Решение № 4828 от 29.11.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4828 гр. Пловдив, 29.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20225330110498 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

С исковата молба ищецът Р. Х. Х. , с ЕГН: ********** е предявила против „Вива Кредит“ ООД, с ЕИК: 201995287 положителен установителен иск за приемане за установено в отношенията между страните, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че клаузата, установяваща задължение за заплащане на такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем, в размер на 106, 47 лв., от Договор за кредит № *** г., е нищожна като противоречаща на добрите нрави, поради установяването й при заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК и в нарушение на чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК.

С друга искова молба Р. Х. е образувала гр.д. № * по описа на РС – Пловдив, XVIII с-в, като е предявила против „Вива Кредит“ ООД иск за приемане за установено в отношенията между страните, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че клаузата, установяваща задължение за заплащане на неустойка в размер на 70, 98 лв. от Договор за кредит № *** г., е нищожна като противоречаща на добрите нрави, поради установяването й при заобикаляне на чл.19, ал.4 ЗПК и в нарушение на чл.11, т.9 и т.10 ЗПК. С определение № 9771/13.09.2022 г. настоящият състав е обединил за общо разглеждане двете дела под номер 10498/2022 г., доколкото последните имат връзка помежду си.

Ищецът твърди, че между страните е сключен договор за кредит № *** г., по силата на който в полза на ищеца – кредитополучател, била 1 предоставена сумата в размер от 500 лв. при фиксиран лихвен процент по заема от 40, 32 % и годишен процент на разходите от 49, 39 %. Сочи, че с клаузата на чл. 1, ал. 3 от Договора е установена такса за приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит – в рамките на 20 минути от подаване на заявлението, като следващата опция е обикновено разглеждане на заявката в рамките на 10 работни дни. Посочено е, че при избор на приоритетно разглеждане е установено задължение за заплащане на такса от 106, 47 лв., която счита за неравноправна, поради липса на еквивалентност на престациите. В клаузата на чл. 4 от договора било установено задължение за кредитополучателя за предоставяне на обезпечение под формата поръчителство, което да отговаря на изискванията, установени от кредитодателя. В случай на непредставяне на уговореното обезпечение кредитополучателят се задължил да заплати неустойка в общ размер на 70, 98 лв., платима на вноски, ведно с главницата и уговорената възнаградителна лихва съгласно погасителния план, което задължение било установено в разпоредбата на чл. 4, ал. 2 от договора.

Ищецът твърди, че е усвоил сумата по кредита, но счита, че не дължи плащания за такса за експресно разглеждане и неустойка, тъй като е налице нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като посоченият в договора лихвен процент не отговаря на действително приложения, поради това, че уговорените плащания, макар и установени като неустойка и такса, по правната си същност представляват скрита добавка към възнаградителната лихва.

Сочи, че по този начин цената на предоставения за ползване финансов ресурс – възнаградителната лихва, е установена при явна нееквивалентност на престациите, което е в противоречие с нормите на добросъвестността. Сочи, че реално прилаганата договорна лихва накърнява договорното равноправие между страните, противоречи на добрите нрави и е в разрез с принципа на добросъвестността, поради което счита последната за нищожна. Излага съображения за нищожност на клаузата на чл. 4, ал. 2 от договора като противоречаща на добрите нрави по смисъла на Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. Сочи също, че процесната неустойка излизала извън присъщите й обезщетителна и обезпечителна фукции.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Вива Кредит“ ООД е депозирал отговор по предявените искове. Излага подробни съображения за тяхната неоснователност. Счита, че договорът е установен съобразно изискванията на ЗПК, поради което е действителен, респ. няма основание за прилагане разпоредбата на чл. 22 ЗПК. Моли за отхвърляне на предявените искове, които счита за неоснователни.

Предявява насрещен иск, като иска Р. Х. да бъде осъдена да заплати сумата от 210, 94 лв., представляваща главница по падежирали към момента на предявяване на насрещния иск вноски за периода * г. по процесния договор за кредит № *** г. и сумата от 16, 85 лв., представляваща договорна лихва по падежиралите вноски за периода * г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изпълнение на 2 задължението.

В подаден писмен отговор на насрещния иск Р. Х. оспорва същия, като развива доводи, че договорът за кредит е недействителен по смисъла на чл. 22 ЗПК, поради което се дължи и връщане само на чистата му стойност. Прави възражение за прихващане, като счита, че сумата за главница по договора следва да се прихване с получените без правно основание от ответното дружество договорна лихва в размер на 31, 51 лв., неустойка в размер на 70, 98 лв. и такса за експресно разглеждане в размер на 106, 47 лв.

С протоколно определение от 21.06.2023г. съдът на основание чл. 214, ал. 1 ГПК е допуснал изменение на предявения от „Вива кредит“ ООД насрещен иск, чрез увеличение на неговия размер, като същият се счита предявен за се счита предявен за сумата от 455.58 лв., от които 431.82 лв. по договора за паричен заем от №* г. за периода * г. Претендират се 23.76 лв. начислена и незаплатена договорна лихва по Договора за паричен заем от №* г. за периода * г. Претендира се и законна лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба до окончателното им плащане.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От събраните по делото доказателства се установява, че между ищеца Р.

Х. Х. и „Вива Кредит“ ООД е сключен Договор за паричен заем **** по силата на който ответникът е предоставил в заем на ищеца сумата от 500лева.

С клаузата на чл. 1, ал. 3 от Договора е установено, че за извършена от кредитора допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем, заемателят дължи такса в размер на 106, 47 лева. С клаузата на чл. 4, ал. 2 от Договора е установено, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, посочено в ал. 1, заемателят дължи неустойка в размер на 70, 98 лева, която е разсрочена и се заплаща на равни части към всяка от погасителните вноски. Установен е годишен лихвен процент от 40, 32 % и годишен процент на разходите от 49, 3 9 %. В чл. 1, ал.

4 от Договора е предвидено, че таксата за експресно разглеждане на заявката за паричен заем в размер на 106, 47 лева ще се заплаща разсрочено на равни части и ще се включва в размера на погасителните вноски.

По предявените главни искове.

Съдът, като съобрази материалите по делото намира, че при така описаното по-горе договорно правоотношение между страните, ищецът Р. Х., освен качеството на кредитополучател, има качеството на потребител по смисъл на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, поради което същия т се ползва със законоустановената потребителска закрила и приложение в случая намират императивните правилата на ЗПК и ЗЗП.

Съгласно разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на 3 годишния процент на разходите по определения в приложение №1 начин.

Предвид чл.19, ал.1 от ЗПК ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Чл.10а от ЗПК дава възможност на кредитора по договора за потребителски кредит да получава такси и комисионни за предоставени на потребителя допълнителни услуги във връзка с договора, които нямат пряко отношение към насрещните задължения на страните, а именно предоставянето на паричната сума и нейното връщане, договорената лихва и падеж.

Така, както е уговорена в настоящия случай, допълнителната услуга по експресно разглеждане на заявката за отпускане на заем, представлява по своята същност „такса за усвояване на кредита“. Съкратената като време услуга за получаване на заемните средства не е предоставяне на допълнителна услуга, тъй като липсва конкретно задължение за кредитора. Ответникът предоставя кредитно финансиране по занятие, неразделна част от която е разглеждането на заявките на потенциалните клиенти.

Съгласно чл.10а, ал.2 от ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В този смисъл, след като ищецът е подал заявление за предоставяне на кредит като необходима предпоставка за усвояване на паричната сума, то ответникът не следва да изисква заплащане на такса за разглеждане на документите, независимо от това в какъв срок ще ги разгледа. Отделно от това, изискваната под формата на такса сума от 1635, 60 лева представлява пряк разход по кредита и следва да участва при формирането на годишния процент на разходите. Уговарянето й като отделно възнаграждение има за цел заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР.

Предвид разпоредбата на чл. 21, ал.1 от ЗПК, съгласно който всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна, съдът приема, че процесната клауза на чл. 1, ал. 3 от Договор за паричен заем * с № *г., предвиждаща заплащане на сумата от 106, 47 лева, представляваща такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем, е нищожна и не е породила правни последици.

С клаузата на чл. 4, ал. 2 от Договора е установено, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, посочено в ал. 1, заемателят дължи неустойка в размер на 70, 98 лева, която е разсрочена и се заплаща на равни части към всяка от погасителните вноски.

Съгласно нормата на чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД договорите, които накърняват добрите нрави са нищожни. Критериите дали е налице нищожност поради противоречие на неустойката с добрите нрави, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава е неустойката, която е уговорена извън присъщите й 4 обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението. В този смисъл е постановено решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о.

В настоящия случай страните са уговорили клауза за задължаване на заемополучателя да осигури надлежно обезпечение на кредитора в тридневен срок от сключването на договора, като обезпечението следва да отговаря на редица конкретно посочени в договора условия /чл.4, ал.1/ и при неизпълнение да заплати неустойка във фиксиран размер. Или предвидено е неустойката да санкционира заемателя за виновното неизпълнение на договорно задължение. Изискванията към обезпечението, което ищцата е следвало да предостави от гледна точка на неговия вид и срокове, са в състояние да създадат значителни затруднения и на практика да възпрепятстват изцяло изпълнението на това задължение. Задължението за обезпечаване на главното задължение не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем. Грижата за осигуряване на обезпечение, което да гарантира интересите му при неизпълнение на насрещните задължения по договора за кредит, е за заемодателя, който при всеки индивидуален случай следва да прецени възможностите на заемателя и да поеме риска от предоставяването на заем.