Решение № 280 от 08.07.2019, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№

269 08.07.2019г. гр.Бургас

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Бургаският окръжен съд

Първо гражданско и търговско отделение

На тринадесети юни две хиляди и деветнадесета година

В публичното заседание в следния състав :

Председател: АННА

ЩЕРЕВА

Секретар Ваня Димитрова, като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 24 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е образувано по искови молби на И.П.К. с ЕГН ********** и Р.К.К. с ЕГН **********, М.К.К. с ЕГН **********, действаща лично и като майка и законен представител на малолетните си деца И.М.К. с ЕГН ********** и Б.М.К. с ЕГН **********,***, със съдебен адрес *** - адвокат Д.Р., против

„ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ОЛИМПИК““ АД със седалище и адрес на управление Кипър, гр.Никозия, ***, регистрирана в търговския и фирмен регистър на Република Кипър с № НЕ 71103, представляван понастоящем от назначения временен ликвидатор Павлос Накузи, чрез клона на търговеца в Република България –

„Застрахователна компания „Олимпик – Клон България““ КЧТ с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, район „Триадица“ ул.“Гоце Делчев“ № 142-142А, представляван от Пелагиа Теодосиева Евтимова.

Ищците И.П.К. и Р.К.К. предявяват субективно кумулативно съединени осъдителни искове за заплащане на всеки от тях по 170 000 лв. - обезщетения за неимуществени вреди от непозволено увреждане, причинено виновно от Нихат Ахмед Топал – на 21.08.2016г. при управление на моторно превозно средство допуснал ПТП, при което причинил смъртта на сина на ищците – М. И. К., починал на 31.08.2016г.

Претендират и законна лихва върху стойността на обезщетенията от датата на деликта – 31.08.2016г. до окончателното им изплащане.

С исковата си молба и приетото в съдебно заседание на 16.05.2019г. увеличение ищците М.К.К., И.М.К. и Б.М.К. - съпруга и деца на починалото лице М. И. К. предявяват субективно кумулативно съединени осъдителни искове за заплащане на всеки от тях по 200 000 лв. - обезщетения за неимуществени вреди от непозволено увреждане от описания деликт. Към тях са обективно съединени и искове за обезщетения за имуществени вреди : • 2 886 лв.

– претърпени вреди от М.К.К., състоящи се в разходи за изработка и монтаж на паметник на покойния й съпруг на стойност 2 676 лв. и 210 лв. разходи за психологическо консултиране; • 33 000 лв. – пропуснати ползи от лишаването на малолетното дете И.М.К. от издръжката, осигурявана от починалия родител за периода от смъртта му до навършването на пълнолетие на детето – по 250 лв. месечно за период от 11 години;

• 54 000 лв. - пропуснати ползи от лишаването на малолетното дете Б.М.К. от издръжката, осигурявана от починалия родител за периода от смъртта му до навършването на пълнолетие на детето – по 250 лв. месечно за период от 18 години. Претендират се и законни лихви върху всяко от паричните вземания от датата на деликта – 31.08.2016г. до окончателното им изплащане.

Обстоятелства, на които ищците основават претендираните права и предявените искове :

Твърдят, че на

21.08.2016г. около 13:00 ч., на път № 906 – от разклона за с.Порой в посока към гр.Каблешково, община Поморие, област Бургас, Нихат Ахмед Топал управлявал лек автомобил „Рено“, модел „Канго“ с per. № А 1759 МК, нарушил правилата за движение по пътищата – навлязъл и се движил в лентата за насрещно движение, без да изпреварва или да заобикаля, в резултат на което допуснал пътно-транспортно произшествие с движещото се насрещно МПС – лек автомобил „Форд“, модел „Транзит“ с рег. № А 0092 ВМ, управляван от М. И. К. ***, като по непредпазливост причинил смъртта на водача М. И. К., настъпила на 31.08.2016г., и средни телесни повреди на пътничката Яна К. Душева. Против виновния водач Нихат Ахмед Топал е образувано наказателно производство - нохд № 1132/ 2017г.***, приключило с влязла в сила присъда, с която Нихат Ахмед Топал е признат за виновен за настъпване на процесното ПТП и причинената по непредпазливост смърт.

Отговорността на ответника произтича от задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите по полица № BG/ 28/ 116001941731/, в чието покритие е извършено деянието на застрахованото лице Нихат Топал. Ищците считат, че са от кръга на лицата с право на обезвреда за нанесените им имуществени и неимуществени вреди от загубата на близкия им загинал родственик. Всички ищци основават исковете си на твърдения за претърпени болки и страдания, свързани с безвъзвратната внезапна и шокираща загуба на родственика им.

Ищците И.П.К. и Р.К.К. сочат следните основания на претърпените от тях неимуществени вреди : Покойният им син бил тяхна подкрепа и опора, поддържали близка връзка с него, дори и след като той създал свое семейство, като и понастоящем И.К. живеел в едно домакинство със семейството на сина си. Помагал на майка си с разрешаването на всякакви битови проблеми, носил й радост, когато е имала здравословни проблеми, я водил на лекар, подпомагал я финансово за закупуване на лекарства, имали близка духовна връзка.

Ищците М.К.К., И.М.К. и Б.М.К. твърдят, че покойният М. К. бил чудесен съпруг и баща. Съпрузите се обичали, били щастливи заедно и имали общи планове за бъдещето си. Към момента на ПТП ищцата М.К. вече била бременна с второто им дете, като Божидсар К. се родил след смъртта на баща си.

Ищцата сочи, че занапред ще трябва сама да отглежда и да възпитава децата си, като от този деликт тя е лишена от единствената си опора, а децата – от авторитета и напътствията на баща си, както и от единствения човек, който е щял да ги обича и отглежда с цялата си любов и отговорност към тях. Детето Б. никога няма да види и да опознае баща си, а детето И. имало неповторима духовна близост с баща си, която майката не може да компенсира, поради което загубата е изключително драматична за него. Непосредствено след смъртта на бащата се наложило майката да заведе детето И. на психолог, който дълго работил с него. И до момента детето страдало от силна тревожност и от страхове /от изоставяне, от загуба на майката/, които потискал и така се пораждали поведенчески проблеми – напр. разплаквал се безпричинно. Сочи се, че чувството за изоставеност и тъгата по починалия родител щели да се запазят у детето И. през целия му живот и да окажат влияние на личностното му развитие. Това състояние на тревожност на детето разстройвало допълнително и ищцата М. Кирова. Поради непреодолимата си мъка от загубата на най-близкия си човек тя живеела трудно, нямала желание да упражнява професията си – фолклорна певица.

Ответникът представя писмени отговори, с които оспорва исковете. Не спори по настъпването на ПТП, настъпилата смърт на родственика на ищците и съществуването към момента на ПТП на валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с водача на лекия автомобил „Рено“. Оспорва противоправното и виновно поведение в процесното ПТП на застрахования водач, респективно и отговорността на застрахователя. Твърди 50% съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия М. К.. В нарушение на чл.137а от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ лицето не е използвало обезопасителен колан, като в противен случай не би претърпял настъпилите телесни увреждания от удар на предната част на главата в панорамното стъкло на управлявания микробус.

Освен това не е изпълнил задължението си по чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП, като не е задействал своевременно спирачната система на управлявания от него автомобил при възникване на опасността, поради което сблъсъкът е настъпил със значително по-голяма сила, съответно уврежданията са били по-големи. Ответникът счита също, че представените по делото документи не доказват ищците да попадат в кръга на лицата, определен с ППВС № 4/ 1961г., № 5/ 1969г. и № 2/ 1984г., които имат право на обезщетение за неимуществени вреди, тъй като не е налице изискването те действително да са претърпели вреди. По отношение на ищеца Б.К. счита исковете за неоснователни, тъй като лицето не е съществувало като правен субект към момента на смъртта на пострадалия, а разпоредбата на чл.2, ал.1, б.“а“ от ЗН била неприложима, тъй като само признавала качество на наследник на лицето.

Счита за прекомерно завишени размерите на претендираните обезщетения. Тъй като съпругата и децата на починалия съжителствали с неговите родители, те взаимно намирали емоционална опора в ежедневния контакт с близките си, а силната връзка между тях оказвала благоприятно въздействие върху емоционалното им състояние и спомагала за преодоляването на душевните им страдания.

Позовава се на чл.380, ал.3 и чл.497, ал.1 от КЗ, като твърди, че не дължи законна лихва върху обезщетенията за неимуществени вреди от датата на настъпването на инцидента.

Едва на 27.02.2017г. са представени банкови сметки на съпругата на починалия и на неговите родители, а на основание чл.130 от СК било неоснователно обезщетенията за децата да бъдат преведени по сметка на тяхната майка. Оспорва по основание претенциите за законна лихва за обезщетенията за претендираните имуществени вреди на двете деца, тъй като тези вземания още не са възникнали, както и претенцията за законна лихва по имуществените вреди на ищцата М.К., тъй като претендираните разходи още не са били направени към момента на деликта.

Оспорва по основание иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, състоящи се в разходи за надгробен паметник. Счита, че тези разходи са направени в изпълнение на нравствен дълг и не подлежат на обезщетяване по аргумент от чл.55, ал.2 от ЗЗД. Дори и да се приеме противното, тези разходи също следва да бъдат намалени с установения процент на съпричиняване.

Оспорва и исковете на малолетните деца за изплащане на обезщетения за вреди от пропусната родителска издръжка. Счита, че те са преждевременно предявени, тъй като на основание чл.146 от СК издръжките са платими ежемесечно и не са станали изискуеми – децата не са навършили пълнолетие. Счита, че осъдителните искове за изпълнение на повтарящи се задължения са допустими само при условията на чл.124, ал.2 от ГПК, но в случая подобна претенция към ответника не е предявена. Като основание за недопустимост на претенциите сочи и обстоятелството, че ответникът не е бил сезиран с тях по реда на чл.380 от КЗ – вр. чл.498 КЗ. Твърди също, че правото на обезщетение за претърпени ползи от лишаване от издръжка възниква, когато лицето е било издържано от починалия или е имало право на такава издръжка, но само доколкото тази вреда не може да бъде компенсирана от наследствената пенсия, определена по реда на чл.81 от КСО.

Оспорва починалият да е осигурявал издръжка за децата, надвишаваща дължимите им наследствени пенсии. При условията на евентуалност твърди, че тази пенсия следва да се приспадне от размерите на очакваните издръжки, които от своя страна следва да бъдат намалени с установения процент съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия.

Дирекция „Социално подпомагане“ – Бургас, редовно уведомена на основание чл.15 ал.6 от Закона за закрила на детето, не изразява становище относно правата и интересите на малолетните деца.

Страните представят и ангажират доказателства в подкрепа на становищата си. Претендират и присъждане на направените по делото разноски.

След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на закона, Бургаският окръжен съд намира за установено следното:

Предявените преки искове против застраховател за заплащане на обезщетения по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ са с правно основание чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането /в сила от 01.01.2016г./. Исковете за обезщетения за забава в размер на законната лихва са с правно основание чл.86 ал.1 вр. чл. 84 ал.3 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.

По делото не се спори и се установява от приетите писмени доказателства, че ищците И.П.К. и Р.К.К. са родители на М. И. К., починал на 31.08.2016г., ищцата М.К.К. е негова съпруга, а малолетните ищци И.М.К. – на 10 години и Б.М.К. – на 2 години и половина са негови деца. Не се спори, че към датата на смъртта на М. К. съпругата му е била бременна с второто им дете Б.К., роден на ***г.