осигуряване) през 12-те месеца преди подаване на заявката за кредит, минимален осигурителен брутен доход от 1 500, 00 лева, полага труд по безсрочно трудово/служебно правоотношение с продължителност минимум 6 месеца при последния работодател, не е в период на предизвестие за прекратяването му към датата на подаване на заявката за кредит, получавало е редовно възнаграждението си за 12-те месеца преди тази дата, не е записано в ЦКР с просрочия, под наблюдение, загуба и т. н., не е поръчител по съществуващ заем в която и да е банка или небанкова финансова институция, не е настоящ потребител на заемодателя и представя служебна бележка за доход от работодателя си за 6 месеца назад. В хипотезата на чл. 27 неустойката възлиза на 720, 53 лева и е платима ведно с погасителната вноска чрез добавка към нея, показана в погасителния план, и увеличаваща я на 151, 24 лева.

В хода на съдебното дирене е назначена съдебно-счетоводна експертиза (л. 125 – л.

126), която излага заключение – обективно, компетентно, задълбочено и изчерпателно изготвено, че по процесния договор е осъществено едно плащане на 03.07.2023 г. в размер на 972, 23 лева, което е отнесено за погасяване на следните задължения: главницата от 950, 00 лева, договорна лихва от 3, 70 лева и неустойка от 18, 53 лева.

При така очертаните фактически положения съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК намира от правна страна следното:

Ищецът отправя срещу ответника процесуално допустими искове – установителни за прогласяване недействителността на сключен помежду им Договор № ******/*******г. за потребителски кредит или евентуално на клаузата за неустойка от него и осъдителни за връщане на недължимо платената по него сума от 22, 27 лева или евентуално сума от 18, 53 лева.

В правната теория, синтезирана от ВКС в мотивите на Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г., ОСГТК, и Тълкувателно решение № 5/30.05.2022 г. по т. д. № 5/2020 г., ОСГТК, се застъпва, че недействителността на сделките е родово понятие и обхваща тези от тях, които са с недостатък, осуетяващ желаното от страните правно действие. Регулира се от норми от императивен порядък, установени в защита на обществения ред и правната сигурност, като общата й уредба се съдържа в чл. 26-35 от ЗЗД.

Нищожността е най-тежкият порок на договора и е обективно състояние, което го лишава от правни последици още от момента на сключването му, без да може да се санира.

Освен това настъпва по право и е абсолютна – отнася се за всички и всеки заинтересован може да се позове на нея, без да е необходимо предварителното й прогласяване по съдебен ред.

Общоважимите й основания са изброени в чл. 26, ал. 1 и ал. 2, изр. 1 от ЗЗД – противоречие или заобикаляне на закона, накърняване на добрите нрави, включително и 4 договаряне върху неоткрити наследства, невъзможен предмет, липса на съгласие, на предписана от закона форма или на основание, както и привидност, а специални хипотези са поместени и в различни други закони.

Нормата на чл. 34 от ЗЗД задължава всяка от страните по признат за нищожен договор да върне на другата всичко, което е получила от нея. Касае се за частно проявление на общия състав на неоснователно обогатяване по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, който гласи, че получилият нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало такова, е длъжен да го върне.

Разпечатката съдържа 30 от 79 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a7eea69b-1535-4a4b-850a-947d99f52174