Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 18624 от 16.10.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 20759/2024
Вид
Решение № 18624
Подписан
16.10.2025
Състав
КАМЕЛИЯ ПЛАМЕНОВА КОЛЕВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 18624 гр. София, 16.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело № 20241110120759 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 422 и следващите от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД срещу Я. Р. В., с която са предявени следните осъдителни искове по реда на чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК: иск с правно основание чл.150 от Закона за енергетиката (ЗЕ) за заплащане на сумата от 3001.20 лева– незаплатена главница за стойност на доставена топлинна енергия за имот– апартамент № ..., находящ се в гр. София, ж.к. „Л.“, блок ..., вх. Е, ет...., за периода 01.05.2020г.– 30.04.2022г., както и за сумата от 12.66 лева – главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода 01.09.2020г.-30.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 11.04.2024г., до окончателното плащане; иск с правно основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за заплащане за сумата от 562.09 лева– лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.08.2021г.– 02.10.2023г., както и за сумата от 2.80 лева – лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 15.11.2020г.-02.10.2023г.

Ищецът претендира ½ част от стойността на доставяната до имота топлинна енергия.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника в качеството му на потребител на топлинна енергия за този период и имот като собственик на ½ ид.ч. от топлоснабдения имот, заедно с лицето С. З. В., по силата на правна сделка и въз 1 основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 от ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия до топлоснабден имот - апартамент № ...., находящ се в гр.

София, ж.к. „Л.“, блок ...., вх. Е, ет. ..., като ответника имал задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цена на услуга за дялово разпределение, което не са сторили. Твърди, че съгласно общите условия от 2016г., в сила от 10.07.2016г., ответниците имали задължение за заплащане на дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на месечния период, през който е потребена, като обезщетение за забава в размер на законната лихва се начислява върху цената на топлинната енергия след изтичане на 45-дневен срок от изтичане на съответния отчетен период. Твърди, че представител на етажната собственост в сградата – етажна собственост, в която се намира процесният имот, е сключил договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „Нелбо“ АД, с оглед на което претендира цената на услуга за дялово разпределение. Поддържа, че поради неизпълнение в посочените срокове на паричните им задължения, ответника изпаднали в забава. Представя писмени доказателства. Прави доказателствени искания и искане за привличане на трето лице. Претендира разноски.

Ответникът Я. Р. В. чрез назначения и особен представител – адв. Б., подава отговор на исковата молба, в който оспорва исковете като недопустими и неоснователни. Аргументира неоснователността на исковете с довода, че ищецът не сочи убедителни писмени доказателства за установяване на предпоставките за уважаване на иска, в това число обитаване на имота от ответника, доставянето на топлинна енергия до имота, правилно изчисляване на тази ТЕ и стойността и. оспорва между ищеца и ответника да съществува действително правоотношение за доставка на ТЕ за този имот и период, както и ответникът да има качеството на потребител. Възразява, че ищецът не е обявил общите си условия в един централен и един местен ежедневник. Сочи, че от доказателствата не става ясно извършвано ли е законно дялово разпределение, че са приспаднати технологичните разходи и дали е извършван отчет на средствата за измерване. Релевира, че фактурите не доказват реалното потребление не ТЕ и нейната стойност, която подлежи на плащане, както и че не са доказани предпоставките за реален отчет или служебно начисляване на топлинна енергия.

Възразява, че ищецът не е доказал отопляемия обем на сградата, на имота и на общите части. Оспорва доказателствената стойност на фактурите с довода, че не съдържат нужните реквизити – подпис на лицата. При тези съображения моли за отхвърляне на исковете.

Противопоставя се на допускането на исканите от ищеца експертизи.

Конституираното трето лице-помагач „Нелбо“ АД представя изисканите документи и твърди, че услугата дялово разпределение е извършвана.

При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна следното:

Представен е Протокол от 27.08.2002г. от проведено Общо събрание на етажните 2 собственици в жилищната кооперация, където се намира процесния имот – гр. София, ж.к.

„Л.“, блок ..., вход Е и Ж, на което е взето решение за сключване на договор с „Нелбо Инженеринг“ ООД за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. В изпълнение на взетото решение се установява, че ЕС е сключила договор с „Нелбо Инженеринг“ ООД от 17.09.2002г. Служебно известно е на съда и се извежда от публична справка в Търговски регистър преобразуването на ФДР в „Нелбо“ ЕАД, а после настъпилата промяна в правноорганизационната форма на „Нелбо“ АД. Представен по делото е също договор от 03.06.2020г., сключен между ищеца и ФДР. Съгласно постановките на ТР № 2/2016г. на ОСГК на ВКС решението на ОС на ЕС обвързва собствениците на обекти в етажната собственост, вкл. правоприемниците, щом като не е налице последващо решение на ОС на ЕС за отказ от услугата на топлопреносното предприятие, съответно отказ от услугата дялово разпределение. Доказателства за релевиран отказ от услугата не се съдържат по делото, поради което решение на ОС на ЕС обвързва собствениците на имота.

От представените от третото лице – помагач на страната на ответника – ФДР „Нелбо“ АД, документи се извежда, че има извършван отчет на уредите на 22.05.2021г. и на 01.05.2022г., който отчет носи подпис на потребител. Представен е също списък на живущите л. 154, според който в топлоснабдения имот – апартамент № 149, живеят 5 броя ползватели на топла вода.

За изясняване на релевантни по делото обстоятелства е била допусната съдебнотехническа експертиза. Съгласно приетото заключение на съдебно-техническата експертиза, сградата, в която се намира имота, е с непрекъснато топлоснабдяване през процесния период. Установено е редовно отчитане на общия топломер в абонатната станция /АС/, както и че същият е преминавал периодичен метрологичен контрол. Извършените измервания в АС, начисленията по фактури, дяловото разпределение и остойностяване на потребената топлинна енергия за имота са в съответствие с нормативните изисквания. Технологичните разходи на АС са приспаднати за сметка на доставчика на топлинна енергия. Дяловото разпределение е било извършвано от „Нелбо“ АД. За имота е била потребявана топлоенергия за отопление, за сградна инсталация и за битово горещо водоснабдяване.

Топлинната енергия за отопление е разпределена за 3 броя отоплителни тела – радиатори без разпределители на мощност със следните характеристики 1460 W и коефициент 0.73, 1719 W и коефициент 0.75 и 1719 W и коефициент 0.75, като ТЕ за периода 10.2020г.-04.2021г., отдадена от тези отоплителни тела при МСРС 0.843 дел./Вт по действащата методика от Приложение към чл. 61, ал. 1, т. 6.5 на Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020г. за топлоснабдяването. Топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване за процесния период без водомер е на база по 140 литра дневно за 5 броя ползватели за 2021г., за 2022г. е извършен отчет на 1 брой водомер, като количествата ТЕ за БГВ са изчислени по т. 5.2. от Приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. за топлоснабдяването.

Разпределянето на топлинната енергия за сградна инсталация е извършено съгласно зависимост, описана в Приложение към чл. 61, ал. 1, т. 6.1.1. на посочената Наредба в зависимост от пълния отопляем обем – 142 къб.м. и този на ЕС – 7860 куб.м. Отговорено е, 3 че размерът на дължимите суми по фактури, изготвени по прогнозни данни, е 6071.33 лева, от които 2120.16 лева за отопление на имота и за сградна инсталация, и 3951.17 лева за битово горещо водоснабдяване. Посочено е, че размера на вземанията след изравнителните сметки възлиза на 6171.29 лева – главница топлинна енергия, който размер е по-голям от търсения.

Няма основание да не бъде кредитирана експертизата поради това, че вещото лице е използвало документи, неналични по делото или такива, осчетоводени в счетоводството на ищеца. При изпълнение на своята задача вещите лица работят както с приети по делото писмени и веществени доказателства, така и с документи и вещи, които са предоставени от страните или се съхраняват в държавни учреждения или се намират в трети, неучастващи в спора лица /проверки в счетоводството на търговци, проверки на документация, съхранявана в архиви или нотариални кантори, проверки на регулационни или други благоустройствени актове и документи в техническата служба на общината и др./. Решение № 48 от 23.07.2020 г. по т. д. № 199 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър.

Отделение/. Законодателната идея е вещото лице да изготви заключението си само на база на собствените си знания и опит, като ползва събрания по делото доказателствен материал и предоставените му от страните или трети лица материали, стига това да не почива на база на странични данни или предположения, което е в случая не е налице. Прегледаните материали могат да не бъдат представени в оригинал или копие пред съда, но по искане на някоя от страните съдът може да изиска документите, за да може да бъде оспорена тяхната истинност.

Ако истинността на документите не се оспорва, представянето им пред съда не е задължително /Решение №131 от 12.07.2018г. по гр.д.№131/2018г. на ВКС, ГК, IV г.о./.

Установява се от представения договор за продажба на държавен имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 05.03.1996г., че правото на собственост върху апартамент № ..., находящ се в гр. София, ж.к. „Л.“, блок ..., вх. Е, ет.... е придобито от С. З. В. и Я. Р. В..

Извежда се, че от ответника Я. Р. В. е подадена молба-декларация с искане да бъде открита на нейно име партида при ищеца за посочения по-горе имот.

При установената фактическа обстановка, съдебният състав прави следните правни изводи:

Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“. В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.

4

Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване.

След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.