Определение № 468 от 14.11.2025, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 468 гр. Пловдив, 14.11.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев като разгледа докладваното от Станислав П. Георгиев Въззивно частно гражданско дело № 20255000500570 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл. 274 – 278 от ГПК.

Постъпила е въззивна частна жалба вх. № 4283/12.09.2025 г. от Мюсюлманско вероизповедание, ЕИК 121526008 против определение № 333/20.08.2025 г., постановено по г. д. № 3/2013 г. по описа на ОС–Кърджали, с което е оставена без уважение искането по чл.

248 ГПК на Мюсюлманско изповедание, гр. София, ЕИК 121526008 за изменение на решение № 132/16.06.2014 г., постановено по г. д. № 3/2013 г. по описа на ОС–Кърджали в частта за разноските, представляващи присъдено в полза на Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройство юрисконсултско възнаграждение в размер на 91 062.28 лева, инкорпорирано във въззивна жалба вх. № 95/08.07.2014 г.

Частният жалбоподател моли съда да постанови определение, с което да отмени изцяло обжалваното и да допусне исканото изменение.

Ответникът счита, че частната жалба е неоснователна.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

С определение № 333/20.08.2025 г., постановено по г. д. № 3/2013 г. по описа на ОС–Кърджали е оставена без уважение искането по чл. 248 ГПК на Мюсюлманско изповедание, гр. София, ЕИК 121526008 за изменение на решение № 132/16.06.2014 г., постановено по г. д. № 3/2013 г. по описа на ОС–Кърджали в частта за разноските, представляващи присъдено в полза на Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройство юрисконсултско възнаграждение в размер на 91 062.28 лева, инкорпорирано във въззивна жалба вх. № 95/08.07.2014 г.

За да постанови този съдебен акт, първоинстанционният съд е приел, че направеното искане е неоснователно, тъй като присъденото възнаграждение е съобразено с 1 нормативната база, действаща към момента на приключване на съдебното дирене в първоинстанционния съд.

С решение № 132/16.06.2014 г., постановено по г. д. № 3/2013 г. по описа на ОС– Кърджали, е отхвърлен искът, с правна квалификация по чл. 108 от Закона за собствеността във вр. с § 5 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за вероизповеданията, във вр. с чл. 2, ал. 2, във вр. с чл. 3, ал. 2 от Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти, предявен от Мюсюлманско изповедание, гр. София срещу Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството.

С решението ищецът е осъден да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 91 062.28 лева.

В мотивите на решението, по отношение на присъдените разноски първоинстанционният съд е посочил, че същите се следват на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и ги е определил в размер на 91 062.28 лева.

С решение № 260000/05.08.2025 г., постановено по в. г. д. № 1224/2014 г. по описа на АС–Пловдив, така постановеното решение (с изключение на частта за разноските) е потвърдено.

Съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК (редакция ДВ бр. 59/2007 г., в сила от 01.03.2008 г.), действаща към момента на приключване на съдебното дирене в първоинстанционното производство (14.05.2014 г.), в полза на юридически лица се присъжда и адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт.

Размерът на това възнаграждение се определя въз основа на Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Към момента на приключване на съдебното дирене в първоинстанционното производство (14.05.2014 г.) е действала Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (редакция ДВ бр. 28/28.03.2014 г.).

Материалният интерес по делото е цената на иска, изчислена на базата на данъчната оценка. В случая тя е 3 017 742.74 лева

Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (редакция ДВ бр. 28/28.03.2014г.), при интерес от 3 017 742.74 лева, минималният размер на адвокатското възнаграждение, е 91 062.28 лева.

Този е размерът на присъденото юрисконсултско възнаграждение в решение № 132/16.06.2014 г., постановено по г. д. № 3/2013 г. по описа на ОС–Кърджали.

Следователно така направеното искане за изменение на решение № 132/16.06.2014 г., постановено по г. д. № 3/2013 г. по описа на ОС–Кърджали в частта му за разноските е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

До тези правни изводи е достигнал първоинстанционният съд, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

2

Доводите, развити в частната жалба относно договорът за процесуално представителство са неотносими в настоящия случая. Претендираното и присъдено юрисконсултско възнаграждение не се дължи на основание договор за правна защита, а на основание заеманата длъжност и учредена представителна власт.

Доводите, развити в частната жалба, че материалният интерес е една четвърт от данъчната оценка се неоснователни.

Цената на един вещен иск, какъвто безспорно е разглежданият, се определя на база данъчна оценка или пазарна цена. Това е и размерът на материалния интерес на спора.

Само дължимата държавна такса се определя на база една четвърт от данъчната оценка/пазарната цена. В случая спорът не е свързан с цената на иска, а е относно базата за определяне на адвокатското/юрисконсултско възнаграждение, която, според Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (редакция ДВ бр.

28/28.03.2014 г.) е интересът (данъчната оценка или пазарната цена).

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 333/20.08.2025 г., постановено по г. д. № 3/2013 г. по описа на ОС–Кърджали, с което е оставена без уважение искането по чл. 248 ГПК на Мюсюлманско изповедание, гр. София, ЕИК 121526008 за изменение на решение № 132/16.06.2014 г., постановено по г. д. № 3/2013 г. по описа на ОС–Кърджали в частта за разноските, представляващи присъдено в полза на Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройство юрисконсултско възнаграждение в размер на 91 062.28 лева, инкорпорирано във въззивна жалба вх. № 95/08.07.2014 г.

Преписи от определението да бъдат връчени на страните.

Определението подлежи на касационно обжалване, в едноседмичен срок от съобщаването, с касационна частна жалба, при наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК, пред Върховния касационен съд.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 468 гр. Пловдив, 14.11.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев като разгледа докладваното от Станислав П. Георгиев Въззивно частно гражданско дело № 20255000500570 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл. 274 – 278 от ГПК.

Постъпила е въззивна частна жалба вх. № 4283/12.09.2025 г. от Мюсюлманско вероизповедание, ЕИК 121526008 против определение № 333/20.08.2025 г., постановено по г. д. № 3/2013 г. по описа на ОС–Кърджали, с което е оставена без уважение искането по чл.

248 ГПК на Мюсюлманско изповедание, гр. София, ЕИК 121526008 за изменение на решение № 132/16.06.2014 г., постановено по г. д. № 3/2013 г. по описа на ОС–Кърджали в частта за разноските, представляващи присъдено в полза на Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройство юрисконсултско възнаграждение в размер на 91 062.28 лева, инкорпорирано във въззивна жалба вх. № 95/08.07.2014 г.

Частният жалбоподател моли съда да постанови определение, с което да отмени изцяло обжалваното и да допусне исканото изменение.

Ответникът счита, че частната жалба е неоснователна.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

С определение № 333/20.08.2025 г., постановено по г. д. № 3/2013 г. по описа на ОС–Кърджали е оставена без уважение искането по чл. 248 ГПК на Мюсюлманско изповедание, гр. София, ЕИК 121526008 за изменение на решение № 132/16.06.2014 г., постановено по г. д. № 3/2013 г. по описа на ОС–Кърджали в частта за разноските, представляващи присъдено в полза на Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройство юрисконсултско възнаграждение в размер на 91 062.28 лева, инкорпорирано във въззивна жалба вх. № 95/08.07.2014 г.

За да постанови този съдебен акт, първоинстанционният съд е приел, че направеното искане е неоснователно, тъй като присъденото възнаграждение е съобразено с 1 нормативната база, действаща към момента на приключване на съдебното дирене в първоинстанционния съд.

С решение № 132/16.06.2014 г., постановено по г. д. № 3/2013 г. по описа на ОС– Кърджали, е отхвърлен искът, с правна квалификация по чл. 108 от Закона за собствеността във вр. с § 5 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за вероизповеданията, във вр. с чл. 2, ал. 2, във вр. с чл. 3, ал. 2 от Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти, предявен от Мюсюлманско изповедание, гр. София срещу Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството.