Определение № 463 от 21.08.2025, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 463 гр. Враца, 21.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Калин Тр. Тодоров

Членове:

Христо Н. Христов

Пламен К. Кучев като разгледа докладваното от Пламен К. Кучев Въззивно частно гражданско дело № 20251400500388 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 - чл. 278, вр. чл. 413, ал. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 11589/07.08.2025, подадена от „Сънфудс България“ ЕООД с ЕИК ***, седалище и адрес на управление ***, представлявано от И. Й. Л. - управител, чрез Еднолично адвокатско дружество „В. и В.“, с БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на управление: *** , представлявано от адв. С. В. от САК, против разпореждане от 28.07.2025г., обективирано в Заповед за изпълнение на парично задължение № 1417/28.07.2025г., издадена по ч.гр.д. № 2371/2025г. по описа на Районен съд Враца в частта за разноските, с която не е уважено искането на заявителя за присъждане на адвокатско възнаграждение в пълния претендиран размер от 400,00 лв., като е присъдена само сумата от 240,00 лв.

В жалбата се твърди, че атакуваното разпореждане от 28.07.2025 г. в тази част е недопустимо, поради което следва да бъде обезсилено. Излага се, че Районен съд – Враца не е компетентен да намали заплатеното адвокатско възнаграждение. Съдът бил компетентен да намали адвокатското възнаграждение само в случай, че другата страна е направила възражение за неговата прекомерност. Цитираното в обжалваното разпореждане решение на СЕС С-438/2022 г. касаело злоупотреба с минимални тарифи в контекст на конкуренцията, но не отменяло правото на възнаграждение съгласно договор, нито изключвало възстановяване на пълните реално направени разноски, 1 които били договорени, доказани и разумни. В случая съдът не се позовал на злоупотреба, а още по-малко на злоупотреба в контекста на конкуренцията. В случая адвокатското възнаграждение било договорено и съдът не бил нито страна, нито можел в заповедно производство да се произнася по този въпрос.

Основните аргументи на решението на СЕС не касаели това дали Наредба №1/2004 г. е задължителна, а касаело основния принцип на разумност при прилагането й. Ако районният съд бил приложил принципът за разумност, не би следвало да достигне до правно необоснования извод, че адвокатското възнаграждение от 400,00 лв. е неразумно високо. Съгласно чл.36 от Закон за адвокатурата адвокатският хонорар се определял по договореност между адвокат и клиент и като реално бил заплатен, не следвало да се намалява без доказателства за явна прекомерност. Сумата от 400,00 лв. за заповедно производство с материален интерес от 2000 лв. не била прекомерна, а напълно съответствала на чл. 7, ал. 2 от Наредба №1/2004 г. и на принципа за разумност. Съдът неправилно се позовал на решението на СЕС, приемайки, че минималните адвокатски възнаграждения по Наредба №1/2004 г. не подлежали на прилагане. Това обаче не означавало, че съдът трябвало да намали възнаграждението под договорения размер, особено когато нямало спор относно неговата реалност и разумност. В заповедното производство длъжникът можело да се защити, включително като обжалва разноските, а съдът не разполагал нито с инструмента на служебното начало, нито с друг, за да бди за интересите на длъжника в това производство.

В частната жалба се излага, че разпореждането в обжалваната част е и неправилно. Съдът неправилно се позовал на решението на СЕС, приемайки, че минималните адвокатски възнаграждения по Наредба № 1/2004 г. не подлежали на прилагане. Правният извод, че заповедното производство не представлявало никаква трудност било неоснователно и обидно, както за адвокатската, така и за съдийската професия. Цитира се Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г., което било с 18 точки. Районният съд допуснал грешка при определянето на адвокатското възнаграждение като не бил направил разлика между лице регистрирано по ДДС и фактура по ДДС.

Съдът опровергал собствените си изводи за фактическа и правна сложност на делото и определил адвокатското възнаграждение с ДДС при приложена фактура без ДДС и претендирано възнаграждение без ДДС. При заплащане на хонорар от 400,00 лв. страните направили адекватна пропорционална 2 преценка на претендирания размер и съдът нямал основание да приеме, че заповедното производство не представлявало правна и фактическа сложност, за да намали адвокатския хонорар на 200,00 лв.

Иска се, ако не се приеме обжалваното разпореждане за недопустимо, същото да бъде изменено и да се постанови друго, с което да сe осъди В. В. Х. да заплати на „Сънфудс България“ ЕООД с ЕИК *** адвокатско възнаграждение в размер на още 200,00 лв.

Препис от частната жалба не е връчван на ответната страна за отговор.

Частната жалба е процесуално допустима като подадена от лице с правен интерес, в рамките на законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, за който изрично в чл. 413, ал. 1, in fine ГПК е предвидено, че подлежи на обжалване.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Районен съд - Враца е сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично изпълнение по чл. 410 ГПК от 25.07.2025 г., подадено от „Сънфудс България“ ЕООД с ЕИК ***, седалище и адрес на управление ***, представлявано от И. Й. Л. - управител, чрез адв. С. В. от САК, против В.

В. Х., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, за сумата от 2000 лв. – неустойка по чл.13 от Договор за повишаване на квалификацията от 01.04.2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 24.07.2025 г., 34,00 лв. - разноски за държавна такса, както и сумата 400,00 лв. -разноски за платено адвокатско възнаграждение.

В заявлението е посочено, че паричното вземане произтича от следните обстоятелства: неизпълнение на Договор за повишаване на квалификацията от 01.04.2023 г.

Със заявлението за издаване на заповед за изпълнение са приложени пълномощно от 23.01.2025 г. от И. Л. –управител на заявителя „Сънфудс България“ ЕООД с ЕИК ***, с което се упълномощава адв. С. В., адв. Г. В., Еднолично адвокатско дружество „ В. и партньори“ и Еднолично адвокатско дружество „ В. и В.“ да го представляват пред органите на съдебната власт, като подават и получават всякакви документи в защита на юридическите интереси на дружеството, да предявяват искове, да предявяват искове и 3 подават жалби и възражения, както и да отговарят и правят възражения по заведени дела срещу „Сънфудс България“ ЕООД с ЕИК ***, както и да подписват, подават и оттеглят касационни жалби. Упълномощените имат право да извършват всички процесуални действия в защита на интересите на „Сънфудс България“ ЕООД с ЕИК ***, включително и да се разпореждат с предмета на делото, да правят отказ от права, да сключват спогодби и въобще да извършват всички правни и фактически действия в защита интересите на дружеството до окончателното решаване на съответния спор с влязъл в сила акт.

Към заявлението е приложена и фактура №0000000072/30.06.2025г. за заплащане на Еднолично адвокатско дружество „ В. и В.“ на сумата от 400,00 лв. за изготвяне и подаване на заявление по чл. 410 ГПК срещу В. Х. и процесуално представителство и преводно нареждане от 17.07.2025 г., с което се доказва заплащането на претендираната сума.

По подаденото заявление Районен съд - Враца е издал Заповед № 1417 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 28.07.2025г., с която е уважил претенцията за неустойка и разноски за внесена държавна такса. Със заповедта за изпълнение заповедният съд е присъдил и разноски по делото в размер 240,00 лв. адвокатско възнаграждение с ДДС.

В мотивите на заповедта заповедният съд е приел, че искането за присъждане на разноски за платен адвокатски хонорар в размер на 400,00 лв. с ДДС, е частично основателно, като размерът на възнаграждението следва да бъде намален под установения в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения размер и да се определи от съда с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото, без да е обвързан от предвидените в Наредбата минимални размери на адвокатските хонорари. Съдът се е позовал на постановеното от СЕС решение от 25.01.2024 год. по дело С-438/22, по което е прието, че присъждането на разноски по делата вече не е обвързано с минималните адвокатски хонорари по Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и българският съд вече може да определя и присъжда адвокатски възнаграждения и под предвидените в Наредбата минимални размери. Приел е, че съдът следва да определи дължимото адвокатско възнаграждение за всеки отделен случай след извършване на преценка относно правната и 4 фактическа сложност на производството и извършените от процесуалния представител действия.

С оглед на конкретния случай съдът е приел, че производството е заповедно, развива се по утвърдени от Министерство на правосъдието образци на заявление, заповед за изпълнение и възражение, не се характеризира нито с фактическа, нито с правна сложност, че размерът на материалния интерес е неотносим към преценката за адекватност на платения от заявителя адвокатски хонорар спрямо правната и фактическа сложност на производството и извършените от процесуалния представител действия, поради което възнаграждението следва да се намали на 200,00 лв. (240,00 лв. с ДДС), която именно сума следвало да се присъди на заявителя за платен адвокатски хонорар.

При така възприетото от фактическа страна, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, която намира съответно приложение и в заповедното производство, заплатените от ищеца такси, разноски за производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска.

Следователно предпоставките за присъждане на разноски в производството по чл. 410 ГПК са две - искането да е уважено и да са заплатени такси и разноски.

В случая предявените с процесното заявление вземането е изцяло уважено, поради което на основание чл. 78, ал. 1 ГПК за заявителя е възникнало вземане за сторените в заповедното производство съдебноделоводни разноски /за държавна такса – 34,00 лв. и за адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лв./, като същият е представил писмени доказателства за реалното им извършване

/ фактура

№

0000000072/30.06.2025г. и преводно нареждане от 17.07.2025 г./ Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част.

Видно от цитираната разпоредба, законодателят не е предвидил възможност за съда служебно да преценява дали адвокатският хонорар е прекомерен или не, 5 доколкото правото да се възрази срещу размера на заплатеното адвокатско възнаграждение принадлежи единствено на насрещната страна по делото.

В този смисъл са и мотивите, изложени към т. 3 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК, съгласно които с приемането на действащия ГПК е отпаднало правомощието на съда служебно да осъществява проверка за прекомерност на разноските за адвокатска защита при постановяване на решението, предвид разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, според която само страна може да сезира съда с искане за намаление на възнаграждението за адвокатска услуга, дължимо като разноски. Основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото, която обаче съдът извършва само когато същият е надлежно сезиран с искане по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК.

Само за пълнота следва да се посочи, че обратен извод не следва и от цитираното в заповедта решение на СЕС от 25.01.2024 год. по дело С-438/22, съгласно което при определяне размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, съдът не е обвързан от посочените в Наредба № 1/09.07.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения, като възнаграждението на адвоката следва да бъде определено при съобразяване фактическата и правна сложност на делото, както и съобразно действително извършената работа. Посоченото решение на СЕС е относимо и приложимо при определяне на адвокатско възнаграждение от съда при безплатна правна защита и при намаляване на адвокатско възнаграждение при заявено възражение за прекомерност (чл. 78, ал. 5 ГПК), каквато, както бе изяснено по-горе, не е настоящата хипотеза.