Решение № 136 от 28.02.2022, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 136 гр. Добрич, 28.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мирослава Неделчева при участието на секретаря Боряна Тр. Христова като разгледа докладваното от Мирослава Неделчева Гражданско дело № 20213230101493 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „***” ***, със седалище и адрес на управление гр. С., п.к. ***, ул. „**” №*, ЕИК ********, представлявано от изпълнителните директори А. Ч. Д. и Н. Г. С., чрез упълномощения юрисконсулт С. Р. срещу Г. И. Г., ЕГН **********, гр.Д., жк „**” №**. Исковете са с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК, чл. 430 от ТЗ вр. чл. 60, ал. 2 от ЗКИ вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. чл. 240 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите, визирани в Заповед за изпълнение на парично задължение №****/***г., издадена по ч. гр. д.

№2399/2020г. по описа на ДРС, а именно: *** лв. – неизплатена главница по Договор за потребителски кредит №**** от ***г., сключен между страните, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.08.2020г. до окончателното и плащане, както и *** лв. – обезщетение за забава за периода от 15.03.2020г. до 12.08.2020г. и *** лв. – съдебни разноски по ч. гр. д.

№2399/2020г. по описа на ДРС.

С разпореждане от 19.07.2021 г. ДРС е изпратил на ответника препис от исковата молба и от доказателствата към нея. Разпореждането е било 1 получено от Г.Г. на 06.10.2021 г.

В законоустановения едномесечен срок е получен писмен отговор от ответника, в който ответникът заявява, че признава исковете за основателни, вкл. и по размер. Г. моли съдебните разноски да бъдат възложени в тежест на ищеца, в това число и част от разноските по заповедното производство /тъйкато претендираните суми по размер в настоящото дело били по-малки от тези, заявени по ч. гр. д. №2399/2020г.-ДРС/.

В открито съдебно заседание, проведено на 03.02.2022г. не се явява процесуален представител на ищеца, но същият е депозирал молба на 02.02.2022г., в която моли да се даде ход на делото и съдът да постанови решение при признание на иска, съгл. чл.237 от ГПК, депозира списък с разноски по чл.80 от ГПК, като прави изрично изявление, че не претендира адв. възнаграждение по установителното производство.

Ответникът, редовно призован, не се явява и не се представлява, в депозирания отговор по исковата молба се прави пълно признание на исковете по основание и размер.

Предвид направеното от ответника признание на иска, както и изричното искане на ищеца в тази насока, с протоколно определение от 03.02.2022г., съдът е прекратил съдебното дирене, като е обявил, че ще се произнесе с решение в законоустановения срок при условията на чл.237 от ГПК.

ДРС намира, че случая са налице всички процесуални предпоставки, посочени в чл.237, ал.1 и ал.3 от ГПК, за постановяване на решение при признание на иска, а именно: ответникът е признал иска по основание и размер, а ищецът е поискал изрично, съдът да се произнесе с решение при признание на иска, като признатото право не противоречи на закона или добрите нрави, а от друга страна, правото е такова, с което страната може да се разпорежда.

С оглед на така направеното признание на иска и на осн. чл.237, ал.2 от ГПК предявеният иск по чл.422 от ГПК, следва да бъде уважен изцяло, без да бъдат излагани мотиви по съществото на спора.

Предвид уважаването на предявения иск и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца и сумата от *** лв., представляваща 2 направените от него разноски по ч. гр. д. №2399/2020г. делото, от които: *** лв. – държавна такса и *** лв. – юрисконсултско възнаграждение, а по настоящото установително производство по гр. д. №1493/2021г. по описа на ДРС, на ищеца му се следват съдебни разноски в размер на *** лв. – внесена държавна такса. Ищцовото дружество не претендира по делото юрисконсултско възнаграждение.

По отношение на направеното от ответника искане по чл. 78, ал. 2 от ГПК, съдът намира същото за неоснователно, тъй като именно неговото поведение, изразяващо се в неплащане на задълженията му по договора за кредит, както и в подаване на възражение против заповедта за изпълнение, е наложило предявяването на настоящия установителен иск.

Мотивиран от горното и на осн. чл. 237 и чл. 422 от ГПК, съдът РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г. И. Г. , ЕГН **********, гр.Д., жк „***” №**, че същият дължи на „***” ***, със седалище и адрес на управление гр. С., п.к. **, ул. „***” №**, ЕИК ********, представлявано от изпълнителните директори А. Ч. Д. и Н. Г. С., сумите от: *** лв. /*** лева/ – неизплатена главница по Договор за потребителски кредит №*** от ***г., сключен между страните, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.08.2020г. до окончателното и плащане, както и *** лв. /***/ – обезщетение за забава за периода от 15.03.2020г. до 12.08.2020г., които вземания са предмет на Заповед №1039/18.09.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.

№2399/2020г. по описа на ДРС.

ОСЪЖДА Г. И. Г. , ЕГН **********, гр.Д., жк „***” №**, да заплати на „***” ***, със седалище и адрес на управление гр. С., п.к. ***, ул. „***” №**, ЕИК ********, представлявано от изпълнителните директори А. Ч. Д. и Н. Г. С. , сумата от *** (***) лева, представляваща направените от ищеца съдебно-деловодни разноски по ч. гр. д. №2399/20202г. по описа на ДРС, от които: *** лв. – държавна такса и *** лв. – юрисконсултско възнаграждение, както и разноски по настоящото гр. д. №1493/2021г. по описа на ДРС в размер на *** (***) лева– внесена държавна такса.

3

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ДОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________ 4